пета традиция
3 отговора
0 прегледа
пета традиция
ТРАДИЦИЯ ПЕТА
“ Всяка група има една единствена цел
-да предава посланието си на алкохолиците,
които все още страдат.
МИСЛИ
ЗА ВСЕКИ ДЕН
23 ОКТОМВРИ
ТОВА, КОЕТО УМЕЕМ НАЙ - ДОБРЕ
“Обущарю , бъди верен на професията си до край”… по-добре да правиш едно нещо изключително добре, от колкото много, но лошо.Това е централната тема на Пета традиция. Около нея нашето Братство съхранява своето единство.Съществуването ни в него зависи от съхраняването на този принцип.
“ Дванадесет стъпки на АА и Дванадесет традиции “
Оцеляването на АА зависи от нашето единство. Какво би станало, ако групата реши да стане агенция за намиране на работа, център за лечение или агенция за социални грижи ? Прекалената специализация води до раздвояване, до излишни усилия и накрая до отклоняване от основната ни задача. Моята специализация е да споделям страданията си и своя път към възстановяването с новодошлия. Съобразяването с първата и основна задача на АА гарантира нашия благословен дар – трезвостта, и затова моята отговорност е огромна. Животът на милиони алкохолици зависи от моята компетентност да “ донеса посланието до моите събратя алкохолици, които все още страдат”.
Какво значи да предавам посланието?
Този въпрос по някога ме е обърквал през годините на моето възстановяване.
Често съм си мислила , че го правя, пък то е излизало нещо друго, водена от егоистичната ми нагласа към света и хората.
В моята природата, като във всяко човешко същество, е вложен импулса да живея с другите хора , да съм социална . Да права добрини и да съм полезна. Сигурно лекарство срещу изолацията . И понеже не умеех да го правя , защото бях различна и специална / сигурно условие за отчуждаване /аз пиех и това ме правеше социална /до едно време /.
Когато попаднах в АА и започнах да се възстановявам , желанието ми да бъда полезна и приета в света, беше по силно от всякога, защото болката от отхвърляне и самота не се търпеше. Още не стъпила здраво на краката си исках да тичам. Моя 15 и половина годишен опит в АА показва, че не съм по- различна от другите , които срещах там. Този ми импулс за добри дела и усещането за “компетентност” по въпросите на алкохолизма ме люшкаха в какви ли не посоки , като лодка без весла. Неведнаж съм била обект на чужди амбиции. Да свърша работата на хора компетентни по въпросите на алкохолизма пък не знаещи и не можещи да си я свършат. Най- идиотското беше , че си мислех, че знам какво правя.Тези ми импулси да съм полезна ме вкарваха в капани, където моето възстановяване и предаване на посланието секваха. И вместо да изписвах вежди, избождах очи. Това са големи препятствия за мен . Благодарна съм на Силата , която ме опази и ми помагаше да оцелявам през тези неведоми пътища, за да мога сега да го споделям с вас.
“ Обущарю, бъди верен на професията си до край”
И нека Силата да е с нас , да ни даде …” мъдростта да направим разликата между това, което може м и това което не можем”
Защото най- много искам да променя света.
Благодарна съм на всички, които пишат тук.
“ Всяка група има една единствена цел
-да предава посланието си на алкохолиците,
които все още страдат.
МИСЛИ
ЗА ВСЕКИ ДЕН
23 ОКТОМВРИ
ТОВА, КОЕТО УМЕЕМ НАЙ - ДОБРЕ
“Обущарю , бъди верен на професията си до край”… по-добре да правиш едно нещо изключително добре, от колкото много, но лошо.Това е централната тема на Пета традиция. Около нея нашето Братство съхранява своето единство.Съществуването ни в него зависи от съхраняването на този принцип.
“ Дванадесет стъпки на АА и Дванадесет традиции “
Оцеляването на АА зависи от нашето единство. Какво би станало, ако групата реши да стане агенция за намиране на работа, център за лечение или агенция за социални грижи ? Прекалената специализация води до раздвояване, до излишни усилия и накрая до отклоняване от основната ни задача. Моята специализация е да споделям страданията си и своя път към възстановяването с новодошлия. Съобразяването с първата и основна задача на АА гарантира нашия благословен дар – трезвостта, и затова моята отговорност е огромна. Животът на милиони алкохолици зависи от моята компетентност да “ донеса посланието до моите събратя алкохолици, които все още страдат”.
Какво значи да предавам посланието?
Този въпрос по някога ме е обърквал през годините на моето възстановяване.
Често съм си мислила , че го правя, пък то е излизало нещо друго, водена от егоистичната ми нагласа към света и хората.
В моята природата, като във всяко човешко същество, е вложен импулса да живея с другите хора , да съм социална . Да права добрини и да съм полезна. Сигурно лекарство срещу изолацията . И понеже не умеех да го правя , защото бях различна и специална / сигурно условие за отчуждаване /аз пиех и това ме правеше социална /до едно време /.
Когато попаднах в АА и започнах да се възстановявам , желанието ми да бъда полезна и приета в света, беше по силно от всякога, защото болката от отхвърляне и самота не се търпеше. Още не стъпила здраво на краката си исках да тичам. Моя 15 и половина годишен опит в АА показва, че не съм по- различна от другите , които срещах там. Този ми импулс за добри дела и усещането за “компетентност” по въпросите на алкохолизма ме люшкаха в какви ли не посоки , като лодка без весла. Неведнаж съм била обект на чужди амбиции. Да свърша работата на хора компетентни по въпросите на алкохолизма пък не знаещи и не можещи да си я свършат. Най- идиотското беше , че си мислех, че знам какво правя.Тези ми импулси да съм полезна ме вкарваха в капани, където моето възстановяване и предаване на посланието секваха. И вместо да изписвах вежди, избождах очи. Това са големи препятствия за мен . Благодарна съм на Силата , която ме опази и ми помагаше да оцелявам през тези неведоми пътища, за да мога сега да го споделям с вас.
“ Обущарю, бъди верен на професията си до край”
И нека Силата да е с нас , да ни даде …” мъдростта да направим разликата между това, което може м и това което не можем”
Защото най- много искам да променя света.
Благодарна съм на всички, които пишат тук.
Re: пета традиция
След това,което прочетох в дира относно изгонването на Бил на д-р Боб още сутринта се замислих какво е означавало това за пионерите на Анонимни Алкохолици?
До обяд,а и след това все по-ясно виждах,че това,което е последвало след този случай със сигурност е довело до оформянето на Дванадесетте традиции на АА.
Тогава тези "никому ненужни алкохолици" са искали да спасят живота си,а и на други свои събратя по съдба.Толкова години досега нищо не се е променило,освен желанието на всеки,който може и поиска да сложи ръка на толкова страдащи хора по света.
Аз също доскоро си мислех,че от мен зависи кой ще спре да пие и дали ще се възстанови работейки програмата на АА.
Затова и често не се получаваше,тъй като бях воден от предубеждението си,че аз ще променя нещо,което не зависи от мен.Толгова дълги години търсех човешка помощ от алкохолизма и нищо не постигнах, освен дълбокото УБЕЖДЕНИЕ,че никаква човешка сила не може да ме освободи от алкохолизма.
Днес за пръв път разбрах,че това е доста силно предубеждение/че човек може да ме избави от алкохолизма/ и точно това е пречело в работата ми по програмата на АА.
Не ми трябват повече "убеждения" за да приема истината,че това е единствения път за мен и други,запътили се към дъното с бавна,но упорита крачка.
Ако не предавам посланието на АА,просто си заминавам.Ако не се откажа от предубеждението,че от мен зависи каквото и да било относно възстановяването на друг алкохолик,резултата ще е същия.
Може ми затова програмата на АА е проста,за да може всеки един, който наистина пожелае да се възстанови да го направи,независимо от интелект,социално положение,пари,власт,принадлежност.
Бъди себе си.
До обяд,а и след това все по-ясно виждах,че това,което е последвало след този случай със сигурност е довело до оформянето на Дванадесетте традиции на АА.
Тогава тези "никому ненужни алкохолици" са искали да спасят живота си,а и на други свои събратя по съдба.Толкова години досега нищо не се е променило,освен желанието на всеки,който може и поиска да сложи ръка на толкова страдащи хора по света.
Аз също доскоро си мислех,че от мен зависи кой ще спре да пие и дали ще се възстанови работейки програмата на АА.
Затова и често не се получаваше,тъй като бях воден от предубеждението си,че аз ще променя нещо,което не зависи от мен.Толгова дълги години търсех човешка помощ от алкохолизма и нищо не постигнах, освен дълбокото УБЕЖДЕНИЕ,че никаква човешка сила не може да ме освободи от алкохолизма.
Днес за пръв път разбрах,че това е доста силно предубеждение/че човек може да ме избави от алкохолизма/ и точно това е пречело в работата ми по програмата на АА.
Не ми трябват повече "убеждения" за да приема истината,че това е единствения път за мен и други,запътили се към дъното с бавна,но упорита крачка.
Ако не предавам посланието на АА,просто си заминавам.Ако не се откажа от предубеждението,че от мен зависи каквото и да било относно възстановяването на друг алкохолик,резултата ще е същия.
Може ми затова програмата на АА е проста,за да може всеки един, който наистина пожелае да се възстанови да го направи,независимо от интелект,социално положение,пари,власт,принадлежност.
Бъди себе си.
Re: пета традиция
Когато Кевин дойде при мен, за нищо не питаше и нищо не говореше за мен, само разказваше за себе си. Чух разказа за емоционалната незрялост и страха от хората, за това как неистово жадувал да спечели одобрението на другите; как искал да бъде обичан и как панически се страхувал да не бъде отблъснат. И също така как пиел, за да избяга от всичко, а преди всичко от себе си, защото бил по-различен от другите, не си пасвал с никого, с други думи бил по-лош. И поради това, за да преодолее някак си тази “лошота”, винаги работел като вол, непрекъснато се катерел по стълбата, сякаш той самият като човек не означава нищо, а е важно само това, което ще постигне.
В разказа му като в огледало видях себе си. Докато го слушах имах впечатление, че съм отишъл на театър, където той е герой на пиеса, в която аз бях играл през целия си живот; при него само реквизитът и сценографията по-различни. Но дори всичките по-главни роли бяха почти идентични.
По-късно, когато започнах да ходя на сбирките на АА, се убедих, че наистина всеки един от нас е герой на една и съща пиеса – пиесата за емоционално незрелия човек, който преживява дълбок конфликт на фона на стремежа си към перфекционизъм в сблъсък със собственото си несъвършенство.
------------
Когато стане дума за предаване на посланието на АА, винаги се сещам за тази част от разказа на Доналд. Неговото изказване е записано на спикерска сбирка на АА и е поместено е в книгата на Ева Войдило "Избирам свободата", в главата "Това лекарите няма да разберат".
Цялата глава представлява запис на едно изказване на спикерска сбирка на АА без намеса на авторката. Тоест историята на един анонимен алкохолик, която лично на мен ми е въздействала най-силно от всички разкази на анонимни алкохолици, които съм чел.
Съжалявам, че е в книга на Войдило Но когато в първите дни на трезвеността ми през 2002 г. четях просълзен тази глава, и през ум не ми е иманавало, че някога ще влизам в интернет, където ще има един форум на Алкохолно зависими, в който ще се разгори културна дискусия "за" и "против" книгите на Войдило
Тогава единствената ми мисъл беше да си спасявам живота.
В разказа му като в огледало видях себе си. Докато го слушах имах впечатление, че съм отишъл на театър, където той е герой на пиеса, в която аз бях играл през целия си живот; при него само реквизитът и сценографията по-различни. Но дори всичките по-главни роли бяха почти идентични.
По-късно, когато започнах да ходя на сбирките на АА, се убедих, че наистина всеки един от нас е герой на една и съща пиеса – пиесата за емоционално незрелия човек, който преживява дълбок конфликт на фона на стремежа си към перфекционизъм в сблъсък със собственото си несъвършенство.
------------
Когато стане дума за предаване на посланието на АА, винаги се сещам за тази част от разказа на Доналд. Неговото изказване е записано на спикерска сбирка на АА и е поместено е в книгата на Ева Войдило "Избирам свободата", в главата "Това лекарите няма да разберат".
Цялата глава представлява запис на едно изказване на спикерска сбирка на АА без намеса на авторката. Тоест историята на един анонимен алкохолик, която лично на мен ми е въздействала най-силно от всички разкази на анонимни алкохолици, които съм чел.
Съжалявам, че е в книга на Войдило
Но когато в първите дни на трезвеността ми през 2002 г. четях просълзен тази глава, и през ум не ми е иманавало, че някога ще влизам в интернет, където ще има един форум на Алкохолно зависими, в който ще се разгори културна дискусия "за" и "против" книгите на Войдило
Тогава единствената ми мисъл беше да си спасявам живота.
Re: пета традиция
МИСЛИ
ЗА ВСЕКИ ДЕН
25 ОКТОМВРИ
Без единство сърцето на АА ще престане да бие…
“ Така както го вижда Бил”
Без единство на АА аз нямаше да успея да се възстановя. Единството в моята група, тясната връзка с другите членове на АА и на всички нива на това велико Братство ме карат да чувствам, че съм част от това чудо, вдъхновено от Бог. Способността на Бил У. и на д-р Боб да работят заедно и да предадат това чувство за принадлежност и в останалите, ме задължава да се грижа за съхранението на това единство.
***
За АА научих от вестник. Нямах представа какво е Анонимни Алкохолици а и нищо не се разбираше и от написаното там.. Толкова бях съсипана от алкохола и от безумието си и от всичко , което преживях, за да се лекувам от психиатри, нарколози и психотерапевти / те също преживяха много с мен / че каквото и да значеше това Анонимни Алкохолици, едва ли щеше да е нещо по- страшно от всичко което бях пробвала, защото бях сигурна , че от следващия запой нямаше да съм жива Това което моето тихичко гласче ми нашепваше е , че със сигурност щях да срещна себеподобни , па макар те и да бяха / както аз си представях алкохолиците , щото аз не се имах за такава / хора с по едно око и два зъба. Щом се събират някъде бог знае защо , то със сигурност правят нещо заедно и смятах че нищо друго не ми беше останало освен да правя и аз същото каквото и да е то. Така си мислех тогава. Не съм сигурна дали аз съм го мислила, защото едва ли е имало здрава мисъл в главата ми, но Онзи или Онази, която го е мислила ме закара там. Не знам дали и аз самата съм била там, но със сигурно тялото ми беше там с някакви сетива, достатъчни да разбера, че съм сред свои.
След 6 месеца трезвост и редовни посещения на сбирки, все още нямах усещането, че имам някакви отговорности към АА. Карах си както си бях свикнала, някой друг да има грижата за мен. Аз просто отивах някъде, където някой ме посреща, чувствах се уютно, чувствах се добре и толкова.
Един ден, бях на гости на приятел, прекарвахме си добре, бях отпусната и мързелива, не ми се мърдаше от там, а исках да отида на сбирка. Клубът беше далече, трябваше да пътувам дълго, пък и трябваше да се обличам, приготвям и т. н.. Ужасно ме мързеше.Приятелят ми ме попита, какво ще стане ако не отида. Казах му , че няма нищо да стане.Нямам никакви задължения и никой няма да ми търси сметка. Мислите ми се рееха и се завъртя цял филм. Представих си как К отива и отключва клуба. В следващия момент кадърът спира и си го представям болен. В кадър влиза друг член от клуба, който го отключва , кадърът спира и го виждам и него болен и това се повтори с още двама приятели и изведнъж видях себе си в кадър как тичам, за да отворя клуба. Нещо ме прободе в гърдите и тогава разбрах, че съм част от това Братство , че имам отговорността към АА и към онази Сила, която ме закара там и от което получих трезвостта си . Когато се е случвало да го забравя и съм допускала да мисля, че ДЪЛЖА ТРЕЗВОСТТА си на онова, което е съпътствувало тази трезвост се е дължало на късата ми памет. Скъсена от болната ми глава. Моля се на Тази Сила, която се погрижи да ме заведе в АА , да не оглупея до там , че да забравя, че както аз съм си спасила живота, така и други много страдащи копнеят за същото и за да получат това което аз имам ме задължава да съхранявам единството на АА.
Благодарна съм на всички които пишат тук, защото така научавам много за себе ,а това ме лекува .
ЗА ВСЕКИ ДЕН
25 ОКТОМВРИ
Без единство сърцето на АА ще престане да бие…
“ Така както го вижда Бил”
Без единство на АА аз нямаше да успея да се възстановя. Единството в моята група, тясната връзка с другите членове на АА и на всички нива на това велико Братство ме карат да чувствам, че съм част от това чудо, вдъхновено от Бог. Способността на Бил У. и на д-р Боб да работят заедно и да предадат това чувство за принадлежност и в останалите, ме задължава да се грижа за съхранението на това единство.
***
За АА научих от вестник. Нямах представа какво е Анонимни Алкохолици а и нищо не се разбираше и от написаното там.. Толкова бях съсипана от алкохола и от безумието си и от всичко , което преживях, за да се лекувам от психиатри, нарколози и психотерапевти / те също преживяха много с мен / че каквото и да значеше това Анонимни Алкохолици, едва ли щеше да е нещо по- страшно от всичко което бях пробвала, защото бях сигурна , че от следващия запой нямаше да съм жива Това което моето тихичко гласче ми нашепваше е , че със сигурност щях да срещна себеподобни , па макар те и да бяха / както аз си представях алкохолиците , щото аз не се имах за такава / хора с по едно око и два зъба. Щом се събират някъде бог знае защо , то със сигурност правят нещо заедно и смятах че нищо друго не ми беше останало освен да правя и аз същото каквото и да е то. Така си мислех тогава. Не съм сигурна дали аз съм го мислила, защото едва ли е имало здрава мисъл в главата ми, но Онзи или Онази, която го е мислила ме закара там. Не знам дали и аз самата съм била там, но със сигурно тялото ми беше там с някакви сетива, достатъчни да разбера, че съм сред свои.
След 6 месеца трезвост и редовни посещения на сбирки, все още нямах усещането, че имам някакви отговорности към АА. Карах си както си бях свикнала, някой друг да има грижата за мен. Аз просто отивах някъде, където някой ме посреща, чувствах се уютно, чувствах се добре и толкова.
Един ден, бях на гости на приятел, прекарвахме си добре, бях отпусната и мързелива, не ми се мърдаше от там, а исках да отида на сбирка. Клубът беше далече, трябваше да пътувам дълго, пък и трябваше да се обличам, приготвям и т. н.. Ужасно ме мързеше.Приятелят ми ме попита, какво ще стане ако не отида. Казах му , че няма нищо да стане.Нямам никакви задължения и никой няма да ми търси сметка. Мислите ми се рееха и се завъртя цял филм. Представих си как К отива и отключва клуба. В следващия момент кадърът спира и си го представям болен. В кадър влиза друг член от клуба, който го отключва , кадърът спира и го виждам и него болен и това се повтори с още двама приятели и изведнъж видях себе си в кадър как тичам, за да отворя клуба. Нещо ме прободе в гърдите и тогава разбрах, че съм част от това Братство , че имам отговорността към АА и към онази Сила, която ме закара там и от което получих трезвостта си . Когато се е случвало да го забравя и съм допускала да мисля, че ДЪЛЖА ТРЕЗВОСТТА си на онова, което е съпътствувало тази трезвост се е дължало на късата ми памет. Скъсена от болната ми глава. Моля се на Тази Сила, която се погрижи да ме заведе в АА , да не оглупея до там , че да забравя, че както аз съм си спасила живота, така и други много страдащи копнеят за същото и за да получат това което аз имам ме задължава да съхранявам единството на АА.
Благодарна съм на всички които пишат тук, защото така научавам много за себе ,а това ме лекува .