Въпрос

Здравейте! Сигурно на всички им се е случвало да сънуват сънища,в които те са ''някои друг''....Напред или назад в бъдещето.Знам,че не мога да очаквам някой друг да ми тълкува мойте,но...Снощи например,аз бях друга жена.На около 30/35,и си имах семейсво.Съпругът ми беше в политиката.Важен пост,но не толкова,колкото този на мъжът на приятелката ми.Тя беше по-възрастна и беше болна от нещо,...рак,може би.Нямах друга приятелка,..нито пък тя.Социалното положение не ни го позволяваше....Времето в което живеехме беше много напред в бъдещето.Независимо където отидеш,имаше нещо като електрическо поле на входа,което те сканираше.От него ти заглъхваха ушите.Почти нямаше животни,а и малкото умираха.Явно ние бяхме предпазени от нещо,защото се разхождахме навън.Слънцето,също беше ужасно,но на нас не ни пречеше....Беше ужасно реално,...с всичките му подробности.Въпреки,че се занимавам с медитация от 5/6 години,не мисля,че този сън има нещо общо.По-скоро иска да ми каже нещо,което упорито ми убягва...Дали,някои не вижда онова,което аз немога?....
Прегръдки!

Ебаси и работата за да отговоря тук трябваше да се регистрирам.Пък отгоре на това не ми даде да се регистрирам като G.

faith_fantasy искам да те попитам едно нещо свързано с твоят сън.

Във връзка с ето това:

"Независимо където отидеш,имаше нещо като електрическо поле на входа,което те сканираше."

Та във връзка с това искам да те попитам това поле как изглеждаше?Беше ли бледникаво синьо?Само около краката ли ти се въртеше на входовете?И всъщност въртеше ли се изобщо по часовниковата стрелка около краката ти?

За цвета,..да беше бледо син,но...нищо не се въртеше...Имаше много силен заряд.Можех да видя самото електричество...И беше като стена,през която трябва да минеш.

Явно сме сънували различни работи,защото така както си го написала малко ми заприлича на един мой скорошен сън.По различен де.Ама имаше подобни елементи и от него лъхаха подобни усещания,подобни на тези от твоя сън.

Ами,..напълно възможно е.Все пак,когато човек заспи,съзнанието му минава на едно друго ниво-астрално...Никога незнаеш,кой ще ''срещнеш'' там,или до каква информация сте се докоснеш подсъзнателно.

Да,но такива сънища,които навяват такива чувства и мисли в мен всъщност ме карат да се замислям доколко познаваме ние света около нас и се чудя дали всъщност тези сънища от този тип не ни показват нещо,което ще се случи,а ние ще сме само част от него.Доста често забелязват та даже и тук че има хора,на които сънищата се дублират,само са малко по различни.Ето пример за съня със самолета.Та се питам това все пак не показва ли нещо общо.Гледам различните теми в интернет.Преди някоя и друга година ако изкажеш подобно твърдение,каквито сега има в някой сайтове щяха да кажат че си луд.Не че и сега няма много хора,които да го направят,но гледам доста повече хора започват да се замислят на въпроси от психологично естество.Дори и физиката почна да нищи въпросите около душата на човек и други такива.Понякога нещата стават толкова бързо че не можеш да разбереш кога за едно нещо ще те изкарат луд и кога не.Та всъщност понякога спрямо тези работи и спрямо бързината на времето се замислям дали няма все пак нещо вярно в теорията че 2012 година ще е преходът от петата към шестата цивилизация(не вярвам че ще дойде краят на Света)и той ще се състои в промяна на етерното(емоционалното)тяло и тези които не могат да се приспособят просто ще загинат.Знам ли?

По-добра раса,..нова цивилизация,..2012 г....Какво да ти кажа...Човекът,сам по-себе си е удивително същество.Само,чрез способността си да се самоусъваршенства,е способен да достигне до ниво,което на този етап от нашето развитие,ни е трудно да си представим.Аз не вярвам,тази нова цивилизация да се появи толкова скоро,но..ти може и да имаш право...Може би,.само може би,това е началото на този ''обновителен'' процес.Които,наи-вероятно ще продължи много дълго.

Абе знам ли всъщност?Ако Големият адронов колайдер-машината,която се смята за най сложният научен проект правен от човек проработо отново и няма много гафове и открият наистина това,за което са я направили то може да промени представите ни като цяло за Вселена,а защо да не доведе и до появата на разни машинарийки подони на тези скенери в сънищата.

Всъщност в моя сън това беше застъпено колайдери,извънземни,които не виждах,скенери или нещо подобно,някакви странни животни полуживи-полуумряли.

Малко ти рзводнявам темата пък и не е мястото тук но виж до какъв извод стигнах в един форум на база на моите наблюдения други наблюдения,статийки и разни филми,които иначе нямат нищо по темата,но въпрос е само да ги свържеш по-подходящ начин.

Ето мнението,което написах там:

Аз имам предположение ако нещо тогава изобщо стане.

Земята,въздуха,огъня и водата са физични елементи.

Петият елемент е етера,но той не е физически елемент

Според майте всеки от тези физически елементи е унищожил по една цивилизация.

Сега сме Петата цивилизация и се казва че на 23.12 2012 някой ще преминат към Шестата цивилизация.

Но етера няма как да унищожи цивилизация освен ако не се получи някакъв фал с психиката на доста хора.

Може унищожението на тези цивилизации да е само подготовката за нещо много по-важно-така да го наречем петото сито(най-голямото).

Според всичките неща,които съм прочел досега за тази година имам чувството че едвали не четирите физически елемента ще покажат едновременно в едни или различни краища на планетата разрушителната си мощ и от там може евентуално да се появи етерната промяна.Също може да има и много нови машини,които да трябва да се използват,а и да се покаже нов светоглед пред хората.Знае ли човек.Един бивш учител ни разправяше че душата се развива с много по бани темпове и ако я сравним с годините на тялото на човек от началото на човешката цивилизация досега е на около 12 години.Има малко логика в това,защото в днешно време човек използва само около 5-6% от капацитета на мозъка си.Светът е доказал че се движи главно към евлоция на ума,а не на силата,защото има ли ум има и средства за надделяване над по силните.От колко животни сме по силни ние голи като пушки.Нито бягаме много бързо,нито сме от най-силните на планетата,нито издържаме много под вода,нито можем да летим.Но имаме ум,който ни позволява да умеем всички неща,който ги може всяко животно поотделно та даже и повече(в Космоса не се разхождат животни).Динозаврите са можели да ни схрускат за закусна,но пак не са оцелели.Сега в най вътрешната част на човешкият мозък има нещо приличащо на динозавърския.При жените отговаря за майчинският инстинкт,а при мъжете за половият инстикт.И мамутите са били по-големи от слоновете,но пак са изчезнали.Кроманьонците- прародители на Хомо Сапиенс(днешният човек) са живяли по едно и също време с Неандерталците.Неандерталците са били три-четири пъти по-силни от Кроманьнците и горе долу толкова по силни от Хомо Сапиенс,но са изчезнали за сметка на Кроманьонците,защото Кроманьонците са били доста по-умни и с по-голямо количество мозък.Но сега нашият е по-развит от техният.

Така че нищо не се знае.Даже и да има да става нещо през нарочената година,и да е нещо такова аз съм сигурен че никой учен официално няма да го обяви,защото това ще доведе до паника и много други последици,от който вярно може да дойде края на Света преди предвидената дата.

Мисля,че е без значение кога и как ще настъпи края на света.Хората не се страхуват от него,а от самата промяна.Тя ги плаши до смърт.Което е ужасно погрешно,но...всеки отговаря сам за себе си...Кое умира последно?..Надеждата или страха?..Дали си мислил по-този въпрос? Аз да,но няма да споделям своето мнение,за да не ти повлиая по някакъв начин.

Не съм ги съпоаставял двете,но знам едно .Страхът е окови,вериги.Той е стена,която пречи на човек да се развива.Много здрава и ПОЧТИ неразрушима стена.Има много различни видове страх,но всички те могат да се причислят към едно-страх за самосъхранение.На някой хора е в минималните количества,на други е в огромни.Кой избира това да е така не знам.Но когато човек му се подчинява той се чувства добре.Но само заради едно нещо.Защото не забелязва оковите,с които е вързан и че се намира в клетка.Други не могат да се примирят с този факт.Надеждата е това чувство,което ни кара да вярваме че тези окови ще бъдат все някога счупени и тази стена с много усилия ще бъде разбита някога.Надеждата крепи човека,но се нуждае някога да се зареди.Когато не се зареди,човек просто става подвластен на страховете си.Но въпреки всичко смятам че тя не се губи.Тя се скрива дълбоко в душата на човек и чака своя миг и час,когато ще се зареди отново и ще почне да се проявява пак в човека.Незнам дали преодоляният страх някога пак се връща,защото още не съм разбрал схема да преодолея страховете си,но мисля и се надявам че веднъж преодолян не се връща.Преодолян,а не скрит.Другата страна на монетата е че докато се опитваш да преодолееш даден страх,ако не успееш има изключително голяма верроятност да го задълбочиш и да не смееш вече да го преодолееш.Но въпреки това надеждата крепи човека и аз смятам че мисълта"Надеждата умира последна."е напълно истинска.Такаче аз залагам че надеждата е по-силна от страха.

Незнам! Малко е объркващо...Имам предвид,че според мен,надеждата си е един вид страх.Надяваш се,да срещнеш любовта,защото те е страх да останеш сам.Надяваш се,утрешния ден да е по-добър,защото те е страх да не е по-лош.Надяваш се,да се справяш добре с новата си работа,защото те е страх от критики...Или пък,се надяваш,първата нощ с момичето което харесваш да мине добре,...в следствие на което''замръзваш'',точно когато не трябва..Съзнанието ни е изградено от страх.Ние се надяваме и вярваме в надеждата,защото се страхуваме,че тя може да е само плод на нашето въображение...Една масова заблуда.

Мисля че има известна доза истина в това което казваш,но това ме накара да се замисля за нещо друго.Всъщност в живота има две страни-добра и лоша,бяла и черна.Няма нещо,което да е бяло икли черно в този живот.Всичко е сиво.Т.е. смеска от двете.Може да избираш дали да гледаш дадено нещо като бяло,черно или сиво.Има оптимисти и песимисти в тоя свят.Между тях са реалистите.Песимиста вижда чаша с вода и казва:"чашата е наполовина празна,оптимиста казва:"Чашата е наполовина пълна",а реалиста би трябвало да каже:Това е чаша с вода".
Та мисълта ми е.Както казах всички страхове се свеждат до един-страх за самосъхранението.Ами ако надеждата е съвсем противоположното-надежда за самосъхранението.
Може би ако я нямаше надеждата страха щеше да смачка даден човек и щеше да го унищожи вместо да го предпази.Ако пък го нямаше страха човек щеше да прави каквото си иска повлиян от надеждата и това щеше да го погуби.

Ти каза че човек се надява да срещне любовта,защото го е страх да не остане сам.
От обратната гледна точка човек се надява да срещне любовта,защото иска да обича и да бъде обичан,да има кой да споделя миговете му,с кой да се забавлява и т.н.

надява се утрешният ден да е по-добър,защото го е страх да не е по лош
може и да се надява защото този му се е сторил не чак толкова добър и да иска утрешният ден това да се промени,да живее живота си пълноценно и да му се радва по-истински от сегашният

надява се да се справи в работата си,защото го е страх от критики
може просто да иска да бъде похвален,да иска да се развива и да върви нагоре

или пък се надяваш първата нощ с момичето,което харесваш да мине добре...в следствие на което "замръзваш" точно когасто не трябва
може би просто искаш да и се харесаш,да не се изложиш пред нея,да си идеалният и да не смееш да направиш нищо пред нея за да не се изложиш.
Нали знаеш лафа:"Като си мълчиш изгледаш по интелигентен".Та може би някакво подсъзнателно чувство да останеш такъв какъвто и изглеждаш и да не се изложиш пред нея.

Както виждаш като се замисли човек абсолютно всяко нещо си има две страни.

Може би страхът е отрищателната четрта,а надеждата положителната черта на едно и също нещо-Инстинктът за самосъхранение.

Въщност голяма вероятност има страхът и надеждата да са правопорционални едни спрямо други.

Надеждата,като вид страх или страхът,като вид надежда....?Двете страни на едно цяло..?Може би.Създаваме ад и караме хората да се страхуват.Но,..ако следиш мисълта ми,..всяко нещо върви в комплект.Страх-алчност,..ад-рай,...мъж-жена,...ин и ян...Трудно е да промениш нещо,градено години от Църква,..политици,..грешни убеждения..Навика лесно се изгражда,но трудно се освобождаваш от него.Собственият ни ум,се е ''настроил''на грешна вълна.

Мисля че разбирам за какво говориш,но от двойките ако ги гледаме като противоположности трябва да отпадне страх алчност.

Друг е въпроса ако гледаме че страха се предизвиква от алчност

а най-вярно за да може да седи в тази колона с другите е че алчността намалява от страх...или обратно увеличава се.И двата вариянта са валидни.

А затова че ума се е "настроил" на грешна вълна...може.

Но колкото и да е трудно,дори да трябва да минат поколения пак може да се пренастрои.Всъщност не се знаят въпросите на доста отговори и не се знае кое грешно кое на обаче манипулацията гарантира по-голяма власт.

Но някога дали,защото така трябва или някои има интерес от това нещата си идват на мястото.

Изгаряли са на клади хора,които твърдят че Земята не е плоска,а кръгла.Е,доказало се е че все пак е кръгла,но е имало доста голям страх явно преди това.Мислело се е че всички планети и Слънцето се въртят около Земята,но се е оказало че всичко се върти около Слънцето.Не се знае какво не е открито,какво е открито и не се казва и какво се лъже.Ще живеем ще видим.Някои работи може и да не ги дожвеем де.

Да се пренастройм..? Звучи ми сякаш нашият ум е едим компютър...Което,ако беше така би било прекрасно.Компютрите могат да ни осигурят пожизнена ваканция.Ще можем да си отдъхнем..Ще трябва да се научим да го правим,защото сме станали работохолици.Работи,работи,..работи..Леността,..мързела за пръв път ще се превърнат в духовни качества. :))) Само си представи..Няма да има нужда да помниш каквото и да било.Просто задаваш въпроса на компютъра и той намира отговор..Нашият ум е несъвършен.Той забравя,но компютъра не...И докато той върши цялата работа ние ще можем да правим всички онези неща,които ни доставят радост и удоволствие...Бихме могли да рисуваме - не за да продаваме,а просто за да се насладим на цветовете,..на тяхното смесване...И това е само едно от нещата,които бихме могли да изживеем.Животът би бил толкова хубав.Все едно сме в рая.Той ще бъде тук,на земята....Някой друг ще бъде зает да разрешава проблемите ни и да се грижи за всекидневните ни грижи...По този въпрос ще ти разкажа това:
''Хими Голдбърг се обажда по класифицирана обява във вестника,която гласи:''Възможност за цял живот!''..Дават му адреса на Финкелщайн.
''Онова,което искам,''-обяснил той-''е някой да поеме всичките ми притеснения.Твоята работа ще бъде да се нагърбваш с всичките ми грижи.''
''Това е доста работа''-отвръща Хими-''Каква ще бъде заплатата ми?''
''Ще получаваш по двадесет хиляди долара на година.''- отвърнал Финк-''за да превръщаш всяка моя грижа в своя.''
''Добре,а кога ще получа заплатата си?''
''Аха!-възкликнал Финк.-''това е първата ти грижа.''
..Ох,..незнам дали успяваш да следиш мисълта ми.По-някога много бързо скачам от една тема на друга.Ако съм започнала нещо и не съм го довършила,моля да ме извиниш и просто да ми зададеш въпроса пак. :)))
Прегръдки!

Да,да се пренастроим.На доста хора им е заложено,но просто живота ги отнася в друга посока.Зомбира ги.Ако стане нещо,което да ни накара да се пооттърсим от това ефекта може би ще е доста потресаващ и нищо чудно такова нещо да ни промени или пренастрои.

"Звучи ми сякаш нашият ум е едим компютър"

Всъщност мозъкът е най-съвършенният,сложен и мощен компютър познат на човека.И разбира се неизучен.Душата е може би системата,потребителя или и двете.Немога да си го обясня,защото не съм виждал компютър с душа.Душата на компютъра измислен от човека всъщност е самият човек.Компютърът не може да направи нещо,което не му е зададено от човек сам.Затова и непознаваме изкуственият интелект поне засега.Мозъкът се усъвършенства и постоянно еволюира.Напротив нашият ум е най-съвършенният компютър,който ние познаваме.Ние не забравяме.Просто мозъкът изхвърля или закътва някъде информацията,която счита за ненужна в момента или завинаги.Примерно че някога някъде си ритнал някакво камъче.Тази информация е абселютно ненужна и освен това го натоварва излишно.През живота си човешкият мозък побира милини,милиарди и незнам си колко пъти повече информация от най-големият компютърен сървър.Просто е избирателен.Всичко,което го могат компютрите го може и човека.Да не се забравя че точно този компютър-мозъка е дал информацията на другият компютър.Човек има доста възможности и при мого усилени тренировки може да се пребори с един компютър.Просто живота е кратък,хората нямат време затова,а и да не забравяме факта че човек използва 5-6% от капацитета на мозъка си.Колкото повече човек се учи да разчита на компютрите го хваща мързела да мисли със собственият си мозък.А това е лошо.Измили са часовника,човек вече трудно успява да ползва биологичният си например и много такива работи.Ако измислят телепорта например това ще е много хубаво от научна гледна тоочка,но човека ще се омързеливи още повече и функциите му за двуижение могат да закърнеят.Ако се използва за пътуване извън Земята това е вече друг въпрос.Съответно ако се научиме за всичко да разчитаме на компютрите постепенно ние ще се превърнем в едни зомбита без мисъл и воля.Трябва нещо да ни показва че сме живи и че съществуваме.Ако имаме само щастие ние няма да го оценяваме,защото няма да знаем какво е това.

Ако искаш изгледай този филм

[линк]

Дават отговори на някой въпроси,а колко още има да изучават докато се изучи мозъка напълно.

Целта е да се опитваме да обучаваме собсвеният си мозък и да се учим да използваме по-голям капацитет от него,а не да разчитаме да ни вършат работа неща,който са дейност от усъвършенстването на мозъците ни и по този начин да се превърнем в едни зомбита подчинени на нещо,което ние сме създали.

''Ние не забравяме.''..Всъщност,ние наистина забравяме.И това не бива да ни разстроива.Това е най-хубавото качество на ума.Да се опитваме да ''..се преборим с един компютър.'',е погрешно.Това само ще ни доведе по-бързо до нашето саморазрушение..''мозъкът е най-съвършенният,сложен и мощен компютър познат на човека.''..Точно за това той се нуждае от почивка.Трябва да му даваме моменти на ''тишина'',в които той ще релаксира,.."подмладява''.Точно за това трябва да сме благодарни на компютрите,че понякога,ако си го позволим,те биха могли да ни дадат тези моменти на ''тишина''.Но,ние никога не си го позволяваме.Защото ако останем за момент на едно място и просто не вършим нищо,започваме да се чувстваме ненужни...Един вид мъртви.А,никой не иска да се чувства така...В същото време не спираме да се оплакваме,че сме затрупани с работа и задължения...Търсим съжаление и съответно го получаваме.Колкото по-заети сме и колкото по-нещастни,толкова по-добре...Бихме могли да бъдем толкова много,а се саморазрушаваме...Точно това''да бъдем'' е най-голямото ни проклятие.То ни прави коварни,лицемерни,..Нашето Его,е една огромна пречка към нашето щастие.Към по-добрият живот,който бихме могли да имаме.

Всъщност може би го казах не както трябва,но ти ме рабра.Разбира се че забравяме някои работи.С времето забравяме някои емоции,някои случки,някои дребни детайли.Не знам дали при всички хора е така или си зависи какъв тип човек си.Но аз като оптимист мога да кажа че по-малко време ми е достатъчно да забравя някои отрицателни емоции отколкото положителните.Забравят се случки,които не се повтарят вече и съответно мозъка решава че не са нужни.Забравят се неща,които не са ни направили кой знае какво голямо впечатление.Други неща не се забравят.Те просто се скриват някъде на дълбоко в ума и много трудно се намират ако е нужно.Получава се една подредба.Едни неща седят и се помнят,други просто остават в "архива" като спомен без емоции след дълго време,трети просто се набутват в някое много затънтено кътче на архива,а четвърти отиват в "кофата"Има неща,които се помнят цял живот.Но това не е несъвършенство на мозъците.Те така са устроени.Това е защитен механизъм предпазващ ни от претрупването с информация,която ни залива отвсякъде.Остава най-полезното и нужно ни за момента.Ако нещо ни е толкова нужно впоследствие се вади от архива.Така да се каже защита от прегряване.Някои успяват да запомнят доста повече неща от други хора обаче това си е до тренинг и до тип характер.
Аз не съм казал да се борим с компютрите.Все пак ние сме ги създали и можем да използваме възможностите им за да си улесняваме живота и да създаваме нови и нови неща,които ще ни улесняват и ще ни обучават.Рабира се че трябва да даваме на мозъците си почивка,но отвреме навреме или поне да използваме компютрите за едни работи,а мозъците ни понякога да си почиват,но да не спираме да ги упражняваме.Трябва нещо да ни кара да имаме стимул да мислим,защото ако не се упражняваме един ден и това ни свойство ще отиде в "кофата" като абсолютно ненужно.Трябва да се замисляме.И в днешно време има доста роботизирани хора,на които функцията мислене вече им е отишла в затънтеното кътче на архива.Някои са си така и по рождение.Та мисълта ми беше че трябва да си даваме почивка,но и да тренираме все пак мисловната си дейност,а не постепенно да се подчиним на компютрите,които ние сме създали,и един ден след поколения "тока да спре" или "някои да дръпне шалтера" и хората да разберат че не могат да вземат и най-дребното решение за себе си,защото компютрите са изключени.Това наистина ще си е самоунищожение,защото това ще е все едно да си избрал един "Правец" пред най мощният компютър изобретен от човека до днес.Все пак не трябва да пренебрегваме нашите компютри-мозъците.Трябва разбира се да им даваме почивка и да ги улесняваме доколкото можем,но трябва и да ги усъвршенстваме.Нетрябва да се превръщаме в роби на забързаният свят,а да мислим.

"Защото ако останем за момент на едно място и просто не вършим нищо,започваме да се чувстваме ненужни"

Защото човек има нужда от емоция,независимо дали тя е положителна или отрицателна за да се чувства жив.Всеки се опитва да покаже на себе си и на другите че той съществува,да си го докаже.Всеки има нужда да бъде забелязан.Човека е така устроен че когато няма нещо той го иска истински.Когато го получи той може да иска вече друго нещо.Ето пример с мен например.Аз искам любов.Искам да го изпитам това чувство и това е.Когато го получа обаче има доста голяма вероятност да открия че парите са пречка и да почна да ги търся например.Болният човек най-много от всичко иска здраве.На здравият човек здравето почти не му прави впечатление.То си му е даденост,докато не го изгуби.Такива сме ние хората.Искаме нещо,а когато го получим се оплакваме и/или се пренасочваме към друго искане.Винаги трябва да си искаме нещо за да имаме стимул за живот,но аз мисля че не трябва непременно да се качваме по главите на хората за да го направим.За съжаление отчаяните хора доста често правят така.

"Точно това''да бъдем'' е най-голямото ни проклятие.То ни прави коварни,лицемерни,.."

Да,всеки човек се стреми да е отгоре и много малко хора искат да са прецаканите и да приемат че живота е колело,което се върти.Един път си отгоре,един път отдолу.

"..живота е колело,което се върти."..Това е така.И не само според нас,но и според Китайците и будистите,..не съм сигурна за суфи мистиците,но..и тяхната философия е подобна. :) Колкото до последните :),мога да ти разкажа една случка.Случило се някъде в Индия.Една много известна и уважавана суфи мистичка,била излязла на улицата посред-нощ и търсела усилено нещо.Събрали се съседите и и я попитали:''Какво си изгубила?Искаш ли да ти помогнем?"
Тя отвърнала:"Изгубих една игла,и сега не мога да я намеря."
Те се засмяли:"Почти е невъзможно.По-добре се откажи.Но,ако настояваш,ще ти помогнем.Къде точно я изпусна?"
"Вкъщи."-Казала просто тя.
Съседите и били шокирани.Те я имали за много мъдра жена.
"Защо я търсиш навън,след като би трябвало да я търсиш вътре?"
Тя ги погледнала учудено:"Защото вътре е много тъмно...Но,защо сте изненедани?Не правим ли всички така?Търсим щастието навън,когато,трябва да погледнем навътре....Към себе си“"
:)))) Но,..май пак се отклоних от темата.:))) Както и да е.

Всъщност тази история доста ми напомня на тази книжка:

[линк]

Ако имаш време и ти стане интересна и не си я чела я прочети.

Автора трябва да черпи затова че му рекламирам книгата.

Той се подвизаваше тук ама нещо се изгуби.