Понеделник

Защото е понеделник и работната седмица е още в кревата. Защото е 12, а всички институции летаргично се размърдват. Защото е полустудено, полутопло и е някак всичко на половина. Защото денят дори не е преполовил. Защото птиците вече зъзнат сутрин, а бутилките бяло вино вечер изстиват самотно в хладилника. Защото е есен, а е безцветно. А листата се сипят почти романтично и никой все още не е измислил лек за косопада на дърветата. Защото цигарите са твърде много за твърде ранния час. А кафетата киселеят от горчилка. И пръстите са черни от кофти мастила по кофти вестници. Защото радиата не казват нищо ново, а песните са твърде шлагерни. Защото всеки чака най-малко природен катаклизъм, за да се размърда в така омразния понеделник. Защото пералните отдавна не сънуват Аржентина, а и не съм виждала никого наскоро с лилава шапка. И котката под прозореца мяука полулетаргично. И в офиса е тихо, въпреки 10-те налични кокошки. И е някак твърде кабинетно. И дори забелязвам пукнатините по терактота от нищоправене...
Защото към 14 ч. институциите ще се запъхтят от бързане и ще псуват уикенда, неделното преяждане, манджата на жена си, бележника на сина си и обедното меню в близката кръчма. Защото дори котката ще се отегчи да разнообразява остарелите хитове по радиата. А кокошките в офисите ще се разквичат защо мъжете им псуват поредната гозба-шедьовър и не се интересуъват от учението на отрочето.
Защото ще дойде 18 ч. и всички ще си поглеждат нервно убийствено скучните часовници, които всеки ден показват едно и също. Защото ще се изтъркули и този понеделник между листата, между колегите, фасовете, хиперкофеиновите дози, почти шизофреничното звънене на телефони и безучастното вдигане на рамене.
Затова разкажете какъв е вашият понеделник? Каква е котката пред офиса ви и колко точно ви се спи.

П.П. Тази тема беше планувана за весела и лигава. Ако на някого му е дотежала сърдете се на Трола, с какъвто и нов ник да е ! :)

Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането.

Не е до понеделника...всеки ден е така. В изчакване да свърши времето (работното, свободното, хубавото, лошото, топлото, студеното...) Във вечно чакане за нещо, което да свърши и да започне следващото, което също да свърши, по същия недоправен и скучен начин. А в междучасията от живота да седим в някой клуб и да словоблудстваме как прахосваме метафорите на времето - в тяхното свършване. Дано този клуб не съществува след 40-50 години за да не мога да видя как съм чакала да свърши животът ми/ни...
П.с. Ако имаше котка пред офиса ми щях да съм я гушнала и да си спим съвместно, до като чакаме да се събудим....

Винаги мога да те ковна и да ти оказа тази приятелска помощ да не се мъчиш...

П.П. Добре, че нямаш котката. Иначе милото животно. :-)))))))))))))) Щеше да е цялото в лиги и да крещи "Аааааааа, полази ме глиган"

Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането.

Точно това имах предвид, като казах, че винаги можем да пре*бем темата.

Е, старая се :-))))))))))))))))))

Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането.

Да имаш нещо против понеделнишка- есенност???

Офф много ме мързи. Моят понеделник е бавен, с много кафета и цигари... и нищоправене.... а и обяд.. и после пак нищо . Не ми се спи, то от кафетата нали...
Отворила съм един документ и поправям ли поправям... уж работя... но на не повече от 30%. Мисля и утре да го работя хаха. Котки около прозорците няма, щото то на 6тия етаж няма и как да застанат... само гнусна миризма на пуканки леко се прошмугва през дограмата от скапаното кино в Мол-а. Добре че прозорците са затворени.

Мисля след малко да си тръгна, защото като гледам никой няма да има нужда от мен до края на деня... а пък аз от скука отскочих до технополис и си накупих Play Station и сега мисля да разцъкам вкъщи пред TV-то.

Мдаааа............................ толкова за моя понеделник

Jenny dont be hasty............

Няма понеделник, няма делник.
Денят е празник.
Ставам и търся спомена от вчера. Нишката ми трябва. Вчера ще е като днес и в котка да се препъна. Вали, мъгла, хладно, горещо... само пейзаж. Пред очите ми е пътят, търся прякото.
Често губя къде е началото, къде е краят на ден, седмица... годините се мяркат в цифри. Помня силното, значимото и... важното.
Да отсея - цел. Направо в желанието - почти мания.
Тези наоколо в схема ги чувствам. Говорят, мислят, в субтитри - банални и скучни думи като от устата на персонажа в поредния филм. Кой филм се играе, кой филм играем, няма значение. За какво е чуждата истината след като и от собствената няма нужда. Ходят, правят, действат, гледат си часовника. Аз нямам часовник. Но, никога не закъснявам. Знам кое след кое следва.

Преди време, естествено не помня кога, размишлявах, защо не работя стандартно! Приятелите загрижени викат ме до тях на топло и вмирисано от ежедневие. Да ходя от понеделник до петък чинно, да ме командва началник, да изпълнявам. А това ли е моят път! Или щом не съм като тях не съм с тях!
Как да почвам в понеделник, като не знам кога е! Как да се връщам от работа, като не съм спирал да бачкам! Защо да не правя това, на което съм способен! Нали накрая пак ще се озовем на едно място. На парцелирано, подредено, делници празници точно се спазват, пейзажът е общ, и тишината даже.
Има ден, има нощ. Богът е почивал на седмия ден. Кой е моят седми... сам да си каже. После пак е... ден

Дам... за пореден път в понеделник осъзнавам колко благословено нещо са тишината и мълчанието... да не трябва да говоря, да не трябва да слушам... да мога да си седя и да търся котки през прозореца.....

И аз се убедих в същото!

Дано винаги има котенца под твоя прозорец, за да не се налага да ги търсиш...

Искам да ви кажа, че както сме го подкарали звучим като от клуба "3-та възраст" и единственият ни копнеж е този по пенсионирането...

На теб вече ти е време. А аз отдавна мечтая за пенсия и Масларова да ме праща на море и да ми плаща тока, естествено в сферата на фантазиите. Но какво беше - няма по-страшно нещо от погледа на човек, чиито всички мечти са сбъднати :-)))))))))))))))))))))

Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането.

да, и в трамвайте сутрин с празни пластмосови шишета за минерална вода от Княжево...ех, мечти....:)))))))))))))))

А вечер доволна от деня, сваляш кастанетки, слагаш ги в чашка вода и се отпускаш свободно в кафевия си пеньоар на цветчета!!! Ох, това е оргазмена гледка :)

Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането.

да, ама това след като си изгледала поредния епизод на сериала "дързост и красота", който ще те надживее и си облизала остатъците по кофичката кисело мляко - за вечеря .....

-> So Happy след някоя и друга година,
-> моя милост

Мисля да предложа законопроект в парламента. ЗТТБМ - Забрана на Трола и Тролоподобни в Български Мащаб. Твоите прояви ще третира още НК - Наказателния кодекс, както и ЗЕСАС - Закона за ебането, свирките и аналния секс. Ще бъдеш включена още в червената книга, черната книга, книгата на Любовта - Кама Сутра, книгата за препоръки и оплаквания в някоя квартална кръчма. А поведението ти ще се осъжда остро в преходните и заключителните разпоредби на новия Семеен кодекс!!!!

Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането.

Предложи, а после нека ме накзават, много да ме наказват.....

Цяла кофичка?!?! Не, така. За да си здрав бабиер и по вкуса на социалната министърка - само ще го душиш. А за да си сексуално здрава, по сметките на здравния министър - пак ще душиш, но гащите си!

Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането.

Ще бъда строга! :-)) а ти ще стенеш... само се тревожа от зор да не ти паднат очилата и зъбиъте :)

Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането.