аурелия

корабчето
караваната капанче със старите италиански шлагери
хангарът за лодки
бунгалата на олимпийски надежди
нощно къпане...
и секс на плажа

Голяма енигма. Това хем ми прилича на Созопол, хем явно не е.
Значи викаш, не е Росалинда, а Аурелия?

съжалявам
мислех, че е лесно познаваемо

това е Равда
корабчето е пред плажа на някогашните студентските лагери
сега само бунгалата на олимпийски надежди са останали
носталгия ме гони
по лятото и по отминали тръпки

Предпочитам яхти пред корабчета, особено пък потънали.

Не съм била. Чувала съм за Равда само от хрониките на литератори и поети, които ходеха там да се усмъртят всяко лято на творчески таковата

Познах веднага .... Там има едни скали от страната, която не се вижда... Щях да се пребия там миналата година и няма как да ги забравя

Била съм на студентски лагер в Равда с любимия (уж не позволяваха двойки да наемат бунгала, но всеки се уреждаше, кой знае как ) когато бях на... хм ... 22 години. Но не можах да позная мястото. Беше много романтично с толкова млади хора.


Това, което има значение, е записано не на пясъка, а в сърцето ми.

какво ли от Черноморието можеш да познаеш даже и след само 3-4 години.

Люпя семки на седмото небе.

аз ще чакам след 5-10 като навзривят 2/3 -тогава ще ида да видя как е станало....

стане бунище за строителни отпадъци.

Люпя семки на седмото небе.

не съм правил секс на плаж
я разкажи?

културизъм, идиотизъм и курви
FileO99

"Се тре жоли" - викала французойката.
"Ми кво няма да жули, като се е овърдалял в пясъка, ма!" - рекъл нашенецът.

Люпя семки на седмото небе.

именно
романтично
с любимия/любимите

все пак съм била живяла на тази планета

имаше и яхта
завързана с въже през кръста, върху моряшката фланелка и... скок в морето
почти се сродих с акулите

скалите са съвсем мънички симпатични скалички

много ми е вътрешно туй местенце

и аз всяко лято
усмъртявах се почти
от страсти

И аз съм бил там - доста пъти,
и преди да докарат кораба /като ученик/, и когато го довлякоха и се опитваха да го измъкнат на брега с влекачи и после когато започнаха да го режат за скрап .... много спомени.
Гледам че вече няма достъп до кораба по суша ...

Няма да за забравя и нощните къпания / и другите екстри/ и бунгалата на Олимпийски надежди, но освен Аурелия там май имаше и още един лагер .... не се сещам как се казваше.

Няма да забравя и разликата между годината преди приватизацията и годината точно след това ..... особено на плажа

П.П. пропуснах да спомена нощните разходки до Несебър и дискотеките там

Desunt inopiae multa, avaritiae omnia!

Секс на плажа

В очите той усилваше и блясъка
в антрактите щом топваше го в пясъка.

Прибирахме се пеша нощем от Несебър, вече нямаше никакви рейсове. Тъмно, вървим безкрайно и вече не знаем къде сме. Надявахме се поне да мине някакъв човек. ... И изведнъж от нищото и мрака изплува едно малко заведение в забулена жълта светлина. И от него се чуваше само джаз със саксофон. Беше като мираж, приказка. Мислех, че като стигнем до него, може да изчезне или да не можем да го докоснем. Всички черти се размиваха, истинска беше само музиката. Посрещнаха ни много добре, стоплихме се, упътиха ни, а джаза беше страхотен. ... Оттогава и двамата с моя (бившия) много обичаме джаз със саксофон. Нереално хубаво беше.


Това, което има значение, е записано не на пясъка, а в сърцето ми.

надеждно ли те ръбиха надеждите?