Пиле с кестени

Рецептата е много проста въпреки че заглавието звучи малко по-нетрадиционно.

2 - 3 скилидки чесън се запържват с глава лук, нарязан на полумесеци до златисто (желателно в зехтин, но кой каквото намери). За любителите на червения пипер - тук му е мястото и той да се пръжне за 1 - 2 мин. След което се добавя подправеното (сол, пипер) месо, нарязано на порции (едно време пълнех цяло пиле, но...). Следват: 3 - 4 глави НЕБЕЛЕНИ скилидки чесън, около 250 гр гъби на едро, 250 гр кестени (ако са в суров вид, по-добре да се бланшират предваритено), и който обича - около 200 гр. картофи на по-дребно; 2, 3 стръкчета мащерка, дафинов лист, кафена чашка бяло вино. Аз лично го пека ястието в глинена тава под камак, на слаба до умерена фурна в продължение на 3 часа, докато остане почти само на мазнина. Кестените, в комбинация с чесън и гъби, придават невероятен аромат.
Забравих да уточня - иде реч за цяло пиле (1.5 кг) без гърдите.

"Life is much too important a thing ever to talk seriously about it."

Хм, sorry, Же, но се налага моментално да опонирам, поне частично и по принцип...
1. Ти отдавна знаеш, че не съм поклонник на идеята на италианците да пържат чесън, придава доста тежък нюанс. А както казваш "докато лукът се запържи до златисто", направо не ми се мисли...
2. Ако червеният пипер се "пръжне за 1-2 мин.", освен ако не е словесна парабола, то ефектът с гаранция ще бъде силно прегорял червен пипер с отчайващо горчив вкус. Затова ще го считам за 1-2 сек., при това поне 30 сек. след като свалиш от огъня тигана.
Кестените, разбира се трябва да бъдат надлежно сварени (или полу, колкото да можеш да ги обелиш), а останалата част от рецептата си е едно малко чудо.

"Вселената е пълна с изненади, а разумът е най-голямата от тях..."

Ммм... не ми се струва тежък вкуса на задушен чесън (щото под капак по-скоро се задушава). А за пипера, май съм се поизхвърлила откъм време, но 1 - 2 сек не ми стигат, може би защото готвя в глинени съдове където температурата се разпределя равномерно.

Както и да е, благодаря за бележката и ако ти се удаде случай - пробвай!

"Life is much too important a thing ever to talk seriously about it."

Аха,още утре го пробвам и ще докладвам.Още повече,че много обичам и пиле и кестени,ма на-не съм се сетил да ги комбинирам.Не че няма пуйка с кестени,ма кой да се сети!

Безплатният секс развращава,платения-озлобява!

Заблуди ме с това пържене, помислих, че си извършила пърженето в нормален тиган... Цитирам те:
"2 - 3 скилидки чесън се запържват с глава лук, нарязан на полумесеци до златисто (желателно в зехтин, но кой каквото намери)."
Така или иначе, няма да ти падне варакът, ако те поразкритикувам аргументирано, isn't it?

"Вселената е пълна с изненади, а разумът е най-голямата от тях..."

и възникна питанка-само кафеена чашка бяло вино ли е течността?Вижда ми се малко.Смятам поне 150мл.бяло вино,или 75 вино и 75 вода.

Безплатният секс развращава,платения-озлобява!

Няма разбира се - свои сме си..

"Life is much too important a thing ever to talk seriously about it."

Вода не бих сложила, особено ако ще готвя в глинен съд под капак. Лошо няма де. :-) За виното... въпрос на вкъс, 150 мл няма да навреди (гъбите и пилето бая сосче пускат, така че няма нужда от много течности - вино слагам колкото за аромат). Но рецептата е абсолютно импровизирана така че подлежи на множество модификации.

Дано ти се услади!

"Life is much too important a thing ever to talk seriously about it."

Защо без гърдите?
Дали би се получило добре само с пилешко филе?

Така и така още нямам отговор, да попитам и за кестените :)
Без предварителна обработка (варене, печене) поне аз, не знам как да ги обеля. А ако се варят/пекат - до готовност ли? След това 3-часовото печене няма ли да им дойде много?

Аз си купувам консервирани кестени - огледай се наоколо; че инак трудоемко.

Относно пилешките гърди - на тях им трябват броени минути топлинна обработка; ако ги оставя във фурната за 2, 3 часа, ще станат на трици.

"Life is much too important a thing ever to talk seriously about it."

Явно сме много питащите по тази рецепта, ама ми се струва много вкусна, та... Каква е идеята на небеления чесън? И става ли после за ядене така или просто се ползва само като аромат? И консервираните кестени, дето ги купуваш, белени ли са или не? Питам, за да знам за какво да гледам, че при толкова много стока по магазините...

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

Не зная какво ще отговори Же, но понеже и аз често употребявам небелен чесън в готвенето, ще споделя моя опит.
Употребата на небелен чесън е вариант, а не принцип.
Дълги години употребявах "по идея" обелени скилидки чесън, докато (господ здраве да й дава...) една моя колежка и приятелка от Панагюрище ми подари тази идея, за небеления чесън.
Каква е разликата? Когато сложиш да ври в манджа белен чесън, той почти напълно си изгубва аромата до края на варенето, освен това буквално се разпада, защото съвсем омеква. И не е съвсем ясно какво остава от този невероятен зеленчук - подправка. Затова аз практикувах поставянето на суров чесън съвсем в края на готвенето.
Когато говорехме с тази колежка за готвенето на леща, тя ми подхвърли идеята да сложа 15 мин. преди края на готвенето шепа необелени скилидки чесън, а след свалянето от огъня задължително да добавя половин супена лъжица оцет. Наистина, стана фантастична леща, която правя вече много години без промяна. Някой ден ще постна оригиналната рецепта, макар, че съм я публикувал преди поне3-4 години тук, ама на кого ли му стигат нервите и желанието да рови в Архива... Това е друга тема, ама аз да си кажа, в смисъл - за какво ли съществува и се поддържа като база-данни този великолепен архив, като никой не се интересува от него и не го ползва?
Та на въпроса за чесъна.
Чесънът се слага около 15 мин. преди сваляне на манджата. Защо? Защото ако се сложи по-рано омеква прекалено много и пак си изгубва аромата, а ако се сложи по-късно, има опасност да хрупа леко, а и добива един не особено приятен аромат - нито на варен, нито на суров, нещо като на варен - недоварен морков с лек аромат на чесън...
А когато се улучи (защото това е въпрос и на сила на варенето, не само на 15-те минути, трябва да се поекспериментира...) точното време, чесънът става като разкошен чеснов пастет - хващаш скилидката за опашката , гризваш откъм предната част и изсмукваш съдържанието, което е божествено.
Нещо подобно се прави и с варените кестени...
Та оттогава този начин на ползване на чесъна ми е като основен вариант при готвенето, въпреки че ползвам и обелени скилидки.
Това е моя идея, защото съм много мързелив ( Като всички гениални (и скромни...) хора, естествено...). Като реша да си направя този труд, накисвам за една нощ половин килограм хубав чесън и на другия ден много лесно го обелвам.
Скилидките затварям или в подходяща кутийка, или в пликче, от тези дето се затварят като с цип отгоре - и бух във фризера. Така по всяко време на годината си имам обелени скилидки чесън, които веднагически мога да използвам без да беля и т.н. разправии.
Другите ми "мързеливи" идеи са : 1 литър олио, в който запържвам 1 кг. лук, нарязан на кубчета, като за запръжка, накрая, след сваляне от огъня и изстиване поне 5 мин., добавям 5 с.л. червен пипер. Като изстине олиото, го отливам в бутилка, а запърженият лук с червения пипер слагам в буркан.
Така винаги си имам ароматизирано, овкусено и оцветено олио и готов запържен лук с червен пипер, което е страшно удобно и пести адски много време.
Другата ми идея е 1 кг. обелен и нарязан на тънки пластинки чесън (играчка е, ама пък после - живо удоволствие...), натъпкан в 1,5 -литрова бутилка с малко по-широко гърло (аз използвам от негазирана напитка PRISUN) и престоял поне един месец.
Резултатът е разкошен оцет със силен аромат на чесън и отделно мариновани пластинки чесън, които можеш да ползваш по предназначение като подправка.
Имам и много други полезни и мързеливи идейки, но като ги събера накуп, обещавам да ги постна в отделна темичка за удобство на всички готвещи личности...
А сега да видим какво ще каже приятелката Же.
А, сетих се да добавя, че кестените могат да се белят сурови, но това е много труден и опасен процес - твърде лесно можеш да се порежеш, люспата им е много жилава. Затова най- лесно е да се белят варени. Друг вариант (който аз определено предпочитам) е да се цепнат от някоя от страните (пак рисков процес...) и да се запекат в тавичка на средна температура във фурната за половин час. Тогава се белят много по-лесно и вкусът им е несравним.

"Вселената е пълна с изненади, а разумът е най-голямата от тях..."

Погледни това :
[линк]

и това:[линк].

Надявам се, че ще ти стане ясно положението с пилешкото филе.
Аз основно готвя с пилешко филе и отдавна съм "му хванал цаката", както се казва.
Ако, въпреки всичко, нещо не ти е ясно, питай без да се притесняваш, с постинг или на лична бележка.

"Вселената е пълна с изненади, а разумът е най-голямата от тях..."

След изчерпателния отговор на Sapiens, аз няма какво толкоз да добавя, освен че:

- скилидките чесък ги слагам още в самото начало, но тъй като иде реч за печене, а не за варене, колкото и да омекнат - не се разкашкват, а самата люспа се зачервява и придава приятен аромат на ястието. Съдържанието, както е споменал приятелят Сапиенс, докарва на чеснов пастет (голяма вкусотия!);
- кестените - щом са консервирани, значи са и белени; мен малко ме мързи да се заминавам с кестени в суров вид, но гаранция че са къде по-ароматни.

"Life is much too important a thing ever to talk seriously about it."

Ровим си в тях. Ей, оня ден, точно една твоя рецепта за царска туршия си изрових, че някъде съм си загубила моята, пък не съм я правила от 3-4 години. Е, накрая направих една смесица между твоята рецепта и една, в чиято марината се слага и мед, ама ... ползваме ги, де.

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

Не знам как ще возприимат домашните консерватори едно такова нововъведение, но ще пробвам.

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

Излъжи ги, че е класическа рецепта (би могла да се класира френска) и си я намерила в някоя книга. Аз така правя. Някои хора, от ония дето едно яйце не могат да изпържат, си мислят, че рецептата е каноничен текст, който не подлежи на интерпретации. Ако им кажеш, че си си измислила рецептата, то все едно си сготвила буламач. Аз често си измислям рецепти, най-вече въз основа на наличните продукти, и ако се случи някой да сподели вечерята, обеснявам, че ейй в оная дебелата книга с класически рецепти съм я намерила.

За вкуса не се притеснявай - както се изказа мой гост: 'добре би било и чинията да изядем'.

"Life is much too important a thing ever to talk seriously about it."

Браво, умрях си от смях!
Направо си им намерила цаката на консерваторите...
Направо си за Нобелова премия.

"Вселената е пълна с изненади, а разумът е най-голямата от тях..."

Ми, тъй де - хем не разбират, хем претенции... ама ха!

"Life is much too important a thing ever to talk seriously about it."