помогнете ми!

Помогнете ми! Какво да направя?? Приятелят ми е на дъното. А аз съм бременна. Как да го спася? Сбирките които са в Сф-на тези в понеделник или във вторник да отиде, на Пиротска или на Веслец?

• Група AA “Нов път”
София, ул. “Веслец” №33, ет. 2; тел.: 983-20-13 (само по време на сбирките); контакти: 0887/467243, e-mail: bgaa@abv.bg
сбирки: вторник, сряда, неделя от 19:00ч.; открити сбирки: всяка първа неде¬ля от месеца

•Група AA “Взаимопомощ”
София, ул. “Пиротска” №117, ет.1, зала 2; тел.: 831-61-09
сбирки: понеделник от 18:30ч.; петък от 19:00ч. Сбирката в петък е само за работа по 12-те стъпки.

Благодаря ти, Карата. Исках само да попитам каква е разликата между срещите, които се провеждат на Веслец и на Пиротска? Трябва ли човек да се обажда предварително?

Здравей Лили! И на двете места сбирките се провеждат от почти едни и същи хора... Не е необходимо предварително обаждане. Единственото условие, е да искаш да спреш алкохола. Аз дълги години се залъгвах, че пиянството ми е нормално поведение.... Трябваше да загубя доста години в транс, за да ми светне...че имам проблем, и не е лошо да направя нещо за да го реша, колкото мога.... Ако той подозира, че има проблем, има шанс... Успех!

Благодаря и на теб, Бохата! Ти само на АА ли разчиташ, как се справяш? Той знае, че има проблем, но много по-трудно се взема решението да тръгнеш да се бориш с този проблем..

Вярно е, че трудно се взима решението да започнеш да се бориш. Лесно се взима решението да не пиеш повече. Взимал съм го поне десет пъти и пак съм започвал да пия.
Да се бориш сериозно се решаваш обикновено, когато изпатиш много.
Кажи му да дойде на сбирки, да послуша, да поговори с нас на почивките, ако не желае да се изказва.
Никой не става повече алкохолик от няколко посещения на сбирки на АА. Дори и да няма полза за него със сигурност няма да има и вреда.

Сбирките в Националния център по наркомании и тези на ул. Веслец 33 не се различават особено. В момента на сбирките на ул.Веслец 33 има по-голяма посещаемост и тя е централното място на АА в София. Всяка първа неделя от месеца там се провеждат открити сбирки, на които могат присъстват всички, които се интересуват от АА, включително и близките на алкохолика. За съжаление тук все още нямаме семейни групи Ал Анон, които помагат на близките на алкохолно зависимия да се справят с последиците от действията на алкохолика.
Не е необходимо да се обаждаш, преди да дойдеш на първата си сбирка. Не е нужно да се прави каквото и да е. Просто слушайте какво се говори и преценето непредубедено дали тези сбирки за вас...

Благодаря ви на всички! Много сте мили. Дано да мога да вляза с него, за мен също би било полезно, искам да помогна. А на вас пожелавам успех в борбата и знам, че новия ви живот е по-хубав от предишния!

Можеш да влезеш с него на сбирката на Веслец, която е първата неделя на ноември, пада се 2 ноември.

Когато ми казваха, че ако искам да спра алкохола, то трябва да бъде само заради мене самия, не вярвах на ушите си.. Мислех си , че това е егоизъм. и не си давах сметка какъв егоист съм бил до момента. Трябваше да минат няколко сбирки, на които да започна да чувам какво говорят хората на тях... и още няколко, за да почна и аз да си задавам въпроси... и още няколко , за да почна да си мисля , че съм намерил отговори за въпросите си... после , още няколко, за да си променя отново мнението.... И през всичкото това време , съм го правел , защото аз искам така. В началото разчитах само на сбирките и на контактите с хората от АА. На мен това ми бе достатъчно. Дано и на него да му помогне... Успех!

А бе ти същата лили ли си, дето преди време питаше за чай "Реймон"? Че тук вече е пълна каша кой кой е.

Браво на психолога!
Зададе най-уместния въпрос на lili...
Новагодин, извинявай, ама за да си психолог и психотерапевт, преди всичко трябва да си човек.
Въпросът ти към lili не е просто тъп. Въпросът ти те компрометира и току-що те постави по-ниско и от най-долния алкохолик.
Санким, най-важното на света беше дали lili е същата lili или е някоя друга lili...
Гнусно...
Досегът ти със зависими хора е на път да те погуби интелектуално и емоционално. Следя изявите ти от години - градацията е низходяща. Зависимите не прощават на никого. И на най-умния даже. И най-умният и корав човек бива унищожен при досега си с аклохолик с абсолютна лекота.
Помисли върху това.

Е, много грубо!Може пък да се интересува просто ей тъй човекът, да си подреди нещата по чекмеджетата на мозъка! Щото и аз едно време съм се писала лили , но не съм същата. Това име май е много популярно...

Ти не се ли интересуваш с кого говориш? Просто си плямпаш заради идеята да говориш - ей така, безадресно? Да се слушаш... или четеш в случая.

Поне за мен е важно с кого говоря. И за други съм забелязала да е важно това. Ти да не си против?

Помисли върху това и пак пиши

Извинявайте, че предизвиках такава дискусия, но не съм тази лили, която е писала преди тук. И няма проблеми да ме пита човека.
Кажете ми дали е възможно човек сам да се справи? Той съзнава, че има проблем, иска да се справи, но не приема съветите ми, не иска да дойде в АА, не иска да ме слуша като говоря, каква беше тази фаза на "отрицанието" може би нещо такова. Опитва се да се справи сам, и май до никъде не стига. Препоръчайте и някакви лекари по зависимостите, ако знаете такива.
Четох в сайтовете, но не знам по какъв начин трябва да му говоря, какво да кажа, на вас нещо повлияло ли ви е освен ЛИЧНОТО ви решение да се опитате да спрете?

Зависимите не прощават на никого. И на най-умния даже. И най-умният и корав човек бива унищожен при досега си с аклохолик с абсолютна лекота.

Извини ме, че няма да се съглася с теб. Да, прав/а си, че досегът с нас, зависимите, понякога, да не кажа доста често, се оказва пагубен за околните. Но също така, прошката, като част от възстановяването ни, е жизненонеобходима. Просто прошка на всички и за всичко. И когато това се случи, виждаш, че това, заради което си защитавал своята непростителност, всъщност няма значение. А само вреди на зависимия, решил да се възстановява.
Не казвам, че е лесно и че всеки може да го направи. Но е невероятно чувството на лекота и принадлежнсот, която получава зависимият. Ако разбира се, реши да прости и да заживее тук и сега, а не там и тогава.

Усмихни се, има изход!

В отговор на:

---

на вас нещо повлияло ли ви е освен ЛИЧНОТО ви решение да се опитате да спрете?

---

Това като че ли е основното. Особено за програмата на АА, която е помогнала на доста хора от форума. Без да се спирам на фундаменталното значение на личната мотивация за започване на лечение мисля, че без нея е много трудно, като все пак съществуват някои методи, като например т.нар. интервенция, които се опитват да подтикнат алкохолика да се лекува, въпреки неговото първоначално нежелание.

Текстът по-долу е доста дълъг, някои неща могат да се променят в зависимост от конкретната ситуация, но като цяло 'интервенцията' може да се окаже успешен начин за оказване на помощ на алкохолика...

"Как да проведем успешна интервенция и да накараме зависимия да приеме лечение?


Когато работя със семейства, често казвам, че успешната интервенция има три основни ключа: планиране, планиране и планиране. Няма заместител на внимателното планиране, когато се опитваш да убедиш човек, зависим от алкохол или наркотици, да се лекува. Според моя опит семействата се опитват да ускорят процеса и сами се провалят. Повечето семейства могат сами да проведат интервенция. Но ако времето не стига, или има други усложняващи ситуацията фактори, потърсете професионалист.

Целта на интервенцията е да преодолее отричането на зависимия и да го накара да осъзнае в цялата си яснота и дълбочина проблема си, както и да се съгласи да приеме помощ.

В тази статия аз ще опиша стъпките, които екипът по интервенцията трябва да премине, за да се организира и подготви. В следващата статия ще дискутирам важните писма, които всеки член на екипа трябва да напише на зависимия. Тези писма се превръщат във виртуален документ за интервенцията. Те организират екипа и доказват на зависимия мотивите им – любов и честност.

Първата стъпка е да се подберат участниците в екипа за интервенция. Идеалната група се състои от трима до осем души, които са близки до зависимия. Това може да бъдат членове на семейството, приятели, колеги, духовници. Участниците трябва да имат първоначални познания за проблема на зависимия. Те не могат да говорят общи приказки. Групата не бива да включва човек, който също има проблем със зависимост.

Може да се окаже, че важен участник отказва да се присъедини. Причините му могат да бъдат страх, че ще ядоса зависимия или колебание дали интервенцията ще доведе до резултат. Отделете време да обясните на този човек факти за зависимостта и за интервенцията. Книги или статии на тази тема може да ви улеснят. Повечето хора се съгласяват да участват, когато разберат, че става дума за намеса, продиктувана от обичта към този човек и желанието да му се помогне.

Някои участниците в екипа за интервенция може да живеят в други градове. Ако семейството е решено да проведе интервенцията, те трябва да пътуват. Ако това не е възможно, може да вземат участие по телефона или да напишат писмо, което друг участник да прочете по време на разговора.

При подбора на участниците в екипа за интервенция е важно да се знае кой от тях има влияние и кой може да употреби натиск. Когато говорим за влияние, имаме предвид емоционалното влияние, което човекът може да окаже на зависимия. Ето как се обяснява тази идея:

„ Човек, от когото на пръв поглед не зависи нищо в тази ситуация, би могъл да има драматично значение при интервенцията. Опитът ни може да послужи за пример. Провеждахме интервенция, прочетохме писмата си, алкохоликът не показа и грам емоция. Бяхме планирали 14-годишната му дъщеря да прочете последна своето писмо. Когато дойде нейният ред, тя направи пауза и каза нещо, което не беше планирано. В тишината, която превзе стаята, сърцата ни забиха по-бързо. Най-накрая тя погледна баща си с насълзени очи и тъжна усмивка. Тя каза :”Татко, толкова много те обичам”. Внезапно неговите очи се напълниха със сълзи и той заплака открито. Стаята буквално се взриви емоционално. Всички се просълзихме, а този „железен” мъж буквално се разтопи от думите на дъщеря си. Тя се хвърли в прегръдките му и той обеща да приеме помощта, която му предлагахме. Никога не подценявайте влиянието на любовта.”

Всеки един от участниците има различно влияние, но не всеки може да окаже натиск. Когато хората са в състояние да повлияят силово, те могат да променят живота на зависимия. Очевидно работодателят има тази възможност и тя трябва да бъде използвана по подходящ начин, както личи тук:” Мери, ние те ценим като служител, но пиенето ти доведе до 17 неработни дни в последните три месеца. Ще направим всичко, което е в нашите възможности, за да ти помогнем, включително да ти помогнем да постъпиш на лечение.” В случай като този последиците от казаното са доста ясни.

Съпругът / съпругата/ също имат възможност за натиск, но трябва да я използват внимателно. Например съпругата може да каже:” Джак, аз не мога да продължа да отглеждам децата в тая обстановка. Виждам страха им в очите, когато ти се прибираш вечер. Ако ти не вземеш решение за лечение днес, аз трябва да се погрижа за децата ни първо и започвам да се оглеждам за варианти.” Тук жената не отправя директна заплаха, само кристално ясно заявява намеренията си. Тя отправя критиката си към съпруга, но слага на преден план децата, ориентирайки действията си спрямо тях и го прави пред всички. Ако в този случай родителите на Джак присъстват и поддържат съпругата му, това ще има по-силен ефект върху него. Така че, когато съставяте групата за интервенция, определете точно кои участници имат влияние върху зависимия и кои могат да окажат натиск. Важно е тези елементи да се използват умно.

Когато групата се събере за да обсъди интервенцията, участниците трябва да разговарят за личния си опит със зависимия и за негативните последици от зависимостта му. Често това е „отваряне на очи” за участниците, тъй като те имат различно познание за ситуацията. Този процес помага всички да застанат на една позиция и на всички заедно да стигнат до по-голяма дълбочина на проблема.

Част от планирането на интервенцията влючва избора на място за лечение. Този процес започва с отговорите на няколко въпроса : Здравната осигуровка покрива ли разходите по лечението? Какви са изискванията на осигурителната институция? Може ли семейството да плати? Кои са най-добрите възможности за лечение наблизо?

Пригответе се да прекарате известно време на телефона. Научете кои програми могат да го приемат, при какви условия, какво е заплащането, покрива ли се от Здравната каса...Ако семейството е готово да поеме разходите, изборът ви става по-голям.

Според мен, резидентното лечение е за предпочитане пред амбулаторното. По времето, когато семейството се реши да предприеме интервенция, проблемът обикновено вече се е задълбочил. Малко са семействата, които се намесват в самото начало. Така че проблемът ви вече е станал сериозен. Проучване на Медстат доказва, че резидентен престой от 21 до 28 дни е повече от два пъти по-успешен по отношение на превенцията на рецидива отколкото престой от седмица и по-малко.

Друга важна стъпка в планирането е да се определят предварително аргументите на зависимия против отиването му на лечение. Тези аргументи ще бъдат оборвани от човека, който ръководи интервенцията. Например алкохолик, който живее сам, пита:” Не мога да постъпя на лечение. Кой ще се грижи за кучето ми?” Групата вече е помислила по този въпрос и отговаря. „ Кучето ти харесва чичо Хари, той се съгласи да го вземе при себе си още днес и да се грижи за него, докато те няма.” Зависимият няма какво да отговори на това.

Подробно описание на стъпките за подготовка:

За да подпомогна процеса на планиране, включил съм в списъка по-долу подробно описание на стъпките :
- Съберете група от 3 до 8 души, които са значими в живота на зависимия и искат да разберат как могат да му помогнат.
Направете една предварителна среща, за да си разпределите ролите
Изберете човек, който да ръководи интервенцията.
Обсъдете как да запазите в тайна от зависимия готвената интервенция.
Направете списък с начините, по които сте опитвали да помогнете на зависимия и сте се провалили
Напишете всички негативни последици, предизвикани от зависимостта
Всички напишете кратки писма до зависимия.
Прочетете писмата си един на друг, като редактирате всеки гняв, заклеймяване или осъждане.
Определете най-същественото и го напишете на отделен лист.
„Изпитайте” се един друг дали сте готови да защитите най-същественото.
Уточнете финансовите си възможности за покриване на разходите за лечението.
Проверете местата за лечение.
Определете дата, време и място за интервенцията.
Изберете място за лечение, обадете се и направете уговорка за постъпване.
Ако мястото е далеч, запазете билети за автобус или самолет.
Направете план как да гарантирате присъствието на зависимия.
Идентифицирайте възможните аргументи на зависимия да избегне или отложи лечението и формулирайте отговорите си.
Пригответе багажа му.
Определете кой ще закара зависимия на лечение след интервенцията.
Направете списък с предписани лекарства, ако има такива,които използва в момента.
Репетирайте интервенцията.
Решете кой къде ще седне, включително зависимият.
Обсъдете реда, по който ще бъдат прочетени писмата.
Намерете дискретно място за паркиране на колите си.
Напишете увода на водещия интервенцията и заключителното му изявление.
Прегледайте отново аргументите и отговорите.
Планирайте да се съберете половин час преди да дойде зависимият.
Ако интервенцията се провежда в дома на зависимия, елате заедно като група.
След интервенцията се обадете на персонала от мястото за лечение и ги уведомете дали зависимият се е съгласил да постъпи.
Съберете всички писма и ги дайте на специалиста, който го поеме.
Запишете се в семейна програма.
Намерете група на Анонимни алкохолици или Анонимни семейства на алкохолици близо до вас и я посещавайте.

Този списък ви дава идеи как да процедирате, за какво е необходимо да помислите предварително. Ако настъпят усложнения, може да се нуждаете от професионална помощ.
Ако например има прояви на насилие или пък съпътстващи психични проблеми, провалени опити за лечение или заплахи за самоубийство. С една дума, всяко усложнение, което създава неудобства за групата, е показател за необходимостта от професионална помощ. В останалите случаи обикновено семействата, ако са добре подготвени, са напълно достатъчни да проведат качествена и ефективна интервенция.

Може би най-важната част от планирането на процеса е да се уверите, че всички участници в екипа за интервенция са в състояние да действат от позицията на любовта и загрижеността. Ако някой е прекалено гневен към зависимия и се нахвърли върху него, той не бива да взема участие. Интервенцията е опит за пробив на отрицанието на зависимия, за да приеме той помощта, която му се предлага. Но номер едно трябва да бъде опазването на достойнството на зависимия – алкохолик или наркоман, така че той да направи реален избор. Любовта, честността, и ясната позиция са много мощен инструмент, когато се изразяват от група хора. Доверете се на процеса! Той е проработил за хиляди семейства и може да помогне и на вашето.

Писмата, които трябва да подготвите предварително

Интервенцията е най-успешна, когато се планира грижливо на хартия. Заради това писмата, написани специално от участниците, са особено важни. Статията е откъс от книгата :” Любовта първо: Нов подход към интервенцията при алкохолизъм и наркотична зависимост.”

По време на интервенцията емоциите могат да вземат връх. По-добре е всеки участник да напише предварително в писмо доводите си и да ги прочете на зависимия. Писмата предпазват от спонтанното избухване на гняв или липса на думи в най-силния момент.”

Всеки намек за гняв или обвинение по време на интервенцията могат да бъдат фатални. Зависимият избирателно се вслушва и разпознава всеки знак и това му дава повод веднага да започне с контраобвиненията. Веднъж да избухне гневът, аргументите олекват и интервенцията се проваля. За да се предпазите от този риск, използвайте писма, написани с ясен и позитивен тон.

Писмата съдържат няколко различни части, които сега ще опиша в детайли. Но първо прочетете истинското писмо от член на семейство, което е постигнало успешна интервенция:

„ Скъпи татко,
Никога не говорим за това, но аз много те обичам. Знам, че и ти ме обичаш много и се гордееш с мен. Нямаше да бъда там, където съм сега и да имам това, което имам сега, ако не беше ти. Ти ме научи, че трябва да уча и да се грижа за себе си, а не да завися от някой друг. Ти ме окуражаваше и подкрепяше в желанието ми да успея в работата. Това ми даде силата да се справя с работата си и да стигна до сегашната си позиция.

Когато Том разби сърцето ми, ти беше този, който ме подслони на рамото си, за да поплача. Ти беше този, на когото се доверих. Ти ми помогна да преодолея това.

Татко, твоят алкохолизъм беше част от нашия живот за много дълго време. Той не се случи за една нощ. Той управлява живота ти. Когато се обаждам в къщи късно вечер, ти си пиян. Вземаш слушалката, а говорът ти е завален. Когато се чуем по-късно през седмицата, ти не можеш да си спомниш какво сме говорили преди това. Понякога просто не можеш да говориш и аз затварям.

Когато идвам да те видя, първо вземам кучето да го разходя, ако ти си в гаража. Давам ти време, защото не искам да те заваря как тайно пиеш. Правя това, за да запазя твоето достойнство. Или пък вдигам много шум в пералното помещение, за да знаеш, че съм дошла и да имаш време да скриеш бутилката.

Ако дойда при теб късно вечер, ти си пиян. Виждам го в очите ти, чувам го, като говориш и наблюдавам как сновеш от кухнята до гаража към скритата бутилка.
Аз те обичам и не искам да гледам как алкохолизмът изпива живота от теб. Ние всички сме тук днес заедно, защото искаме да приемеш нашата помощ. Ние искаме да ти помогнем. Ще приемеш ли нашата помощ днес?

С любов, дъщеря ти Тина

Има няколко отделни части на доброто интервенционно писмо и всички те са изложени в примера горе. Писмото трябва да започва с просто уверение в любов и загриженост. Ти, авторът на това писмо, си важна част от живота на алкохолика и затова твоето уверение идва направо от сърцето.

По-нататък, и по-важно, ти трябва да припомниш времето, когато алкохоликът особено ти е помагал или когато си бил горд с него. Похвалата е последното нещо, което той очаква да чуе. Когато интервенцията започне, алкохоликът интуитивно се досеща какво следва. Той или тя заема защитна позиция и е готов да се противи. Представи си изненадата му, когато писмата, които чуе, започват със сърдечни спомени за гордост и благодарности. Зависимият губи почва под краката си. Вместо да започне да спори, той често се насълзява. Този уникален елемент е ключова техника за подхода на „Любовта първо”.

Следващата част е по избор, тя не е използвана в цитираното писмо, но би могла да се приложи в много от случаите. В тази част можете да направите кратко изявление за вашето ново разбиране за зависимостта като болест и за вашето желание зависимият да приеме лечение. Това изявление има за цел да извади проблема на зависимостта от моралната сфера и да го постави в медицинската. Ето един пример:

„Том, положих усилия да науча нещо повече за зависимостта и разбрах, че това е заболяване, което се нуждае от медицинско лечение. Това не е въпрос на воля. Става дума да се потърси реално лечение за реална болест.”

Това трябва да бъде последвано от цитиране на факти от негативното поведение на зависимия. Факти и само факти. В тази част на писмото вие трябва да споменете няколко специфични примера, които илюстрират алкохолизма или наркотичната зависимост. Тези факти трябва да идват „от първа ръка”, не от слухове. Трябва да са факти, които да говорят на непредубедения наблюдател, че става дума за химическа зависимост. Например: „ Когато се обаждам късно вечер у дома, ти си пиян. Говорът ти е завален”. Алкохоликът не може да оспорва подобно лично наблюдение.

В следващата част от писмото припомнете любовта и загрижеността и помолете зависимия да приеме помощ за своето заболяване. Можете да бъдете конкретни и да назовете точно заведението, което сте проучили и ще го приеме.

Когато този прост формат бъде повторен от всички участници в интервенционния екип в писмата им, той има силен ефект върху зависимия. Ще видите, че постепенно защитата му отслабва. Тежестта на фактите, комбинирана със спокойната любов на групата водят зависимия към момента на проясняване, в който той може да приеме помощта.
Понякога зависимият иска да продължи разговора. Важно е само един човек да отговаря на доводите му против лечението / както бе отбелязано в предишната статия. Често пъти спокойствието и самоконтролът на групата обърква зависимия. Той се опитва да започне спор, скандал, но не може, отсреща му отговарят спокойно и аргументирано.

Човекът, който ръководи групата за интервенция, трябва да продължи да говори за групата след като писмата бъдат прочетени. Освен че ще отговаря на аргументите на зависимия против лечението, той трябва да държи и останалите участници в групата емоционално стабилни.

Според моя опит, много малко интервенции се нуждаят от ултиматуми, за да накарат зависимия да приеме помощ. Но в 5% от случаите това е необходимо.

Ултиматумът означава всеки участник в групата да опише естествените последици от отказа на зависимия да се лекува. Например при една интервенция във Флорида, възрастният син на алкохолика сподели колко ужасени били малките му деца от пияния си дядо. Синът реши, че ако баща му не приеме да се лекува, той повече няма да вижда внуците си. Синът взе тежко решение, но като баща на две малки деца, той нямаше друг избор. Ето какво каза той:

„ Татко, съжалявам да чуя, че отказваш помощта, която ти предлагаме днес. Очевидно това е твоят избор. Но не мога да продължа да подлагам двете си малки деца на насилието, произлизащо от поведението ти на алкохолик. Така че докато не се подложиш на лечение и не се включиш в програма за възстановяване, не мога да ти позволя повече да виждаш внуците си.”

Няма нужда да се описва колко потресен остана алкохоликът. Той бушува, заплашва, опита се да се бие, но никой не му отвърна. Оставиха заплахите му да увиснат във въздуха без отговор. Накрая синът каза на баща си-алкохолика:” Татко, внуците ти искат дядо си обратно.” Двамата мъже се разплакаха и инатът на възрастния беше пречупен, той постъпи на лечение още същия ден.

Отделете достатъчно време, за да подготвите писмата си. Когато се съберете да репетирате интервенцията, прочетете ги на глас всички. Често пъти други участници ще ви помогнат да поправите неволните изблици на гняв или обвинение, които сте допуснали.

Писмата могат да бъдат критичен момент от лечебния процес. Много зависими ще лъжат относно употребата докато най-накрая постъпят на лечение. Групата за интервенция трябва да предаде копия от писмата на лекуващия лекар или съветника в програмата. По този начин документираните факти ще продължат да играят важна роля във възстановителния процес.

На финала искам да споделя един разтърсващ момент, който преживях напоследък. Бях извикан в университетската болница, за да проведа интервенция със жена на болнично легло. Тази жена, преуспяваща предприемачка, страдаше от цироза и вече бе преживяла чернодробна кома. Но въпреки това отказваше да приеме, че има нужда от лечение и възстановяване. Лекарите не искаха да я поставят в списъка за чернодробна трансплантация, защото тя не можеше да се справи с алкохолизма си. Семейството и очакваше края и. Но все пак реши да се бори.

Членовете на семейството дойдоха от всички краища на страната. В интервенцията участваше и медицинският екип. Писмата бяха написани и прочетени емоционално. Те и казваха колко я обичат, въпреки нейното заболяване и колко са горди с нейните постижения. Наблягаха на примери за това как тя е помогнала на другите, как ги е вдъхновила и това предизвика сълзи в очите на всички. Въпреки че тя беше много труден случай, в крайна сметка се съгласи да бъде прехвърлена в център за лечение на алкохолизма след изписването си от болницата. Всички бяха доволни.

Три дни по-късно, за всеобщ шок и изненада, тя почина. На 40 годишна възраст тази умна и преуспяваща бизнес дама бе убита от хроничния си алкохолизъм. Когато подготвяха погребението, роднините и ми казаха колко са ми благодарни. Интервенцията е събрала всички като истинско семейство, предизвикала е израз на по- дълбока и искрена обич от когато и да е било. Нещо повече, те са успели да кажат на своята алкохоличка колко горди са били с нея, колко много са я обичали и какво е означавала тя за тях.

Както стана ясно, те не успяха да спасят живота и. Но успяха все пак да създадат момента, в който тя направи своя избор да промени живота си.

This article copyright ©2001 by Jeff Jay. Excerpts from "Love First" copyright ©2000 Hazelden.

Въпреки, че интервенцията изглежда ефективен метод за пряко влияние върху мотивацията за лечение на алкохолика, аз все си мисля, че програмата на Ал Анон е много нужна за близките на алкохолиците, които не искат да се лекуват. Съжалявам, че тази програма все още не е разпространена в България. Според мен тя е изключително полезна, както за близките на алкохолика, така и косвено за самия алкохолик, който би могъл да се повлияе от промененото поведение на своите близки и да реши да опита да спре да пие.

[линк]

[линк]


Ал Анон

Семейните групи на Ал-Анон са сдружение от роднини и приятели на алкохолици, които споделят своя опит, сила и надежда, за да разрешат общите си проблеми. Ние вярваме, че алкохолизмът е семейна болест и че промяната в отношението ни към нея, може да подпомогне трезвеенето.

ПЪРВА СТЪПКА

Ние признахме, че сме безсилни пред алкохола (пред алкохолизма на своите близки) – че животът ни е станал неуправляем.

Много от нас затваряха преднамерено очите си пред прекомерното пиене на своите близки, заблуждавайки се с мисли като: „Когато той има свой собствен дом, той ще спре да пие.“ или „Тя ще спре да пие, защото ме обича.“ Много бяха опитите които правехме, но всичко което постигнахме беше само да прибавим хаос към объркването. Нищо не беше толкова нужно за да се доведе алкохолика до още по-дълбоко пиене, колкото добронамерените и неблагоразумни опити да го спрем. Крайният резултат беше поражение за всички. Животът наистина стана неуправляем за цялото семейство.
Първата стъпка е здравата основа под краката ни. От нея ние можем да продължим напред към спокойствието, благоразумието и духовното развитие, които придобиваме чрез останалата част от програмата. Чрез пълното приемане на факта, че сме безсилни пред болестта на алкохолизма, ние придобиваме чувство на облекчение и възвръщане на надеждата. Ние можем да насочим внимание си към управляването на своя собствен живот и да го приведем в ред. Когато един от членовете на семейството мисли здравомислещо, ситуацията в цялото семейство се подобрява.

ДА РАЗБЕРЕМ КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА АЛКОХОЛИЗМЪТ

Американската медицинска асоциация приема, че алкохолизмът е заболяване, което може да бъде спряно, но не и излекувано окончателно. Един от неговите симптоми е неконтролируемият стремеж към пиене. Алкохолизмът е прогресиращо заболяване. Докато алкохоликът продължава да пие, неговият стремеж към пиене става все по-силен. Ако болестта не бъде спряна, тя може да доведе до лудост или до смърт. Единственият начин да се спре заболяването е пълното въздържание от алкохол.
Алкохолизмът е заболяване, което продължава цял живот.Повечето специалисти смятат, че дори след много години на трезвеност, ако алкохоликът започне отново да пие, той няма да успее да контролира употребата на алкохол.
В днешно време съществуват много методи за овладяване на алкохолизма. Методът на Анонимни Алкохолици е най-добре известният и се смята за най-ефективен. Алкохолизмът вече не се счита за безнадеждно състояние, ако се открие и подложи на лечение.
Различни хора се проявяват като алкохолици. Само три до пет процента от алкохолиците са измет на обществото. Останалите имат семейства и приятели, работят и във всяко едно отношение се справят добре. Но стремежът им към алкохола се отразява на някои страни от живота им. Страдат семейните им отношения, социалните им връзки, работата им, а понякога и трите. Алкохоликът е човек, чиито постоянни запои задълбочават проблемите в различни области на живота му.

Алкохолиците пият, защото мислят, че трябва да постъпват така. Те използват алкохола вместо патерица или за да избягат от даден проблем. Изпитват емоционални страдания и използват алкохола, за да ги премахнат. В крайна сметка те до такава степен стават зависими от алкохола, че се проникват от убеждението, че не могат да живеят без него. Това е мания.

Когато някои алкохолици се опитват да минат без алкохол, признаците на абстиненцията стават толкова силни, че започват отново да пият, защото им се струва, че пиенето е единственото средство, което може да ги предпази от агонията. Това е пристрастяване.

Повечето алкохолици искат да пият в обществото така, както пият околните. Те губят много време и усилия, опитвайки се да контролират количеството на изпития алкохол, за да пият като останалите. Може да се опитват да пият само през почивните дни или само определени напитки, но никога не могат да бъдат сигурни, че ще успеят да спрат да пият когато поискат. Всичко приключва с това, че се напиват дори тогава, когато сами са си обещали, че за нищо на света няма да се напият. Това е непреодолим импулс.

Естеството на заболяването е причина страдащите от него да не вярват, че са болни. Това е отрицание. Надеждата за възстановяване се състои в способността на тези хора де разберат, че им е необходима помощ, в желанието им да спрат да пият и в готовността им да признаят, че не могат да се справят с проблема сами.

ДА РАЗБЕРЕМ СЕБЕ СИ


Алкохолизмът е “семейна” болест. Неконтролираното пиене влияе както на самия алкохолик, така и на неговите взаимоотношения с околните; отношението към децата, изпълнението на родителските задължения, любовните връзки, бракът, всичко това е подложено на влиянието на алкохолизма. Най-тежко са засегнати взаимоотношенията с хората, които са действително близки с алкохолика, а хората, които проявяват истинска грижа, са най-обвързани от поведението на другия. Те реагират на поведението на алкохолика. Виждат, че пиенето е извън контрол и се опитват да го овладеят. Срамуват се от сцените на обществени места, но насаме се опитват да се справят с положението. Не след дълго започват да мислят, че те са виновни и поемат върху себе си ударите, страховете, вината на алкохолика.

Тези добронамерени хора започват да броят чашите, които поглъща друг човек. Изливат скъпо струващи напитки в мивката, претърсват къщата за скрити бутилки, ослушват се, за да чуят звука от отваряне на кутии с бира. Всичките им мисли са насочени към това какво прави или не прави алкохоликът и как да го накарат да спре да пие. Това е тяхната мания.

Болезнено е да наблюдаваш как други човешки същества бавно се убиват чрез алкохола. Докато алкохолиците привидно не се тревожат за неизплатените сметки, за работата си, децата си или собственото си здравословно състояние, хората около тях започват да се тревожат. Те допускат грешката са прикриват алкохолика. Те оправят всичко, извиняват се, произнасят дребни лъжи, за да оправят нарушените взаимоотношения и се тревожат все повече. Това е тяхната тревога.

Рано или късно поведението на алкохолика предизвиква гнева на околните. Те си дават сметка, че алкохоликът не изпълнява задълженията си, че лъже, че се възползва от добрината им. Те започват да мислят, че алкохоликът не ги обича и в тях се появява желание да му отговорят със същото, да го накажат, да го заставят да заплати за цялата болка и разочарование, причинени от неконтролираното пиене. Това е техният гняв.

Близките на алкохолика започват да се преструват. Те приемат обещания, те вярват, те искат да вярват при всеки следващ период на трезвеност, че проблемът е разрешен. Дори когато здравият разум говори, че има нещо нередно в пиенето и мисленето на алкохолика, те все пак прикриват това, което чувстват и което знаят. Това е тяхното отрицание.

Вероятно най-увреждащото за хората, които споделят живота с алкохолик, е онова тревожно чувство, че по някакъв начин те са виновни; че не са се справили, не са били достатъчно привлекателни, не са били достатъчно умни, за да решат този проблем за човека, когото обичат. Мислят, че всичко е причинено от нещо, което те са направили или не са направили. Това е тяхното чувство за вина.

Ние, които се обърнахме към Ал-Анон, бяхме отчаяни, не бяхме в състояние да повярваме, че нещо може да се промени, нито да продължаваме да живеем както преди. Имахме чувството, че някой с измама ни бе лишил от любимите хора, че сме претоварени със задължения, че сме нежелани, че не ни обичат и сме самотни. Между нас има и високомерни, и лицемерни, и самодоволни хора, и такива, които обичат да командват; но всички идваме, защото търсим, защото имаме нужда от помощ.

Въпреки, че до Ал-Анон ни доведе поведението на болните от алкохолизъм приятел, съпруг, дете, брат, сестра или родител, ние скоро си дадохме сметка, че ако искаме да решим по-успешно и по нов начин житейските си проблеми, трябва първо да променим собствения си начин на мислене. В Ал-Анон ние се учим как да се справим с маниите си, с тревогите си, с гнева, с отрицанието и чувството за вина. С помощта на братството ние облекчаваме емоционалното напрежение, като споделяме с другите нашия опит, сила и надежда. Малко по малко на сбирките ние си даваме сметка, че голяма част от нашите затруднения произхождат от собственото ни поведение. Ние се опитваме да променим това поведение, да се научим да се грижим за себе си, да открием за себе си чувството за собствена значимост и обич, да израстваме духовно. Центърът на нашето внимание се премества от алкохолика и се насочва към областта, в която имаме някаква власт – към собствения ни живот.


Всички авторски права са запазени за Al-Anon Family Group Headquarters, Inc.
Р-48

А бе като ви гледам, май вие сте особено застрашените от всеки досег с каквато и да било интелигентност или критично мислене, като вирус ви действат - заприличвате на сто килобайтова програма за "Правец 8". Sorry, че пиша в множествено число, но си приличате по много общ за всички фанатици начин.

Айде със здраве, че тия дни съм зает с декомпрометиране на интелектуалната си градация.