Компромис

Добър вечер!
Уикендът беше страхотен, в компанията на все хубави хора, включително дружка, която е с голяма дилема. Накратко предисторията: дълга връзка, от училищните любови (10г.), с прекъсване от страна и на двамата (колкото да изпробват поне още нещо), но после пак се събрали..и..иде вече време за..развръзка, дет се вика.
Проблемът е там, че мацката живее в столицата - тук се е установила добре, има работа, която обича и живот, който..е..само столицата може да предложи (само да уточня, че тва граждани и селяни..не е тва въпросът - то човеци и простотия..не се разпределят по георгафски признак..ама..нейсе..разбрахте ме). Младежът е недалеч, но все пак не са заедно, не съжителстват - имат възможност - пътуват си често и двамата.
И така..иде време..за бракуване..само, че ..на нашето момиче..нещо му се свива под лъжичкатааа..тва да остави всичко хубаво и да се върне в един..е..немалък..но и неголям град - нека простичко кажем, че не може да го сравним със столицата.
Защо той не доде..ами..прозаично, но достатъчно сериозна причина - установил се човекът, развил, съградил нещо, има си контакти, осигурил работа на хора, на себе си - стандарт над средния. Ако дойде в Софето..почва от нула. Не, че не могат - жилища примерно, нещо....ама който знае за какво говоря - ще разбере.

И тя сега стои и се чуди и..нещо я стяга около врата - нали разбирате..няма среда/приятелите, няма онази работа - очаква се да се включи в "семейния бизнес"..такива неща. Сексът мисля, че им е добре.



Та..вие как бихте постъпили. Доколко и с какво бихте направили компромис, за да оцелее една връзка?

Мерси предварително. Мисля да и пратя линка.



Дъра - бъра...100...чадъра

Добра да е. :-)
Както е известно всичко е относително и до време . Моят случай беше почти подобен. Запознах се с мадама от Варна, пък аз съм Софианче. Имам си бачкане, обаче мога да го преместя, макар да се почва "почти" отначало. Та в крайна сметка взех си багажчето и отидох във Варна. След някое и друго време на мадамата и сечна бачкането в къщи и след няколкомесечно лутане си намери работа в София и сега сме пак тук. :-) Та така...

Мир вашему дому!
[линк], [линк]

аз мисля че тези неща се правят без да ти минава през ум мисълта че правиш компромис...

Истинската глупост винаги може да победи изкуствения интелект.

Ей,здрастии
Момичето защо не си говори с него за това?Той както е почнал веднъж от нулата,пак може да го направи.Това по принцип,но не е приятна ситуацията,разбирам и него и нея.
Мисля си,че ако решат временно тя да си отиде при него да понатрупат....знам,че временно при мъжете е равно на постоянно,за съжаление.
За себе си мога да кажа,че бих отишла в най-затънтеното село с него и най-вероятно щях да съм още по-щастлива/ако е възможно това/ без вечното търчане,системно недоспиване и ужасно напрежение,но това си е за мен,нищо не мога да я посъветвам.Трябва да го измислят заедно.


Мина тук една злодейка...

не виждам разумен изход от ситуацията. само емоционален.

нека независимостта на бъдещето гнездо бъде водеща.

Принципно си права, Терезхен..ама..София си е София, пък..Чирпан си е..той. И даже не иде реч за възможностите, щот ей го на..колко му е от Благоевград/Пазарджик/Севлиево, примерно до София.. кога има кинти да храниш бързо возило - не е болка за умиргане..магистрала.
Ама..кога си тука студентствал, всичките ти другари са тука, професията, която умееш и ти носи удоволствие...
Някак..не е само до женихът, щот те май не запълват целите ни светове....

Дъра - бъра...100...чадъра

Ох, много ми е драго, Злостър!
Значи, те още отдавна са го коментирали и тя е била наясно.
Той е на принципът..всеки камък си тежи на мястото.
И донякъде намирам, че е прав - не е нужно сичките да са бутаме тука с цената на всичко, има си хора, които са си и в др.градове и добре са си устроили нещата.
Не зная..тежко и е обаче, виждам я.

Лично аз..правила съм изначални промени без усилие и при наличие на връзка, но първо - имах мотивация чисто професионално, а и не бях убедена като цяло, че тогавашният човек е правилният за мен. Но липсата на близките хора ме тровеше адски много време.

Дъра - бъра...100...чадъра

Да, нещата се променят - не знае човек как ще се завърти колелото.
Може би си зависи от хората и доколко са склонни на отстъпки и да рискуват..в..името на нещо си.

Дъра - бъра...100...чадъра

Ако говориш за семействата им - и двете са в града, където тя трябва (евентуално и почти сигурно) да се върне..
Но да, ще са напълно самостоятелни в чисто битов план.

Дъра - бъра...100...чадъра

успех тогава. при мен избора е лесен. ако иска да е с мен трябва да ме следва без дискусии, но хора всякакви.

в случая бих избрал софия и бих и наредил да ме следва - всички ще сме щастливи.

тук не става въпрос за компромисчета , а за смяна на коловози:)
и съвети не могат да се дават , щото не познаваме двамата
Така като чета-утре той може би ще съжалява че не е напуснал чирпан? а може и да съжалява че го е напуснал?!
Така и за нея-докопала е софия , утре ще му пили, че голям хаир е сторила на село да иде на каторга заради него.И оттам до панаирите-един хвърлей;
иначе не е страшно да сменяш точки градове и дестинации-ама да си с Някого , дето много си струва и да можеш самия ти да си я позволиш тази динамика;
Живяла съм между три града , после дълго между два ,десетина години -мисля че пътуването накрая ти взема здравенцето...
И ето как мирясваш :/Рено, здрасти, за копане говоря! /
Ама от случай до случай и от хора до хора-океан разлика


р.р. щом от 10 години се познават-милост няма да има при провал-те "заедното" са го изяли на аванса още...

И първо бих могла да ти кажа,че "където ти е сърцето,там ти е и домът",но колкото и да е хубава тая приказка и вярна,толкова и не е.Трябва нещата да се съвместяват някакси и хубаво е,че тя мисли по въпроса.Някои си мислехме някога - Сватба?Я,че интересно,дай да пробваме. И се хвърляхме през глава,пък колко му е един развод после,мама му стара.
Гаранции за безгрешност няма,уви и съм почти сигурна,че тя ще отстъпи като жена,ако иска да е с него.Все така става.
А,че не е хубаво всички да се тъпчем в столицата вече е очевадно,но ...друга приказка е това,ех..


Мина тук една злодейка...

Бе и аз тва я успокоявам..ей на..качваш са на возилото, идваш, правим 2 - 3 мола..заминаваш си, даваш му касовите бележки да осребри и така..керванът си върви.
Тя вика..кви молове, аз без театро не мога да живея...на.. почна сезонът!

Те 10 годин са, ама те от малки, после заедно студентствали, после човекът се прибрал, семейните неща подхванал та ги освежил и доразвил..не са живели заедно - ако не броим уикенди и почивки, не са си видели лучените магарии. Така като ги погледнеш..все едно са..некъде към 5та година, така ги оценявам.

Бе ще отстъпи май, ама...еййй...ако можеше, Китко ей тъй на..да се отвори едно прозорче и да надникнем само за 15 мин....да видим какво ще става...

Дъра - бъра...100...чадъра

обикновено съм оптимист
обаче в случая смятам , че всеки ще си остане в точката...

Това не си е работа - тъкмо щях да кажа, че ако обича да си седи в къщи, да прави мусака и зимнина...веднъж в седмицата да ходи на гости на мама, а в събота да посреща свекървата...може и да се примири. Но ако си пада по културен живот, срещи с приятели и т.н. - просто не я виждам тази работа. на мен ми се наложи да живея в малък град -100 000 души за една година и да ти кажа, ако не беше нета не знам дали щях да оживея. Няма опера, няма театър, две главни улици на кръст с два свестни ресторанта и 1-2 бара. Няма художествена галерия, добре, че имаше симфоничен оркестър - та от време - на време имаше концерти (то нивото под всякаква критика, щото баш за рожденния ден на Моцарт свириха фалшиво...) освен всичко друго се сблъскваш и с ужасен манталитет.

А, ти ходила ли си в Чирпан? Аз минах това лято - град от селски тип или село от градски тип...ама...

Да, почти съм сигурна, че тези неща ще я тормозят - липсата на разнообразие, социален живот (приятелите и обичайната среда - ги няма, там са роднини и семейството и), всички онези благинки на големия град...

С Чирпан само дадох пример (минавала съм)- подобни даже и по - малки градчета..бол - Айтос, Асеновград, Тетевен, Карнобат, Троян и т.н.

Мисля, че манталитетът ще я умори също и най - вече...разликата е голяма и когато човек отдавна е "излязал", връщането е доста тегаво.
Ще има финансова възможност да идва, но..все пак там ще е през повечето време, а и нали ще е ангажирана с работа. деца, т.н.

Дъра - бъра...100...чадъра

Ски ся, тъй като, ако той дойде в Сф ще се преебе, ако тя иде в Чирпан също, по-добре да изберат някъде по средата, демек Пазарджик. Така ем двамата ще са преебани и няма да се сърдят на другия, ем ще започнат от нулата "семейния бизнес"

В тази връзка се сетих за една книга, там единия от героите се пенсионира и отива да живее при сина си някъде в Аризона, веднъж си говори с лада колежка от бишвата служба и се оплаква - от това, онова, вкл. казва: "...а, бе няма отворени заведения, ако например ми се прияде в 3 през нощта сандвич от черен хляб с пастърма, като тези на 95 - улица..."
- Но ти никога не си обичал съндвич с пастърма - казва му колежката.
- Е, да но знаех, че ако ми се прияде мога да отида и да си взема...."(тва за НЙ става въпрос)

Доста крайно ми се види тва, но мерси за включването.

Дъра - бъра...100...чадъра

ако тя обича повече "столицата", да си стои в нея. Ако приятелката ти обичаше въпросния мъж, изобщо и нямаше да умува над подобна дилема. Enough said.