Сърцето ли?

Сърцето като че ли е прекалено краен орган, който придава фаталистичен облик на чуството любов, смъртта се констатира със спирането на ударите на сърцето, но всъщност любовта не е "жизнено важна", малко хора реално умират от любов. (Освен героите на Маркес:)))
Което не пречи да се тръшкаме, драпаме с нокти по стената и роним кървави сълзи, когато Амур ни перне яко със стрелата, но така че да боли.:)). След това някак си обаче се изправяме, и продължаваме напред.
Както беше отбелязал Равик в "Триумфалната арка"-човекът е прекалено издържливо животно. (Може би цитрам неточно, но книгата съм я чела преди поне 15 години, така че ми простете:)
В тази връзка любовта не се ли измерва по затаеното дихание, учестеното дишане, задушаващата сила на емоцията, когато разкопчаваме копчетата на ризата си, усещането, че не ни стига въздух....и след това всичко се нормализира.
Ако сърцето е центърът-физически и емоционален, защо да не извадим любовта от този център и не и намерим по специфично място като белия дроб.


“When d’you think that he’ll come back?”
Not with this wind blowing, and this tide.

аз предлагам любовта изобщо да я извадим от органите
щото и да спрат белите дробове не ми изглежда по-малко фатално от спирането на сърцето...
п.п. пък това за затаеното дихание, учестеното дишане, задушаващата сила на емоцията, когато разкопчаваме копчетата на ризата си, усещането, че не ни стига въздух....и.... ме навежда за съвсем други мисли ...ама ще си трая, щото да не смесваме любовта със... поне за сега

за всички съпътстващи трепети, когато видиш любимия е виновен мозъкът. Сърцето е само кух мускулест орган, предназначен да изпомпва кръв.

Queen's only

смъртта се констатира със спирането на сърцето.:))
иначе да, не бива да се бърка любовта с астма.

“When d’you think that he’ll come back?”
Not with this wind blowing, and this tide.

малко романи си чел и песнички си слушал:))
"...а сърцето ми спира, спира да бие, ако тебе до някой, друг те открие..."
нали не мислиш, че лирическият герой е имал порок на сърцето?

“When d’you think that he’ll come back?”
Not with this wind blowing, and this tide.

Пърп, мисля че господ е сбъркал като е давал органите на Романа, забравил е за сърце и му е сложил нещо кухо в гърдите, дали му е дал обаче достатъчно мозък за да го разбере?

нали може да пикае прав.
другото няма значение.

“When d’you think that he’ll come back?”
Not with this wind blowing, and this tide.

кой му казва какви трепети и към кого....

колко малко му трябва на човек за да е щастлив

Няма как белия дроб да бие любовно...

то не е и нужно, важното е да се диша в любвен ритъм.

“When d’you think that he’ll come back?”
Not with this wind blowing, and this tide.

еха, добре казано за ритъма... Чакаме сега и за мозъка да кажат

много прагматично това с мозъка, човек обича с белия си дроб:))
ако е до мозъка-значи е прагматик.
ако е със сърцето-значи е човек на крайностите.:))
истината е в дишането.

“When d’you think that he’ll come back?”
Not with this wind blowing, and this tide.

дишай, не дишай, кашляй, отвори уста и кажи "ААААА"
Ясно, ще се оправиш, но трябва да полежиш малко вкъщи и да помързелуваш, препоръчвма ти да не прекаляваш с бонбоните "снежанка" и "карамел му"

вие двете нещо сте попрепили днес май.

Queen's only

Мен ме свива под лъжичката като се влюбя.
И много бързо губя тегло....

Не знам за сърцете, дробовете и пр, при мен е така.

така де, ако Ноата и Пърпъла имат на мястото на сърцето някакво друго 'пълно' образование, което ги любвеобилизира - да отидат при колегите на изследвания. Току виж влезли в учебниците по патоанатомия.

Queen's only

измести темата:)
сърцето ми, допускам, е точно там, където е в учебниците и си изпълнвява функциите.:))
макар да съм чела за нвкакъв, на който сърцето му било от другата страна. и си живял като пич.

“When d’you think that he’ll come back?”
Not with this wind blowing, and this tide.

Местоположението няма никакво значение. Очаквам да ми посочиш къде в сърцето се е загнездила любовта. В сино-атриалния възел или в снопчето на Хис?

Queen's only