просто зе днес

11 Октомври .


Нашите най добри разсъждения ни водят към неприятности ... Възтановяването това е активно изменение на нашите мисли и отношения за живота .”

По времето когато друсахме активно , света , вероятно ни се струваше ужасно място . Употребата ни помагаше да понасяме света който ние виждахме . Днес , ние разбираме че на проблема ни не е бил в света . Заключаваме , че проблема е в нашите представи и възгледите ни за свят , който не ни позволяват да намерим мир , и комфортно място за себе си .
Нашите представи и отношения – това са очилата чрез които ние гледаме на своя живот . Тези наши “очила” показват всичко в живота ни много мрачно . Този наш възглед не е достатъчно добре фокусиран не е достатъчно обективен , тази представа за свят е развалена . За да , можем да видим света истински на нас ни е необходимо да съхраняваме своите възгледи и представи в чистота , това значи да се освободим от обидите отрицанията , самосъжалението и превземките . За да се убедим в това , че нашият възглед на живота е разфокусиран , на нас ни е необходимо да съпоставим нашите представи за живота с реалноста .
По времето на употребата на наркотици нашите най добри представи не ни позволяваха , да видим ясно света , нито пък нашето място в него .Възтановяването служи за това да коригираме , рецепторите на нашите обила . Стъпките помагат да видим своят живот в съвършенно нова светлина , Благодаря за това че те премахват отрицанието , и го заместват с вяра , честност смирение и отговорност . След това стъпките ни помагат да съхраним в чистота нашите духовни ценности , дават ни мъжество и постепенно да изучаваме нашите възгледи , нашите представи и нашите деиствия .
Днес , поглеждаики през чисти очи вярва и възтановяване , света ни се вижда топло и госпоприемно място за живеене .

САМО ЗА ДНЕС : АЗ ЩЕ ГЛЕДАМ НА СВЕТА И НА СВОЯТ ЖИВОТ ПРЕЗ ЧИСТИТЕ ДУХОВНИ ПРИНЦИПИ НА ПРОГРАМАТА


Да и при мен е така оставам чист и едно такова чуждо всичко целият свят . Уплашен съм ходя мисля че всеки мен гледа . И то сигурно защото аз само гледам кой какъв е . Винаги ме е страх какво ли впечатление оставих тук при тия хора . Не мога да се справям тоя живот който живеят другите хора за мен е абсолютно табу . Моята реалност е моя си филм . И то в него участват само неща който ме водят към дрогата а то че не взимам а съм си същият не става . Няма бе няма път напред хората не постъпват както аз искам . Ядосват ме всички . Защото не играят ролите дет съм им сложил в моя филм . В моя филм единствените символи за забавление са дрога алкохол жени мързелуване пред телевизора кафенце . А то се оказва че имало и други неща които са истински реални много по реално от това да се направя и да си фантазирам само колко голяма работа съм . Че си и вярвам това стана моята реалност дрога и фантазии . Търсеики само и само да взема още и още иначе за мен няма хубаво постоянно под напрежение . В страхове депресия . Благодаря на бог че ми прати човек който работеше по 12 стъпки на анонимните и който ме изтегли е в това състояние дет съм сега в реалноста истинската която е много по хубава да стана отговорен . Вечер да се радвам на себе си че съм полезен малко поне . Да снощи се зарадвах много на себе си . И се сещам и какво почуствах че навлизам в приключение ама истинско приключение . Защото за мен всеки ден е нещо ново . Нещо различно . Това е възтановяване а не спиране . Чувал съм ги много приказки тоя спрял ония спрял еми да спират аз ако спра без да се възтановявам ама не го и искам то е ужас постоянно в тоя затвор то болеста си е в мен само наркотика липсва . Постоянно ходя и ето да има удоволствие която и жена да срещна филм със нея за секс . Което страшно уморява пак във фантазията и си вярвам че и тя ще го иска нали . Искам постоянно да има внимание а то никой не ми обръща . Всяка вечер се самосъжалявам как можах да го направя това срам ме е от себе си в много ситуации . Някое момиче или някой човек могат да ме накарат да правя неща дори без да знаят за съществуването ми . Гледам вчера едно момиче и то идва от десният край на улицата а аз съм тръгнал на ляво и я гледам и та да мина да я видя и тя да ме види все едно щях да си сменя посоката . Хоп затвора на хората искам да се харесам искам да съм голямата работа а тя дори не знае за мен . И това е в много ситуации осъзнавам само какво е вътре в мен . Преди си мислех даже че целият свят е в депресия гледам хората вечер и си казвам ей тоя колко ли е нещастен сега ебах ти гледай го . А изобщо не го знам аз не познавах какво е щастие какво е истинско отношение с хората . И както винаги мисля че всички са като мен нещастни и за това целият свят е един нещастен такъв . Лелей много се разписах а имам среща е сега и ще ходя да помагам на дядо ми . Той има рожден ден искам да го помоля за прошка но нещо ме е срам аз да кажа че съм сгрешил и да моля за прошка . Вчера стана така закъснях да му помогна щото маика ми трябваше да я чакам да и дам ключ и исках да се оправдая но спонсора ми по програмата ми сподели как така при него не деиствало и съвеста после продължавала да го гризе та . Вечерта му казах само дядо извинявай че закъснях и не доидох да ти помогна . Не се оправдах с маика ми и наистина олекна ми повече . В живота си когато друсах никога не съм бил виновен . Винаги се оправдавах моята раелност беше че ще ме боли ако не открадна на човека 200 лв от вестниците ще съм в кризи . Не осъзнавах че тоя човек работи за тях цял месец . Че щом работи на тия вестници едва ли ще има много допълни доходи . И може да съм го поставил в много тежка ситуация и него и семеиството му . А ТОЧНО ТОВА Е ИСТИНАТА . Че после се сърдя че и човека ме обвинява в полицията а няма доказателства и се изкефих че адвоката ми ме оправда . Яко ама човека не е имало какво да яде и това е реалноста . Хоп живота . Абе незнам лек и чист ден на всички .

12 Октовмри
Бяхме винаги прави .

“ Сега признали , че нашият живот стана неуправляем , то ние не сме длъжни да подържаме своята гледна точка . На нас не ни е нужно да бъдем винаги прави .

Нищо не ни изолира така бързо от топлотата и дрюжелюбноста на напите приятели от Анонимни наркозависи , както нашата потребност да бъдем винаги “ Прави “ .Бидеики ненадеждни , ние претендираме за това че бяхме авторитетни фигури . Страдаики от низка самооценка , ние се стремим да повдигнем самооценката си като отхвърляхме другите . В най добрите случаи хората се отвръщат от нас , а в най – лошите проявят агресия . Колкото повече се стараем да направим на другите впечатление , колко сме прави , това по силно грешим .
На нас не ни е нужно да бъдем “прави” за да се чустваме уверени : нямаме нужда да затваряме ума си , като си мислим че имаме отговор на всички въпроси , пред тези който ни обичат и уважават . В деиствителност , истината , показва точно обратното . В никой от нас няма всички отговори , ние зависим един от друг , дотоква доколкото ние си помагаме един на друг да намерим общ език , въпреки разликата в приемането ни на нещата . И ние зависим от сила , по могъща от нашата собствена , тъй като тя може да ни помогне при нашето безсилие . Много ни е лесно да живеем с хората , когато ние предлагаме това , което знаем , признаем и приемем , това което не знаем , и се стремим да се учим като равни . Ние живеем уверено със самите себе си , Когато ние се опираме по малко на нашите собствени сили , почнем повече да се опираме на Бога ние разбираме защо сме дошли .
На нас не ни е нужно да бъдем “ прави “ през цялото време “ а ни е нужно просто да се възстановяваме .

САМО ЗА ДНЕС: ГОСПОДИ АЗ ПРИЗНАВАМ СОБСТВЕНОТО СИ БЕЗСИЛИЕ И НЕУПРАВЛЯЕМОСТА НА ЖИВОТА МИ . ПОМОГНИ МИ ДА ЖИВЕЯ С ХОРАТА КАТО РАВЕН С РАВНИ . ЗАВИСЕИКИ ИЗЦЯЛО ОТ ТВОЯТА СИЛА И РЪКОВОДСТВО .

Аз знам любимата ми реплика . Чуя някой ми каже нещо и или го знам вече че е така или пък знам нещо повече и искам да му го кажа . Бум никой не можеше да спори с мен . Сега си спомням как с едно момче спорихме до четири часа сутринта няколко часа и накрая изтощени и двамата тоест бяхме трима имаше още едно момче с нас . На което помагах там за едни работи и много ясно беше с мен във спора . Та така накраая и тримата не знаехме нищо повече от това което знаехме в началото . А и ужасс бяхме изморени абе направо изтощени . Всеки иска да наложи неговата истина сега даже точно си мислех за религиите как за християните тяхното е най правилно за будистите тяхното исляма вярва в алах и никой няма да може да убеди другият да си смени неговата . Всеки от тях знае . И аз знам безгрешен съм тарикат съм . Един път не съм се извинил през живота си преди да тръгна на групи никога . Може да съм се извинявал но е било нещо от рода извинявай че закъснях но боилера е виновен не ми сгрея вода на време и докато се изкъпя . ( Грешката е на боилера не моя . извиних се но съм безгрешен все още )
Извинявай че така и така НО така и така . Веднага друг или друго е виновно за моите грешки . Един път в раднево чистих там пушилнята и намерих едно кафе 3 в 1 беше на мой близък човек . И казах там казаха ми че е негово , него го нямаше и казах да му предадът да доиде и да си го вземе като се върне . Хоп и си мисля имам 2 лева ще го изпия и ще му взема друго вътрешно съзнавах че не правилно да го пия щом не е мое но го направих нали ще му купя ново . И идва момчето с което бяхме заедно в стаята и всичко си деляхме и брат имаш ли пари и аз му дадох тия два лева . И хоп няма кафе идва човекът на който бях казал като се върне Бойко да му каже да доиде доиде и ми казва Бойко се върна ще му връщаш ли кафето . Естествено трябваше да кажа изпих го . Той се разсърди каза ми за какво вьобще ми каза така сега а не е и негово и отишъл и му казал . Хоп естествено аз не можех да погледна човека в очите известно време докато не намерих кафето и не му го върнах и отидох и казах извинявай постъпих егоистично изпих ти го . И това е върнах му го и той ме пита абе я кажи тая история интересна ми е . Разказах му как съм си мислил да му купя как дошъл росен . И той е та тогава ти не си виновен . И аз да бе имам перфектното оправдание нали . ИСтината е че бях виновен нито мога да пия кафето като не е мое трябваше да го върна . А пък ако толкова наистина беше лесно както си мислех после да му купя с тия 2 лева еми да бях отишъл да си купя като е толкова лесно . Нали егоистична постъпка егоцентрична щом е за мен няма проблем та така . Наистина сега виждам че колкото и да се оправдавам съвеста си гризе ама така и така ама така или иначе . АЗ съм зле малей ходих да се извинявам тука един два пъти ама това прости ми не мога да го кажа все едно ебах ти все едно незнам какво не думи ами ножове искат да минат през устата ми . Та това е ГОСПОДИ БЛАГОДАРЯ ТИ ЧЕ И ДНЕС НЕ МИ СЕ НАЛАГА ДА СЪМ СЪВЪРШЕН . ужасно е когато мисля че съм съвършен и най малката грешка а то има винаги има . та и най малката грешка ме кара да се срамувам от себе си . добре ако не бях безгрешен какво нямаше много много да ми пука . Сега наскоро вече работеики малко по програмата и предаваики се . Трябваше да съм водещ на сутрешна група при доктор Добринов в раднево клиниката . И преди да почна казах ей ще ме извините ако сгреша и ще ви помоля да ме поправяте . И хоп забравих философията но нали не бях съвършен тоя срам който нахлу изчезна много бързо . Защо ако бях съвършен щеше да умра от срам там . И нещо друго забравих и пак не ме беше срам . И знаете ли много добре знам какво щеше да е ако бях съвършен щото ми се е случвало . Сгреша нещо и почна да се срамувам и забивам още повече и повече и направо се оплитам дотакава степен че се чудя накрая само как да се измъкна оттам . Е днес не съм съвършен даже си признавам че това мое съвършенство досега ме докара до . Отделение за зависимости без да съм изкарал нищо през живота си със честен труд . Равносметката дотук ми показва че съвършеннството ми ме превърна в пиявица която иска само да граби от света . Е това е ГОСПОДИ моля те и днес ми давай силата да съм честен и да признавам когато греша . Защото наистина каквото и да съм опитвал друг начин да се справя със срама от грешките си няма . Освем да ги призная . Благодаря че и днес съм чист , че и днес не съм пушил още , че и днес ми показа че имам приятели и близки хора , че и днес имах възможност да съм си в нас , че и днес съм нахранен , че и днес не съм на улицата и имам покрив над главата си , че имам компютър , интернет , хора с който да споделям когато ми е тежко , че имам дрехи , че съм здрав и мога да работя , ..............Лек и чист ден на всички ....

13 Октомври
Правим промени .

"А сега е невъзможно да опишем с думи чуството на духовното осъзнаване , на това което ние получаваме когато дадем нещо малко, дори съвсем малко ,на другите хора “

Понякога , казваме , защо света е толкова несъвършен , ние можехме да оставим всякакви опити да го изменим , “ Задавахме си въпроса “”В края на краищата какво мога да направя ? “
“Аз съм само един човек” Независимо от това , ние мислим така нашироко че желаем промяна в целият свят или така натясно ,че просто искаме възтановяването да е възможно за всеки , който го иска. Задачата ни се струва невъзможна , толкова много трябва да направим , за толкова малко време , ние тъгуваме , понякога даже не зная , как ние изобщо можем да направим нещо хубаво .
Удивително , но самият малък принос може да доведе до големи изменения . За това за да получим от живота повече от обичаиното, скучно и пълно с грижи ежедневие не трябва да поемаме много усилия . Цялото ни същество се преобразява от дъблобокото удоволетворение , което ние изпитваме , когато поддържаме духа на всеки един човек . Когато ние се усмихваме, вместо да се мръщим , когато допускаме другите пред нас , когато потърсим новаци просто , за да покажем загриженост , ние пристъпваме в необичаино царство . Искате да промените света ? Дестваите с наркомана , седящ редом с вас днес вчера , и след това покажете , как акта ви на доброта се умножава . Всеки човек във всеки момент – всеки от – нас внася изменения .

ПРОСТО ЗА ДНЕС : Акта на доброта не значи нищо за мен , но той е безценен за тоя за който е предназначен . Просто за днес аз ще правя добро на някого .

оле батенце, ти съвсем си се изпаткал. мнго е готино, че си решил твърдо да спира6, но...
внимавай малко, не губи здравия си разум

14. Октомври .
Край на уединението .

“Благодаря за любовта , която видях във АНОНИМНИ НАРКОЗАВИСИМИ , в мен вече няма причина за самотност “

Наркоманията – това е болезнена самота . Ние можем да бъдем заобиколени с хора , но рано или късно , нашата болест поставя непроходими препятствия между нас и даже между нас и нашите близки и любими . Много от нас доидоха в Анонимни Наркозависи имено от отчаяние заради самотата си .
И въпреки ,че ние идваме на сбирки сме постоянно на-щрек и в подозрения , нас винаги ни приветстват с прегръдка , усмивка и топли пожелания , връщаме се това е възможно , там където ние се радваме , за дълго , дълго време . Ние наблюдаваме как членовете на групата разговарят , смеят се и остават след сбирката заедно , за да поседят в близкото кафе . На нас ни е любопитно можем ли и ние да станем част от тази доброжелателна компания .
Нашият начин на живот в изолация може да възпрепятства нашето присъединение към тази компания . След време , все пак , ние започваме да чустваме себе си “ повече част от всичко това , идваики на сбирки скоро започваме да се чустваме у дома , започваме да завързваме приятелства и живота ни започва да се променя .
Анонимни Наркозависи ни учи да преодолеем изолацията , благодарение на нашите първи опити за приятелства , на нашите домашни групи , ние започваме да разбираме че да завържеш приятелство не е толкова трудно . Чуството на съпричасност идва , когато ние разделяме всичко което имаме с другите .

ПРОСТО ЗА ДНЕС : Аз съм благодарен за приятелствата , който моята Висша Сила ми даде в Анонимни Наркозависими . Аз вече няма да съм сам .

15 Октомври .
Избор .
“Ние не избрахме да станем наркомани”
Всеки от нас в детството е имал мечти , всяко дете е чувало от роднини или от съседа : Какъв искаш да станеш , когато пораснеш ?Даже повечето от нас са мечтали за работа , семеиство и да бъдем почитани и уважавани . И никой не ни попита :” ти искаш ли да станеш наркоман , като пораснеш ?”
Ние не избрахме да стане наркомани , и ние не можем да решим да спрем да бъдем наркомани . Ние имаме болест – Зависимост . Ние не сме отговорни за това , че сме болни , но ние носим отговорност за възтановяването си . Разбрали , че сме болни и , че имаме път към възтановяването , ние можем да престанем да обвиняваме обстоятелства или себе си и да заточнем да живеем в съгласие със света и със себе си . Ние не избрахме нарконията , но ние можем да изберем възтановяването .
ПРОСТО ЗА ДНЕС : Аз ще избера възтановяването .

Ехе много се радвам досега не можех да пиша тук . Но пък смених браузъра . Неразбрана много ти благодаря просто наистина толкова съм ти благодарен че . Ей супер . Лек ден на всички .

Избор да мисля че имам избор последните дни така я карам . Избирам да но това право на избор не идва от мен това е като следвам пътя на програмата 12 стъпки тя ми дава право на избор . Да и днес да избера да се възтановявам иначе какъв ти избор искам не искам ще се надрусам щото това е по силно от мен . Да се боря с наркотика е все едно да изляза срещу маик таисън на ринга . Колко ли време ще му трябва да ме свали и да ме притрепе а ? Да го мисля ли няма смисъл наистина знам едно чуствам го със всеки изминал ден " напоследък почнах да го позабравям де " аз съм наистина много болен . Само като си погледна миналото е това не е минало на здрав и разумен човек . Почнах да друсам нали та да се чуствам добре . Да мога да си общувам с хората иначе все един притеснителен такъв . Страхове гняв . Много исках да ме харесват всички . И то не става де и алкохола отначало после дрогата почнаха да ми дават свободата да живея без да ме е страх без да ми пука . Ей че тоя моя страх примерно ме кара да се оглеждам десет пъти и в еднопосочното " а то е добре никога не знаеш какво ще се случи " Сега чист влизам в магазина и все си мисля че ме гледат и мислят че искам да крада почвам да се въртя притеснен и хоп идва охраната то си личи . Мисля че всичко ми е позволено такъв егоист и егоцентрик съм че наистина все едно само аз съм на тоя свят закони за мен няма . Другите не ги боли не мислят не чустват а и да е така не е важно . ВАЖНОТО Е ЧЕ КОГАТО ИСКАМ НЕЩО ТРЯБВА ДА МИ СЕ ДАДЕ . позволено ми е да крада позволено ми е всичко . Е добре и той света се съпротивлява другите хора се съпротивляват не им харесва да ги крада да ги лъжа . Наистина като се замисля правил съм много ужасни неща . Е сега поне знам не съм аз тоя който ще казва ужасни ли са или не не съм аз тоя който ще се обвинява за това . АЗ съм наистина болен нося болест която ще ме преследва цял живот . Неината цел е да ме накара да се мисля за голямата работа и че света трябва да е такъв какъвто искам и всички да постъпват както аз искам . В същото време това да ме кара да се страхувам че всички наистина ме гледат щото съм голямата работа нали и че ми знаят простотиите и че не ме харесват и те . Еми тия дни слушам едно изказване на един човек поне два пъти ми казва на днешно време не може да се вярва на никой . И аз бях така и защо защото на мен не може да се вярва а нали всички са като мен . Аз го писах абе няма други хора щом аз съм нещастен целиият свят е нещастен някак тоя егоизъм ме беше толкова затворен че осъзнавах единствено себе си моите чуства . Еми как ще има любов и приятелство на тоя свят . Доверие между хората като аз не съм ги изпитвал тия работи . И не знам какво е това . БУм . Въпроса е само отговорен ли съм за тия работи може би да може би не аз смятам че не съм просто наистина си вярвах че постъпвам правилно . Но сега като имам ясната представа че това ме убива . И като имам изхода обаче трябва се променя да почна да се доверявам искам не искам щото наистина не ми беше лесно . Това момче дет първо го видях да работи по тая програма и идваше да ми споделя си казвах добре де тоя какво толкова се е загрижил за мен има нещо иска нещо тоя . Ама нищо не искаше и маика ми веднъж трябваше да ми праща пари за зъбите повече пари така и той ще ми ги дадеш да не ги .................. И аз ето бе ето какво искал да ми вземе парите хоп . Значи благодаря на тоя пич че толкова време ми отдели благодаря за това че от него видях пътят на пред . Никога не съм вярвал че някой работи мога да ги направя сам но можело . И в него ги видях та щом той може а той е като мен защо и аз да не опитам . ПИсна ми да вървя към смърта си и към лудоста . Ще е късмет за мен ако попадна в затвора . Е то май само това ми остана и съм умирал и полудях по едно време . Та така имам му вяра имам вяра на анонимни наркозависими и на анонимни алкохолици имам вяра на бог За първи път вярвам ето я разликата досега страх ама страх всяка моя клетка е страх . Сега вяра вяра вяра . Еми маината му като четяха тия стъпки там и тия работи в групата и говореха за бог е къде ти бе бог аз съм бог бе . Ама живота ми беше стигнал дотам че си казах защо не . То в книгата на анонимни наркозавими си го пише ако за миг допуснем че има нещо по висше от нас самите нещата ни неизбежно се оправят . Това е малей много се раздрънках . Днес наистина няма да се обвинявам за миналото си за болеста си . Днес ще живея за възтановяването си това е моят избор. Господи моля те помогни ми да остана чист .Лек ден на всички и още 24 часа без дрога .

Коце, няма нужда да ми благодариш Радвам се, че разрешихме проблемчето и отново си тук.
Хубав и слънчев ден!

16 Октомври.

“Моля се единствено да зная неговата воля , която ние трябва да изпълним , и да ни даде сили за това” .
Как се молим ?Нямаики много опит , много от нас не знаят даже с какво да запомнят . Все пак , няма нищо трудно и сложно .
Ние доидохме в Анонимни Наркозависими заради зависимоста си . Но без да осъзнаваме това , много от нас , всекиден чустваха затвора и суровоста на самият живот . Ние ,казахме, че бяхме разстроени , блуждаехме без посока , и нищо не ни водеше . Молитвата – това е начин да намерим направление в живота и намерихме сила , за да следваме неиното направление .
В възстановяването в Анонимни наркозависими молитвата заема централно място . Много от нас ежедневно отделят определено време за молитва и я правят част от своя начин на живот . В това тихо време ние водим “беседа” с нашата Висша Сила както сме чули или за себе си . Ние представяме своите мисли и чуства , за това , какво имаме да правим за деня , ние питаме : какво да искаш да направя ? И в това време ние молим , “Дай ми , моля те , силата , зада изпълня твоята воля . “
Научаването на молитва е просто . Ние молим за знание на неговата воля за нас и да ни бъде дадена силата да я изпълним “.Благодарим за това че намираме направление , което ние нямахме , и силата необходима , за да изпълним волята на Бога .
Просто за днес : Аз ще отделя малко време за спокойна “беседа” С моята Висша Сила . АЗ питам Висшата си Сила за направление и моля за сила да я следвам .



_____________________________________________________________________
Дам трудно нещо е аз да повярвам в някаква сила лелей че каква ти сила бе ти чуваш ли се бе аз съм бог . Някъде чух че да не вярваш в нещо било същото като да вярваш .Пак вярваш сляпо че цялата вселена с такива перфектни закони и всичко идва от никъде и върви към нищото . Но просто тук щях да напиша че извадих късмет няма такова нещо просто моята Висша Сила си знае работата . Отначало ходих нали на група видях момче което работи по програмата и разбрах че и той си вярва в някаква сила . Ходих и на църква малко по странна евангелистка и то не толкова че вярвах ами да наблюдавам нали трябва всичко да разбера . Там ми беше много смешно и сега се смея де като се сетя лелей и всички ми бяха смешни ама ужасно много но и това момче и всички в църквата имаха нещо което аз нямах , а пък исках ужасно много , да не го нарека щастие но се радваха на живота . И да тогава почнах да се моля ако има просто съмнение то си е написано и в книгата на анонимни наркозависими ако за момент допуснем че има нещо което е по висше от нас , живота ни неизменно се подобрява . По висше ли та нали за това съм болен бе пич де ти няма такова нещо бе аз съм си лечителят само от мен си зависи повечето изказвания който съм чувал са само от теб си зависи . Щото те сигурно си нямат проблем да и то е по лесно другите да учим . Та така е просто исках това щастие и вече го намирам обещана ми е и свобода и ще я търся . Ама наистина нали търсех най яката дрога която да има постоянен ефект и да е безплатна а и ефекта да е страхотен , че и да не вреди .Ето пича там цял филм целият форум чака да види . Е на мен някак да си кажа чесно не ми трябва филма съм го изживял . Е нали съм тарикат уж няма нещо по яко от това което се случва в момента в живота ми с тая програма . Да да не ми стига времето Да не ме изкарва из равновесие всеки човек и всеки незначителен проблем да ми се струва като нещо огромно непреодолимо . Ей страхотно . Тук ще пусна и едно стихче на една зависима :

Дайте ми, моля ви, глътчица вяра -
вяра в доброто и вяра във хората,
че ако вярвам в нещо все си повтарям,
може би днес ще да надвия умората.

Дайте ми, моля ви, зрънце надежда -
обикновена и малка като маково семе,
която тайно и с обич аз да отглеждам
и да знам, че никой не ще ми я вземе.

Дайте ми, моля ви, капка любов,
с която да мога да полея сърцето си
и то да затупти във ритъм нов...
Аз ви моля... и протягам ръцете си.

А накрая дайте ми смелост да срещам
в очите изправена новите дни,
да продължавам да пея когато да усещам,
че пак ме раняват и пак ме боли.

Да и аз така просто ми трябваше да вярвам в нещо не мога да се справя сам . Господи помогни ми и днес да остана чист , и нека бъде твоята воля а не моята дай ми мъдрост да я разбера и ми дай сили да я следвам .
Е тия два реда сутрин ми промениха живота . Благодаря ти Господи .

[линк]

нали спираш бе,
кво маково семе 6те отглежда6
нещо не мога да разбера. или си се бъгнал наистина или тука некви роли се играят
ако е сценарии - браво много добре
а ако е истина - егати моля ви, другите от форума, как възприемате случващотот се. какво става, това нормално ли е, питам ви наистина сериозно

20 Октомври
Свобода на избор .
“В наложеният морал я нама силата , която ни идва когато ние избираме духовният начин на живот “

По време на активното друсане много от нас живееха по инерция . Ние не искахме или не можехме да направим избор в това , какво да правим или даже къде да живеем . Ние позволявахме на наркотика или другите хора да взимат по принцип важни решение за нас . Свободата от активно друсане означава , покрай това да имаме и свободата да правим избор сами .
Свободата на избора – това е прекрасен дар , но с него идва и отговорност . Избора ни позволява да помним , кой сме и на къде вървим . Въпреки това , правеики своя избор , ние трябва да го преценим и да приемем последствията . Това води до там , че някой от нас , искат пак някой , да прави избора за нас – спонсора , роднините , приятелите от Анонимни Наркозависими – точно както нашата болест правеше за нас избор , когато употребявахме . Това не е възстановяване .
От опита на другите разбрахме едно : отказваме се да носим лична отговорност – за чужди постъпки . Ако ние не се ползваме с дара на свободата която ни е дадена , ако ние отказваме да поемем отговорноста , която я съпътства , то ние губим този дар и нашият живот ще обеднее . Ние носим отговорност за собственото възстановяване и за собственият ни избор . Колко трудно беше да ни се покаже това , ние трябда да правим избор за себе си и безусловно да приемаме неговите последствия .

Просто за днес : Аз съм благодарен , за това че мога да живея , както избирам . Днес аз ще поема отговорност за възстановяването си , ще правя своя избор и ще приема последствията от него .

_______________________________________________________________________
Дам просто това е имам избор . Яко нали избор . Да избирам какво да правя това е свободата . Когато друсах нямах никакъв избор . Значи дори накрая маика ми избра да ме прати в лудница и там да живея в отделението за лечение на зависимости в раднево . Та това е само едно семеиството ми избираше какво ще ям щото иначе аз няма да си направя или взема нищо . Дрогата избираше дали ще крада . Дали ще лъжа . Какво ще правя . Зависим . Това дали е само от дрога . Ами аз и в момента съм зависим от наште . Ама си имам избор де и го знам да съм тук и да завися от тях или да тръгна по улиците някъде . Но пък е сега днес трябва да ходя да питам за една работа . А дам а на дядо ми аз му помагам там със свинарника и поне вече съм някаква част от това семеиство не само да консумирам . Споням си сега във събота на дядо ми на рожденият ден и си го мислех това за първи път участвах и в приготвянето а не само в консумирането на празник в нас . Така е ден след ден се чупят всички окови . Господи благодаря ти за свободата която и днес ми даваш . Дай ми силите да живея извън оковите на предишният си опит . Постоянно през деня се включва някой който иска да ме затвори . Жена влиза ми в главата започва да я контролира да мисля за нея и може да ме накара да направя неща които не искам нали . Или пък някой който не е постъпил както аз искам или нещо такова и той хоп в главата ми . И почва да ме обсебва аз на тоя аз на ония мамка му тъпанар и ме изяжда . Поема контрола над мозъка ми , започвам да мисля как да го ... ето променя ми живота той ми дава насоките . Или пък отивам на някое мое място и почвам да правя обичаините неща които се изискват от мен . Това място и новите хора започват да ме контролират още много преди да съм отишъл . Обличам дрехи да съм готин започвам да се приготвям . Цък поет е контрола на оправлението . Ако някой знае песента на cyprees hill имаш тумор в мозъка . Дам и клипа е как пичовете от мозъка на един човек го управляват . И го карат там да прави някой работи яко нали . Е аз имам едно такова туморче . В главата си имам един пич който натиска ръчката всеки път да искам да се харесам . Бум . В главата си имам един пич който иска да наебе всички жени . БУм . Оф да не ги изреждам недостатъците си . Та така и тия пичове постоянно се включват хоп и искат да поемат контрола . Да но днес аз имам някакъв избор първо да ги изкарам тия пичове навън да се видят . Че когато си мисля че ги няма и те си поемат контрола яко . Дам да ги намеря да ги видя кога се включва някой от тях и при следващата такава ситуация ако мога да му спра тока . Ден след ден , ден след ден . Щото аз ето точно вчера си казвах ебах ти защо още съм така и още се включват и се обвинявах пак нещо . Еми сега точно като пиша и ми минава една реплика в главата , от книгата на наркозависимите . Тя ме подканя да помня да не бързам много , че както не съм станал зависим за един ден . Така няма и да се възстановя за един ден . Та това е отново благодаря за избора който ми е даден днес . Да се събудя без тая мисъл сега какво ще правя ,какво ще друсам , къде ще ходя, ще е тъпо БЛАГОДАРЯ. Лек ден на всички

abv,къде точно видя,че пише за маковото семе,че аз рових,ама не намерих нищо из постовете на коцето...?
Иначе аз не мисля,че той играе некви роли,по-скоро наистина си вярва момчето,и мисля,че е искрен...но кой го знае? както се казва:човек,не бива да вярва и на собствените си обувки,понеже и те не се знае накъде ще го отведат,хах...
Пък и в един момент може да си 100% надъхан за отказване,а в следващия да си вече с навит ръкав...ама просто става за миг,бе,направо ужас...как ти влиза мухата,тъпата муха...

Стискам палци на коцето с тия 12 стъпки,и макар той да не е като мен,да има нужда да замести дрогата с някакаъв друг "медикамент" (както в случая ми е меда),а да има смелост да се изправи срещу зависимостта си "въоръжен" само с една гола вяра в Бог,и то в християнския му облик,понеже на тия сбирки силата отвътре,за която става дума,извира от по-висшата такава и се визира именно Бог,а именно неговия християнски пратеник Исус Христос,което няма лошо въобще,аз нямам нищо против,просто отбелязвам..и казвам гола вяра,понеже коцето,едва ли е бил силно вярващ християнин преди да постъпи в програмата 12 стъпки,нали? Нищо де,няма значение,по-добре късно отколкото никога! Аз лично нямам афинитет към християнството,освен някакъв интерес към мистичите му разколи,но силно обичам и уважавам Бог,и винаги съм го признавала,и определено и аз му дължа не малко по пътя на моето отказване,пък и въобще в живота ми...
точка по тоя въпрос.
Та къде казваш прочете за маковото семе...?
Щото от него порастват едни много злокобни растения,от който става много много силно токсичен чай,и освен всичко останало,друса като за световно...(ама и боли яко корем после...поне мен),оф

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

ИСкам само да кажа програмата на анонимни наркозивисими не проповядва никоя религия . Всеки има право да си вярва в каквото иска . В подкрепа на думите си пускам и втора глава от книгата .
ВТОРА ГЛАВА

Какво представлява програмата на Анонимни Наркозависими?

АН е общност от мъже и жени, за които наркотиците са станали основен проблем. Ние сме възстановяващи се зависими, които редовно се срещат, за да си помагат един на друг да остават чисти. Това е програма за пълно въздържание от всички видове наркотици. Има само едно условие за членство – желанието да се спре употребата. Предлагаме ви да бъдете непредубедени и да си дадете шанс. Нашата програма е система от принципи, написани толкова просто, че да можем да ги следваме във всекидневния си живот. Най-важното за тях е, че работят.
При членство в АН не възникват никакви задължения. Ние не сме свързани с никакви други организации, при нас няма нито встъпителни, нито редовни вноски; не подписваме документи за въздържание и не даваме обещания на никого. Ние не сме свързани с никаква политическа, съдебна или религиозна организация и никога не се намираме под нечий надзор. Към нас може да се присъедини всеки, независимо от своята възраст, раса, сексуална ориентация, убеждения, религия или отсъствие на такава.
Ние не се интересуваме колко и какви наркотици сте взимали, кой е бил вашият дилър, какво сте правили в миналото си, колко много или колко малко имате; интересува ни само какво искате да направите с проблема си и как можем да ви помогнем. Новодошлият е най-важният човек на всяка сбирка, защото можем да запазим това, което сме придобили в АН, само като го споделяме с други хора. От опита на нашите групи знаем, че тези, които продължават редовно да посещават нашите сбирки, остават чисти.

Анонимни наркозависими е Братство от мъже, които се учат да живеят без наркотици. Ние сме общност с идеална цел и при нас няма никакви встъпителни или членски вноски. Всеки от нас е платил цената за членство. Ние платихме за правото да се възстановяваме с нашата болка.
Оцелявайки, независимо от всички трудности, ние сме зависими, които се събират редовно. Ние откликваме на откровените споделяния и слушаме историите на нашите членове, за да чуем посланието за възстановяване. Ние осъзнаваме, че най-накрая за нас има надежда.
Ние използваме средствата, които са работили за другите възстановяващи се зависими, които са научили в АН как да живеят без наркотици. Дванадесетте Стъпки са полезни инструменти, които правят нашето възстановяване възможно. Нашата основна цел е да оставаме чисти и да предаваме посланието за възстановяване на зависимите, които все още страдат. Ние сме обединени от общия проблем на зависимостта. Като срещаме, разговаряме и помагаме на другите зависими, ние ставаме способни да оставаме чисти. Новодошлият е най-важния човек на всяка сбирка, защото можем да запазим това, което сме придобили в АН само като го споделяме с други хора.
Анонимни Наркозависими има многогодишен опит натрупан буквално от стотици хиляди зависими. Този опит от първа ръка във всички фази на болестта и възстановяването има несравнима, терапевтична стойност. Ние сме тук, за да споделяме открито с всеки зависим, който иска да се възстановява.
Нашето послание за възстановяване е основано на нашия опит. Преди идването ни в Братството, ние се изтощавахме опитвайки се да употребяваме успешно и чудейки се какво не е наред с нас. След идването ни в АН, ние попаднахме сред забележителни хора, които бяха страдали като нас и които бяха открили възстановяването. В техният свободно споделен опит, ние намерихме надежда за себе си. Ако програмата работеше за тях, тя можеше да работи и за нас.
Единственото условие за членство е желанието да се спре употребата. Ние видяхме как програмата действа за всеки зависим, който честно и смирено желае да спре. Не трябва да бъдем чисти, когато дойдем тук, но след първата сбирка, ние предлагаме на новодошлите да продължават да се връщат и да идват чисти. Не трябва да чакаме да получим свръхдоза или съдебна присъда, за да потърсим помощ от Анонимни Наркозависими. Зависимостта не е безнадеждно състояние, от което няма възстановяване.
Ние срещаме зависими като нас, които са чисти. Ние гледаме, слушаме и разбираме, че те са открили начин да живеят и да се радват на живота без наркотици. Ние не трябва да се съгласяваме с ограниченията на миналото. Ние можем да разглеждаме и да преосмисляме нашите стари идеи. Ние можем непрекъснато да усъвършенстваме нашите стари идеи или да ги заменяме с нови. Ние сме мъже и жени, които откриха и признаха, че са безпомощни пред зависимостта. Когато употребяваме, ние загиваме.
Когато открихме, че не можем да живеем нито със, нито без наркотици, ние потърсихме помощ от АН, вместо да удължим страданието си. Програмата прави чудеса в живота ни. Ние ставаме различни хора. Работата по стъпките и въздържанието от наркотици, ни дават ежедневно отлагане на нашата самоналожена доживотна присъда. Ние придобихме свободата да живеем. Ние искаме да се възстановяваме на сигурно място, без външни влияния. За предпазването на нашето Братство, ние настояваме за това никакви наркотици или помощни средства да не се носят на сбирки.
Ние можем напълно свободно да се изразяваме в Братството, защото на сбирки не се допускат съдебни органи. Нашите сбирки протичат в атмосфера на съпричастност. В съгласие с принципите на възстановяването, ние се опитваме да не се съдим, да не се поставяме в стереотипи или да се поучаваме един друг. Ние не сме дошли тук насила и не плащаме нищо за да сме членове на общността. АН не осъществява консултантски или социални услуги.
Нашите сбирки са процес на отъждествяване, надежда и споделяне. Сърцето на АН бие, когато двама зависими споделят своето възстановяване. Това, което правим става реалност за нас, когато го споделяме. Това се случва в много по-голяма степен на нашите редовни сбирки. Сбирката се случва, когато двама или повече зависими се събират, за да си помагат един на друг да остават чисти.
В началото на сбирката, ние четем АН материали, които са достъпни за всички. Някои сбирки имат спийкъри, тематични обсъждания или и двете. Затворените сбирки са за зависими или за тези, които мислят, че имат наркотичен проблем. На отворените сбирки са добре дошли всички, които имат желание да се запознаят с нашата общност. Атмосферата на възстановяване е защитена от нашите Дванадесет Традиции. Ние сме на пълна самоиздръжка, чрез доброволни дарения от нашите членове. Независимо къде се провежда сбирката, ние запазваме своята самостоятелност. Сбирките осигуряват място, където можем да бъдем заедно с нашите зависими събратя. Всичко, от което се нуждаем за да има сбирка са двама зависими, които се грижат един за друг и които споделят възстановяването си.
Ние позволяваме на новите идеи да проникнат в нас. Ние задаваме въпроси. Ние споделяме това, което научихме за живота без наркотици. И въпреки, че принципите на Дванадесетте Стъпки могат да изглеждат странни отначало, най-важното нещо, което трябва да се знае за тях, е че те работят. Нашата програма е начин на живот. Ние се запознаваме със стойността на духовните принципи като предаване, смирение и служене, четейки литературата на АН, посещавайки сбирки и работейки по стъпките. Ние откриваме, че нашите животи неотклонно се подобряват, ако продължаваме да се въздържаме от променящи ума и настроението химикали и работим по Дванадесетте Стъпки, за да поддържаме нашето възстановяване. Работата по тази програма ни дава връзка със Сила, по-голяма от нас самите, корегира нашите недостатъци и ни призовава да си помагаме един на друг. Когато се допусне някаква грешка, програмата ни учи да прощаваме.
Много книги са написани за природата на зависимостта. Тази книга е посветена най вече на възстановяването. Ако си зависим и си открил тази книга, моля, дай си шанс и я прочети!

Мили коце,
знаеш ли какво реализирам откакто ти започна да ходиш на тая програма...
ей,така ще ти го кажа...
наред с всичко хубаво,всички хубави страни-мотивацията,лекуването,общуването със себеподобни и оттърсването от негативните чувства,които ви дава тая програма на анонимните наркомани...всичко е хубаво,щом ти помага...!
Но аз забелязах следното:откакто си там,постовете ти са преписани от Книгата,Указа или както там се казва...твоите си постове,разсъжденията ти,макар и лишени от адекватна пунктоация(запетайки,точки и т.н.),което правеше постовте ти уникални,вярно-трудни понякога за четене,но бяха абсолютно автентични,оригинални и дори забавни...тези твои съчинения са вече голяма рядкост.Знам,че записваш всяка стъпка по стъпка,за да направиш съпричастни другите,които могат да се възползват от тях,но покрай това ти се загуби посред тия перфектно подредени текстове,с забележително идеален изказ,неприсъщ на теб (и толкова по-добре,според мен )
Откакто ходиш на 12'те стъпки,разбирам ентусиазма ти,и всичко,и се радвам за теб... но насред тия пропаганди,се загуби твоя собствен стил...така сладко неграмотно и откровено,и никога НИКОГА скучно...а сега,да ти кажа честно,даже не чета последните ти постове...идват ми високопарно,пропагадно и направо,за да не заспя,ги скипвам,и чакам някой по-естествен пост от твоя страна...
Това си беше моето мнение,знам,че не те интересува,дано да не съм те обидила с нещо..ти знаеш моето мнение за теб,мисля,че знаеш,че то е крайно положително и мило,затова,моля те,не ми се сърди...
Стискам ти палци и успешно следване на стъпките

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

Ха защо ли за пореден път другите виждат промяната в мен . Страхотно псиромантик благодаря . Това написах и ония ден мислех че не се променям че съм си същият и не напредвам . Но и ти ми го показваш променям се . То и други са ми го казвали де че съм пораснал дори и външно в последно време . Значи съм на прав път . Това ми е целта вътрешна промяна . То нали иначе ако си остана същият ще си правя същото а то е , да си друсам . Днес точно си го говорихме това ей незнам моят спонсор наскоро ми написа едно нещо което ми направи голямо впечатление . " В началото почнах да го правя защото от това ми зависеше живота но започна да ми доставя удоволствие ". Абе маината му знам едно че няма да стана това което трябва да стана . Докато не започна да правя това което трябва да правя . Сигурен съм в това . Чао на всички и лека вечер .

абе друго имах предвид аз ама....

карай...
пожелавам ти успех!

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

23.Октомври
Капитулация...

“Отказваики се от контрола ние придобиваме голяма сила”.

Когато употребявахме , ние правехме всичко , което можехме , за да става всичко по нашему . Ние използвахме всевъзможни начини , за да подчиним всичко , целият свят , под нашият контрол. Когато получавахме това , което искахме ние се чуствахме силни и непобедими : а когато не го получавахме , това беше поражение за нас , ние се чуствахме слаби . Но това не ни спираше – а ни караше отново и отново да правим опити да контролираме и управляваме своя живот . Съставянето за схема на контрол беше нашата способност да отречем своето безсилие . До този момент ние хвърляхме прах в очите си със нашите планове , ние не признавахме че нашият живот е станал неуправляем , и че нито една наша манипулация наше деиствие в света не ще приведе живота ни в норма .

Когато признаем безсилието си то ние прекратяваме опитите си да контролираме и управляваме живота по своемо , ние капитулираме . Нямаики достатъчно собствени сили , ние допускаме Сила по могъща от нашата собствена , нуждаем се от нея да подържа и ръководи живота ни . Ние молим тази сила да се погрижи за волята ни и за живота ни .Ние молим други възстановяващи се зависими да споделят опита си по програмата на Анонимни Наркозависими , вместо да се опитаме да наложим нашата програма за справяне с живота . Силата и направлението които искаме , винаги е с нас : на нас ни е нужно да правим колкото можем , което не можем оставяме на нея .

Просто за днес : Аз няма да правя опити да планирам и да контролирам моя живот .С помоща на програмата на АН аз ще капитулирам пред грижата на Висшата Сила.
________________________________________________________________________
Никога няма да забравя деня във който за първи път се предадох истински . Тогава усетих такова освобождение , тоя скапан и объркан живот вече не беше моя работа не ми тежеше имах чуството че тоново паднаха от гърба ми олекна ми вече не трябваше аз да се оправям . Беше аз съм го писал един ден изгонен вече от лудницата там в раднево нямаше де да ида наште не искаха да ме пускат в нас . Нямах пари нямаше какво да правя . Дотогава отчасти си бях признал за дрогата . Но тогава съвсем искрено казах и почуствах думите си като ги казах . Господи няма къде да ида не мога да се оправя с наркотиците а и живота ми е пълна каша няма на къде помогни ми . Дали беше точно с тия думи незнам смисъла беше такъв . А това което почуствах опитвал съм и в тоя форум и другаде да го опиша но повече няма да опитвам не мога да го опиша . Просто товара вече не лежеше на моя гръб . Е това е ден след ден отогава моята висша сила която аз си наричам бог по лесно е за обръщение променя живота ми много наистина много промени има . И наистина когато аз поема контрола става много много лошо . Тук ще вмъкна и по другият превод накуп . КОГАТО ЗАГОВОРИ БОЛНАТА МИ ГЛАВА СТАВА УЖАСНО . Наистина тая вечер говорих с един такъв пич и той незнаино защо ме гледаше мен и ми говореше ама ти така ама ти иначе воля трябва воля . Е които може да се справя сам да деиства . Ама ей да знаете малко повече воля ви трябва . А за мен на мен ми трябва да си се предам никаква воля нямам аз и не ми и трябва и така си ми е добре . Ден след ден днес имах много труден ден тръгнах да се прибирам в осем сутринта тръгнах към гарата в софия хванах влака в четири . Значи нямах и пари за ядене имах точно пари за един билет това беше и там седях седем часа в софия изпуснах и влака в дванаисет . А нямах пари за автобус . Но когато изпуснах и първият които вьобще го е нямало и вторият . Не се опитвах да редя нещата знаех че съм си виновен за това че поех контрола и затова ги изпуснах молех се малко и така изкарах . Пак все си мислех да наредя нещата да тръгвам на стоп да търся де да остана още една нощ . Е такива но си тръгнах сега съм си добре сравнително ама какво сравнително добре наистина чудесно протече тоя ден . Защо ли при толкова чакане . Ами защото останах чист и много много спокоен за такава ситуация . Дори за глада още в началото си помислих ами няма нищо страшно и да останеш гладен и днес изядох една баничка и една кашкавалка която се обаждах и се видях със сестра ми и тя ме почерпи . И с тях изкарах и не бях гладен е досега докато се прибрах . Това е страхотно нещо страхотна програма . Лека вечер на всички и още 24 часа чисти .