Двама!

Двама!

Прозореца отворен е широко,
а бриза гали бледото лице -
аз чакам да те видя долу,
да трепне моето сърце

Бъди за мене ти Ромео,
за тебе Жулиета нека бъда аз,
да чувам името ми как нашепват
устните ти с нежност и със страст

Кълни ми се в обич свята
от сянката на бялата бреза,
ръце протягай ти към светлината,
в стремеж да ме докоснеш в ноща

За теб ще грея като слънце,
ще стопля вледенената душа,
сърцето ти с любов ще преизпълня,
в обич вечна ще се закълна

Любими мой, наричам те Ромео
герой, изпълващ вечността
с любов, която е недостижима
и за старицата с черната коса

И както неговата Жулиета,
живееща и тя във вечността
сърцето си на тебе аз обричам -
ще съм ти вярна и в смъртта

Свидетел нека е луната
и хилядите сребърни звезди
на тази наша обич свята,
която и смъртта не ще да раздели!

Цялото е много хубаво,но последният куплет ме трогна най-дълбоко!

...покорил своя връх непокорен-трябва ти жажда за нов!!!!!!

вълшебно е

,,... ний сме попови лъжички
малки жабешки деца...,,