Дали е ерест....

Пиша поста за 3 път,някаква грешка в нещо си...Трая си
Всичко,което ще изложа тук е така както съм го усетил аз.Какво ме е радвало какво ми е било тягостно,притеснително,какво ме е депресирало до смачкване.
Попаднах насилствено в психиатрия за 3 месеца. Лекувах се за алкохолизъм.
В болницата попаднох и посещавах групата на АА. Тогава възприех Програмата. Тя ми стана верую,начин на мислене,благодарение на нея преосмислих живота и ценностите си.
След напускане на отделението продължих да посещавам новосформираната АА група в града. След 4 месеца се оттеглих.
Началния дискомфорт премина в притеснителност,смут и накрая си причиних и депресия.Аз лично не можах да понеса,суицидалните истории,апокалиптичните сценарии, и чуждите анализи,които определено ме товареха много на тия събирания.
Внимателно стъпих в реалния живот без защитата на АА.Първо усетих че съм свободен от черни мисли ,започнах да изпитвам радост от професионалното си майсторство,от реализиране на хобитата си,от децата,децата,децата си,от преодоляните трудности и спънки,отпреосмислени неудачи....станах спокоени и чувствах щастие или нещо подобно,което ме държеше приповдигнат.
Е ми къде е радостта от трезвеенето,тогава,защо не усещам и не се радвам на Щастливата съдба? Пък то било просто. Щастливата съдба,радостта от трезвеенето не е обект,тя е състояние. Обекта са децата на които се радваш и които ти се радват,добрата работа която си свършил и ти носи отрада,близкия ,любимия.Е отдъхнах,значи има Щастлива съдба
Докато ходих на сбирките ми се въртеше ,че трябва да се простя с нещо много важно от характера си за да бъда истински член на АА. Интуитивно знаех ,че трябва си го паза,но кое е то. Наскоро разбрах-Самоуважението е.Без него ставаш лош човек,започваш се сравняваш с другите,пламват кусурите на егото,на нешето алкохолишко его- завист,тщеславие,егоцентризъм,нетолерантност,злоба,гняв.
Наскоро ме попитаха мои близки защо прекратих сбирките,на са ли ми помагали.Отговорих им това което писах по-горе и това ,че с моите изживявания и усещания,не мога да бъда съдник на АА,и това че визирам само конкретна група ,а не световното движение АА.
Единственото и най-важното в живота ми без алкохол си остана Програмата,тя се имплантира в мозъка ,инструментите и ми станаха начин на живот и поведение.Благодарение на нея и времето ,което ми предостави,все по осезатилно забелязвам избледняването на спомена от еуфоричното действие на алкохола. Започнало е автоматичното и действие така както пише в Голямата книга. В тая връзка ще спомена ,че преди седмица гледах филма The Lost Weekend 1945,вероятно консултиран от основоположнците на АА. Действието му върху мен беше депресивно,е деструктивно,трябваха ми 2 дни да си коригирам разцентрянето. И отново се убедих,че не са ми необходими такива примери и методи за да ме държат буден за това какъв бях,как се измъкнах и какво ме чака ,ако посегна пак.
Така е то,при мен така действа,успех към състоянието Щастие на всички!

Уааааау ерест ,за миг се шашнах но се включи защита.След толкова писане грешки в публикуването ,поправка Ерес*

След като през пиянските си години бях извършил куп простотии и бях изпадал в унизителни ситуации, аз бяха загубил самоуважението си.
Така че нямаше какво повече да губя в това отношение.
Постепенно с програмата, със сбирките и с влизането ми трезвен в реалния живот самоуважението ми се възвърна.
Възвърна се най-вече, защото видях, че мога да се справям с живота и без алкохол (дълги години това ми се струваше немислимо).
Възвърна се, защото с осма и девета стъпка и изобщо с новия ми начин на живот постепенно възвърнах уважението на близките си и на голяма част от приятелите си.

В първата година изказваниета ми на сбирките бяха доста мрачни. Имаше един човек в АА, който тогава казваше, че не му се слушат все песимистични изказвания. Че иска и нещо ведро да чуе на сбирките. Не го казваше конкретно на мен, но чувствах, че се отнася и до мен.
Отговорих му веднъж, че това изпитвам, това чувствам, това казвам.
Когато при мен настъпи осезателно подобрение и изказванията ми станаха по-бодри.

В Живот в трезвост има глава Бъдете добри със себе си. В Четвърта стъпка е казано освен слабостите да си отчитаме и напредъка, и малките успехи, и добрите си страни.
Така че освен да скубя плевелите, гледам да поливам и цветята в моята градина
За което веднъж бях упрекнат от член на АА в самодоволство. Пък аз му отговорих, че да съм доволен от себе си и да съм самодоволен е различно.

А за радостта от трезвеенето като състояние, а не като обект съм съгласен.
Дори и да съм имал неприятности днес, наистина се радвам на слънцето, което в момента напича в нашия западен прозорец, защото знам, че след месец няма да го има.
Преди малко се разсърдих здраво на детето и му се скарах. Но и то, и аз знаем, че дори и когато се караме, много се обичаме. И че довечера ще получи целувка за лека нощ. Какво повече?

Не искам да засягам убежденията ти, но ми се струва, че постепенно си разбрал нещо много важно - нещата отвъд повърхността не са такива, каквито изглеждат или каквито ни ги описват. Иначе и закон на физиката, и на философията е, че частта съдържа в себе си всички особености на цялото.

А до безконечност да се ходи на група, каквото и да ти разправят, означава само едно: че човек компенсира в подобна минисреда всичко, което не може да получи другаде от живота. И наистина е тягостно.

----------------------------------------------------
нашето алкохолишко его- завист,тщеславие,егоцентризъм,нетолерантност,злоба,гняв.
Не вярвай на подобни неща, аз лично познавам алкохолици, които нито са егоцентрици, нито са завистливи, а просто лесно раними, стеснителни хора. Това са морални качества, а уж говорим за болест. Приемеш ли подоби черти за верую, това означава, че ги съотнасяш неминуемо към себе си и ще започнеш да се държиш точно по този начин. В психологията подобен тип доброволно прието внушение се нарича "самосбъдващо се пророчество". И се случва на практика по-често, отколкото си мислим.

Здравей, Страто,
благодаря ти за откровението.
Всеки сам избира какво да прави с програмата, която е получил.
Това, което аз разбрах за програмата е, че тя не трябва да остава заключена в мен. Че аз трябва да я предам на друг, тъй както друг я е предал на мен. Понякога на сбирки се ходи затова. Да видят другите след мен, че на мен тя е помогнала, значи и на тях може да помогне.
Ако всеки си инплантира програмата и се оттегли в реалния живот по живо по здраво, в един момент няма да има кой да разкаже на следващите, че я е имало. Така ги разбирам аз нещата.
Натоварване от трагичните изказвания на другите има, не отричам. Боли глава, знам. Но мисълта, че аз просто трябва да предам посланието заличава болката. Мисълта, че с моето присъствие там ще помогна дори само на един човек да остане трезвен, е по-силна от емоционалните ми неразположения, свързани с негативните мисли на все още страдащия алкохолик. Защото на сбирка аз слушам тях, но слушам и ветераните, които казват - днес навършвам 9 г., 13 г., 15 г., благодаря че ви има. И си казвам - значи има смисъл да продължа, значи и аз мога.
От един брат руснак чух тази фраза - когато ти е зле, отиваш на сбирка за да ти стане добре, а когато ти е добре, отиваш на сбирка, за да помогнеш, на тия на които им е зле.

Девети октомври
Мисъл за деня
Готов ли съм да изтърпя, ако понякога ми стане скучно на сбирка. Готов ли съм да изслушам твърде много повторения на Принципите на АА? Готов ли съм да слушам едно и също нещо отново и отново? Готов ли съм да чуя дългата и много подробна лична история на някой член, защото тя би могла да помогне на някой нов член? Готов ли съм да седна тихо и да слушам многословниците да навлизат във всеки един детайл от миналото си? Готов ли съм да понеса това, защото на тях ще им олекне, щом се освободят от него? Чувствата ми не са толкова важни. Добруването на АА е на първо място, дори да не съвпада винаги с моят комфорт.
Научих ли се да приемам?


Медитация за деня
Бог ще ни привлече близо до себе си във връзките на духа. Той ще привлече всички хора по-близо един до друг във връзките на духа.Бог, Великият Дух на вселената, от който всеки наш дух е малка част, иска единство между Него и Неговите деца. „Единство на духа във връзките на покоя.“ Всяко едно наше преживяване, на радост, скръб, опасност, сигурност, трудност, успех, натоварване, почивка, би трябвало да се приеме кат очаст от общата ни съдба, във връзките на духа.

Молитва за деня
Моля се да мога да мога да приема връзките на истинското братство. Моля се да мога да се приближа по-близо до единството с Бог и другите хора.

Още като погледнах поста и ми стана ясно на какви мои мисли от вчера той даде отговор. Целият ми живот е бил опит да се справя с нещо сам. Отделно. И дори не това. По-скоро опит да скрия раните си. Пак нечестност. Да нараня чрез изолацията си. Скритата обида е враг номер едно. Тя е унищожила повече алкоохлици от всичко друго. Но явно не се отнасяше за мен, щом успях цяла една година да се крия от всички хора. Но поне в моята Програма го пише това. Че когато се ядосвахме на нещо или някого, то бяха засегнати някои части от собственото ни аз. Инстинкта ми за достойнство – дали съм харесван или ме нараниха, отхвърлиха и направиха за смях. Инстинкта ми за сигурност, финанси, лични и сексуални отношения. Затова при всяко чувство на неприязън, гняв, страх, обида – прибягвам до простите инструменти на Програмата. Тази Програма, която ми бе предадена от възстановил се член на АА. Инвентаризация – Четвърта и Десета стъпка. В повечето случаи се оказваше, че недостатъкът е някоя част на мойто аз, някоя черта на характера ми, която породи цяла верига от събития. Тогава ми се налага да споделя с някой, който би могъл добре да ме разбере – Пета стъпка. Да призная собствените си грешки, които станаха причина за случките в живота ми. Колкото и да си мислех, че други са причината. Дори да мога да обвиня някой за провала на собствения ми живот, каква е ползата? Мога да се заема с възможното – да съм готов Бог да отстрани и да Го помоля да отстрани всеки един недостатък на характера ми, който ми пречи да бъда полезен. Да бъда полезен. Заради това ми се дава трезвостта и новият начин на живот. За да мога да бъда полезен. А не за да стоя у дома и да се пуля в компа или телевизора. Заради това се налагат Осма и Девета стъпки – да възстановя вредите. Това да ме приближи до моите събратя и близки, защото иначе ще продължавам да се затварям у дома и удобно да се оправдавам. А мога да се управладам много умело. Нали заради това съм чел толкова книги. За да намеря причините на всяко нещо. И те обикновено не са у мене. Ако са у мене – то вместо страх, ще има стеснителност. Вместо егоизъм – ранимост. Хахаха. Литература.
Ами как ще стане номера без да правя Дванадесетата стъпка – без да донеса това послание и до други страдащи? Ами защо ми беше дадено? За да гледам на спокойствие телевизия? И дори да нямам в момента какво да предам или да си мисля, че нямам – то не мога ли да седна до мой страдащ събрат и да изслушам скучната и натоварваща негова история? Да отделя време, въпреки световната заетост? Да разкажа ако трябва за стотен път едно и също нещо, просто защото има нов човек. А той е най-важният. Той е рецептата, която помага в трудни минути. И помага, защото Бог иска да му помогне и се моля да използва мен. Да ме направи пътека за Неговият мир. Да ме вклучи в Неговият план и така да ме приближи до себе си и моите събратя.
Ако не съм ги приел тези предложения на Програмата, която аз правя, то дали съм приел, че става въпрос за смъртоносна, прогресираща и нелечима болест? Едва ли. Бих ли приел, че човешка сила не може да се противопостави. Камо ли моята воля. Не става номера.
Ще завъша с цитат на един лекар, който се е грижил за над 40 000 четиридесет хиляди алкохолици.
„Ако мислите, че за психиатри, които ръководят болница за алкохолици, сме прекалено сантиментални, застанете до нас за известно време на огневата линия и вижте трагедиите, отчаяните съпруги, малки деца; нека решаването на тези проблеми се превърне в част от ежедневната ви работа и дори в част от съня ви; тогава и най-циничните няма да се учyдват защо сме възприели и подкрепяме това движение. Имайки зад себе си дългогодишен опит, ние чувстваме, че не сме открили нищо, което да е помогнало за възстановяването на тези хора повече от това алтруистично движение, което сега се разраства сред тях самите.“
И най-циничните няма да се учудват.

Радвам се Страто, че си успял да вземеш най-доброто за теб от Програмата. Че си успял не само да я разбереш, но и очевидно да се радваш на плодовете й. Ами това е, няма друго. Радостта от живота, от пълноценния живот, за мен също е едно от най-важните неща които получих от Програмата. Не зная доколко е еретично, а и не ми е важно колко е еретично за някого. Разбрах, че начините за работа по Стъпките са толкова, колкото са и хората, работещи по тях. Вече съм много внимателна, когато чуя някого да казва, че неговият начин е най-добър или единствен, който ще ме измъкне от блатото на алкохолизма. От опит зная, че това не е така. Ако сляпо следвам някого, без да мисля, рискувам да се превърна в негово жалко копие - жалко, защото аз мога да живея само своя си живот - не неговия. Напъвайки се да бъда някой друг, забравям себе си и животът ми става фалшив филм. Добре че имах късмета след такъв филм да попадна на човек, който ми отговаряше - "Както си го направиш.", на моите въпроси към работата по Стъпките. Споделяше с мен, без да натрапва мнението си. И аз поисках да имам това което има той - ненатрапливото спокойствие и увереността в добрия изход, ако правя достатъчно и дам време на времето.
Разбрах, както е казал някой мъдрец че "Няма път към щастието - щастието е самият път." че ако не съм щастлива докато върша нещо, със сигурност няма да бъда щастлива и когато го свърша. Радостта от днешния ден ми обръща погледа към Слънцето и Светлината и това ми е достатъчно да бъда щастлива, да приемам предизвикателствата и да продължавам да градя живота си стъпка по стъпка.
Някак си не ми подействаха мрачните сценарии, заповедите и стряскящите статистики. Хората, уверени, че единствено те са правите. Отблъскват ме всезнаещите опекуни и цитатори на моите грешки, моите пропуски, моите недостатъци. Сочещите с пръст.
Отблъскват ме изнервените от "яко копаене", които настояват, че те са единствените вървящи по правилния път- всички останали, просто спокойно живеещи си по Програмата сме някакви фалшиви самозванци, които дори не са разбрали за какво става въпрос и рано или късно "ще сгазиме лука". Но за пореден път виждам, че още някой много добре знае за какво става въпрос. И не е нужно да се сбъдват мрачните прогнози на всезнаещите.
Замерващите ме с цитати от Стъпки и Традиции, които дори веднъж не се сетиха да напишат любимата ми Трета Традиция - Единственото условие,за да стане един алкохолик член на АА, е желанието му да спре да пие. Едно просто желание, само желание, прави всеки един дошъл при нас част от нас, ако той самият го поиска. И не, Страто, не е нужно да загубваш нещо, за да станеш един от нас. Не е необходимо да хвърлиш самоуважението си и любовта към себе си - напротив - жизненоважно е да ги запазиш. Особено ако /както аз/ се обичаш и уважаваш за пръв път в живота си. Не е нужно да вземеш това, което някой насила ти пъха в ръцете, проглушил ушите ти с декларации за автентичност. Можеш да вземеш само това, което ти харесва. Аз направих така и не съжалявам. Запазвайки собственото си аз, свободна съм да живея своя живот и еретично да използвам правото си на избор. Животът ми с инструментите на Програмата стана живот, който искам да живея, защото си заслужава да бъде живян.
Пожелавам ти много Светлина по твоя радостен път.

Усмихни се, има изход!

“Дъждът на божествената милoст не може да се събере върху планинския връх на гордостта, но той се стича лесно в долините на смирението.”

girasol*,
Благодаря ти, че написа тези неща. За мен оставаш една от малкото, които дават добро лице на АА.
Пожелавам ти хубав ден! И енергията, за да си бъдеш такава, каквато си

Традиция трета . Ще я напиша обаче от книгата на наркозависимите щото само нея имам в момента .
Единственото изискване за членство в АН е желанието да се спре да се взима ..
Тази традиция е необходима както за отделния член на общността , така и за цялата група . "Желанието " , това е основата на нашето възтановяване . В нашите разкази и опита , който споделяме с зависимите които все още страдат , отново и отново се откроява един факт : Зависимият който не иска да спре употребата на наркотици никога няма да спре . Ние можем да ги съветваме заплашваме :Можем да ги уговаряме , молим , наказваме , даги заключваме , но те няма да спрат , докато не пожелаят това . Единственото , за което питаме нашите членове , това е съществува ли в тях желанието да спрат . Без това желание те са обречени , а ако го имат може да очакват чудото .
Желанието това е единственото ни изискване . Тази традиция е предназначена да гарантира на всеки наркозависим , независимо от употребяваните наркотици , независимо от расата , религиозните убеждения ,пол , сексуална ориентация , или финансово положение , възможноста да приеме начина на живот на Анонимните наркозависими . Никога един наркозависим , няма да превъзхожда друг , ако единственото желание за членство е желанието да спре употребата на наркотици . Ние приемаме еднакво всички наркозависи , всички те са равни в стремежа им за възтановяване от болеста . Всеки наркозависим може да използва програмата за своето възстановяване , наравно с другите . Тази традиция ни гарантира правото на възтановяване . Всеки наркозависим , които има желание да спре употребата на наркотици , може да стане член на общността на анонимните наркозависими . Да бъде или да не бъде член на Общността , всеки наркозависим решава сам за себе си .
Ние разбираме че идеалното условие за съществуването на нашата Общност , е това при което наркозависимите могат свободно и открито да посещават сбирките на АН , а също така и свободно да си тръгват . Ние знаем , че възстнановяването е реално и животът без наркотици е по - добър от всичко което можем да си представим . Ние отваряме врата за другите зависими , Надявайки се , че те ще успеят да намерят , това което ние открихме . Но ние знаем , че само тези , които желаят да спрат наркотиците и да приемат това , което ние можем да им предложим , ще се присъединят към нашият път на възстановяване .
Ух добре ми доиде тъкмо ме зареди за влака . Лек и чист ден на всички .

Страхувах се ,че се радвам на нещо и пиех да премахна страха,и после плащах цената. Пиех да погася и мъки и несгоди и после плащах цената.
Откри ми се път и начин да се радвам и страдам без алкохол и започва да ми се размахва пръст-"не ти е позволено да се радваш току така,не става без колективния дух,ще видиш ти".
Мънал съм през всички колективни форми,чавдарче,пионерче,комсомолец,военна служба,ученически бригади,военни лагери,студентски бригади,социалестическо съревнование,запаси.Туптял съм с пулса на колектива,благодаря.
Всеки трябва да има избор,тогава нямах,не искам и сега да е така.

Ако забелязваш, натиска, който ти оказват, е много мек и перфиден за момента - дори на пръв поглед не прилича на натиск. Но на прицел всъщност е съвестта ти. Да се почувстваш виновен затова, че поемаш по различен път, да почувстваш угризения, че излизаш от група или схема, която има нужда от тебе. Угризения и вина + усещането, че ще си лош, ако го направиш... Резултатът е страх - от наказание (разбирай пропиване), от свободата на избор (т.е. внушението, че сам няма да се справиш).

Това е началото. Ако не успеят да те върнат, отношението вече ще стане откровено брутално: ще бъдеш предател, ренегат, подлец и пр. евтини трафарети от репертоара на всяка секта, която обикновено по тоя начин държи в подчинение паството си.

Прецени сам, но най-верният критерий е гласът на интиуцията и вътрешното ти усещане и чувства за нещата.
И просто мисли.

Абе човек, няма ли най сетне да спреш да духаш пепел в очите на хората, а? Докога ще мътиш форума с твойте критики и анти-АА нападки. Има ли нужда да насъсваш приятелите един срещу друг. Ама човек да те фати и едно хубаво да те умлати, та да видиш тогаз как се играе с човешки болни емоции. Туф бе!!!
Но вас сърдитите мрънкала немога да разбера? Защо не си помислите на къв хал щяхте да сте, ако ги нямаше приятелите на АА. Няма значение дали са от форума, в болницата на Раднево или на сбирките на АА? Когато имахте нужда те бяха първи да ви подадът рака. Но ся сърдитко петко негодува, защо не получава одобрение за детското си поведение, като си мисли че с мрънкането си ще ги нарани. Мда! Такива сме ние. Кво да правим след като знаем само по този начин да се отблагодарим. Ама, след като ви е светнало защо не ни покажете де грешим, та и ние кът вас да не се мотаме кът мухи без глави, но на свобода да полетим и оставим всеки за себе си да мисли. Ам'чи тъй. Колкото алкохолици, толкоз и програми, та нека всеки сам да се справи. Но от цялата далаверия само Новогодинчо шъ спечели!

На мен не ми харесва да съм сам, а най ми харесва да съм сред хора с общи интереси и разбирания.Когато отивам да катеря отивам с алпинисти, като отивам да работя го правя с колеги.Някак си не ми се получава когато ме боли зъб да споделя проблема си с инжинер , по добре се чувствам като говоря с приятели стоматолози.Та така е и като ме боли душичката, тогава говоря пак с хора които ако не могат да ми помогнат поне ме разбират.
Съвсем скоро си направих едно откритие и радостен го споделям с приятел който ми беше под ръка, той ме погледна учудено и ми казва - " е и какво от това, то си е ясно това дето го приказваш" или пък виждайки как след като съм си казал мнението по даден алкохолен въпрос ме поглеждат съжалително като човек нямащ личен лекар при който да се прегледа.
Най малкото влизането и четенето тук е показател за съпричастност и нежеланието човек да е сам и неразбран.

Ц. Когато напусне място, което го подтиска, това съвсем не означава, че човек ще остане сам и няма да има с кого да сподели проблема си. Прочети внимателно: човекът ти го каза, че се чувства щастлив, пише за децата си... Нека не му се лепва внушението, че ще остане сам и неразбран... Така не се работи за една кауза.

Никога не успях да проумея духовния принцип на Десета стъпка, докато не преживях следната случка: една сутрин бях в спалнята и четях, когато изведнаж чух кучетата да лаят в задния двор. Знаех, че това не е приятно за съседите и ядосан, но и с чувство за срам от неодобрението им, веднага извиках кучетата да влязат вътре. Няколко седмици по-късно същата ситуация се повтори, но този път, може би защото бях по-спокоен, я възприех като нормална – кучетата лаят понякога. Тези две случки ме научиха, че ако човек възприема две почти еднакви случки по различен начин, това означава, че не събитието е от първостепенно значение, а моментното състояние на личността. Чувствата идват отвътре, а не от външните обстоятелства. Когато духовното ми състояние е положително, тогава и аз реагирам положително.


Нещата са такива, каквито са в нашите глави. И поради различното състояние на главите ни в различни моменти, едно и също нещо се оказва различно за нас.

Новагодин вижда тук перфиден натиск върху теб, Страто. А аз не виждам изобщо подобно нещо.
Страто вече си е избрал пътя, послушал е гласът на интуицията си и е намерил своето златно сечение.
Ако някой го плаши в момента, това си ти, Новагодин. Само ти му размахваш пръст да внимава, защото коварните АА-ци сега се опитват да му вменят чувство за вина, но ако не успеят да го върнат в АА, отношението към него щяло да стане брутално.

Дали нещата са такива в главата ти и си вярваш или умишлено се опитваш да стреснеш Страто с плашилото на АА, само мога да гадая.
Възможно е неистовата ти омраза към АА толкова да деформира представите ти, че наистина да виждаш АА като някакво сатанинско зло.


Страто не е първият, няма да е и последният, който е получил началния тласък на трезевността си в АА и после се е отдръпнал от сбирките, но е продължил да живее без да пие. А той в първия си пост казва, че продължава да се опира на програмат на АА, но без сбирки.

Сетих се за 3-4 души от софийското АА, които направиха същото. Те не са отрекли АА и началната помощ, която получиха там, но просто избраха своя път без АА. И никой не им се сърди.
Жената, която ме впечатли най-много с изказването си на първата ми сбирка в живота, отдавна не идва на сбирки, но не се е пропила.
Никой не я е упрекнал и не и е вменявал чувство за вина, че се е отдръпнала. И до днес, макар и рядко си звъним по телефона и сядаме по веднъж в годината на кафе с нея.

Същото направи и добре познатата ни Еми от този форум. Не помня някой да я е стряскал, укорявал или да и е размахвал пръст. Това си е нейният път, да е жива и здрава.

Като знам страданията на пиещия алкохолик, единственото ми чувство към Страто е задоволство от това, че живее без да пие.
И затова, Страто, единствено ти пожелавам да вървиш успешно по своя път.

За едно съм напълно съгласен с Новагодин. "И просто мисли", казва той. И аз казвам същото.

Аз съм обективен и пиша за неща, които познавам. Но ако интелигенте човек внимателно зачете написаното от теб, от мен, от алки и още няколко души, няма да е трудно да разбере кой е изпълнен с омраза.

Когато напусне място, което го подтиска, това съвсем не означава, че човек ще остане сам и няма да има с кого да сподели проблема си.

Найстина ли вярваш, че имаш нужната квалификация да даваш акъл на алкохолици или да поучаваш членове на АА, след като през последните десетина години не можа да помогнеш поне на един алкохолкик да преодолее своята зависимост? Говоря за зависимост. Иначе знам да си нямаш представа кво е туй АЛКОХОЛИЗЪМ!

Бродиш кът хишник във форума на Алкохолно зависими, кадето се надяваш някой от по слабите и още незапознати с програмата на АА да ти обърне внимание. Всъщност, каква е твоята кауза? Хе-хе-хе! Май, единствената ти мотивация е таксата от 15-20 лева на час!

Ти си обективен, колкото аз съм Димитър Бербатов.
А твоята интелигентност е изключително съмнителна. Четенето на някакви книжки и употребата на купешки фрази още не означава интелигентост.

Алки, грешиш.
Цената е "акуализирана" на 15-30 лв.