ТРАДЦИЯ ШЕСТА

"Групата АА никога не трябва да финансира или предоставя името АА за използване, на която и да е родствена организация или странична компания, за да не ни отвличат от главната ни цел проблеми, свързани с пари, собственост и престиж."

Когато пиех живеех с идеите , че съм специална, но всичко и всички ми пречеха това специалното да се прояви. Живеех с мисълта, че за мен е отредено специално място в този живот и го търсех в професията си където преследвах кариеризъм и не пестях усилия за това. Когато спрях да пия продължих с тези идеи и усилията се удвоиха. Никога не ми беше достатъчно това , което имах. Всичко, което ми се случваше го приемах като божия промисъл и вярвах , че ме очакват велики дела.
Сега от позицията на времето си давам сметка за това. Разбира се тогава не точно така разсъждавах .И като пиех, и като не пиех, болестта ми се вихреше, и заблудата ми е била голяма. Какво е имало в болната ми глава когато пиех пък и след като спрях да пия. Усещането, че съм едно нищо , пък да се имам за нещо голямо, пък то да не може да се прояви, щото всичко и всички ми пречат , това е голям проблем.
Цар съм на това да си въобразявам, че съм “голямата работа” и като се появят и хора, които волно или неволно подхранваха тези ми идеи, ставаше страшно. С трезвеенето си , животът разкриваше необятните си възможности за учене / обичам да уча/ и аз открих светът на семинарите и курсовете. Разбира се, правих го за да задоволявам любопитството си и импулса ми за израстване, но някъде дълбоко в мен, може би не съвсем осъзнато, имаше и нещо друго, което подмолно и неусетно рушеше устоите ми. Имах големи очаквания .Болният ми мозък ми нашепваше, че за мен няма начин да не е отредено някакво специално място , което тепърва ще ми се разкрива, защото не съм “случаен” човек. Болестта ми ме тикаше да следвам идеята да ставам терапевт на хора страдащи като мен -зависими , защото бях на ясно какво преживяват и от какво се нуждаят. Няма лошо. Бог ми е свидетел че бях чиста в импулсите си, но забравях да Го предвиждам в плановете си. Даже напълно Го изключвах.То не бяха дългосрочни курсове , че даже в един период карах два успоредно, то не бяха семинари -краткосрочни , по- малки и по- големи, а тези за по ден два с лопата да ги ринеш. Имам дипломи, дето ако отворя кабинет, ще покрия едната стена, като половината са от западни институти, тъй като лекторите бяха гостуващи. Както и да е . Това вече съм го споделяла
Ще си изкривя душата ако кажа, че не е имало полза от това. Напротив, обогатяваха ме , особено тези, които бяха на духовна основа, а и запълвах времето си със смислени неща и ползата ми не е малка, като привилегията например да погледна пейзажа от другата страна. Смятам тези си занимания за подарък от съдбата както и това да отида до Полша и Германия. Имах прекрасни преживявания и спомени. Срещнах интересни хора.Всички бяха изключително гостоприемни и добронамерени. Особено съм благодарна на двама души, които ми направиха този подарък. Видях свят. Няма лошо . Лошото бе , че си въобразявах, че професионално мога да помагам на алкохолици и наркомани. Какво всъщност значи да помагам? Да ги излекувам може би? Щото аз вече се бях - нали не пиех. Ако все още има някой, в този форум , който си мисли, че алкохолизмът се лекува, или е много болен или представа си няма от болестта, независимо колко дипломи е насъбрал. Идеята, че ти може би ще успееш е много примамлива и съблазнителна. Всеки има право да търси мястото си под слънцето , и ако това място е специално още по- добре. Стига да не е за чужда сметка.
В интерес на истината, да правя терапия с алкохолици и наркомани бях ръководена от идеали, но сега си давам сметка , че престиж и идеали не вървят ръка за ръка . За едно нищо, което бях аз когато пиех, да стана нещо, беше привлекателно.То си е направо престижно. Как ви звучи – психотерапевт. С една дума – лечител. Нещо като да получа две в едно. Трябваше да извървя целия този дълъг път в търсене на по- добрия метод или програма, за да започна постепенно да схващам, че по- перфектна програма за възстановяване от алкохолизъм, от тази на АА може да има само болната ми глава.Като не мога да се уча по лесния начин, се уча по трудния. И другото в което се убедих , беше, че : “… проблеми свързани с пари, собственост и ПРЕСТИЖ ни отклоняван от основната ни цел.” / традиция шеста / “ …а предаваме посланието си до алкохолиците, които все още страдат “ / традиция пета/
Аз, като болен човек много лесно мога да бъда поласкана и привлечена от ПРЕСТИЖНОТО в живота, защото цял живот съм боледувала от отхвърлянето не приемането и безлюбието в моя свят, така че малко престиж може да ми е от полза. Да се почувствам уважавана, приемана , пък защо не и обичана. Доста често пациентите се влюбват в терапевтите си. Голям гъдел е да си значим в очите на другите.Не само да си терапевт е престижно. Усещането да правя добри неща и да съм полезена някому , да усещащ, че съм значима ,че променям света към добро, е нещо много хубаво, но ако го преживявам като престиж мога да изкопая гроб си. Със същите усещания мога да жевея и в общността на АА.Ако съм авторитет и хората ми имат доверие и съм лидер там, и хората следват идеите ми, мога да повлека и всички със себе си в този гроб. За това имам традициите. И слава богу , че ги имам, и не ми се налага да ги създавам, защото съм способна и на това. Способна съм на какво ли още не, само и само да съществува и се развива АА, защото друга алтернатива не откривам . И не само аз съм способна. Ледът е много тънък и доброто може да стане враг на най- доброто. От всичко което ми мина през главата знам , че най сигурното нещо което мога да направя е да изучавам традициите и да ги следвам . Ако някой има идеи да прави по- добро АА, има свободата да наема зала да плаща наем , да намери събрат по съдба и да действат. Знам само едно, че здравите устои на АА са дванадесетте традициите и дванадесетте стъпки на възстановяването и ако са в центъра на груповото съзнание това ще е гаранция , че сме в правилната посока .
Има още нещо , което смятам, че е много важно. Трябва да си напомням, защото често го забравям, че новодошлият е най- важен. И по- объркан човек от нето няма и да му бутам в ръцете на първата сбирка “ Пристрастения човек “ или “Седемте закона на духовността “ на Чопра, или “Тайните на семейството “ на Братшоу - алкохолик написал страхотна книга, или “Отровната педагогика “ , “ Разговори с Бог “ или нещо такова и т. н. и т. н. А какво да кажем за духовната литература , с която е залят пазара. Все хубави книги. Ползата може да е голяма и да помага. Трябва ли да напълня рафтовете в АА със всичко онова, което на мен ми харесва и ми помага , като литература и да почна да я тикам в ръцете на всички? Като на пример любимите ми книги на Рудолф Щайнер за Антропософията /науката за Духа /. От там разбрах какво се случва с душевно- духовната същност на човешкото същество , когато поглъща алкохол , наркотици и психотропни вещества , и се ужасих. Даже имах идея наистина да създам библиотека с всички полезни за възстановяването книги. Аз непрекъснато преливам от идеи с най- добри намерения и слава богу, че не ги осъществявам . Щеше да има хора които с шутове щяха да ме ще ме изхвърлят, барабар с книгите и други, които да прегърнат идеята и да ме подкрепят и конфликтът е готов. Коя съм аз ,че да решавам . Същото се отнася и за литературата издавана от фондация “ Батори “ . Има хора, които си мислят, че това е литература на АА . И аз до едно време си мислех същото, щото толкова ми е бил акъла. Ценя труда на всички, които пишат и продължават да пишат по и за проблемите на алкохолизма. Имам какво ли не в личната си библиотека и тя е на разположение на всеки , който иска да чете.Аз съм свободна да чета и колекционирам книги и съм свободна да препоръчвам от свое име както и да подарявам книги на събратята си по съдба като това си е лично моя отговорност , но от името на АА да разпространявам литература , която не е от и на АА НЯМАМ ПРАВО. Ако на мен нещо ми помага на друг може да му навреди . Едно е сигурно, че голямата книга “ Анонимни алкохолици “ е библията и нашия сигурен пътеводител във възстановяването. Сигурно ще има някой, който ще каже - еиййй, кога ти хрумна това . Ти какво мислеше преди година две или вчера ? “ Мислила съм едно, сега мисля друго и слава богу, защото ако сега мислех така както съм мислила тогава или не дай си боже преди 17 години можеше да не съм жива или още по зле да съм напълно луда и да не го знам. Знам, че ако престана да мисля всеки ден различно, значи съм остаряла. Щом мисля различно , значи всичко е на ред. Важно е и да съм в правилната посока , а моя пътеводител е програмата традициите и не на последно място, моята Висша сила. Сега като се замисля за мисленето си давам сметка , че се движи на пред .
Не малко важно за мен винаги ще остава опитът на тези, които вече са преминали през изпитанията , през които аз сега преминавам. Защото, ако няма кой да ми каже как се прави кейк, едва ли ще се получи нещо което ще стане за ядене, каквито и хубави продукти да съм употребила. Когато се придържам към опита , дванадесетте стъпки , традициите на АА и не се придържам към “ … единствения върховен авторитет - този на любящия Бог…” ще съм способна и да посрещна новодошлия, без да се страхувам , че ще сбъркам и ще му навредя . Няма по- объркващо нещо за новодошлия ако аз съм объркана.
Аз съм член на АА от….найсе години, както се изразява един наш приятел, и като такъв искам да предавам посланието на алкохолици , които все още страдат. За себе си се убедих, че това не мога да го правя професионално. Да се меся в божиите работи, пък и да ми се плаща за това. Какво ще трябва да връщам аз след това барабар с лихвите. Според моите критерии нещо не достига /и слава богу/ което не ми позволява да имам лудостта да се пъна да лечителствувам, защото има само един Лечител . Борбата е на живот и смърт и иска много мощ, дето едва ли човешко същество я притежава. Как се лекува човешката душа и колко трябва да съм луда за да си мисля, че мога да го правя, като това може да бъде приоритет само на над човешка същност, Висша сила или Бог, който както го разбира . И тази терапия, която се опитва да възстановява алкохолик без да включва божията благодат в процеса, може да закара страдащия само до следващата спирка с илюзията, че е извървял целия път и това е голямата лъжа, и ако страдащия има късмет да хване влака в обратната посока, и ако са му останали сили, да пристигне в АА, може и да се спаси. Коя е тази терапия, която ще ми нахрани душата за винаги, ще ме заситен и ще ме пусне в доживотна ваканция. Няма ли го изворът, който да ми дава сили скоро ше изпада в душевна немощ и алкохолът вече е в гърлото ми.Та нали пиех за да лекувам тази душевна немощ.
Искам да се задълбочавам в работата си по програмата за моето си личностно израстване и душевен комфорт и да помагам с това което съм придобила, до колкото ми позволяват силите на събратята си по съдба. Това ме кара да се чувствам спокойна.
Опитът на алкохолиците по света,също ми дава спокойствие, защото научавам от тях ,че съм на правилното място и в правилната посока и когато правя грешки знам , че това също е правилно. Те ми казват и тава, че да съм в АА десетки години трезвееща , не пропускаща сбирки , че също съм си на мястото си. Научавам за хора, които по 30, 40 години посещават редовно сбирките на АА и вярвам, че са добрите помощници на тези с по- малък стаж. Това също ми дава спокойствие . Към тези, които са се отдалечили от АА , или нямат този проблем и се опитват да помагат на алкохолици съм скептично настроена.
За да съм физически здрава, трябва да се храня редовно със здравословна храна. Не мога да спра да се храня, ще загина. Ако иска да имам душевни сили и да имам душевно здраве, трябва да се храня редовно с здравословна духовна храна.
Продължавам да ходя по семинари, но единствено за собствени нужди, без да имам лудостта да ставам нещо специално.
Имам моята си работа , която е една, а не три, както го правех преди и го имах за престижно / няма да споделям каква ми струваше /и съм си баш на мястото без да развивам работохолизъм, защото работохолизмът също е част от болестта ми.
Благодарна съм на всички, които ми помагат, да сам това, което съм сега и няма човешко същество, което попадайки в трезвия ми живот, да не допринася за моето възстановяване, особено тези, които ме разтърсват из основи.
Благодаря ви!
И нека Бог да е с нас по пътя на щастливата съдба !

Благодаря ти, Изворче!
Искрено ти благодаря!
Най-сетне "вдянах" за какво иде реч, както се надяваше Алки.
Но "вдянах" след като прочетох спокойното ти обяснение.
Иначе не "вдявам" когато вместо да ми кажат какъв е проблемът ме засипват с неясни обвинения, размахват ми пръст, обиждат мой близък приятел, говорят за газови камери и плевели.
Проблемът се загуби в тези батални сцени. Стана като със строителите на Вавилонската кула.
Друг е въпросът, че проблемът трябваше да се постави също тъй спокойничко на сбирка и да се реши от групата, без да се стига до тези виртуални панаири, които само накефиха шушумигите, които пък не пропуснаха да си начешат перото за наша сметка.
Значи проблемът е, че на Веслец се внася литература, различна от програмната. И че никой не е против нея, само да не се разпространява на мястото, където се провежда сбирката.
Чудесно.
Това е вече съвсем различно поставен въпрос. (Досега имаше само ууу срещу Арка и издателите й, срещу Сорос и компания, срещу Аня и фондацията, срещу неспазващи традициите подмолни елементи, които четат каквото им падне и пр.)
И тъй като нещата бяха представени по неподходящ начин, аз реагирах също по неподходящ начин. Мислех, че спорът е съвсем за друго - за забрана за четене на нещо, различно от програмната литература. Призваам си блондинските уклони и моля за прошка засегнатите.
Изворчето дава реално предложение, макар и не в прав текст - да се изнесе от Веслец литературата, която не е АА. За нея има място по личните ни библиотеки и тя ще е на разположение на всеки, който проявява интерес.
Наистина смятам, че проблемът е вътрешногрупов и може да бъде решен още тази вечер на сбирка.
При условие, че се опитаме да общуваме на един език.
На тоя влак, дето сме се качили, всички сме за крайната гара. На друг не можем да се прехвълим. Можем само да молим Бог да не го прави експресен, а да остане пътнически. И само от нас зависи следвайки програмата да не пристигнем скоропостижно на крайната гара. И да си направим пътуването приятно.

Пиша следното не с желание да раздухвам позатихналата разправия тук, напротив - с надеждата, че ще я приключим; с чувство за вина, че тя може би тръгна от мен и с въпроса, който си задавам: оти ги ручахме жабетата?

----
Единадесета традиция
Нашата политика във взаимоотношенията с обществеността се основава на привлекателността на нашите идеи, а не на пропагандата;
ние сме длъжни винаги да съхраняваме анонимността във всички наши контакти с пресата, радиото и киното

В нея има и следните изречения:

Без цяла армия доброжелатели на нашето движение ние никога не бихме могли да придобием такива размери. Широкото благоприятно представяне на нашата дейност по целия свят беше главното средство за привличане на алкохолици в Сдружението....

...Представителите на всички средства за масова информация, мъже и жени, станаха наши много добри приятели.
------------------

Най-после се добрах до прословутата Арка. Прочетох я и прегледах това, което не четох. За мен това е най-добрият брой на списанието, откакто то излиза от 2001 г. Най-дорият брой е защото над 80 процента от неговото съдържание се отнася за Анонимни алкохолици.
В предни броеве имаше немалко безинтересни за мен неща.


Ако погледнем пак горната традиция, виждаме, че АА е работило в широко взаимодействие с "представителите на всички средства за масова информация, мъже и жени, станаха наши много добри приятели".

Е, какво лошо, ако сред тези "много добри приятели" са издателите на Арка?

Отначало пресата не разбираше нашия отказ за лично участие в рекламата. Те искрено се учудваха на желанието ни да съхраним анонимността си. (Пак 11-а традиция)
Анонимността на всички участвали в Арка е съхранена. Вярно, че някои от текстовете са писани от хора от АА, но анонимно. Което е същото и даже по-добре, отколкото човек от АА да говори анонимно пред някой журналист, който после чул-недочул, разбрал-недоразбрал да изопачи в списанието казаното от алкохолика.

Значи въпросът опира единствено до това: след като не е издание на АА, редно ли е то да се разпространява на Веслец?
Въпрос, който можеше да се реши в спокоен разговор и в зависимост от преобладавощото желание на групата. Личното ми мнение е, че няма нищо лошо и страшно да се разпространява и на Веслец, както е правено вече 7 години и това с нищо не е поставило групата в зависимост от някого или не е нарушила едниството и.
Но ако надделееше другото виждане, щях да го приема и щяха да се потърсят други начини за разпространие на Арка.

А ние заради бълхата, ще изгорим юргана.
То не бяха клетви, то не бяха ... айде да не припомням. Включително и от моя страна.

Онзи ден Карата пусна един много разумен пост, ама кой да ти гледа. Вече се бяхме заяли.
Припомням поста на Карата

Като си говорим за традициите, мисля, че не случайно Първата традиция на АА се отнася до единството. Както Първа стъпка е условие без което не може за успешно трезвеене, така и единството на групата и на АА като цяло е необходимо за нормалното им функциониране. Нека да загърбим различията си относно несъществени въпроси и да се съсредоточим върху сбирките за трезвеене (Пета традиция), като оставим групите, които не посещаваме на мира (Четвърта традиция).

Всяка група трябва да бъде напълно самостоятелна, с изключение на делата, засягащи други групи или АА като цяло.

Групата на Анонимни алкохолици на Веслец може да е самостоятелна, но тя няма право да взима решение засягащи други групи или АА като цяло.

Давайте го по простичко. Няма нужда да се градят кули и пирамиди от книги, да се говори за шушумиги, и пълнят водите с медузи!

Удивих се страхотно... Въобще и не допуснах, 4е може да не сте разбрали за какво е въпросът. Ама въобще... Толкова просто и ясно е казано в традициите, както образно го каза в един постинг алкажа, да се тръгне да се продава в МкДоналдс шкембе 4орба.. И се 4удех защо са тези обиди, на ли4на основа??? Ех, братя и сестри
И аз 4ета други книги, но....сега, 4ак сега... И виждам, 4е вси4ки са базирани на Програмата. Твърдо съм на мнението, 4е е опасно, един новодошъл, още объркан, обезверен. непознал духовното пробуждане да замени книгите по Програмата с духовни. Рано е. Нека да споделя как е тук. През времето, когато бях в центъра на ле4ение, беше ни забранено, абсолЮтно, да 4етем друга литература освен на АА и НА. Просто нямахме достъп. Само в събота и неделя, в ли4ното време от 17 до 19 можехме да 4етем нещо друго. Колко недоволствах Отговорът беше, 4е имам време, много време ....после... Дори и книгата " Да живееш в трезвеност", беше позволена да се 4ете само в последния месец, преди да излезеш, за да се подготвиш за реалния живот. Защо е така?? Не е ли ясно на всеки?? Аз имах със себе си книгата на Луиз Хейли "Силата е в теб", на български. Ами да, За Силата "Слу4айно" беше с мен. Сестрата на една приятелка на сестра ми я беше подарила (на сестра си), попадна в мен, поисках я назаем. Шест месеца се въргаляше из къщи, 4етях я, красиви думи, зву4ащи като пожелания, илЮзия, утопия... Взех я със себе си, не знам защо, Силата сигурно ми я даде в ръцете Там предавахме книгите, заклЮ4ени в библиотека, ама аз...един път..нали съм си зависима, своеволна колкото искаш, просто не я предадох след ли4ното време. Скрих я в завивките, ве4ер таини4ко преди да загасят лампите си я 4етях по за десетина минути Някъде 4ак след третия месец, ползвах я като ре4ник, 4ак тогава красивите думи от книгата имаха за мене и практи4еска стойност. Между другото тя горещо препоръ4ва групите за взаимопомощ, признава, 4е от Голямата Книга на АА си е харесала и "откраднала" израза: Варят в казана на самосъжалението. Много се бунтувах, 4е не ми даваха да 4ета нищо друго, сега съм благодарна... Много лесно можех да изфилософствам и да заинтелектуализирам Програмата. Явно е било нормално явлене, за да има такава практика. Не е слу4айно. Нека да не изобретяваме велисопеда, а? С натрупаните трезви дни се полу4ава и духовното израстване, всяко нещо си има своето време
Олекна ми, 4е цялата тази некрасива караница не е била на ли4на основа, а просто...разли4но мислене и "невдяване"

И нека Силата да е с нас

П.С. Хари, надявам се, 4е тие харесал лика за книгата. Вярвам, 4е ти е харесала. И един поздрав,Let there be light!!
[линк]

Според мен, уязвимоста е душевна дилема. Е па и за туй e толкоз лесно да си губим смирението. Както се кажува в Размишления за днес:

" Духовно правило е, че всеки път, когато сме разстроени по независимо каква причина, нещо не е наред с нас самите. Ако някой ни нарани и нас ни заболи, грешката е и наша." - 12&12 ст. 94

Никога не успях да проумея духовния принцип на Десета стъпка, докато не
прижях следната случка: "една сутрин бях в спалнята и четях, когато
изведнъж чух кучетата да лаят в задния двор. Знаех, че това не е приятно
за съседите и ядосан, но и с чувство за срам от неодобрението
им, веднага извиках кучетата да влязат вътре. Няколко седмици по-късно
същата ситуация се повтори, но този път може би защото бях по-спокоен, я
възприех като нормална-кучетата лаят понякога." Тези две случки ме
научиха, че ако човек възприема две почти едвакви случки по различен
нанич, това означава, че не събитието е от първостепенно значение, а
моментното състояние на личността. Чувствата идват отвътре, а не от
външните обстоятелства. Когато духовното ми състояние е
положително, тогава и аз реагирам положително.

Точно за това става въпрос , както е изпято в песента. Повече няма какво да се каже.
На колко от нас ни се е случвало ? От онези , които най- много са ни обичали, защото са искали най- доброто за нас.
И наистина неса Силата да е с нас

Дванадесети октомври
Мисъл за деня
Още ли карам наготово в АА? Давам ли нещо или само взимам? Винаги ли сядам на последния ред на сбирката и оставям на другите да вършат всичко? Мисля ли, че това е достатъчно само защото съм сух и мога да почивам на лаврите си? Ако е така, то не съм стигнал много далеч в Програмата, нито дори съм схванал какво точно ми се предлага. Ще бъда слаб член, докато не се включа и поема част от товара. Трябва да стана от скамейката и да се включа в играта. Не съм само зрител; предполага се, че съм един от отбора.
Включвам ли се да поема топката?

Медитация за деня
Опитай се да бъдеш благодарен за възможностите, които имаш. Опитай се, в малките неща, честно да служиш на Бог и другите. Върши малката си част всеки ден в дух на служене на Бог. Бъди деятел на Божиите думи, а не само слушател. В своето ежедневие опитай да запазиш вяра в Бог. Всеки ден носи нови възможности да бъдем от полза. Дори, когато си изкушен да спреш, да оставиш нещата на самотек или да избегнеш резултата, превърни в навик да посрещаш директно резултата като предизвикателство, а не да му обръщаш гръб.

Молитва за деня
Моля се да мога да изпълнявам всяка задача с вяра. Моля се да мога да посрещна всеки житейски резултат директно, а не да обръщам гръб.

Цял живот съм си навирал главата в пясъка, за да избегна резултата. Та ми се превърна в начин на живот бягането и криенето. То резултатите винаги бяха едни и същи. Поведението беше едно и също. И въпреки всичко, нищо не можеше да преобърне този неизбежен кръг. Не исках да пиша порочен или омагьосан. Много изтъркани думи. И като правех едно и също и се случваше едно и също и единственият начин да го понеса беше да бягам, да се крия и да продължавам да пия. Защото това беше единствената възможност за облекчаване на угризенията, за забравяне на объркаността, безизходицата, за притъпяване на страха и ужаса.
То и затова се превърна в начин на живот да блокирам. Да не върша нищо, защото последиците бяха винаги неприятни. Не мога сега да проумея дали първоначално съм се страхувал от обичайни последици и заради това съм търсил сили чрез пиене, което завърташе колелото. Или пък почнах да пия и почнаха кашите и трябваше да се бяга от кашите и да се събира смелост с ново пиене. Вероятно нещо смесено. Опосредстваща някаква теория. С едно приятелче още като малки гледахме едни ужаси и той вика – абе аз ако съм на този героя, просто ще си затворя очите и няма да мръдна. Не мога да изтърпя на този ужас да го гледам насреща.
Толкова работи съм си прецакал, само защото не смеех да отида да погледна резултатите. И взема, че изпусна нещо да свърша, което трябва да се свърши точно до определено време. Ама нали изисква да стана, да ида и да се изправя срещу нещо и някого. Пък то страх. По-добре резервната скамейка. Не станах футболист и нямаше да стане от мене. По едно време се усетих, че ме е страх да бъда титуляр. Да съм на терена. Защото можеше нещо да объркам, да вкарат гол и да нося отговорност. Докато играех в нападение – беше добре. Там иди дойди. Макар също да е напрежение. Ама в защита е кофти. Щото като покрия някоя засада и става кофти. Вкарат гол и е мъка. Стоял съм и съм се молил да не стане нужда да влизам в игра. И веднъж стана така нужда. Треньора ме вкара, покрих една засада, вкараха ни гол и той ме изкара. Това е едно от най-големите унижения на един футболист. Да го пуснеш смяна и да го извадиш. Срам. Стеснителност, както се изразяват някои филолози. Тоест – не болното желание на егоиста и егоцентрика да контролира на сто процента резултата. Да не би да се прецака. Да не би да не стане по неговият сценарий. Да не го нападне и засегне някой. Ранима душа. Хаха. Сега го разглеждам като страх и неприемане. Замаскиран от гняв към треньора и съдбата. Страх от поемане на отговорност, от изправяне срещу възможните резултати. Кой основен инстинкт е засегнат, за да се прояви този гняв – чувството за достойнство, чувството че съм приет, признат, обичан. Че съм част от нещо. Снощи гледах едно клипче из речите на Майка Тереза. Тя казва, че най-голямата болест е човек да се чувства отхвърлен и необичан. Като погледна кой мой недостатък стана причина за всичко това. Защото решавам, че не точно треньорът е причина. Макар, че тогава реших точно така. Обидих се жестоко. Ядосах му се страхотно. И повече не отидох да играя. Типичното поведение на един алкохолик. Макар и още двадесет годишен. Според някои теории още не станал алкохолик. Каквото и да означава това. Защо се ядосах? Поради този страх от отхвърляне. Че съм унизен. Направен съм на нищо. Кой ме направи на нищо? Пак моят страх, защото той ми пречеше да играя. И ненормалното желание да съм перфектен. Че само ако съм перфектен и не допускам грешки, само тогава имам някаква възможност да бъда обичан. Тоест – невъзможно бе. За мен поне бе невъзможно да бъда съвършен. Следователно се оказа невъзможно да бъда обичан. Поне така си мислех. И се наложи да обвинявам всички останали, а причината беше моят страх и перфекционизъм. Гордост. Нереална представа за самия мене си. Не мога да приема, нито да допусна, че няма да съм на сто процента. Че няма сто процента от хората да ме харесват или че няма сто процента да изпълня някаква задача. Не мога да приема, че съм малка част и че имам да нося малък товар. Товаря се с целия свят и го играя на режисьор и сценарист. Собственото ни аз, проявяващо се по различни начини бе това, което ни беше провалило. Сега отново се уча малко по малко да ставам от резервната скамейка и да влизам в игра, въпреки освиркванията на публиката. Поне не съм вече само зрител. Спрях телевизора и влязох в игра. Спомням си как като деца се пързаляхме на един баир. Дойдоха едни големи и почнаха да ни мерят с топки. Докато се плъзгаме, си играеха на стрелци. Постепенно всеки един от пързалящите се се отказваше да се пързаля и се присъединяваше към групата на стрелците. Накрая останахме много малко пързалящи се. Накрая може би останах само аз. Поне такъв спомен имам. От инат, че няма да се предам и да вляза в тази група. Може би и от това, че не съм бил никой тогава в йерархията, останал съм последен и няма кой да меря. Може би тогава да е било последно да се опитвам да играя, а не да меря. Може и впоследствие да съм си забранил да бъда мерен, слаб и критикуван. Кой знае? Точно тази сутрин няма да успея да разнищя живота си. То и причините не ме интересуват толкова. Те са работа на психоаналитика, който ще намери нещото, което ме е превърнало в това. Тоест ще ме успокои, че не аз съм виновен. Че съм жертва на нещо си. На обстоятелства, хора, неща. И толкова. Не е лесно отново да вляза в игра и да продължа да играя. И да видя резултатите, без да ми се ще да си затворя очите. Да си мушна главата под възглавницата. Да се затворя у дома си или в психиатрия, да ида в манастир или на острова на Робинзонкрузо. И така да си реша проблемите, защото мога да си въобразя, че те са извън мен. Че те са на терена. Да си прекарам само кабелната и всичко да ми е наред.
След като никога не съм бил част от нещо, не съм бил приятел сред приятели, колега сред колеги, нормален член на обществото. Винаги се стремях към върха или исках да се скрия в подножието. Или стопроцента власт, или стопроцента безрискованост. Ето това е стопроцентовият контрол на егоцентрика. Сто процента сигурен за всичко. И за най-дребните детайли.
Да не би нещо да се изложа, да ме наранят, да ми се присмеят, да ме отхвърлят, да не успея. Това е за тази сутрин
И още нещо. Само Бог може и би ме избавил от алкохола, би ме превърнал в пълноценен член на обществото. При положение, че го потърся. При положение, че престана да бъда режисьор и сценарист на собствения си живот. Просто вече не става. Както се оказа, не мога да изконтролирам всичко. А гонен от стотиците форми на страхове, самозаблуди, самосъжаление и себелюбие, не виждах друг изход. Постоянно гонен. Да оставя волята и живота си. Ама как? Ами чрез действията на служене и работата по Програмата. Лично за мене няма друг начин и съм благодарен за това си виждане и опита си да го приложа на практика. Да не бъда вече само слушател на хилядите хубави думи от хилядите хубави книги. Да ги прочета, да се обърна на другата страна, да се почеша по гъза и да заспя със самодоволна усмивка. На мен ми се налага да действам, защото течението ме отнася обратно към водопада. Болестта, ако все пак съм наясно че е болест и какво точно означава това, е прогресираща, душевна, умствена, телесна. Тя се развива независимо от това дали пия или не пия. И лекарството - Програмата на АА, действията по служене, трябва да се взима редовно.
Айде лек ден и още 24 трезви часа за всички нас

Аз знам любимата ми реплика . Чуя някой ми каже нещо и или го знам вече че е така или пък знам нещо повече и искам да му го кажа . Бум никой не можеше да спори с мен . Сега си спомням как с едно момче спорихме до четири часа сутринта няколко часа и накрая изтощени и двамата тоест бяхме трима имаше още едно момче с нас . На което помагах там за едни работи и много ясно беше с мен във спора . Та така накраая и тримата не знаехме нищо повече от това което знаехме в началото . А и ужасс бяхме изморени абе направо изтощени . Всеки иска да наложи неговата истина сега даже точно си мислех за религиите как за християните тяхното е най правилно за будистите тяхното исляма вярва в алах и никой няма да може да убеди другият да си смени неговата . Всеки от тях знае . И аз знам безгрешен съм тарикат съм . Един път не съм се извинил през живота си преди да тръгна на групи никога . Може да съм се извинявал но е било нещо от рода извинявай че закъснях но боилера е виновен не ми сгрея вода на време и докато се изкъпя . ( Грешката е на боилера не моя . извиних се но съм безгрешен все още )
Извинявай че така и така НО така и така . Веднага друг или друго е виновно за моите грешки . Един път в раднево чистих там пушилнята и намерих едно кафе 3 в 1 беше на мой близък човек . И казах там казаха ми че е негово , него го нямаше и казах да му предадът да доиде и да си го вземе като се върне . Хоп и си мисля имам 2 лева ще го изпия и ще му взема друго вътрешно съзнавах че не правилно да го пия щом не е мое но го направих нали ще му купя ново . И идва момчето с което бяхме заедно в стаята и всичко си деляхме и брат имаш ли пари и аз му дадох тия два лева . И хоп няма кафе идва човекът на който бях казал като се върне Бойко да му каже да доиде доиде и ми казва Бойко се върна ще му връщаш ли кафето . Естествено трябваше да кажа изпих го . Той се разсърди каза ми за какво вьобще ми каза така сега а не е и негово и отишъл и му казал . Хоп естествено аз не можех да погледна човека в очите известно време докато не намерих кафето и не му го върнах и отидох и казах извинявай постъпих егоистично изпих ти го . И това е върнах му го и той ме пита абе я кажи тая история интересна ми е . Разказах му как съм си мислил да му купя как дошъл росен . И той е та тогава ти не си виновен . И аз да бе имам перфектното оправдание нали . ИСтината е че бях виновен нито мога да пия кафето като не е мое трябваше да го върна . А пък ако толкова наистина беше лесно както си мислех после да му купя с тия 2 лева еми да бях отишъл да си купя като е толкова лесно . Нали егоистична постъпка егоцентрична щом е за мен няма проблем та така . Наистина сега виждам че колкото и да се оправдавам съвеста си гризе ама така и така ама така или иначе . АЗ съм зле малей ходих да се извинявам тука един два пъти ама това прости ми не мога да го кажа все едно ебах ти все едно незнам какво не думи ами ножове искат да минат през устата ми . Та това е ГОСПОДИ БЛАГОДАРЯ ТИ ЧЕ И ДНЕС НЕ МИ СЕ НАЛАГА ДА СЪМ СЪВЪРШЕН . ужасно е когато мисля че съм съвършен и най малката грешка а то има винаги има . та и най малката грешка ме кара да се срамувам от себе си . добре ако не бях безгрешен какво нямаше много много да ми пука . Сега наскоро вече работеики малко по програмата и предаваики се . Трябваше да съм водещ на сутрешна група при доктор Добринов в раднево клиниката . И преди да почна казах ей ще ме извините ако сгреша и ще ви помоля да ме поправяте . И хоп забравих философията но нали не бях съвършен тоя срам който нахлу изчезна много бързо . Защо ако бях съвършен щеше да умра от срам там . И нещо друго забравих и пак не ме беше срам . И знаете ли много добре знам какво щеше да е ако бях съвършен щото ми се е случвало . Сгреша нещо и почна да се срамувам и забивам още повече и повече и направо се оплитам дотакава степен че се чудя накрая само как да се измъкна оттам . Е днес не съм съвършен даже си признавам че това мое съвършенство досега ме докара до . Отделение за зависимости без да съм изкарал нищо през живота си със честен труд . Равносметката дотук ми показва че съвършеннството ми ме превърна в пиявица която иска само да граби от света . Е това е ГОСПОДИ моля те и днес ми давай силата да съм честен и да признавам когато греша . Защото наистина каквото и да съм опитвал друг начин да се справя със срама от грешките си няма . Освем да ги призная . Благодаря че и днес съм чист , че и днес не съм пушил още , че и днес ми показа че имам приятели и близки хора , че и днес имах възможност да съм си в нас , че и днес съм нахранен , че и днес не съм на улицата и имам покрив над главата си , че имам компютър , интернет , хора с който да споделям когато ми е тежко , че имам дрехи , че съм здрав и мога да работя , ..............Лек и чист ден на всички ....

Седемнадесети октомври
Мисъл за деня
Какво ще направя днес за АА? Има ли някой, на когото трябва да се обадя или някой, който трябва да видя? Има ли писмо, което трябва да напиша? Има ли възможност да се ускори работата на АА, която бях отложил или недогледал? Ако е така, ще я свърша ли днес? Приключих ли с отлагането и какво ще направя днес? Утре може да е твърде късно. Откъде да знам дали ще има утре за мен? Как да се измъкна от фотьойла и да се задействам? Чувствам ли, че АА зависи отчасти и от мен днес?

Медитация за деня
Днес погледни нагоре към Бог, а не надолу към себе си. Погледни отвъд неприятното обкръжение; отвъд липсата на красота, отвъд несъвършенствата в себе си и тези около теб. Отвъд твоето неспокойствие, виж Божият покой; отвъд твоето нетърпение, Божието търпение; отвъд твоята ограниченост, Божието съвършенство. Гледайки нагоре към Бог, твоят дух ще дапочне да израства. Тогава другите ще видят нещо в теб, което те също искат. Докато растеш в духовния живот, ще можеш да правиш много неща, които преди ти се струваха много трудни.

Молитва за деня
Моля се да мога да държа очите си над собствения си хоризонт, моля се да мога да видя безкрайните възможности на духовното израстване.

Днес съм трезвен.......

Преди години татко ми/Бог да го прости/ беше ми казал нещо,което сега си спомних.Спомнял съм си го и преди доста често,но днес видях,че това,което съм смятал за превъзходство и съм го приемал като „дарба” е било доста силна изява на болестта ми-алкохолизъм.
Татко ми веднъж като бях у дома ми каза:
” Едно нещо харесвам най-много в теб-че всяка работа я изпипваш максимално добре,без никакви пропуски”....
Това,което днес преживях и по чудо съм трезвен ми показа колко на грешен път съм бил досега в желанието се да бъда винаги първи във всичко,което правя,дори и мисля да правя.
Днес работих се един мой колега,който знам,че е зависим от хазарта и то доста здраво е задълбал надолу с този недостатак,прикриващ една доста напреднала душевна болест.Разликата между нас е,че той е „вързан” към хазарта,а аз- към алкохола.Това обаче е моето предимство- аз имам този шанс да живея и да се освобя от алкохола с програмата на АА,а той дори не подозира накъде е тръгнал с „пълното си съзнание”,че няма проблеми.
Днес като почнах работа с него се наложи да правим нещо,което аз скоро бях работил и имах доста добри познания в тази област.
Нищо лошо дотук,но аз исках още в началото да поема контрол въру цялата работа с идеята,че ще го направя най-добре.
Лошото беше,че и той искаше точно това,но допусна грешка в изпълнението/нефатална и непоправима/,която ме накара да се ядосам,а след това да се уплаша.Ядосах се от това,че му дадох да направи това,а той сгреши.Уплаших се от това,че като сгреши почна да си търси оправдание и явно се беше насочил към мен,защото аз му дадох едни размери,а той обърка всичко,което зависеше от него.
Уплаших се,че шефовете ми ще изкарат мен виновен,защото знаеха,че аз се справям добре с това.
Как можах да допусна това-да се изложа,да покажа,че не съм способен да контролирам един неконролируем и болен колега?
Накрая той откри,че вината е в него,но почна де си говори на глас,че той не може да сгреши.Как е възможно да сгреши,той който никога не греши.Видях колко е по-болен от мен.Толкова болен човек наистина не бях виждал „в действие”.Добре,той си е навярно болен,но аз продължих да се гневя защо,той постъпи така с мен?Защо не ми предостави аз да се изявя с това?Аз да командвмам нещата....
После като си призна грешката аз лекичко си позволих да злорадствам,че той е сгрешил,а аз бях прав.Прав или не, стана още по-зле.Дори си помислих дали да не отида при шефовете за да им кажа,че с него не може да се работи,че той е просто луд.
С това щях да направя една голяма нечестност към един доста болен човек.После не ми се помисля какво би станало с мен...................................
Не го направих,а продължих да си работя колкото се може по-скромно и да се моля.Доста се молих,предавах се като виждах как Гнева ме завладява и блокира всичко в ума ми.Почнах да се моля за него каквото се сетя само и само да е добро и да бъда изваден от този „батак”,в който се наврях така все едно,че точно това съм очаквал.
След това почнах да анализирам в движение къде сгреших и как трябваше да постъпя по-добре.Не стана,а продължих да търся неговата,а не своята вина.
Видях,че след като се примирих с мисълта той да поеме контрола върху работата ни съвместно, трябваше да приема,че е човек като мен и също може да сгреши,а не да търся нечия вина с идеята,че съм нещо повече от него.
През деня виждах как неговото Его се бори с моето алкохолишко Его.
По едно време ми стана смешно като го наблядавах как "играе",вярва си,но накрая видях колко е болен и видях колко по-лесно ми става искрено да се моля за хората,които ме нараняват,видимо „без причина за това.”
Освен всичко друго видях своя голям перфекционизъм,поради който един друг колега се ядоса преди два дни и аз отново търсех неговата,а не своя вина.
И отново ставаше дума за това,че съм "терсене" ,във връзка с желанието ми за съвършенство.
Сега какато ви казах си спомних думите на баща си и се моля, и ще се моля този огромен Егоцентризъм да бъде отстранен.Егоцентризъм искащ всичко да бъде точно така,както не мен ми се иска да бъде.Каращ ме винаги да се стремя към съвършенство и да искам, и от хората да бъдат съвършени.
Нама да стане,но се надявам с помощта на Анонимни Алкохолици и своята Висша Сила/Бог/ да става все по-лесно да откривам тези недостатъци,които ме убиват бавно, или бързо понякога.Да се моля и вярвам,че ден след ден ще се чувствам малко по-добре от преди.



Благодаря ви,приятели,че ви има.
Бъдете здрави и трезвени поне още 24 часа.


Бъди себе си.

Двадесети октомври
Мисъл за деня
През последните няколко седмеци ние си задавахме някои претърсващи въпроси. Ние не бяхме в състояние да отговорим на всички тях, както бихме искали. Но от правилния отговор на тези въпроси ще зависи ползата и ефективноста на нашия живот и да някаква степен ползата и ефективноста на цялото движение на АА. Всичко това се свежда до следното: аз съм дълбоко задължен на Бог и неговото благоволение. Готов ли съм да направя всичко, за да му се отплатя? Нека претърсим нашите души, нека вземем нашите решения и да действаме съобразно с тях. Всеки истински успех, който имаме в живита ще зависи от това. Сега е време да посветиме нашите изводи в действие. Какво ще направя за това?

Медитация за деня
„Господи наш, постъпи с нас, както повелява твоята воля”. Простото приемане на Божията воля за това което се случва е ключа към изобилен живот. Ние трябва да продължим да се молим: „Нека бъде твоята воля, а не моята.” Може би не всичко ще става така, както бихме искали, но ще бъде най-доброто за напред, защото е Божията воля. Ако вие решите да приемете всичко, което ви се случва, като Божия
воля за вас, то каквото и да е то, вашето бреме ще бъде по-леко. Опитайте се да видите във всичко изпълнението на Божествения Смисъл.

Молитва за деня
Моля се да видя изпълнението на Божията воля в моя живот. Моля се да бъда доволен с всичко, което Той пожелае за мен.

Поиграх си малко с една история от Грейпвайн - списанието на Анонимни алкохолици. Човекът се мъчил Дванадесет години без Стъпките. Ей на това се вика воля. Нямали сме воля.

[линк]


ВЗЕХМЕ РЕШЕНИЕ ЗА КАКВО?

КОГАТО СТИГНАХ до Трета стъпка, тя беше доста стряскаща за мен. Звучеше тревожно и някак вечна. Но знаех, че се нуждая да работя всичките Дванадесет стъпки, за да мога да се добера до трайна т резвост. Опитвах почти дванадесет години да постигна трезвост, без да работя по всички стъпки и при всеки път разбирах, че така няма да стане.
Стигнах до думата „решение“ и се вцепених. Какво беше решение, между другото? Наистина не знаех, така че как мога да взема такова. Твърде много години, не бях решавал каквото и да било. Живеех на приливи и отливи и обвинявах всеки друг за бъркотиите, в които сам се набърквах. И сега от мен се искаше да взема решение.
Най-близкото определение за решение, до което достигнах, беше: да се предам напълно и да предприема последващи действия. Предаването не беше в моят арсенал, и аз винаги приемах себе си като „реагиращ“, а не като „действащ“. Но исках трезвост и мислех, че може би ще мога да взема моето решение – за не повече от следващите двадесет и четири часа, можех да го направя по този начин.
Със следващата трудност се сблъсках при думите „оставихме волята и живота си“, защото не знаех какво всъщност бяха моята воля и моят живот. Винаги съм се определял като личност със силна воля, на бях по-скоро инат и твърдоглав. Но бях почти убеден, че това не беше точно видът воля, за който Стъпката ми препоръчваше да оставя.
След дълги духовни търсения и допитвания до другите, реших че волята ми се състои от всичките ми мисли, чувства, психически реакции, импулси, желания и може би дори моето подсъзнание.Моят живот означаваше моето обкръжение, рутинното ми ежедневие, случки и други хора. За мен това означаваше, че ще трябва да оставя всичко от живота си – не само част от него, която ми се щеше, а абсолютно всичко от него!
Това звучеше като твърде голям залък. Не бях сигурен дори дали ще опитам, още по-малко дали ще го направя. Но пак си помислих, че бих могъл, ако го направя само за двадесети четири часа. Знаех, че сам няма да успея. Щях да имам нужда от хората, които познаваха програмата; щях да имам нужда от молитва; щях да имам нужда от медитация. Повече от всичко, щях да имам нужда да науча, че е добре за мен да имам нужда!
Накрая след като донякъде разбрах какво ми казва Трета стъпка, започнах да работя по нея по този начин: Предложих вътрешното ми аз и външният ми живот на Бог, както го разбирах. „Бог“ ми изглеждаше най-лесната част от тази Стъпка. Не бях загубил моят Бог, докато пиех. В пламтящият ми мозък, Той беше станал по-малко любящ и повече осъждащ, но не Го бях загубил.
За кратко време, само няколко двадесет и четири часа, отново имах любящият си Бог от детството и нещата почнаха да се оправят. Но, като другите възстановяващи се алкохолици, имах склонност да си връщам обратно волята. Обикновено не минаваше много време преди да осъзная грешката си. Открих, че съвестта или стомахът ми показваха, че нещо не е наред. И трябваше отново да се обърна към Бог и да му оставя контрола.
Обичам да управлявам нещата; обичам да контролирам другите и изглежда се наслаждавам да обърквам живота си. Така че оставянето на Бог понякога изисква непрестанни усилия от моя страна. Но с времето и пробуждането, се изискват все по-малко и по-малко усилия да оставя живота да се случва, вместо да се опитвам да го случвам.
Моите двадесет и четири часа започнаха да се натрупват. Докато ходя редовно на сбирки, говоря със спонсора и работя по Програмата, намирам все повече и повече време и възможности да бъда себе си. Когато позволявам на Бог да поеме контрола, който ми беше така трудно да предам, оставам свободен да бъда себе си!

M. S.
Minnesota