Do Psyromantic
5 отговора
0 прегледа
Do Psyromantic
Obru6tam se li4no kum teb, za6toto predpolagam 4e na dr im e do bolka poznato tva koeto 6te pitam //ne 4e i na teb ne ti e//, no sum iz4ela foruma do 2006 i ostanah s vpe4etenieto, 4e ti si edinstveniq 4ovek koito ednovremenno razbira ne6tata i ima turpenie da pi6e dulgi postove.
Mobate mi kum teb e da napi6e6 kato si vzel daden narkotik, kak se razbira kakvo si vzel // zenici, zabaven govor i t.n//.ako ti e vuzmovno za vsi4ki narkotici
Mobate mi kum teb e da napi6e6 kato si vzel daden narkotik, kak se razbira kakvo si vzel // zenici, zabaven govor i t.n//.ako ti e vuzmovno za vsi4ki narkotici
Re: Do Psyromantic
по колко даваш на дума...?
хах



::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::
хах
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::
Re: Do Psyromantic
психостимуланти - разширени зеници, с радиус право пропорционален на степента до която си се нащавил.
опиати - стеснени зеници, безизразен поглед.
google
wikipedia
erowid
lycaeum........?
______________________________________
exterminate all rational thought.
опиати - стеснени зеници, безизразен поглед.
wikipedia
erowid
lycaeum........?
______________________________________
exterminate all rational thought.
Re: Do Psyromantic
...........
дори сега има моменти,в които забравям за всичко...оставям всичко настрана и се размечтавам...лесно е,когато знаеш че има нещо което да те спаси..има метадон,в който да се сгушиш,след като толкова опасно сладко си се размечтал за дрогата..а метадона ще ме прегърне и там ще намеря убежище,и затова сега на воля мечтая..хах
..започвам от там,от където тръгнах в началото...мисълта как обхожда познати места-дворове,градинки и входове,с тайни местенца за каширани вещи за целта....а тя е цел,в чието име се правят чудеса направо!..която оправдава всяко пристъпено обещание,всяка предадена дума,дори към любим...
..чертая коварен план и се нося,нося към неизбежното..стигам до там в мислите си,че се виждам със запретнат ръкав,а помпата нежно свети в тъмното на моето подсъзнание,сякаш странна течност побира се вътре и чака да я вкарам в беглата вена,за да отмие всички страхове и безпокойства,да заличи всичко хубаво,а какво остава за лошото...
Толкова надежди възлагаме на наркотиците да ни спасят...от разочарованието от преживяно и непреживяно,от скуката на нашто време...А дали не искам много от дрогата?Стига съм я хулила,да взема да направя нещо за нея?А нима не направих достатъчно? Така любовно да я лаская всеки път,когато спомня си за нея,за далечните дни и нощи,когато съм заспивала и събуждала само с и заради нея?Нима не съм я направила мое "Единствено" с главно Е? Не съм се отдавала на никой мъж така,както безрезервно да съм се отдавала на опиятите (говоря сякаш някой може да се чувства по-щастлив надрусан,отколкото лудо влюбен!НЕ МОЖЕ!).И на мъж не съм изневерявала,но на дрогата сякаш най-вярна съм била(говоря така,все едно за наркомана няма друго освен дрогата,но ИМА).Макар да знам,че ума е тоя,който прави дрогата толкова нужна...И че пак той би я върнал там откъдето започнахме....
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::
дори сега има моменти,в които забравям за всичко...оставям всичко настрана и се размечтавам...лесно е,когато знаеш че има нещо което да те спаси..има метадон,в който да се сгушиш,след като толкова опасно сладко си се размечтал за дрогата..а метадона ще ме прегърне и там ще намеря убежище,и затова сега на воля мечтая..хах
..започвам от там,от където тръгнах в началото...мисълта как обхожда познати места-дворове,градинки и входове,с тайни местенца за каширани вещи за целта....а тя е цел,в чието име се правят чудеса направо!..която оправдава всяко пристъпено обещание,всяка предадена дума,дори към любим...
..чертая коварен план и се нося,нося към неизбежното..стигам до там в мислите си,че се виждам със запретнат ръкав,а помпата нежно свети в тъмното на моето подсъзнание,сякаш странна течност побира се вътре и чака да я вкарам в беглата вена,за да отмие всички страхове и безпокойства,да заличи всичко хубаво,а какво остава за лошото...
Толкова надежди възлагаме на наркотиците да ни спасят...от разочарованието от преживяно и непреживяно,от скуката на нашто време...А дали не искам много от дрогата?Стига съм я хулила,да взема да направя нещо за нея?А нима не направих достатъчно? Така любовно да я лаская всеки път,когато спомня си за нея,за далечните дни и нощи,когато съм заспивала и събуждала само с и заради нея?Нима не съм я направила мое "Единствено" с главно Е? Не съм се отдавала на никой мъж така,както безрезервно да съм се отдавала на опиятите (говоря сякаш някой може да се чувства по-щастлив надрусан,отколкото лудо влюбен!НЕ МОЖЕ!).И на мъж не съм изневерявала,но на дрогата сякаш най-вярна съм била(говоря така,все едно за наркомана няма друго освен дрогата,но ИМА).Макар да знам,че ума е тоя,който прави дрогата толкова нужна...И че пак той би я върнал там откъдето започнахме....
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::
Re: Do Psyromantic
Psyromantic,
Имате невероятна писателска дарба!!!
Опитайте!
От под перото Ви би излязъл невероятен роман.
Повярвайте ми!
Имам усет за тези работи.
Успех!
Имате невероятна писателска дарба!!!
Опитайте!
От под перото Ви би излязъл невероятен роман.
Повярвайте ми!
Имам усет за тези работи.
Успех!