Мишо Вълчев

Не, не го предлагам за нов треньор. Просто ми се ще да почна една поредица от теми, в които да си лафим за легендите на синия клуб, които сме гледали. Избрах Мишо Вълчев за начало на поредицата, защото според мен този голям наш нападател незаслужено е останал в сянката на други играчи дори и и на играчи от онзи легендарен отбор от 80-те години, а не го заслужава, дори и само заради гола срещу Щутгарт, а не е само той. Ето малко биографична справка за Вълчев:

Михаил Димитров Вълчев е български изтъкнат футболист, нападател на Левски (София) и националния отбор. Роден е на 13 октомври 1956 г. в Дългопол. Играл е за Академик (София) (1973-1981), Левски (София) (1981-1987), Локомотив (София), Рилски спортист и Докса (Драма) (Гърция). Шампион на България през 1984 и 1985 с Левски (Сф), носител на купата на страната през 1984 и 1986 г. и веднъж като треньор през 1998 г. Голмайстор на "А" група през 1982 г. с 24 гола за Левски (Сф). За Левски (Сф) има 131 мача и 79 гола в "А" група, 29 мача и 20 гола за купата на страната, 43 мача и 29 гола в евротурнирите. Особено паметни остават изявите му срещу Щутгарт (Германия), когато Левски отстрани швабите в две поредни години - 1983 г. за купата на УЕФА, и 1984 г. за КЕШ. В евротурнирите има общо 14 мача и 4 гола (4 мача с 1 гол за Левски в КЕШ, 4 мача с 2 гола за Левски в КНК, 4 мача с 1 гол за Академик (Сф) и 2 мача за Локомотив (Сф) в турнира за купата на УЕФА). За "А" националния отбор има 14 мача и 2 гола, за младежкия национален отбор има 26 мача и 8 гола. "Заслужил майстор на спорта" (1980). Той е един от най-добрите реализатори на Левски (Сф) за всички времена. Бивш треньор на Левски (Сф), Кремиковци, Левски (ДБ), Черноморец, Беласица и Рилски спортист.

За жалост го помня вече в края на кариерата му като играещ треньор на Рилски спортист. От баща ми обаче знам, че е бил голям голмайстор, отличен техник и много интелигентен играч, умеещ да бележи важни голове. Ще ми е интересно да учя и вашето мнение, най-вече на тези, които са имали удоволствието да го гледат с екипа на Левски.


П.с. Ако идеята за такива теми не ви е интересна или я смятате за тъпа, кажете и ще се откажа.

Не е тъпа, напротив, трябва да направим цяла рублика за велики левскари с био, интересни факти, и най-важното - да има видео да гледат малките как Наско е наказвал свинята през 80-те, например...

Ти трябва да си гледал Мишо Вълчев, разкажи за него.

Много добра тема и си мисля, че трябва да седи най-отгоре. А може би е по-добре да се започне от по-старите легенди за да има някаква хронология.

[линк]

Нека модовете да решат, могат да я преименуват на Сини легенди или нещо подобно и там да пускаме биографии, интересни истории, лични впечатления, снимки, видео.

Наистина голям голмайстор! Преди всичко го помня с победния му гол срещу Щутгарт в София, когато немците бяха натиснали много здраво в последните минути, при една перфектна контраатака остана сам срещу вратарят им и отбеляза победното попадение, нищо че Левски продължаваше и при 0-0. Иначе не знам защо не се наложи в националния отбор. Почти съм сигурен, че и голяма част от тези 14 мача, които има записани, са за т.нар. тогава Олимпийски отбор.

Велик и скромен !

Голът му в последните секунди срещу Щутгарт беше не по-малка емоция от гола на Кайзера срещу Рейнджърс.

А аз лично помня и един негов перфектен пас към Пешо Курдов, който от воле почти от центъра наказа чорбата в един мач, в който поради травми на половината син отбор тотално ни бяха отписали, а сфиньете се ебаваха, че на път за стадиона трябвало да вземем и регулировчика от Орлов мост. Е, взехме го. Джони Велинов сигурно още сънува кошмари с главни герои Мишо Вълчев и Пешо Курдов.

Мишо беше и голямо перде - нищо не можеше да го извади от релси. Скромен, чак дразнещо на моменти, спокоен, готин.

Може би точно такъв тренер ни трябва сега - Мишо се справи не лошо с Рилецо, с никакви играчи, селски звезди, ги вкара в А група, но само човек като него е могъл да работи с идиот като Юри Галев и пак така тихичко да му тегли шута.

"Левски" - "Щутгарт" 1:0
1983


Триумф в 90-ата минута!


28 септември 1983г.
"Левски" - "Щутгарт"
1:0 (0:0)



"Левски": Михайлов, Николов, Балевски, Петров, Н.Илиев, Григоров, Гочев (61 - Вълчев), Сираков, Чавдаров (58 - Цветков), Спасов, Искренов.
"Щутгарт": Роледер, Шефер, Б.Фьорстер, К.Х. Фьорстер, Нидермайер, А.Мюлер (70 - Кемпе), Алгьовер, Олихер, Келш (70 - Райхерт), Сигурвинсон, Корнелиусон.
Голмайстор: 1:0 Вълчев (90)
Съдия: Шотер (Белгия), ст. "Васил Левски" - 70 000 зриители.



Огромният интерес към мача в София бе напълно обясним. Всички тайно се надяваха, че въпреки класата на съперника от Бундеслигата "сините" ще успеят да прескочат високата бариера. Противно на някои очаквания обаче треньорът съвсем нямаше намерение да се впуска в атаки, а заложи на подчертано предпазлива тактика с продължително разиграване на топката и постепенни нападения. Затова се и създаде впечатлението, че в доста периоди от срещата гостите владеят инициативата, а "Левски" се е отдръпнал в защита. Така без рискове, внимателно "сините" приемаха играта в своето поле. А германците на свой ред се впуснаха в атаки и защитата на българите преживя не една и две опасни ситуации. И заваляха удари към Михайлов - Келш, Райхерт, Олихер стреляха от всяко положение (някой удари бяха от упор), но младият 20-годишен тогава Боби Михайлов изигра сякаш своя мач на живота. Той бе истинската непреодолима преграда за немските атаки и доведе до отчаяние съперниците. Методиев отново пусна Вълчев по-късно и снайперистът пак демонстрира удивителния си нюх към гола. Играта на нерви достигна своя връх в последните минути, когато германците, нямайки какво да губят тръгнаха в атаки "ва банк". И в 90-ата минута Вълчев умело се пребори с двама защитници и технично промуши топката под плонжа на излезлия Роледер - 1:0 за "Левски". Стадионът изригна от радост!

След мача президентът на германския клуб Герхард-Майер Фордфелдер, който по-късно зае и президентската позиция в Германския футболе съюз, призна: "Щутгарт" изигра в София най-хубавия си мач този сезон. Затова аз не се ядосвам от резулатата. Пожелавам на "Левски" още по-големи успехи в турнира на УЕФА. Той беше достоен за уважение наш съперник. Един силен отбор, който умее да прилага желязна тактическа дисциплина. Искам да благодаря и за изключителното гостоприемство. Били сме на много места, но за първи път ни посрещат с такова голямо внимание." Треньорът на "Щутгарт" Хелмут Бентхаус с огорчение сподели: "Много съм тъжен. Бяхме елиминирани. Показахме, че на чужд терен играем по-добре. Доволен съм и от организацията на игра, и от всички мои футболисти... Шансът също ни изневери, а и Михайлов сякаш беше запечатал вратата си. Във футбола не красотата в играта, а головете определят победителя. Поздравявам колегата Методиев и желая на отбора му успех в следващите изпитания". А самият Методиев преливаше от радост: "Това е най-щастливия ден в моята кариера! Безкрайно съм доволен, че отстранихме такъв голям отбор, който тук игра много по-силно, отколкото в Щутгарт. Както в първия мач щастието беше на тяхна страна, сега то споходи нас. "Левски" игра сковано, загубихме играта във въздуха, слаба бе и средната ни линия. До влизането на Вълчев и контраатаката ни не беше ефективна. Бяхме длъжи най-напред да пазим вратата си, а след това да търсим победата - сполучихме!"