ЕВТИМОВ

Като казвам "драматизъм" имам предвид отношението- нещата са на живот и смърт и никой не е избирал да стане така! Е, това, ако не е драматично, то кое Е?! Някъде в книгите кой от учениците или сподвижниците на дон Хуан - не помня - но беше казал за дон Хуан точно, че животът му е бил изпълнен с драматични обрати - и оттам и този на хората от групата му е бил такъв. При Кастанеда пък е харакрен академичният дух - и всички от неговата група е трябвало да се "пропият" с този дух. Но това са нюанси, не е толкова важно кой подход ще е при теб или мен и дали ще съвпадат.

Защо казвам, че посоката в която ще се използва катализиращият ефект на една връзка е решена предварително и всъщност точно тази посока е предопределила срещата? Не, нямам предвид частни случаи. Имам предвид общият случай при който намерението определя какво ще се случи. Ти задаваш параметрите, а духът определя подробностите. Така е било и при дон Хуан и линията му. Да вземем примера, който ти даваш:

Вземи следния пример - един старец се спъва в ранен млад човек и се блъска в друг човек, който иска да го доубие. Старецът разбира че ранения човек е също като него и хвърля всичко за да го спаси и обучи. Тук няма не искам, няма драматизъм - това е шанс един път в живота и нито младежът, нито старецът са избрали нещата да станат по тоя начин.

Разбира се, когато четем за Хулиан Осорио и Хуан Матус, всичко изглежда подредено и ясно като... на книга. Но като се махне конкретиката нещата се случват по един и същ начин за всеки, който е събрал поне малко сила, разликата е в способността за разбиране.

Нагуалът Хулиан предварително е възнамерявал да намери чирак. Той е знаел, че рано или късно ще му се предостави шанс и е чакал/дебнел този шанс и много добре е бил наясно каква е посоката на енергията, целта и предопределението на тази връзка. Силата на неговия безупречен стремеж го среща с човека, който му е нужен - дон Хуан.

По същия начин, дали една връзка в живота ни ще е романтична или не зависи пак от намерението с което влизаме в нея - т.е. това е нещо решено предварително и определено от силата и чистотата на стремежа ни, а не нещо, което да се решава впоследствие, като адвокатско споразумение.

По скоро всеки си я избира, донякъде. Въпросът бил: Докъде в тия тесни граници (на съдбата), човек можел да стигне?

Остави ги групите да отлежават кротко в книгите. Те са за друга епоха, за други хора. Ние нямаме общо с шамани, правила, нагуали и тинтири-минтири, колкото и някои хора да се изживяват. Всеки от нас си е чист българин, с родата/ семейството, с патриархалното възпитание или каквото е останало от него, с българските манджички и отчасти бързата (junk) храна, с приятели и познатите, с футнолните и политически пристрастия, с работата, градския транспорт/ автомобила, ипотеката или наема, съседите, кварталните магазинчета, хупермаркетите, моловете... Всеки от нас е решил да следва нещо си и надявам се, да си дава ясна сметка защо го прави. И всеки е САМ! От тук тръгваме, независимо дали сме се заобградили с хора, които мислят и се правят на "шамани".

А дали всичко е на живот и смърт - ами би трябвало да е. Ако не се променим, ще си останем едни хора, които си живеят в същите познати граници, но използвайки лексиката от книгите на Кастанеда и мислейки се за шамани и воини. Отчайваща е очевидността на това противоречие - да не променяш нито един елемент от живота си, а да си мислиш, че си променил себе си. Как да повярвам на някой, че има съюзник(примерно), като го гледам, че все така си разхожда кучето, все така жена му му се качва на главата, а работата му го скапва, щото не я харесва? Това е толкова тъжно!

Ако работата не е на живот и смърт, то промяната е невъзможна и няма сила на тая Земя, която да ни измъкне от топличките черупки и да ни покаже колко окаяни сме всъщност и колко се самозалъгваме, мислейки се за "воини" и "шамани".

Съгласен съм с разсъжденията ти относно намерението - човек се прикрепя към него и може само да го следва.
Само искам да допълня, че сила има в неща, които носят сила. Романтичната връзка не е от тях. Съжалявам, но казват, че намерението не може да се ползва за лични цели. Резултатите, дори и да ги има, водят в друга посока.

Специално за романтика мъжът се предава, щом гонадите му надделеят и всъщност те вземат 'решението'. Всички ония приказки за любов и романтика, са за да заоблят острите ръбове, че инак и като ни отнемат и тая залъгалка, оставаме съвсем без нищо.

Жените често не знаят с какво се захващат, очакват любов и разбирателство, а получават обиди и бой. А после с едно, две деца е трудно...

Казваш го така, все едно децата щъркелът ги носи, а мъжът го получават в кутия с панделка, без да са го видели преди това.

Не случайно всички учения казват, че всичко - и добро, и лошо е в нас. Ако са ни научили да действаме по един начин, който е социално приемлив, но не сме щастливи, и си дадем сметка за това, какво ни пречи да се променим?

Пак ще ти кажа: жената не е жертва, особено в съвременното западно общество, където има финансова независимост. Това, че тя сама се съгласява да търпи някакво унизително отношение, заради възпитание и предразсъдъци, това вече е неин проблем.

Както е проблем на мъжете, че сега трябва да се конкурират с жените на работното място и лигльовците мрънкат, че нямали цици и дупе, за да напредват лесно в кариерата. Дори психолозите побързаха да оневинят горките мъже, че дори изкараха това и за причина за импотентността. Смешна работа!

Всеки с проблемите си!

Жените са като свараките, кълват на цветно.

Реално, че в голям процент от случаите предварително се знае края, но способностите на човек да се затваря очите са безгранични.

Амин! Кратко, точно и ясно!

Ха ха, ти да не кълвеш на черно-бяло?
Широко затворените очи са двустранно и масоворазпространено явление.

Групите ти ги хвана, аз само използвах твоя пример за целите на обяснението.
По отношение на групите, интересен ми е само опита, който споделяш, защото мога да го съпоставя с моя - всяко друго теотитизиране не ми върши особена работа.

Отношението всяконещо да е на живот и смърт е хубаво нещо, стига да не води до загуба на трезвост ("ще умра, ако не стане едикаквоси"), защото това води до вкопчване и изтощаване впоследствие.

Оооох, тази романтика... няма оттърване! Това, което мога да споделя от опит, е че най-добре е човек да си с е "нароманси" едно хубаво, та да му мине мерака и после да не се занимава цял живот с някакви несбъднати, илюзорни въжделения. Има и друг вариант и той е свързан с прегледа (за който има упоритост, постоянство и последователност). А може и двете в комбинация за по-сигурно.

Няма по- лошо за жените от мъж, който знае какво иска и го има.

Ъъъъъъ....? Аз пък си мисля точно обратното - това е хубаво. Лошо е, ако не знае какво иска и хем не знае какво иска, хем не му и стиска - е, те тва наричам изнервяща ситуация!

Тук, имам предвид Интернет, споделям само най-общ опит. Повече - само на живо и ако познавам човека и зная, че може да му се има доверие. Така че само с толкова мога да ти бъда полезен.

"ще умра, ако не стане едикаквоси" - това е само идиом. Надали някой го използва буквално.

До сега не съм попадал на алкохолик, наркоман или който и да е друг зависим човек, който да се насити на своя порок. Имай предвид, че става въпрос за ясно опрелим порок и вещество, към което човек е зависим. Какво остава тогава с мътни неща, като предразсъдъци и модели на поведение, които дори не можем да определим, без някой да ни насочи какво точно да търсим и как? Следователно прегледът (или други варианти, които съм срещал в други учения) е единственият вариант за промяна. Няма начин един човек да изтрезнее, просто като си го помисли - трябва да се изкара алкохола от организма му, както няма начин човек да се насити на някое свое предразположение, докато не го изкара от съзнанието (подсъзнанието) си. До сега съм срещал няколко човека, които притежават т. нар. будност, но нито един от тях не я е постигнал просто като си я е пожелал - всеки е изкарвал малко по малко елементите,които го правят конкретна личност, с конкретно възпитание и вярвания, а след като е махнал пречките, тогава будността се е появила естествено.

Винаги ми е било чудно, как така се препоръчва будност на хората, без да се обяснява как се постига? В "Кастанеда" все още чета за осъзнаване, за разбиране - трънки! Човек осъзнава толкова, колкото му позволява сегашното му състояние. За да може повече, трябват upgrades.
Но пък винаги е забавно да видиш как някой се опитва да скочи повече, отколкото му позволяват възможностите - ей с такива хора е безпредметно да се споделя, защото те вече знаят всичко.

Колко вода може да се сипе в препълнена чаша?

Да, ако говорим за изнервящи ситуации, тази, да не знае...наистина е такава.

Но аз говорех за друг аспект, че типичните женски роли, номера и манипулации няма как да минат пред човек, който не е ангажирам към тях, защото не е зорлия. То си е нормално де, нищо ново.

Хора, диря информация за В. Евтимов! Моля ако някой знае нещо наистина да каже. А Ако знае, но не трябва да каже нека сподели че Евтимов така е пожелал... Примерно... . Но не като някои от тукизказващите се дето твърдят че му ходят на гости и видите ли тази събота няма да има ама от наесен ще има, че прекъсването е за 2 седмици, а той не води поне от 1 година....


...А в една от темите от юни месец в този клуб една девойка твърдеше че се виждала с Евтимов и той и казал че тази седмица няма да имаме но от другата и най-вече от наесен почваме...

...
[линк]

Ето линк към онази тема, която по-горе споменах.
Ако tiger_tulip може да ни съдейства и да ни каже нещо за Евтимов, понеже твърди че му отива на гости. Но... моля без фантазии!!!



Аз отдавна не влизам тук, но някой ми беше споменал за тази тема, та сега се сетих да погледна за какво всъщност е ставало въпрос. Хубавецо, фантазиите не могат да са част от моя репертоар по причини, които едва ли ще разбереш.

Аз не живея в България и нямам представа какви занятия се провеждат в София и дали се провеждат. Венцислав Евтимов го познавам от доста години и когато идвам често намирам време да се видя с него. Така се случи, че прочетох въпроса за занятията, който тук някой беше задал, точно преди да се видим, и аз го попитах, а в отговор предадох тук това, което той сам ми каза да предам, дума по дума. (Мисля, че това се разбира и от мнението ми в темата в линка.) Венцислав Евтимов тогава ми е казал каквото самият той е очаквал или се е надявал да стане по въпроса със занятията. Каза ми и други неща по този повод, които не са за казване тук.

Оттогава си идвах още два пъти, но не съм го виждала повече, доста пътувах из страната. Тия дни се сетих да му звънна да го поздравя за Новата Година, но все не мога да свържа оттук, надявам се въпреки това всичко с него и жена му да е наред.

Не мога да ти помогна с повече информация. Бих ти дала телефона му, но не ме е упълномощил да го раздавам. Макар че всеки контакт с чист и достоен за уважение човек би могъл да бъде само от полза.


О М Д А Б Ъ Т Н И К З В Е Р Г

Току-що говорих по телефона с Венцеслав Евтимов. Той е добре, здрав и бодър. Между другото го попитах пак за занятията - каза, че няма и не знае кога ще има; останах с впечатление, че не иска да говори на тази тема.

О М Д А Б Ъ Т Н И К З В Е Р Г

Радвам се, че е добре, а предполагам и всички останали.