Сезонът е открит!

С малкия облак отидохме близо час преди началото, плъзнахме се по новата черна мраморна лента на входа (той ме пита, това ли е ремонта на залата), за да успеем да видим откриването на изложбата в галерия България на Здравко Мавродиев (без съмнение Цена Бояджиева умее тия работи и й съм го казвал неведнъж), от която на него му направи впечатление, че във външното фоайе всички картини бяха с обгорели, нарочно палени краища и наситени не толкова цветово, колкото с концентрация, но ми каза, че всички са еднакви, после раздаваха вино, от което не пихме. И бяхме прави, разбира се.
После Залата се напълни докрай, клубната ни група се увеличаваше все повече и повече, и накрая всички ние седнахме (с връзки, щото лелката е милостива) на единствения празен първи ред. Този на първи балкон. На незаетите места на недошлите техни превъзходителства посланници разни. Хората си имали друга работа.
Чухме по уредбата небезличното и абсолютно формално приветствие на Президента на Републиката с благодарност към Директора, чието име го пише винаги на афиша, после започна концертът със нормалното си закъснение от 10 мин., Найден и оркестърът не се щадиха, каквото можаха, направиха го честно, публиката се радваше и ръкопляскаше, пляскахме и ние всички.
И с малкия се измъкнахме точно преди Пиниите. И скивахме съвсем сами най- фантастичните колажи на Вайсенберг в неговото едноименно фоайе.
Някой друг да ги е виждал насаме?

С присъщия ти хумор и желание да информираш тези, които не са били на събитието...
Дали промяната в ремонта се изразява само с новата черна мраморна лента? Интересно ми е да я видя.
Не си пил от виното, защото предпочиташ да слушаш музиката "трезвен" или заради шофирането?
Лелката от първия балкон вдясно е много любезна и с готовност ще ви настани, стига да има възможност за това, разбира се. Такава възможност има, когато техните превъзходителства не са дошли на концерт заради своя си работа или специалистите от музикалната сфера са предпочели да си останат в къщи и не са дошли да заемат полагаемите им се протоколни места.
"Пиниите" са интересно произведение. Там има и детски сцени, но вероятно дневният режим на малкия Облак трябва да се спазва.
Фантастичните колажи на Вайсенберг в неговото едноименно фоайе съм ги виждал. Геният е разностранен винаги.
В същото фоайе има и мисли на художника-авангардист Василий Кандинский за връзката между музиката и живописта.

аз нали съм си по превода, та си преведох казаното за самия концерт като : "ами.... какво да ти кажа..."

А колажите на Вайсенберг заслужават само най-прекрасни думи - толкова хумор, финес, майсторлък и намигване има в тях.

нали

все пак - никой не обелва дума за Веско Пантелеев, който пък готино заби Менделсона.
Веско впрочем бисира с негова обработка за соло цигулка на 'една много известна българска песен' - след като предния сезон чухме обработката му на една много известна руска песен ...

е няма какво да си говорим - положителната част от концерта беше той.

след него оркестъра реши че трябва да изкара де що има в дробовете си, мишците и т.н. в римските пинии, без да си дава сметка, че децибелите не са гаранция за качество. в случая беше точно обратното, ревахме си типично по български. публиката, разбира се, се кефи на масовки и 'силни' усещания - възторгна се, един вид, от звуковата мощ на иначе кротките хорица от оркестъра

дали са заимствали идеята от нивото на звука в дискотеките?

Големинов - 2ра симфония.
Много силно парче! Не го бях слушал, определено има много потенциал в него, но, уви - при изричната уговорка да се борави фино с оркестъра, да имаш понятие от смесване и противопоставяне на тембри!
нещо което в случая се получи 3-4 пъти в цялата симфония, ако не и в цялата програма. И Големинов, и Респиги са знаели какво правят с оркестрирането - не бива да се подминава този факт!
знам ли - може би става дума за недостижимо ниво за родните условия...

Ех, Втората симфония Големинова е от средно слабите му парчета, но все пак "потенциал" може да извади само много надарен с усет към музиката му дириргент. Веско малката Панта наистина заби Менделсона, а Пиниите звучаха точно по подобие на свиренето без вибрато и приблизително интониране с цел автентизъм - в родните условия. Не бива да се пренебрегва и този факт - "онези" също са знаели какво правят

Забравих да се възторгна от предните есета

На фона на 100-годишнината на Ойстрах, чийто Менделсон изтупах от прахта тия дни, Веско ми беше бледичък. Вярно, че миналата година неизменният му бис беше Очи черние.

Както казва един Велик: копнея някой да ме разбира..., макар и погрешно!

В атмосферата на Облачен финес втората част на тази велика сентенция придобива загадъчни и неопределими контури! Толкова е ... Бе хубаво е, няма какво да търся думи, други и по-оригинални от хубаво

Хехе, сега ако напиша, "знаеш ли колко си прав", ще стане още по-весело. Ама признавам, прав си. И това ми хареса.

...и аз отгърмях след Менделсон и Мария Нейкова...ама нищо не разгледах... и пинии не чух...обаче на излизане мернах пак афиша на концерта и забелязах, (чак тогава!), че под името на Найден Тодоров пише "ГЛАВЕН гост-диригент"!!! Вашият коментар?
П.П. Благодаря за поздравите!

Какъв точно коментар се иска? Извадка от негова биография: "Трети сезон Н. Тодоров (р. 1974) е главен гост-диригент на Софийската филхармония, след като е бил неин гост-диригент и постоянен гост-диригент. " Изненадата ми се струва леко отместена във времето.

Не съм съгласен съгласен - потенциал от това парче може да извади И добър диригент без грам усет към музиката на Големинов! Едва ли не, с 'обща музикалност'
Отношение към музиката на 20 в. и умела работа с оркестъра са достатъчни.

Не съм съгласен и за вибратото - него го има, но равномерността му между отделните групи и вътре в тях е като Големия Каньон. Вижда се с просто око от втори балкон. Тука има - тука нема, лошото е, че като краен резултат (не само заради вибратото, а и заради това, че и динамиките се тълкуват субективно) се получава един, в общи линии, тъп звук. Това ми се струва най-точното определение.

Казваш, че тази симфония е от средно слабите парчета на Големинов,
но в духа на Шьонберг (който твърдял, че музиката му не е лоша - просто се изпълнява зле) бих казал, че изсвирено по подобаващ начин парчето би могло да прозвучи като едно от над 'средно силните'!

Макар, че все пак Шьонберг се е поизхвърлил, според мен.

Понякога животът поднася и евтини изненади!

Въпреки, че като се загледа човек става дума за абсолютна закономерност!

Какъв коментар по-точно да напиша, Малинке?
За това каква е разликата между Главен, Постоянен, Редовен, Извънреден или с всичките им производни да направим постоянна и вездесъща кобинация? Това отдавна е уморително и излишно упражнение. Кофти, че ми е жал за Филхармонията. Нали те са баш "нашите"...

По-скоро бих ти отговорил така - тази вечер Симфоничният оркестър на БНР откри своя сезон със следната програма:

Рихард Щраус – Танц на седемте воала из операта "Саломе"
Ференц Лист – Концерт за пиано и оркестър 2
Хектор Берлиоз – Фантастична симфония

Когато има "гвоздей" в програмата, по навик пропускаме да споменем малките пирончета, с които започват обикновено концертите. Което е неоснователно. Затова ще кажа, че Росен Миланов така беше пипнал Щраус, че от самото начало мобилизацията обзе всички участници в цялата зала. И на сцената, и тези по редовете. Много убедително изпълнение!
Любопитството да чуем на живо лауреатката на Кралица Елизабет беше несъмнено. Това младо момиче свири с изумителна лекота и нерутинен професионализъм. Сякаш шества по сцените поне от 20-30 години. За разлика от бурния втори Лист на Дора Делийска през март, тук се усещаше ласката на кадифето. Изпълнението направо грееше открай докрай. И една изненада. Във втория бис с Шопен – Ноктюрно, малко преди финала, се появиха едни внезапни паузи Да потърси сякаш мястото за прегрешение...Пламена Мангова си заслужи цялата топлина, с която накрая я дари публиката.
Фантастичната не бях я слушал доста отдавна в зала. Удоволствието дойде самО при мен. Диригентът, оркестърът и солистите не бяха безупречни, а направо брутално ме заредиха поне за седмица напред.)
Много силен старт на Радиото.
Браво!

пп
Миналата седмица, когато изоставихме горкия Респиги, измислих мой си празник, който го избрах и направих сам. Взех си от сергията във фоайето един фино направен диск на китариста Георги Василев и го слушах нон стоп точно три дни (и нощи).
А Пиниите впрочем ги свириха и през пролетта.