Грях?

Провокирано от цял клуб "Религия", кое е грях за вас?
Има ли такова нещо като "грях" , ако не е съобразено с конкретиката на ситуацията?
Питам за личния грях, това, което вие не бихте направили в никакъв случай, или бихте го направили, но с ясното съзнание, че е нередно.
Пишете, както го чуствате-без цитати от Библията, не за друго, но я нямам под ръка, пък аз обичам като ми цитират нещо, да видя така ли е.

Аз на този етап смятам за грях това, което направих снощи-изядох нещо, което не е за мен, като казах, че не става за ядене. След това известно време чуствах вина, значи личният ми морален кодекс е сработил.

В интерес на истината, тази тема си я броя към сериозните.

“When d’you think that he’ll come back?”
Not with this wind blowing, and this tide.

грехът е субективен и зависи от възпитанието, което са ти дали родителите ти /респ. с какви морални ценности са напълнили главата ти/.
Грехът обаче е библейски термин. Иначе за мен грешно е да обещаеш нещо и да не го изпълниш.

Queen's only

Вчера си мислех, що народ щях да съм избил, ако не ми беше насадено в киферицата, че това е неправилно и че "съвестта" ще ме гризе...ами ако не знаех що е съвест? щеше ли да ме гризе нещо дето не го знам какво е....едва ли. Огромни окови ми е сложил някой...мда

п.п.не ти отговорих на въпроса, ама ще помисля още малко...

Грях е да не бъдеш себе си и да се превърнеш в огледало - т.е само да отразяваш чуждите образи и тези отражения да определят отношението ти към тях. Или не да се оглеждаш в света, а той да се оглежда в теб.

Това е тема, по която мога да говоря доста дълго, така че ми сложи спирачка.

гОвори за двама, че мене ме мързи.

Queen's only

gowori, interesno mi e.naistina.
sorry za lat.

“When d’you think that he’ll come back?”
Not with this wind blowing, and this tide.

Когато бях в протестантска църква постоянно се чувствах виновна, недостатъчно добра и смятах, че има нещо сбъркано в мен,че съм най-грешния човек, а и ми беше доста трудно да оправдая очакванията на хората там. Налагаше ми се да лицемернича понякога, да правя неща, които не ми харесват и не одобрявам, но трябваше да бъда 'добър' човек, а защо винаги точно това ме караше да не се чувствам добра?!
Грехът е такъв, когато ние го формулираме в съзнанието, съвестта си като такъв. Това ми припомня една поговорка - "Каквото ние си направим, цяло село не може да ни направи".

Щом ми даваш това право ще кажа: А бе я си казвай сам мнението да не обявя с твоята благословия мързела за грях.

мързелът е вроден талант. А ако се фанеш да ходиш по разни протестантски църквички и да ти промиват мозъка, най-много да се самоубиеш от угризения на съвестта /че не си добър човек/.

Queen's only

Предпочитам да спра - що за еретичика ще съм ако не си спазвам собствените принципи.

Мани - мани.

А питала ли си се по онова време, с какво право тези хора имаха някакви очаквания към теб?

spored men sled kato e chast ot cyrkvata im, от сбирките им е редно да имат очаквания към нея.

“When d’you think that he’ll come back?”
Not with this wind blowing, and this tide.

стратегията им е да те зомбират, да те направят зависим от тях, за да правиш разни дарения, услуги и пр. 'В името на Бога', разбира се. Непрекъснато те потискат, вменяват ти чувство за вина, което трябва да изкупиш по описания горе начин. Лошото е, че човек така се забаламосва, че често отказва да му бъде помогнато. Няма по-лошо робство от доброволното.

Queen's only

подсети ме за една книга
Няма друг грях освен кражбата.....Всеки друг грях е вариант на кражба.
"Когато убиеш човек, открадваш му живота, открадваш на жена му правото да има съпруг, на децата открадваш баща им.Когато казваш лъжа, крадеш правото на другият да знае истината.Когато мамиш, крадеш правотона почтенот."
пп. не съм безгрешна....посягала съм към чуждо щастие, за миг съм го имала. но после...всичко е изчезвало като пясъчен замък.

Грехове много. И никой не е безгрешен. По-важното е да се опитваме да бъдем добри хора. А това с насаждането на чувство за вина важи за сектите.
*Който съди ще бъде съден.* *Който не прости на брата си и нему няма да бъде простено.* Айде стига толкова...

.. грях е да не съм себе си.. тоест да плащам данък обществено мнение и да живея по някакъв калъп само и само да угодя на някой...
В този ред на мисли действам изцяло според вярата си... тоест права това, което искам (с компромиси естествено )

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Тогава приемах авторитета им на сляпо, просто те бяха бЕли за мен. Звучи фанатично, но тогава бях толкова уязвима, че просто хванах първите ми подадени ръце.
След развода ми беше доста трудно да приема, че бившия ми мъж е ЧОВЕК, а там се е налагало да показвам 'любов ' към него и новото му семейство, когато раните бяха пресни и ми идваше да стисна възпроизводствените му органи, а аз бях нормална предадена жена, която искаше да бъде кучка, за да се почувства по-добре.Няма да се впускам в подробности, но впоследствие реших да търся Бог другаде.
Все още се лутам и не знам какво търся, къде да го търся...

Не бих предала някого,който и да е той,каквото и да ми е направил,колкото и да го мразя....Мога да лъжа,да плюя,да обиждам,даже мога и да открадна,но не се сещам това откога не съм го правила, и да не се почувствам "сгрешила".
Предателството много ми тежи,във всякакви взаимоотношения-дете-родител,мъж-жена,между колеги...И не го прощавам,никога.

I`m blonde so please,speak slowly!

че не се луташ, и че знаеш какво искаш....мисля също и че ще го намериш, защото го заслужаваш...