Бъдете едно
15 отговора
0 прегледа
Бъдете едно
Понеже напоследък има основателни упреци от липсата на подходящи теми за клуба, на вашето внимание представям Послание на Първото Президентство за м. септември.
********************
Бъдете едно
Септември 2008 г.
От Президент Хенри Б. Айринг
Първи съветник в Първото Президентство
Спасителят на света, Исус Христос, казва за онези, които ще бъдат част от Неговата Църква: “Бъдете едно и ако не сте едно, не сте Мои” (У. и З. 38:27). И при сътворението на мъжа и жената брачното единство между тях не е било дадено като очакване, а като заповед! “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът” (Битие 2:24). Нашият Небесен Отец желае сърцата ни да бъдат обвързани в единство. Този съюз в обич не е само идеал. Той е една необходимост.
Изискването да бъдем едно не е само за този живот. То е в сила за вечността. Първият брачен обред бил извършен от Бог в градината, когато Адам и Ева още не били подвластни на смъртта. Той още от началото заложил в мъжа и жената желанието да бъдат свързани заедно като съпруг и съпруга, за да живеят в семейства в един съвършен, праведен съюз. Той заложил у Своите деца желание да живеят в мир с всички хора около тях.
Но с падението станало ясно, че да се живее в единство нямало да бъде лесно. Скоро се случила трагедия. Каин убил Авел, своя брат. Децата на Адам и Ева станали обект на изкушение от страна на Сатана. Умело, с омраза и лукавство Сатана преследва целта си. Тя е противоположна на целта на нашия Небесен Отец и на Спасителя. Те желаят да ни дадат съвършен съюз и вечно щастие. Техният и наш враг, Сатана, знаел за плана на спасението още преди сътворението. Той знае, че тези свещени, пълни с радост семейни взаимоотношения могат да бъдат съхранени само във вечен живот. Сатана иска да ни откъсне от обичните ни хора и да ни направи окаяни. И тъкмо той посажда семената на раздора в човешките сърца с надеждата да ни раздели и разедини.
Всеки от нас на моменти е изпитвал и единството, и разединението. Понякога при семейни или други обстоятелства сме виждали как един човек с обич и жертва поставя интересите на друг над своите собствени. И всички ние знаем по нещичко за тъгата и самотата от това да бъдем изолирани и сами. Няма нужда да ни се казва кое от двете следва да изберем. Знаем го. Но имаме нужда от надеждата, че можем да изживеем единството в този живот и да отговорим на условията то завинаги да бъде наше в идния свят. Потребно ни е и да знаем, че ще получим щедри благословии, така че да можем да знаем какво трябва да правим.
Нашето естество може да се промени
Спасителят на света говори за това единство и как нашето естество ще бъде променено, така че то да стане възможно. Той ясно учи на това в молитвата, отправена, когато за последно е в компанията на Своите апостоли преди смъртта Си. Тази пълна с небесна красота молитва е записана в книгата на Иоан. Предстои Му да извърши огромна саможертва за всички нас, с която ще направи възможен вечния живот. Скоро Той ще напусне ръкоположените от Него апостоли, които обича и на които ще остави ключовете да ръководят Неговата Църква. И така Той се моли на Своя Отец, съвършеният Син на един съвършен Родител. В думите Му виждаме начина, по който семействата могат да станат едно, и това ще се случи на всички деца на нашия Небесен Отец, които следват Спасителя и Неговите служители:
“Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света.
и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.
И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене, чрез тяхното учение,
да бъдат всички едно; както Ти, Отче, Си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил” (Иоана 17:18–21).
С тези няколко думи Той дава ясно да се разбере как Евангелието на Исус Христос може да предпостави сърцата да станат едно. Онези, които биха повярвали в истината, която Той проповядва, могат да приемат обредите и заветите изпълнявани от Неговите упълномощени служители. След това, чрез послушание на тези обреди и завети, тяхното естество ще бъде променено. Така чрез Единението на Спасителя вече е възможно ние да бъдем осветени. Като резултат на това можем да живеем в единство – нещо необходимо, за да имаме мир в този живот и да пребиваваме с Отца и Неговия Син във вечността.
Служението на апостолите и пророците тогава, както и днес, целяло да доведе децата на Адам и Ева в единството на вярата в Исус Христос. Крайната цел на това, което проповядвали те и на което учим ние, е обединяването на семействата: съпрузи, съпруги, деца, внуци, предци, и накрая цялото семейство на Адам и Ева, което ще избере пътя на единството.
Спомняте си, че Спасителят се моли, “заради тях” – имайки пред вид апостолите – “Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината” (Иоана 17:19). Светият Дух освещава. Можем да Го имаме като свой спътник, защото Господ е възстановил Мелхиседековото свещеничество чрез Пророка Джозеф Смит. Ключовете на това свещеничество са на земята днес. Чрез неговата сила можем да сключваме завети, които ни позволяват постоянно да имаме Светия Дух с нас.
Там, където хората имат този Дух със себе си, можем да очакваме хармония. Духът слага в сърцата ни свидетелство за истината, което обединява хората, споделящи това свидетелство. Духът Божий никога не поражда раздор (вж. 3 Нефи 11:29). Този Дух никога не поражда чувства на разделение между хората, чувства, които водят до вражда и несъгласие1. Вслушването в Светия Дух води до личен мир и чувство на единство с околните. Това обединява душите на хората. Единното семейство, единната Църква и мирът по света зависят от душите, обединени по този начин.
Спътничеството на Светия Дух
Дори едно дете може да разбере какво трябва да прави, за да има Светия Дух за спътник. Молитвата за причастието ни го казва. Чуваме я всяка седмица, когато посещаваме нашите събрания за причастието. В тези свещени моменти ние подновяваме заветите, сключени при кръщението ни. И Господ ни напомня за обещанието, което сме получили, когато сме били потвърдени като членове на Църквата – обещанието, че можем да получим Светия Дух. Ето думите от тази молитва: “те желаят да вземат върху си името на Твоя Син и си спомнят винаги за Него, и спазват Неговите заповеди, които Той им е дал, за да могат винаги да имат Неговия Дух да бъде с тях” (У. и З. 20:77).
Можем да имаме Неговия Дух, като спазваме следния завет. Първо, обещаваме да вземем Неговото име върху нас. Това означава, че трябва да гледаме на себе си като на Негови. Трябва да Го сложим на първо място в нашия живот. Ще желаем онова, което желае Той вместо онова, което желаем ние или онова, което светът ни учи да желаем. Доколкото поставяме на първо място нещата от света, дотолкова няма да имаме мир в себе си. Издигането на идеала за охолство чрез материални блага за едно семейство или нация в крайна сметка ще ги раздели2. Идеалът да вършим един за друг онова, което Господ желае да вършим, нещо, което произтича естествено от това да вземем Неговото име върху си, може да ни изведе на духовно равнище, което е мъничка част от небесата тук, на земята.
Второ, ние обещаваме винаги да Го помним. Правим това всеки път, когато се молим в Негово име. Особено когато молим за прошката Му, което трябва да правим често, ние си Го спомняме. В този момент ние си спомняме за Неговата жертва, която направи покаянието и опрощението възможни. Когато умоляваме, ние си спомняме за Него като наш ходатай пред Отца. Когато дойде чувството на опрощение и мир, ние си спомняме Неговото търпение и безкрайна любов. Това изпълва сърцата ни с обич.
Ние също така спазваме своето обещание да си Го спомняме, когато се молим заедно като семейства и когато четем Писанията. На семейната молитва около масата за закуска едно дете може да се моли друго да бъде благословено, нещата да вървят добре този ден по време на тест или друго събитие. Когато благословиите дойдат, благословеното дете ще помни обичта на утрото и добротата на Ходатая, в Чието име е била отправена молитвата. Сърцата ще бъдат обвързани в обич.
Ние спазваме своя завет да си спомняме за Него всеки път, когато съберем семействата си да четем Писанията. Те свидетелстват за Господ Исус Христос, което е и винаги е било посланието на пророците. Дори ако децата не помнят думите, те ще помнят истинския автор, Исус Христос.
Трето, като вземаме от причастието, ние обещаваме да спазваме всичките Негови заповеди. Президент Дж. Рубен Кларк-младши (1871–1961), съветник в Първото Президентство, като призовава за единство на една обща конференция – а той правил това много пъти – ни предупреждава за опасността от това да подбираме на какво ще се подчиняваме. Той го казва по следния начин: “Нито едно от нещата, които Господ ни е дал, не е безполезно или ненужно. Той е изпълнил Писанията с нещата, които следва да вършим, за да получим спасение”.
Президент Рубен Кларк продължава: “Когато вземаме от причастието, ние сключваме завет да се подчиняваме на заповедите и да ги спазваме. Няма изключения. Няма изключения, няма различия”3. Президент Кларк учи, че тъкмо както се покайваме за всички грехове, не само за един отделен, ние се вричаме да спазваме всичките заповеди. Колкото и трудно да звучи, това не е неизпълнимо. Ние просто се оставяме на властта на Спасителя и обещаваме да бъдем покорни на всичко, което заповяда Той (вж. Мосия 3:19). Именно нашето предаване на властта на Исус Христос ще ни позволи да бъдем обвързани като семейства, като Църква и като деца на нашия Небесен Отец.
Господ ни предава тази власт чрез Своите пророци и смирени служители. После вярата може да превърне призованието ни като домашен учител или посещаваща учителка в поръчение на Господ. Ние отиваме заради Него, по Негова заповед. Обикновен мъж и млад юноша отиват по домовете с очакване небесните сили да им помогнат да направят всичко възможно семействата да бъдат единни и да няма грубост, нито лъжа, одумване или злословене (вж. У. и З. 20:54). Вярата, че Господ призовава Своите служители ще ни помогне да не обръщаме внимание на техните ограничения, когато те ни показват нашите слабости, нещо, което ще се случва. Ще виждаме по-ясно доброто им намерение, а не човешките им слабости. Ще бъдем по-малко склонни да се обиждаме и повече благодарни за Учителя, Който ги е призовал.
Бариери пред единството
Има няколко заповеди, които, ако бъдат нарушени, унищожават единството. Едни са свързани с онова, което казваме, други с това как реагираме на казаното от околните. Не трябва да говорим лошо за никого. Трябва да виждаме доброто един у друг и да говорим хубави неща един за друг всеки път когато имаме възможност4.
В същото време трябва да се противопоставяме на онези, които говорят презрително за свещени неща, защото сигурна последица от това е Духът да се обиди и така да се създаде раздор и объркване. Президент Спенсър У. Кимбъл (1895–1985) показал начина това да бъде направено без раздор, докато лежал в една болнична носилка и помолил санитаря, който в миг на раздразнение изговорил напразно името на Господ:
“Моля ви! Моля ви! Това е моят Господ, Чието име вие хулите”.
Настъпила гробна тишина, след което един унил глас прошепнал, “Съжалявам”5. Един вдъхновен, пълен с обич укор може да бъде покана към единство. Неуспехът той да бъде отправен, когато сме подтикнати от Светия Дух, ще доведе до разединение.
Ако ще бъдем единни, има заповеди засягащи нашите чувства, които трябва да спазваме. Трябва да прощаваме и да не таим злоба срещу онези, които са ни засегнали. Спасителят дава следния пример от кръста: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят” (Лука 23:34). Ние не познаваме сърцата на онези, които ни засягат. Нито знаем всичките източници на собствените ни гняв и обида. Апостол Павел ни учи как да обичаме в един свят на несъвършени хора, включително нас самите, когато казва, “Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка на зло” (1 Коринтяните 13:4–5). И после отправя сериозно предупреждение срещу това да реагираме на грешките на околните и да забравяме за своите собствени, като пише, “Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат” (1 Коринтяните 13:12).
Молитвата за причастието може да ни напомня всяка седмица как дарът на единството ще дойде чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието на Исус Христос. Когато спазваме заветите си да вземем върху си Неговото име, да Го помним винаги и да спазваме Неговите заповеди, ще получим спътничеството на Неговия Дух. Това ще смекчи сърцата ни и ще ни обедини. Но има две предупреждения, които придружават това обещание.
Първо, Светият Дух остава с нас само ако бъдем чисти и неизпитващи любов към светските неща. Изборът да сме нечисти ще отблъсне Светия Дух. Духът пребивава само с онези, които избират Господ пред света. “Очистете се” (3 Нефи 20:41; У. и З. 38:42) и възлюбете Господа с “цялото си сърце, с цялата си мощ, разум и сила” (У. и З. 59:5) не са пожелания, а заповеди. И тяхното изпълнение е необходимо за спътничеството на Духа, без Който ние не можем да бъдем едно.
Другото предупреждение е да се пазим от гордостта. Единството, на което може да се радва едно семейство или група хора, чиито сърца са смекчени от Духа, ще даде много сила. С тази сила ще дойде признанието на света. Независимо дали това признание доведе до похвала или завист, то може да предизвика гордост. Тя обижда Духа. Но срещу гордостта, този източник на разединение, има защита. Тя се състои в това не само да обърнем внимание на благословиите, които Бог излива върху нас, но и на възможностите да се присъединим към своите ближни в по-усилена служба. Съпругът и съпругата се учат да бъдат едно, като използват своите сходни черти, за да се разбират един друг, и своите различия, за да се допълват с службата си един към друг и околните. По същия начин ние можем да се обединим с онези, които не разбират нашето учение, но споделят желанието ни да благославяме децата на нашия Небесен Отец.
Ние можем да бъдем миротворци, достойни да бъдем наречени блажени деца на Бог (вж. Матея 5:9).
Бог, нашият Отец, е жив. Неговият възлюбен Син Исус Христос е начело на тази Църква и на всички, които Го приемат, Той предлага начин за постигане на мир. Нека всички ние бъдем достойни да постигнем този мир.
БЕЛЕЖКИ
1. Вж. Joseph F. Smith, Gospel Doctrine, 5-то изд. (1939), стр. 131.
2. Вж. Harold B. Lee, Stand Ye in Holy Places (1974), стр. 97.
3. В Conference Report, апр. 1955 г., стр. 10--11.
4. Вж. David O. McKay, в Conference Report, окт. 1967 г., стр. 7--8.
5. Teachings of Presidents of the Church: Spencer W. Kimball (Melchizedek Priesthood and Relief Society course of study, 2006), стр. 157.
ignorantia non est argumentum
********************
Бъдете едно
Септември 2008 г.
От Президент Хенри Б. Айринг
Първи съветник в Първото Президентство
Спасителят на света, Исус Христос, казва за онези, които ще бъдат част от Неговата Църква: “Бъдете едно и ако не сте едно, не сте Мои” (У. и З. 38:27). И при сътворението на мъжа и жената брачното единство между тях не е било дадено като очакване, а като заповед! “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът” (Битие 2:24). Нашият Небесен Отец желае сърцата ни да бъдат обвързани в единство. Този съюз в обич не е само идеал. Той е една необходимост.
Изискването да бъдем едно не е само за този живот. То е в сила за вечността. Първият брачен обред бил извършен от Бог в градината, когато Адам и Ева още не били подвластни на смъртта. Той още от началото заложил в мъжа и жената желанието да бъдат свързани заедно като съпруг и съпруга, за да живеят в семейства в един съвършен, праведен съюз. Той заложил у Своите деца желание да живеят в мир с всички хора около тях.
Но с падението станало ясно, че да се живее в единство нямало да бъде лесно. Скоро се случила трагедия. Каин убил Авел, своя брат. Децата на Адам и Ева станали обект на изкушение от страна на Сатана. Умело, с омраза и лукавство Сатана преследва целта си. Тя е противоположна на целта на нашия Небесен Отец и на Спасителя. Те желаят да ни дадат съвършен съюз и вечно щастие. Техният и наш враг, Сатана, знаел за плана на спасението още преди сътворението. Той знае, че тези свещени, пълни с радост семейни взаимоотношения могат да бъдат съхранени само във вечен живот. Сатана иска да ни откъсне от обичните ни хора и да ни направи окаяни. И тъкмо той посажда семената на раздора в човешките сърца с надеждата да ни раздели и разедини.
Всеки от нас на моменти е изпитвал и единството, и разединението. Понякога при семейни или други обстоятелства сме виждали как един човек с обич и жертва поставя интересите на друг над своите собствени. И всички ние знаем по нещичко за тъгата и самотата от това да бъдем изолирани и сами. Няма нужда да ни се казва кое от двете следва да изберем. Знаем го. Но имаме нужда от надеждата, че можем да изживеем единството в този живот и да отговорим на условията то завинаги да бъде наше в идния свят. Потребно ни е и да знаем, че ще получим щедри благословии, така че да можем да знаем какво трябва да правим.
Нашето естество може да се промени
Спасителят на света говори за това единство и как нашето естество ще бъде променено, така че то да стане възможно. Той ясно учи на това в молитвата, отправена, когато за последно е в компанията на Своите апостоли преди смъртта Си. Тази пълна с небесна красота молитва е записана в книгата на Иоан. Предстои Му да извърши огромна саможертва за всички нас, с която ще направи възможен вечния живот. Скоро Той ще напусне ръкоположените от Него апостоли, които обича и на които ще остави ключовете да ръководят Неговата Църква. И така Той се моли на Своя Отец, съвършеният Син на един съвършен Родител. В думите Му виждаме начина, по който семействата могат да станат едно, и това ще се случи на всички деца на нашия Небесен Отец, които следват Спасителя и Неговите служители:
“Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света.
и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.
И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене, чрез тяхното учение,
да бъдат всички едно; както Ти, Отче, Си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил” (Иоана 17:18–21).
С тези няколко думи Той дава ясно да се разбере как Евангелието на Исус Христос може да предпостави сърцата да станат едно. Онези, които биха повярвали в истината, която Той проповядва, могат да приемат обредите и заветите изпълнявани от Неговите упълномощени служители. След това, чрез послушание на тези обреди и завети, тяхното естество ще бъде променено. Така чрез Единението на Спасителя вече е възможно ние да бъдем осветени. Като резултат на това можем да живеем в единство – нещо необходимо, за да имаме мир в този живот и да пребиваваме с Отца и Неговия Син във вечността.
Служението на апостолите и пророците тогава, както и днес, целяло да доведе децата на Адам и Ева в единството на вярата в Исус Христос. Крайната цел на това, което проповядвали те и на което учим ние, е обединяването на семействата: съпрузи, съпруги, деца, внуци, предци, и накрая цялото семейство на Адам и Ева, което ще избере пътя на единството.
Спомняте си, че Спасителят се моли, “заради тях” – имайки пред вид апостолите – “Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината” (Иоана 17:19). Светият Дух освещава. Можем да Го имаме като свой спътник, защото Господ е възстановил Мелхиседековото свещеничество чрез Пророка Джозеф Смит. Ключовете на това свещеничество са на земята днес. Чрез неговата сила можем да сключваме завети, които ни позволяват постоянно да имаме Светия Дух с нас.
Там, където хората имат този Дух със себе си, можем да очакваме хармония. Духът слага в сърцата ни свидетелство за истината, което обединява хората, споделящи това свидетелство. Духът Божий никога не поражда раздор (вж. 3 Нефи 11:29). Този Дух никога не поражда чувства на разделение между хората, чувства, които водят до вражда и несъгласие1. Вслушването в Светия Дух води до личен мир и чувство на единство с околните. Това обединява душите на хората. Единното семейство, единната Църква и мирът по света зависят от душите, обединени по този начин.
Спътничеството на Светия Дух
Дори едно дете може да разбере какво трябва да прави, за да има Светия Дух за спътник. Молитвата за причастието ни го казва. Чуваме я всяка седмица, когато посещаваме нашите събрания за причастието. В тези свещени моменти ние подновяваме заветите, сключени при кръщението ни. И Господ ни напомня за обещанието, което сме получили, когато сме били потвърдени като членове на Църквата – обещанието, че можем да получим Светия Дух. Ето думите от тази молитва: “те желаят да вземат върху си името на Твоя Син и си спомнят винаги за Него, и спазват Неговите заповеди, които Той им е дал, за да могат винаги да имат Неговия Дух да бъде с тях” (У. и З. 20:77).
Можем да имаме Неговия Дух, като спазваме следния завет. Първо, обещаваме да вземем Неговото име върху нас. Това означава, че трябва да гледаме на себе си като на Негови. Трябва да Го сложим на първо място в нашия живот. Ще желаем онова, което желае Той вместо онова, което желаем ние или онова, което светът ни учи да желаем. Доколкото поставяме на първо място нещата от света, дотолкова няма да имаме мир в себе си. Издигането на идеала за охолство чрез материални блага за едно семейство или нация в крайна сметка ще ги раздели2. Идеалът да вършим един за друг онова, което Господ желае да вършим, нещо, което произтича естествено от това да вземем Неговото име върху си, може да ни изведе на духовно равнище, което е мъничка част от небесата тук, на земята.
Второ, ние обещаваме винаги да Го помним. Правим това всеки път, когато се молим в Негово име. Особено когато молим за прошката Му, което трябва да правим често, ние си Го спомняме. В този момент ние си спомняме за Неговата жертва, която направи покаянието и опрощението възможни. Когато умоляваме, ние си спомняме за Него като наш ходатай пред Отца. Когато дойде чувството на опрощение и мир, ние си спомняме Неговото търпение и безкрайна любов. Това изпълва сърцата ни с обич.
Ние също така спазваме своето обещание да си Го спомняме, когато се молим заедно като семейства и когато четем Писанията. На семейната молитва около масата за закуска едно дете може да се моли друго да бъде благословено, нещата да вървят добре този ден по време на тест или друго събитие. Когато благословиите дойдат, благословеното дете ще помни обичта на утрото и добротата на Ходатая, в Чието име е била отправена молитвата. Сърцата ще бъдат обвързани в обич.
Ние спазваме своя завет да си спомняме за Него всеки път, когато съберем семействата си да четем Писанията. Те свидетелстват за Господ Исус Христос, което е и винаги е било посланието на пророците. Дори ако децата не помнят думите, те ще помнят истинския автор, Исус Христос.
Трето, като вземаме от причастието, ние обещаваме да спазваме всичките Негови заповеди. Президент Дж. Рубен Кларк-младши (1871–1961), съветник в Първото Президентство, като призовава за единство на една обща конференция – а той правил това много пъти – ни предупреждава за опасността от това да подбираме на какво ще се подчиняваме. Той го казва по следния начин: “Нито едно от нещата, които Господ ни е дал, не е безполезно или ненужно. Той е изпълнил Писанията с нещата, които следва да вършим, за да получим спасение”.
Президент Рубен Кларк продължава: “Когато вземаме от причастието, ние сключваме завет да се подчиняваме на заповедите и да ги спазваме. Няма изключения. Няма изключения, няма различия”3. Президент Кларк учи, че тъкмо както се покайваме за всички грехове, не само за един отделен, ние се вричаме да спазваме всичките заповеди. Колкото и трудно да звучи, това не е неизпълнимо. Ние просто се оставяме на властта на Спасителя и обещаваме да бъдем покорни на всичко, което заповяда Той (вж. Мосия 3:19). Именно нашето предаване на властта на Исус Христос ще ни позволи да бъдем обвързани като семейства, като Църква и като деца на нашия Небесен Отец.
Господ ни предава тази власт чрез Своите пророци и смирени служители. После вярата може да превърне призованието ни като домашен учител или посещаваща учителка в поръчение на Господ. Ние отиваме заради Него, по Негова заповед. Обикновен мъж и млад юноша отиват по домовете с очакване небесните сили да им помогнат да направят всичко възможно семействата да бъдат единни и да няма грубост, нито лъжа, одумване или злословене (вж. У. и З. 20:54). Вярата, че Господ призовава Своите служители ще ни помогне да не обръщаме внимание на техните ограничения, когато те ни показват нашите слабости, нещо, което ще се случва. Ще виждаме по-ясно доброто им намерение, а не човешките им слабости. Ще бъдем по-малко склонни да се обиждаме и повече благодарни за Учителя, Който ги е призовал.
Бариери пред единството
Има няколко заповеди, които, ако бъдат нарушени, унищожават единството. Едни са свързани с онова, което казваме, други с това как реагираме на казаното от околните. Не трябва да говорим лошо за никого. Трябва да виждаме доброто един у друг и да говорим хубави неща един за друг всеки път когато имаме възможност4.
В същото време трябва да се противопоставяме на онези, които говорят презрително за свещени неща, защото сигурна последица от това е Духът да се обиди и така да се създаде раздор и объркване. Президент Спенсър У. Кимбъл (1895–1985) показал начина това да бъде направено без раздор, докато лежал в една болнична носилка и помолил санитаря, който в миг на раздразнение изговорил напразно името на Господ:
“Моля ви! Моля ви! Това е моят Господ, Чието име вие хулите”.
Настъпила гробна тишина, след което един унил глас прошепнал, “Съжалявам”5. Един вдъхновен, пълен с обич укор може да бъде покана към единство. Неуспехът той да бъде отправен, когато сме подтикнати от Светия Дух, ще доведе до разединение.
Ако ще бъдем единни, има заповеди засягащи нашите чувства, които трябва да спазваме. Трябва да прощаваме и да не таим злоба срещу онези, които са ни засегнали. Спасителят дава следния пример от кръста: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят” (Лука 23:34). Ние не познаваме сърцата на онези, които ни засягат. Нито знаем всичките източници на собствените ни гняв и обида. Апостол Павел ни учи как да обичаме в един свят на несъвършени хора, включително нас самите, когато казва, “Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка на зло” (1 Коринтяните 13:4–5). И после отправя сериозно предупреждение срещу това да реагираме на грешките на околните и да забравяме за своите собствени, като пише, “Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат” (1 Коринтяните 13:12).
Молитвата за причастието може да ни напомня всяка седмица как дарът на единството ще дойде чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието на Исус Христос. Когато спазваме заветите си да вземем върху си Неговото име, да Го помним винаги и да спазваме Неговите заповеди, ще получим спътничеството на Неговия Дух. Това ще смекчи сърцата ни и ще ни обедини. Но има две предупреждения, които придружават това обещание.
Първо, Светият Дух остава с нас само ако бъдем чисти и неизпитващи любов към светските неща. Изборът да сме нечисти ще отблъсне Светия Дух. Духът пребивава само с онези, които избират Господ пред света. “Очистете се” (3 Нефи 20:41; У. и З. 38:42) и възлюбете Господа с “цялото си сърце, с цялата си мощ, разум и сила” (У. и З. 59:5) не са пожелания, а заповеди. И тяхното изпълнение е необходимо за спътничеството на Духа, без Който ние не можем да бъдем едно.
Другото предупреждение е да се пазим от гордостта. Единството, на което може да се радва едно семейство или група хора, чиито сърца са смекчени от Духа, ще даде много сила. С тази сила ще дойде признанието на света. Независимо дали това признание доведе до похвала или завист, то може да предизвика гордост. Тя обижда Духа. Но срещу гордостта, този източник на разединение, има защита. Тя се състои в това не само да обърнем внимание на благословиите, които Бог излива върху нас, но и на възможностите да се присъединим към своите ближни в по-усилена служба. Съпругът и съпругата се учат да бъдат едно, като използват своите сходни черти, за да се разбират един друг, и своите различия, за да се допълват с службата си един към друг и околните. По същия начин ние можем да се обединим с онези, които не разбират нашето учение, но споделят желанието ни да благославяме децата на нашия Небесен Отец.
Ние можем да бъдем миротворци, достойни да бъдем наречени блажени деца на Бог (вж. Матея 5:9).
Бог, нашият Отец, е жив. Неговият възлюбен Син Исус Христос е начело на тази Църква и на всички, които Го приемат, Той предлага начин за постигане на мир. Нека всички ние бъдем достойни да постигнем този мир.
БЕЛЕЖКИ
1. Вж. Joseph F. Smith, Gospel Doctrine, 5-то изд. (1939), стр. 131.
2. Вж. Harold B. Lee, Stand Ye in Holy Places (1974), стр. 97.
3. В Conference Report, апр. 1955 г., стр. 10--11.
4. Вж. David O. McKay, в Conference Report, окт. 1967 г., стр. 7--8.
5. Teachings of Presidents of the Church: Spencer W. Kimball (Melchizedek Priesthood and Relief Society course of study, 2006), стр. 157.
ignorantia non est argumentum
Re: Бъдете едно
Исус Христос, казва за онези, които ще бъдат част от Неговата Църква: “Бъдете едно и ако не сте едно, не сте Мои” (У. и З. 38:27)... Бъдето едно с какво, с кого... Според мен причината да не сте Едно с ... е в личното ви малко човешко Его, което доминира във всеки един момент... И чувате само неговия глас, който заглушава "шепота" на Бога във вас... 
Бъдете едно с Него!!! Искренно ви го пожелавам!!!
Бог помага на слабите,но обича Силните!
Бъдете едно с Него!!! Искренно ви го пожелавам!!!Бог помага на слабите,но обича Силните!
Re: Бъдете едно
Тези слова казват именно това, че не можем да бъдем едно с Него, ако не сме едно по между си. Сам човек нищо не може да постигне.
Макар, че имаме заповед "Бъдете съвършени..." никой от нас не е съвършен, дажи бих казал , че сме доста далеч от съвършенството. Това не пречи обаче да се стремим да бъдем такива в рамките на възможностите, които са ни дадени.
Възможно ли е ти като последовател на будизма и dao de tzin да си мислиш че си постигнал съвършенството?
ignorantia non est argumentum
Макар, че имаме заповед "Бъдете съвършени..." никой от нас не е съвършен, дажи бих казал , че сме доста далеч от съвършенството. Това не пречи обаче да се стремим да бъдем такива в рамките на възможностите, които са ни дадени.
Възможно ли е ти като последовател на будизма и dao de tzin да си мислиш че си постигнал съвършенството?
ignorantia non est argumentum
Re: Бъдете едно
Бъдето едно с какво, с кого... Според мен причината да не сте Едно с ... е в личното ви малко човешко Его, което доминира във всеки един момент... И чувате само неговия глас, който заглушава "шепота" на Бога във вас...
Бъдете едно с Него!!! Искренно ви го пожелавам!!!
Исус Христос при мормоните не е Бог.
християнството /не християнския пантеизъм/ прокламира,че Исус Христос е Бог,Спасител и Гoсподар на живота...
както всяка наука има своите инстреумънти,така и Учението на Исус Христос /християнството/ има своите инструменти - тялото и сърцето.тялото можем да го уприличим на телескоп,а сърцето на - лупа./правя това сравнение,защото астрономията има сxодни неща с християнството.те гледат звездите,а ние "Витлеемската звезда".../
ако тялото е в изправност и чисто,а сърцето е змърсено,то лицето на Бог ще се вижда винаги размазано.за това и църквите им имат толкова ужасни доктрини за Бога.
Каквото не знам - сътворявам го...
Бъдете едно с Него!!! Искренно ви го пожелавам!!!
Исус Христос при мормоните не е Бог.
християнството /не християнския пантеизъм/ прокламира,че Исус Христос е Бог,Спасител и Гoсподар на живота...
както всяка наука има своите инстреумънти,така и Учението на Исус Христос /християнството/ има своите инструменти - тялото и сърцето.тялото можем да го уприличим на телескоп,а сърцето на - лупа./правя това сравнение,защото астрономията има сxодни неща с християнството.те гледат звездите,а ние "Витлеемската звезда".../
ако тялото е в изправност и чисто,а сърцето е змърсено,то лицето на Бог ще се вижда винаги размазано.за това и църквите им имат толкова ужасни доктрини за Бога.
Каквото не знам - сътворявам го...
Re: Бъдете едно
...Възможно ли е ти като последовател на будизма и dao de tzin да си мислиш че си постигнал съвършенството?...
Отговарям ти веднага: Естествено че Не! Ако "Го" бях Постигнал (в предишно прераждане), нямаше сега да съм тук и да отговарям на това питане...
Но мисля, че съм постигнал(с малка буква) известно "разбиране", търсейки и намирайки, допирните точки в Библията и Източната Философия като цяло (Будизма, Лао Дзъ, Ошо и др. ...) Защото "Истината" е Една(!!!) и в Библията, и в "Изтока" (като цяло), както и в Учителя Петър Дънов например... Ако намериш някакво "Противоречие" за "Истината" в различните "Учения", бъди сигурен, че такова Няма!!! "Противоречието" е само в твоя УМ( и моя разбира се)... Защото както казваш ти:...никой от нас не е съвършен, дажи бих казал , че сме доста далеч от съвършенството. Това не пречи обаче да се стремим да бъдем такива в рамките на възможностите, които са ни дадени...
Ако бяхме съвършенни, щяхме да откриваме, "Истината"(Богът) навсякъде и във всичко и да бъдем Едно с Него(Богът-Творец)...
Искренно приветствам вашите "Търсения"!И ви пожелавам Успех!!!
Бог помага на слабите,но обича Силните!
Редактирано от daoford на
в отговор на любчo /фoтorpaф/
#9
Re: Бъдете едно
...Исус Христос при мормоните не е Бог... Не знаех ,че той(тя) е мормон?...Но няма значение.Отговорът ми е същия...
Бог помага на слабите,но обича Силните!
Но няма значение.Отговорът ми е същия...Бог помага на слабите,но обича Силните!
в отговор на любчo /фoтorpaф/
#11
Re: Бъдете едно
Съжален си!...
Шегувам сееее...
Вече го бях постнал и те видях...Преди време ме "срещнаха" едни американски мормончета, които се опитаха да ме "зарибят"... Не се получи! Дори обратното, накрая те бяха вече леко разколебани във "wqrata", в своята религия...
Ако искаш да бъдеш полезен, виж постинга в който "Скептика" иска да "получи"(наготово) "Познание" от науката...
(В "Религия" в тема на "Декстър") и му "помогни"...(ако можеш)
Лек ден Любо!!!Бог помага на слабите,но обича Силните!
Re: Бъдете едно
Съжален си!...Шегувам сееее...Вече го бях постнал и те видях...Преди време ме "срещнаха" едни американски мормончета, които се опитаха да ме "зарибят"... Не се получи! Дори обратното, накрая те бяха вече леко разколебани във "wqrata", в своята религия...
Ако искаш да бъдеш полезен, виж постинга в който "Скептика" иска да "получи"(наготово) "Познание" от науката...(В "Религия" в тема на "Декстър") и му "помогни"...(ако можеш)
Лек ден Любо!!!
добър да е деня и за тебе,daoford!
лесно е да си добронамерен,трудно е да си честен с онези,който държат на тебе.трудността идва оттам,че не искаш да ги загубиш...
има какво да кажа за "познанието" от гледна точка на теологията.ако върши някаква работа ако мога / и ти много добре си го написал "ако можеш"/,защото и аз съм човек под заповед.вика Капитана:"ела тук"! - и аз отивам.после вика:"иди там! - и аз отивам...
Ако искаш да бъдеш полезен, виж постинга в който "Скептика" иска да "получи"(наготово) - има такoва "познание",но то не е познание от Бога по откровение или така нар. "откровенческо познание"...
тука по-скоро ставa дума за познаване.
1 Коринтяни 1:21
21. Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога,
1 Коринтяни 2:16
16. Защото:
"Кой е познал ума на Господа,
за да може да Го научи?"
А ние имаме ум Христов.
1 Коринтяни 15:34
34. Отрезвете се, за да живеете според правдата, и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да се засрамите.
на този стих ще се спра по-късно,за да видим,че и мнозина от християните нЕмат "откровенческо познание".иначе защо Исус Христос ще казва:"мнозина са призвани и малцина избрани"!?
значи "познанието от науката" не може да познае с "мъдростта си" Бога.тогава какво е това "познание от науката"!?...
познанието на Скептика /скептиците/ е лишено то сетива /ти сам си ги забелязал.чета всяко твое мнение/ и е глухо за страданието на хората и най-вече е "тиранично познание",защото се "храни с плътта" на хората и разполага със живота им.стеснеността на такова познание се опира на еволюцията на човека и утвърдени вече /значи нЕма вече еволюция/ на интелектуални модели от които е изключена всяка човешка субективност.така Науката,Разума,интелектуалното знание стават едно бълнуване и сестема от абсурди в които няма място за човешката душа,нейните преживявания и способноста й да се трансформира от страданието."интелектуалното познание" на Скептика ни показва,че 2+2 е равно на 4,но това за мене е ирония,защото какво може да помогне тази тавтология на човешката душа да понесе страданието,да се трансформира,да постигне цялост /или това "бъдете едно" не е ли същото!?/,да открие онова ново видение,което да даде разрешение и утоляване на въпроса,защо е разделена от Бога и трябва да страда?...
Науката и Разума,са изкуствени форми по отношение на гладуващата душа,която е разделена от Твореца си,като бебе от боската на майка си и други зaлъгват "глада му" с беберон.как Науката и Разума ще обяснят действителността на една човешка душа,защо досегашния й живот се срутва пред очите й?да й дадеш логически обяснение от Науката и Разума какво би я ползвалo?Науката и Разума,са ограничени и крйни и не могат да й послужат за разрешение на нйната участ...
този проблем имат и християните със Святия Дух /обещаното по 1 Коринтяни 15:34/.уповаващи на Науката и Разума преселват Духа в една пустиня и моделират видимия "светски пейзаж".Духа бива разкъсван и изтезаван.навират го в калъпа на мъртвото си познание и ни убеждават,че Духа и Природата "могат да бъдат едно"...
p.s. телефона извъня на умрело.викат ме в морагата.станала е някаква катастрова.нали ти казах,че съм човек "под заповед"...
довечера,ако е рекъл Бог,продължаваме...
можеш ли да ме извиниш,приятелю?.
Каквото не знам - сътворявам го...
Ако искаш да бъдеш полезен, виж постинга в който "Скептика" иска да "получи"(наготово) "Познание" от науката...(В "Религия" в тема на "Декстър") и му "помогни"...(ако можеш)
Лек ден Любо!!!
добър да е деня и за тебе,daoford!
лесно е да си добронамерен,трудно е да си честен с онези,който държат на тебе.трудността идва оттам,че не искаш да ги загубиш...
има какво да кажа за "познанието" от гледна точка на теологията.ако върши някаква работа ако мога / и ти много добре си го написал "ако можеш"/,защото и аз съм човек под заповед.вика Капитана:"ела тук"! - и аз отивам.после вика:"иди там! - и аз отивам...
Ако искаш да бъдеш полезен, виж постинга в който "Скептика" иска да "получи"(наготово) - има такoва "познание",но то не е познание от Бога по откровение или така нар. "откровенческо познание"...
тука по-скоро ставa дума за познаване.
1 Коринтяни 1:21
21. Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога,
1 Коринтяни 2:16
16. Защото:
"Кой е познал ума на Господа,
за да може да Го научи?"
А ние имаме ум Христов.
1 Коринтяни 15:34
34. Отрезвете се, за да живеете според правдата, и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да се засрамите.
на този стих ще се спра по-късно,за да видим,че и мнозина от християните нЕмат "откровенческо познание".иначе защо Исус Христос ще казва:"мнозина са призвани и малцина избрани"!?
значи "познанието от науката" не може да познае с "мъдростта си" Бога.тогава какво е това "познание от науката"!?...
познанието на Скептика /скептиците/ е лишено то сетива /ти сам си ги забелязал.чета всяко твое мнение/ и е глухо за страданието на хората и най-вече е "тиранично познание",защото се "храни с плътта" на хората и разполага със живота им.стеснеността на такова познание се опира на еволюцията на човека и утвърдени вече /значи нЕма вече еволюция/ на интелектуални модели от които е изключена всяка човешка субективност.така Науката,Разума,интелектуалното знание стават едно бълнуване и сестема от абсурди в които няма място за човешката душа,нейните преживявания и способноста й да се трансформира от страданието."интелектуалното познание" на Скептика ни показва,че 2+2 е равно на 4,но това за мене е ирония,защото какво може да помогне тази тавтология на човешката душа да понесе страданието,да се трансформира,да постигне цялост /или това "бъдете едно" не е ли същото!?/,да открие онова ново видение,което да даде разрешение и утоляване на въпроса,защо е разделена от Бога и трябва да страда?...
Науката и Разума,са изкуствени форми по отношение на гладуващата душа,която е разделена от Твореца си,като бебе от боската на майка си и други зaлъгват "глада му" с беберон.как Науката и Разума ще обяснят действителността на една човешка душа,защо досегашния й живот се срутва пред очите й?да й дадеш логически обяснение от Науката и Разума какво би я ползвалo?Науката и Разума,са ограничени и крйни и не могат да й послужат за разрешение на нйната участ...
този проблем имат и християните със Святия Дух /обещаното по 1 Коринтяни 15:34/.уповаващи на Науката и Разума преселват Духа в една пустиня и моделират видимия "светски пейзаж".Духа бива разкъсван и изтезаван.навират го в калъпа на мъртвото си познание и ни убеждават,че Духа и Природата "могат да бъдат едно"...
p.s. телефона извъня на умрело.викат ме в морагата.станала е някаква катастрова.нали ти казах,че съм човек "под заповед"...
довечера,ако е рекъл Бог,продължаваме...
можеш ли да ме извиниш,приятелю?.
Каквото не знам - сътворявам го...
в отговор на любчo /фoтorpaф/
#13
Re: Бъдете едно
...има какво да кажа за "познанието" от гледна точка на теологията.ако върши някаква работа ако мога / и ти много добре си го написал "ако можеш"/,защото и аз съм човек... С това (ако можеш) исках да кажа,че едва ли някой засега може да му помогне...
Това надолу, много точно си го написал!!!
Бог помага на слабите,но обича Силните!
в отговор на любчo /фoтorpaф/
#14
Любо, стига си спамил....
В отговор на:
Исус Христос при мормоните не е Бог.
Любо, ще те "гази мечката...". Тъкмо бях повярвал, че има и цигани, които не лъжат и ти взе че ми развали добрите впечатления.
Нека всеки да говори за собствената си вяра, а не да говори глупости от името на други.
***
Символът на Вярата
на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни
НИЕ вярваме в Бог, Вечния Отец, и в Сина Му Исус Христос, и в Светия Дух.
Ние вярваме, че хората ще бъдат наказани за собствените си грехове, а не за Адамовото прегрешение.
Ние вярваме, че чрез Единението Христово цялото човечество може да се спаси чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието.
Ние вярваме, че първите принципи и обреди на Евангелието са: първо, Вяра в Господ Исус Христос; второ, Покаяние; трето, Кръщение чрез пълно потапяне за опрощение на греховете; четвърто, Полагане на ръце за даване дара на Светия Дух.
Ние вярваме, че за да проповядва Евангелието и да отслужва обредите му, човек трябва да бъде призован от Бог чрез пророчество и чрез полагане на ръце от тези, които имат власт.
Ние вярваме в същата организация, която e съществувалa в Първоначалната Църква, а именно апостоли, пророци, пастири, учители, благовестители и тъй нататък.
Ние вярваме в дара за езици, за пророчество, откровение, видения, изцеляване, тълкуване на езици и тъй нататък.
Ние вярваме, че Библията е словото Божие, доколкото е преведена правилно; вярваме също, че и Книгата на Мормон е словото Божие.
Ние вярваме във всичко, което Бог е разкрил, във всичко, което понастоящем разкрива, и вярваме също, че Той все още ще разкрива много велики и важни неща, принадлежащи на Царството Божие.
Ние вярваме в буквалното събиране на Израил и във възстановяването на Десетте Племена; че Сион (Новият Ерусалим) ще бъде изграден на американския континент; че Христос ще царува лично на земята и че земята ще бъде обновена и ще получи райската си слава.
Ние претендираме за правото да се покланяме на Всемогъщия Бог, според както диктува собствената ни съвест и даваме на хората същата привилегия; и нека те се покланят както, където и на каквото си искат.
Ние вярваме в това, че сме поданици на крале, президенти, управници и съдии, в подчинението, уважението и подкрепянето на закона.
Вярваме в това да сме честни, истинни, непорочни, любезни, добродетелни и в правенето на добро на всички хора; ние наистина можем да кажем, че следваме съвета на Павел: Вярваме във всичко, надяваме се на всичко, издържали сме много неща и се надяваме да бъдем способни да издържим всичко. И ако има нещо добродетелно, хубаво или достойно за похвала, ние го търсим.
Джозеф Смит
Начало
ЖИВИЯТ ХРИСТОС
СВИДЕТЕЛСТВОТО НА АПОСТОЛИТЕ
Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни
“Докато отбелязваме раждането на Исус Христос преди две хилядолетия, ние даваме своето свидетелство за реалността на Неговия несравним живот и безкрайната добродетел на Неговата велика единителна жертва. Никой друг не е оказвал толкова силно влияние върху всички хора, които някога са живели, или които тепърва ще живеят на тази земя.
Той беше Великият Иехова на Стария завет, Месията на Новия завет. Под ръководството на Своя Отец, Той стана създателят на земята. “Всичко това чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало” (Иоана 1:3). Въпреки че беше безгрешен, Той бе кръстен, за да изпълни всичко, що е право. Той “обикаляше, за да прави благодеяния” (Деянията 10:38), а беше презиран за това. Неговото Евангелие беше послание за мир и добра воля. Той настоятелно молеше всички да следват Неговия пример. Той вървя по пътищата на Палестина, като изцеляваше болните, помагаше на слепите да прогледнат и възкресяваше мъртвите. Той учеше за истините на вечността, реалността на нашето доземно съществуване, целта на нашия живот на земята и за възможностите, които ще имат синовете и дъщерите Божии в идния живот.
Той въведе причастието като нещо, което да ни напомня за Неговата велика единителна жертва. Той беше арестуван и осъден по фалшиви обвинения, обявен за виновен, за да е доволна тълпата и осъден на смърт на кръста на Голгота. Той даде Своя живот, за да извърши Единението за греховете на цялото човечество. Той беше големият изкупителен дар в полза на всички, които някога ще живеят на земята.
Ние тържествено свидетелстваме, че Неговият живот, който заема основно място в човешката история, нито е започнал във Витлеем, нито е завършил на Голгота. Той беше Първородният на Отца, Единородният Син в плътта, Изкупителят на света.
Той възкръсна от гроба, за да “стане първият плод на починалите” (1 Коринтяните 15:20). Като възкръсналият Господ, Той посети тези, които беше обичал през живота Си. Той също така служи сред Своите “други овце” (Иоана 10:16) в древна Америка. В наши дни Той и Неговият Отец се появиха на момчето Джозеф Смит, поставяйки началото на отдавна обещаната епоха, когато ще се “изпълнят времената” (Ефесяните 1:10).
Пророкът Джозеф Смит написал за Живия Христос, че очите Му били като пламък , косата на главата Му – бяла като чист сняг, изражението Му – по-светло от яркостта на слънцето, а гласът Му бил като шум от спускащи се силни води, самият глас на Йехова, който казал, че Той е първият и последният; че е жив, че е бил убит и че е нашият ходатай пред Отца.” (вж. Учение и завети 110:3-4).
Пророкът също така е заявил, че след многото свидетелства, които са били дадени за Спасителя, той дава това свидетелство, което е последното от всички: Спасителят живее! Защото пророкът Го видял от дясната страна на Бог и чул глас, който свидетелствал, че Той е Единородният на Отца – че чрез Него и от Него световете са и са били създадени и затова техните обитатели са синове и дъщери Божии.” (вж. Учение и завети 76:22-24).
Ние тържествено заявяваме, че Неговото свещеничество и Църквата Му са възстановени на земята - “съградени върху основата на апостолите и пророците, като е крайъгълен камък сам Исус Христос” (Ефесяните 2:20).
Ние свидетелстваме, че някой ден Той ще се върне на земята. “И славата Господна ще се яви, и всяка твар купно ще я види” (Исаия 40:5). Той ще управлява като Цар на царете и ще царува като Господ на господарите и всяко коляно ще се преклони пред Него и всеки език ще Го славослови. Всеки един от нас ще застане пред Него, за да бъде съден според делата си и според желанията на сърцето си.
Ние даваме свидетелство, като избрани по надлежния ред Негови апостоли, че Исус е Живият Христос, безсмъртният Божий Син. Той е великият цар Емануил, Който днес стои от дясната страна на Своя Отец. Той е светлината, животът и надеждата на света. Неговият път е пътят, водещ към щастието в този живот, и към вечния живот в идния свят. Благодарим на Бог за несравнимия дар на Неговия божествен Син.”
ПЪРВОТО ПРЕЗИДЕНТСТВО
КВОРУМЪТ НА ДВАНАДЕСЕТТЕ
(Подписано от Първото Президентство и Кворумът на Дванадесетте)
1 януари 2000 г.
ignorantia non est argumentum
Редактирано от Enos на
в отговор на любчo /фoтorpaф/
#16
ада - това са другите...
Науката и Разума,са изкуствени форми по отношение на гладуващата душа,която е разделена от Твореца си,като бебе от боската на майка си и други зaлъгват "глада му" с беберон.как Науката и Разума ще обяснят действителността на една човешка душа,защо досегашния й живот се срутва пред очите й?да й дадеш логически обяснение от Науката и Разума какво би я ползвалo?Науката и Разума,са ограничени и крйни и не могат да й послужат за разрешение на нйната участ...
този проблем имат и християните със Святия Дух /обещаното по 1 Коринтяни 15:34/.уповаващи на Науката и Разума преселват Духа в една пустиня и моделират видимия "светски пейзаж".Духа бива разкъсван и изтезаван.навират го в калъпа на мъртвото си познание и ни убеждават,че Духа и Природата "могат да бъдат едно"...
Skeptika /скептиците/, са "зарaазени" от познанието на Науката.в тях познанието е като болест,която заразява и отчуждва хората от Бога,после от света и накрая - от живота.девиза им:"живота е боклук /разровиш ли гo ще мирише/!живееш,а после умираш!"...
каква евтина философия!философия ,която отхвърля "познаието от Бога" и изключва идеята човека да е носител на истината.свежда го една субективност,частно и незначителен по отношението на истината.оттука и отчуждаването от самия себе си.едно отчаяние от което те са умрели духовно.,преди да са умрели физически...
тяхното познание е "жилото в плътта" и за това познанието им е умъртвяващо познание,което разкъсва живта им плът,отваря една бездната и раздвоява съзнанието.най-точно може да се охарактезират,че живеят,за да уталожат страха от нищото.успокояват се с мисълта,че отиват в нищото по собствена воля,а не според някакво си Божествено предопределение."жилото в плътта" вече е отровило и съзнанието им.става дума за една вечна агоня /ада/...
при християните този скептицизъм отрява Духа.за това ги виждаме с различни маски,неудачни маски изковани от познанието на Науката и Разума.дори когато искат да въстановят моста към Живота,да преодолеят сковаващите обвивки на маските,да си върнат любовта и невинността и да станат "едно с Него" - те си остават пленници на смъртта,защото искат да разпънат Христос за втори път...
и те като нас са "яли от забраненето дърво" - познали са доброро и злото,но са станали "живи пленници" на нищото,на смъртта.те сякаш са създали собствения си убиец - сатаната.странното,че са пили и от чашата на "откровенческото познание".толкова много са пили,че са се удавили в него.Духа е дълбоко поразен,че го водят към нищото и показват "делата Му" и любовта Му" - като плодове на гордостта си,чийто зaрадиш е сaтанински - идващ от ада...
Каквото не знам - сътворявам го...
този проблем имат и християните със Святия Дух /обещаното по 1 Коринтяни 15:34/.уповаващи на Науката и Разума преселват Духа в една пустиня и моделират видимия "светски пейзаж".Духа бива разкъсван и изтезаван.навират го в калъпа на мъртвото си познание и ни убеждават,че Духа и Природата "могат да бъдат едно"...
Skeptika /скептиците/, са "зарaазени" от познанието на Науката.в тях познанието е като болест,която заразява и отчуждва хората от Бога,после от света и накрая - от живота.девиза им:"живота е боклук /разровиш ли гo ще мирише/!живееш,а после умираш!"...
каква евтина философия!философия ,която отхвърля "познаието от Бога" и изключва идеята човека да е носител на истината.свежда го една субективност,частно и незначителен по отношението на истината.оттука и отчуждаването от самия себе си.едно отчаяние от което те са умрели духовно.,преди да са умрели физически...
тяхното познание е "жилото в плътта" и за това познанието им е умъртвяващо познание,което разкъсва живта им плът,отваря една бездната и раздвоява съзнанието.най-точно може да се охарактезират,че живеят,за да уталожат страха от нищото.успокояват се с мисълта,че отиват в нищото по собствена воля,а не според някакво си Божествено предопределение."жилото в плътта" вече е отровило и съзнанието им.става дума за една вечна агоня /ада/...
при християните този скептицизъм отрява Духа.за това ги виждаме с различни маски,неудачни маски изковани от познанието на Науката и Разума.дори когато искат да въстановят моста към Живота,да преодолеят сковаващите обвивки на маските,да си върнат любовта и невинността и да станат "едно с Него" - те си остават пленници на смъртта,защото искат да разпънат Христос за втори път...
и те като нас са "яли от забраненето дърво" - познали са доброро и злото,но са станали "живи пленници" на нищото,на смъртта.те сякаш са създали собствения си убиец - сатаната.странното,че са пили и от чашата на "откровенческото познание".толкова много са пили,че са се удавили в него.Духа е дълбоко поразен,че го водят към нищото и показват "делата Му" и любовта Му" - като плодове на гордостта си,чийто зaрадиш е сaтанински - идващ от ада...
Каквото не знам - сътворявам го...
Редактирано от любчo /фoтorpaф/ на