Обратно до Молдовяну

След неуспешния ни опит през месец май да изкачим Молдовяну, поради опасност от лавини, дойде и време за реванш. Още тогава си обещахме през септември да опитаме отново. И така по познатия ни път обратно до градчето Виктория. Този път спахме в Сумерна точно над Виктория, в един семеен хотел. Страшно сме доволни от стопаните Мери и Йон. В стаите има парно, топла вода, вана, ТV, абе с една дума супер. Оставихме колата в двора и рано сутринта се отправихме към хижа Турнури. Предупредиха ни, че има много сняг, но ние го знаехме, макар че това което видяхме по-късно ни изуми. През цялото време си валеше дъжд, но явно това е нещо нормално тук. Малко преди хижата започна и снегът. Бяхме на само 1400м. и затова доста се притеснихме. Пихме чай в Турнури и момичето в хижата ни каза, че от два дни никой не се е качвал в планината и не е много разумно да изкачваме точно сега Молдовяну, но ние разбира се продължихме към хижа Подрагу. Условията станаха ужасни, но най-много ни притесняваше непрогледната мъгла. И така ориентирайки се напосоки, почти се блъснахме в хижата. Жената която държи хижата се учуди че ни вижда, запали ни печката, направи ни чай и за наша радост към 17 часа се появиха и други луди. Двама румънци, които също смятаха да изкачат върха. Разбрахме се да тръгнем рано сутринта заедно. Към 7.30 часа поехме сами, а те останаха да закусват. Отначало имаше видимост, но скоро след това падна отново гъста мъгла, а снегът на места стигаше до над коляното. Напредвахме много трудно и на превала над хижата румънците ни настигнаха и ме смениха да правят партина. В почти непрогледна мъгла и голямо лутане на моменти стигнахме до връх Вишта. Там по поръчка времето се смили над нас, мъглата се вдигна и се откриха страхотни гледки. Като видяхме откъде сме минавали в мъглата направо ни стана лошо. Не се задържахме много на върха и бързо тръгнахме обратно към хижата. Мъглата ни обгърна отново и така чак до Турнури. Надолу се движихме почти на бегом и без почивка и към 9 часа стигнахме до хотела, където ни чакаха нашите любезни домакини. Гореща вана, вкусна вечеря, домашна ракийка и на сутринта бяхме като нови. След закуска се отбихме да разгледаме град Сибиу, който се оказа много приятно градче. Вечерта вече си бяхме вкъщи заредени с много приятни емоции.
Ето и всички снимки:


[линк]

Страшна работа туй Карпатите май и тази година ще ги отложим