ФЛОРИНА/ЛЕРИН 2008

И аз бях във Лерин това лято. На път от Битоля спряхме за един ден в Лерин хем да пренощуваме хем да поразгледаме малко. Намерихме един хотел в центъра и наехме стая за една нощ. решихме да хапнем нещо и попитахме човека на рецепцията каде ще ни препоръч. Тоя човек на около 50-55 години едвам връзваше 2-3 думи на английски. аз му казах че и на гръцки разбирам но да говори бавно. Докато обясняваше ние си подадохме паспортите за да ни регистрира. Като видя че сме българи се ухили до уши и започна да говори на български...много благо му стана на човека че сме българи. остави хотела и ни заведе до едно заведение кадето познаваше собственика ( също българин). Настаниха ни, нахраниха ни като царе, ракия ни черпиха и какво ли още не. Направи ми впечтление че диалекта който говорят е по близък до нашия в българия за разлика пт сърбо-македонския който се говори отвъд границата само на 15 километра. Та тия хора не спираха да ни питат за българия. като ги питахме за какви се смятат казаха че са македонци но че сме един народ с нас. та така...направихме си снимки, разменихме контакти. аз им обещах догодина пак да отида до лерин. Между другото Лерин (Флорина) е едни наистина прекрасно градче.

а преди да преминем в гърция решихме да спрем на последната бензиностанция на Битоля за да похарчим денарите които имахме. Така и така немаше какво да ги правим. момичето което ни обслужваше беше на не повече от 22-25 години. На български (то на какъв друг) я попитахме дали като минем отсреща в гърция ще може да се разберем на Български. Тя ни погледна стреснато и отсече че на Български не знаела дали сме щели да се разбереме но на Македонски сме можели без проблем. СМЯЯЯХ

после на път за Солун при Воден полицията ни спря за проверка. идва едно младо момче и вика дайте документите на колата. Моя приятел който караше вика "брат превеждай нищо не разбирам" Полицая като чу и вика на български "от кай сте" викаме от българия. "дай на колата книгите" ни вика той. Паднахме от смях...много интересно говореше. И на тях им станахме интересни, разменихме по няколко думи на български (те не знаех много добре) и продължихме....

та така...

На връщане трябваше да влезем в Б Г през Орменион за Свиленград. По пътя излязохме от магистралата и отидохме в Комотини да заредим. Спряхме на една бензиностанция и решихме да питаме как да се върнем на пътя за Александруполис. Момчето като видя Българска регистрация и направо на Български ни заговори. Отначало обаче нищо не разбрахме...отне ни към 30 секунди. Много различно говореше/ използваше думи които не знаехме. Оказа се че това бил "Помацки" или "Нашенски" което всъщност е родопски диалект. И там се заговорихме с някакви възрастни хора които знаеха български. Хората там са помаци. има и гърци и турци. селата наоколо обаче, били помашки и там се говорело основно помашки диалект който звучи много интересно. Например вместо "гледам" казват "гльондам" подобно било положението и около Ксанти ( От където е и моя род) Оказа се че в цяла северна гърция можахме да се разберем на български. Само в Орестиада където спряхме да хапнем не успяхме да се оправим :) Имаше един сервитьор който ни гледаше особено надменно...

ами това за С.Гърция и аз съм го разбрал. С помаците е по-трудно, но зависи. Има такива, които говорят много добре има такива на които нищо не им се разбира. Интересно ми е тоя "помацки" как се е формирал, щото него трудно го разбирам, но пък от друга страна много от тях си говореха нормално.

А за Лерин, няма какво да говорим. Имам приятели от там, много чисто, много добре говорят.

Интересно е при солунските села. Познавам грък, потомък на преселници от Анкара (забележете, Анкара!) от 30-те на миналия век. Той е роден 1973 г. и казва, че за да може да се социализира е трябвало да научи български. По-късно се запознава в студентските си години с едно момиче от серските села, на която баща й след 1990 г. ходил всеки месец до Сандански, за да може да си бъде сред свои. Та двамата се ожениха и имат дете на 4 години, което знае български:)

Друг интересен случай е потомък на преселници от Трабзон. Аз от уважение от време на време викам Салоники, но ония не ми позволява, защото като се преселили баба му и дядо му в Солун било пълно с българи и това е бил наш град и трябвало да го наричаме с неговото име.

Та такива ми ти работи.

PS> забравих да кажа и аз една случка с гръцки куки.
Правим акция с тамошните анархисти, при което имаше меле. След като свърши, започна едно яко псуване с куките.
Българите ги подхванахме на български и по едно време едната кука вика по македонски"ей, нема да псуеш, целата ти реч разбирам".

Ubavo Dejan, ubavo, samo malce si zbrkal neshatat so dijalektite. Lerinci govorat poblisku do sofiski otkolku do bitolskija dijalekt !!!! Niama kak da stane !

Pokasno malce serazmisliv, mozhebi se ednakvo daleku od makedonskiot deneshen knizhoven standard.

да, официалния македонски е доста изкилиферчен, докато другите диалекти са си диалекти - послушаш па им свикнеш

Един пример на солунски диалект от село Висока, 1863 г.:

[линк]

не ги бъркай солунско , гл;едал ли си "я"-това граница . В гоце делевско говорят език много близък до книжовния(да не кажа най близкия), това обаче не пречи на петричани да говорят най разваления български в рамките на нашата мила родина :)

сърбоманите наистина имат повече общо с японския флот, отколкото с ВМРО

кое му е разваленето бе развален мозък?!

tettares zy8oi kwmis8entwn