меракът

та -
меракът -
той те зарежда с енергия,
той ти дава сили,
той вкарва нещото, което вършиш - в главата ти - и те кара сутрин рано -
щом се събудиш - да тичаш да нагледаш делото на мерака си,
той те кара да работиш, не забелязвайки това - с изцяло мокра от потта ти фланелка...
но - после като седнеш и запалиш цигара - и оглеждаш сътвореното -
е огромен кеф, токава се сещаш да свалиш през глава мокрия сюнгер...

и колкото минава времето - установявям, че мога да правя нещо само по
мерак, на млади години можех и по задължение да работа, обаче сега - нцъ!
щото мога вече да си позволя да отритна работата по задължение, по
повинност - щото тя си е робство за душата...

и понеже това лято често пътувах до село - минавах покрай поля със
слънчогледи - и ме удивляваше абсолютната им - тотална синхронизираност
спрямо слънцето - сутрин го гледаха, а следобяд, когато прегряваше - го загърбваха... свежо жълти, свежо зелени - огромен мерак струеше от тях...


обаче - в преддверието на есента - се оказа, че Слънцето - причинителят на
техния мерак - е станало и техният убиец - просто последните два месеца от
лятото нямаше никакъв дъжд, никаква влага - и вместо очакваните пити,
пълни със семе - жалки, съсухрени и празни - подобия на пити... усещането е
като пред гробище...


колко енергия, труд, очакване и мерак е вложено в това поле - и накрая - нищо!


обаче - животът не свършва!
меракът трябва да е жилав -
щото след лятото идва есента, идва зимата - време да си събере мислите
човек - да подготви новото семе - и напролет - пак да засее, пак да викне меракът на помощ!
наново!

щото - има ли мерак - жив си!
няма ли мерак - се едно си умрял!

не се и лекува!

пиcaтeл.
мeчти.

нямаш шанc, знaчи изпoлзвай гo

ем не се лекува,
ем се появява внезапно,
ем изчезва като дим,
ем умира последен...

божа работа!

а ти кой си - и защо си алекс - и защо изчезна...

почивай си бе, душа... че и ние да си починем...
като си в отпуск - отпусни се...
ето ази ще си отида да си бера гроздето - и два дни без нет - кеффф!

- дaвaм caмo кoмeнтaри.
нe cи губим врeмeтo c излишни нeщa.

нямаш шанc, знaчи изпoлзвай гo

ем се увеличава с възрастта ...

разбира се - това ясно съм го казал...

а ти що се криеш?

как да си върна мерака, който изчезна някъде? ...

после сядаш ето тук - горе на баира вдясно - и чакаш - и меракът ще се появи...


а ако не се появи - слизаш в ниското - и чакаш да те изядат комарите - като ги броиш - на шестхиляди и първият - ще дойде меракът, нема начин...

бaирo!

нямаш шанc, знaчи изпoлзвай гo

точно така

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Селски,и на теб ще напрявя същата збележка ,както на Дивачето
По-малки кадри ,ако може,за да не ми отиват и на втория екран ,дето го немам.
Иначе меракът е като шило в торба и не може да се скрие.
Завиждам ти за жълтото грозде,което осите го нападат,че е по-сладко и се топи в устата.
Ама ... който с мерак садил,с мерак и ще бере.
А лентяите,като мен, ще мигат на парцали с пръст в уста и ще хапват каквото им пробутат у магазина.

Не плачи, защото нещото е минало,а се усмихни,защото е било

нарочно съм ги пуснал такива дъъълги - та като ги местиш снимките - все едно си местиш погледа за да обхванеш хоризонта...
мерил съм ги даже и изпробвал...

а па и за герана е голяма - щото все едно си надникнал в герана...

следващите ще са по-малки, ама зависи и от сюжета - може и да са

в
и
с
о
о
о
о
о
о
о
о
о
о
о
о
к
и.....

нали!

Много исках снимката с герана да я видя по - малка,да кажем наполовина.Сега пак я гледах и си мисля,че сигурно няма да се вижда отражението,ако се намали,ама пак ми е любопитно да я видя намалена или някакси да не трябва да я местя при гледането.

нa изкуcтвoвeд!

нямаш шанc, знaчи изпoлзвай гo

там, по-малка...

Потърси си мераклийка, пък белким...

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Толкова ли не се сещат, че Господ като не си върши работата те трябва да му я свършат? Къде им е иригацията? Що не са сондирали за вода?

Тукашните фермери обират последните си реколти за тази година и бягат да продължат в Аризона, най-сухият щат. Като пуснат системите да поливат, от водни пръски нивите не се виждат.

Наш'те все така правят. Свършат работата до половината, после Господ им виновен.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"