MAURICIO KAGEL
4 отговора
0 прегледа
Re: MAURICIO KAGEL
Странно нещо е съдбата - точно на 18-ти в ранни зори ровех в Нет-а за Кагел, за да опиша записа, който излъчиха в "Контапункт" на 17-ти. Когато по-късно следобяд видях това съобщение в Уикипедия се наложи да прегледам още един куп сайтове, за да се уверя че не е грешка. Стори ми се абсурдно...
Всъщност, съвсем размити са тези понятия, Кагел за мен тепърва започва да живее...
Всъщност, съвсем размити са тези понятия, Кагел за мен тепърва започва да живее...
Re: MAURICIO KAGEL
Беше готин отвсякъде!
Правеше стойностни, оригинални и разбираеми и от най-простия човек неща. Май, че спокойно бихме могли да оценим явлението Кагел в музиката от втората половина на ХХ век като бароково. И аз слушах последното предавне Контрапункти на Маня и чух гласа му. Тогава си помислих, че май като бароковите музиканти, той може да прави абсолютно всичко, дори и сам да се менаджира!!!
Жалко! Не беше стар, за да си отиде от този свят и можеше да направи още много интересни неща, но благодарим на бога и за тези, които ни остави!
Правеше стойностни, оригинални и разбираеми и от най-простия човек неща. Май, че спокойно бихме могли да оценим явлението Кагел в музиката от втората половина на ХХ век като бароково. И аз слушах последното предавне Контрапункти на Маня и чух гласа му. Тогава си помислих, че май като бароковите музиканти, той може да прави абсолютно всичко, дори и сам да се менаджира!!!
Жалко! Не беше стар, за да си отиде от този свят и можеше да направи още много интересни неща, но благодарим на бога и за тези, които ни остави!
Re: MAURICIO KAGEL
Маурисио Кагел (1931-2008)
Природните закони са неумолими: завърши земния си път една от най-своеобразните творчески личности на музикалния авангард от средата на ХХ век до днес – Маурисио Кагел. Композитор с неизтощима звукова и формотворческа фантазия, заразително чувство за хумор и подчертана провокативност в мисленето, Кагел бързо намира своето място сред кипежа от музикални идеи, тенденции и събития, характерен за шейсетте години на миналия век. Светът го свързва най-вече с тъй наречения „инструментален театър“ – синтез на музикални и театрални изразни средства, с който се изграждат принципно нови форми с непозната дотогава естетическа сила на въздействие. Редица еталонни за това направление произведения са дело на Кагел.
Разбира се, творци от такъв мащаб рядко остават в рамките на направленията и Кагел не прави изключение. Не случайно го наричат „мултимедиен артист“. Творбите на Кагел имат удивителното свойство да съществуват еднакво убедително в концертна, сценична и филмова (за телевизия, най-често режисирана от автора) версия. Кагел има и едно неоценимо предимство пред колегите си от авангарда – невероятно свежото си чувство за хумор. То варира от автоирония („Хипократова клетва“ за пиано на три ръце), „нео“-стилизации на стари епохи („Лудвиг ван“, „Tanzschule“), пародии на „академизъм“ и немската „висока“ традиция („Оpus 1991“, късните струнни квартети), та чак до саркастично отношение към актуални житейски и политически проблеми („Контра-данс“, „Маре нострум“, „Трибунът“). На хумора вероятно се дължи и немалка част от популярността на Кагел (нещо, с което повечето авангардисти - обитатели на „кулата от слонова кост“, не могат да се похвалят).“Десетте марша, които се разминаха с победата“ се включват с удоволствие в програмите на прочути оркестри. Публиката искрено се забавлява с „Мач“ (две виоли и ударни), „Дресура“ (трио ударни), Tango Aleman (самият Кагел пее в един от документалните записи). Радва се на нестандартните звукови картини (Музика за ренесансови инструменти) или на необичайните комбинации от около 200 неевропейски инструмента („Екзотика“).
Спомням си една иронично-метафорична фотография на Кагел, поместена през декември 2001 за 70-годишния му юбилей в бюлетина на издателство „Петерс“ „Peters Nachrichten“, преименуван за случая Kagel’s Nachrichten. Масивен гръб, плешиво теме, коса на тила (все още черна), ръце на кръста – едната държи партитура, на която ясно се чете Kagel. Ако тогава съм я възприел като типично Кагелова ексцентричност, днес съм склонен да видя послание: тленното неумолимо ни обръща гръб и изчезва в небитието, духовното наследство остава. Кагел ни оставя огромно и по обем, и по значение творчество, без което музиката на нашето време нямаше да е същата.
Румен Бальозов
в.Култура
Природните закони са неумолими: завърши земния си път една от най-своеобразните творчески личности на музикалния авангард от средата на ХХ век до днес – Маурисио Кагел. Композитор с неизтощима звукова и формотворческа фантазия, заразително чувство за хумор и подчертана провокативност в мисленето, Кагел бързо намира своето място сред кипежа от музикални идеи, тенденции и събития, характерен за шейсетте години на миналия век. Светът го свързва най-вече с тъй наречения „инструментален театър“ – синтез на музикални и театрални изразни средства, с който се изграждат принципно нови форми с непозната дотогава естетическа сила на въздействие. Редица еталонни за това направление произведения са дело на Кагел.
Разбира се, творци от такъв мащаб рядко остават в рамките на направленията и Кагел не прави изключение. Не случайно го наричат „мултимедиен артист“. Творбите на Кагел имат удивителното свойство да съществуват еднакво убедително в концертна, сценична и филмова (за телевизия, най-често режисирана от автора) версия. Кагел има и едно неоценимо предимство пред колегите си от авангарда – невероятно свежото си чувство за хумор. То варира от автоирония („Хипократова клетва“ за пиано на три ръце), „нео“-стилизации на стари епохи („Лудвиг ван“, „Tanzschule“), пародии на „академизъм“ и немската „висока“ традиция („Оpus 1991“, късните струнни квартети), та чак до саркастично отношение към актуални житейски и политически проблеми („Контра-данс“, „Маре нострум“, „Трибунът“). На хумора вероятно се дължи и немалка част от популярността на Кагел (нещо, с което повечето авангардисти - обитатели на „кулата от слонова кост“, не могат да се похвалят).“Десетте марша, които се разминаха с победата“ се включват с удоволствие в програмите на прочути оркестри. Публиката искрено се забавлява с „Мач“ (две виоли и ударни), „Дресура“ (трио ударни), Tango Aleman (самият Кагел пее в един от документалните записи). Радва се на нестандартните звукови картини (Музика за ренесансови инструменти) или на необичайните комбинации от около 200 неевропейски инструмента („Екзотика“).
Спомням си една иронично-метафорична фотография на Кагел, поместена през декември 2001 за 70-годишния му юбилей в бюлетина на издателство „Петерс“ „Peters Nachrichten“, преименуван за случая Kagel’s Nachrichten. Масивен гръб, плешиво теме, коса на тила (все още черна), ръце на кръста – едната държи партитура, на която ясно се чете Kagel. Ако тогава съм я възприел като типично Кагелова ексцентричност, днес съм склонен да видя послание: тленното неумолимо ни обръща гръб и изчезва в небитието, духовното наследство остава. Кагел ни оставя огромно и по обем, и по значение творчество, без което музиката на нашето време нямаше да е същата.
Румен Бальозов
в.Култура