Зле ми е

След няколко часа ще приспят моето куче. Има напреднал рак, а аз не искам да страда повече. Напразно се опитвам да се разсея с работа или нещо друго. Смъртта е неизменна част от живота, но никога не можеш да я приемеш просто така.

Знам какво е. Преди няколко години нашата немска овчарка имаше рак на гърдата и втора операция нямаше да я спаси. Много отслабна, спря да се движи и ние решихме да я приспим, но тя почина преди да я заведем при лекаря

В сряда майка ми се обади с кофтито новина, че е починало любимото ми куче. Взех го, когато беше на 2 месеца, и живя 14 години, последните две от които при родителите ми. Част от душата ми.

"Което не е за окото -
дълго гледай, когато клепачът го скрие".

Кофти история
Почти не си спомням да съм живял без куче до себе си.Много са си отишли по различни начини и много съм тъжал защото съм ги обичал не като кучета,а като предани другари.
Последното ми сега е на близо 2 години.Взех го сукалче.Понякога се замислям за това ако трябва да се разделяме по някакви причини.Много ще е трудно при всички случаи защото така или иначе съществува много силна привързаност.Колкото и да избягвам да задълбавам в чувства с животното!
Сори пич,но това е.....живот,смърт............

не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш

Ракът е скъп подарък, чиято цена пада след смъртта, така давай на къса позиция.


сталин и юли от дрезден да ме фанат за петия елемент

Съжалявам за това,което трябва да преживееш...каквото и да кажа с нищо не бих могла да облекча болката ти...! Не я задържай в теб.Ако трябва дори си поплачи...предлагам ти мойто рамо...........
Аз също имам куче и когато му дойде времето да се разделим...не...не знам как ще го преживея.Нооо това е живота...
СЪЖАЛЯВАМ

другарко, да ви го набия в гърлото!


сталин и юли от дрезден да ме фанат за петия елемент

Хей,Здравей!Мога ли да попитам"Как си"?

Жалко за хайванчето,но се преживява.Преди 2 седмици кола блъсна моята любимка-Хъски,бяла като сняг със сини очи...милата не устиска до лекар.Няма да го забравиш,след време ще ти поолекне малко.

По- добре съм, благодаря. Още не мога да свикна съвсем. Това беше третото куче, което погребвам и мисля да е последното.

Радвам се за теб,че си по-добре!След като обичаш животни едва ли ще устоиш на изкушението,ако някой ден видиш някое малко, сладко пале и да не си го вземеш за домашен любимец.Тогава дори ще забравиш,колко тежка е раздялата.Но сега със сигурност не е времето,изживей си мъката.Ние сме с теб!

когато не мислиш за нея и тя идва внезапно неканена - няма нищо по-леко и .... безпоследствено... си мисля аз. кучето определено не мисли за смъртта, но всеки миг болка му причинява зло. затова решението ти е най-доброто в случая, няма за какво да съжаляваш. съжаляваш себе си, затова мислиш тъжно, на твое място щях да действам енергично и даже щях да се радвам за края на мъките му.

п.п. а да не забравя да кажа, че са ми умирали няколко котки, едно малко любимо котенце се обеси на каишката за бълхи, докато се катереше по стълбове разни, една от най-добричките ми котки изчезна преди повече от година, а преди около месец-два премазаха друго мое коте. тези случки са чести и не по-болезнени от инсулта на баща ми, болничните престои на майка ми и честите мисли за смъртта, която ще дойде като тежък чувал с проблеми отделно от мъката /която смея да кажа преживях преждевременно/, все по-нарастващото безразличие какво ме чака и мен в бъдеще и непрестанните страхове да не загубя и малкото хубави хора около мен /по-точно един от тях/. искам да кажа, че ако трябва да стигнем докрай по пътя на мрака - може, но струва ли си да се жертват хубавите и положителни моменти в живота заради черногледството? за да си отговоря на този въпрос си казвам - да, преживяла съм го, не спирам да го живея /грозното и страшното/. и да - всеки момент съм готова да се забавлявам.