Труден избор

И аз като повечето от вас искам да споделя… След дълги години самота, борба за оцеляване и за това да отгледам детето си, срещнах човек, когото обичам и ценя. Мисля, че е споделено. Но ни разделя разстояние, макар и не голямо. Той живее в почти необитаемо селце, изградил си там своя хармоничен свят с цената на много средства и труд. Аз дълго се борих за мястото си на работа и за да се утвърдя сред хората, с които работя. Работата ми е натоварена, но не мога да се откажа от нея. Той ми предложи да живея с него и да поеме основните разходи, но се страхувам, че финансовата зависимост ще ме накара да се чувствам потисната и неизбежно нещо между нас ще се пропука. А в района, в който той живее, не бих могла да намеря работа.
И двамата се стремим към нещо повече от връзка за уикенда. Искаме да сме заедно, да имаме общ дом, общ живот, но все повече започвам да се съмнявам, че това е възможно. Ако бях на 20-30 г. може би щях да си кажа, че в името на любовта трябва да рискувам, че любовта ще ни помогне да преодолеем трудностите, но за съжаление не съм настроена толкова оптимистично.
Може би вашата гледна точка ще обогати моята собствена, може би ще ми подскаже изход, който сега не виждам.

години- имам в пред вид?...кажи и той на колко е, а ти на колко си...тогава и сами ще сметнем...важно е!

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

1. Ако има възможност да удължиш работното си време от пон до четв, а в петък да не работиш? Или той? Тогава ще можете да сте заедно от четвъртък вечерта до понеделник сутринта. Не е толкова малко.
2. Вариант за работа от дома? Ти или той? Зависи какво работите все пак...
3. Вариант за тотална промяна на работата при единия? Ти да отвориш магазинче за вафли в съседното на необитаемото село или той да гледа прасета в големия град? Какви идеи да дадем като не знаем кой какво работи...
4. Някой от двамата близо до пенсия?
5. Децата - възраст, къде живеят? Негови, твои?

Иначе единственото, което ми хрумва като полезен съвет - не се отказвай от лични доходи на никаква цена, освен ако не планирате бебе и това да е само временно. Отразява се на самочувствието и често води до депресии. Идеята да седиш цял ден с някой гоблен и да готвиш топли манджи звучи примамливо само в началото

По-добре да влагаш чувства, отколкото да чувстваш влага

"Дълги години" предполага, че не си в първа младост. Колко още години мислиш, че ще можеш да работиш активно, а не просто чакайки пенсия? А колко време има до края на живота ти? Това от една страна.
От друга страна, ако наистина си се утвърдила там, където си, ако не потръгне, те пак ще те вземат на работа. Това го казвам от личен опит. Бившите ми работодатели започнаха да търсят услугите ми като свободно наета. Говоря за работодатели преди повече от 10 години.

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

Защо не ти харесва да сте заедно от петък до понеделник - това са три нощи - два дни... Ако се настроиш на тази система ще бъдеш щастлива заради работата си и обичана и несамотна с приятеля си...

Другия вариант, който ми хрумва е, че можеш да говориш в работата, да те осбоводят за петък или понеделник (това много го има във Франция), за сметка на по-дълъг работен ден през останалите дни... или за сметка на част от заплатата ... или за сметка на отпуската ти... Така ще имате точно половин седмица заедно. Тъкмо няма и да си омръзнете, ти ще се чувстваш щастлива и той също...Ще си имате общия дом и живот. Просто ще е по-динамичен, а това ви гарантира по-дълго време топли чувства - какво по-хубаво от това?!



тинтири-минтири

Ти да отвориш магазинче за вафли в съседното на необитаемото село Напълно възможен вариант. Едни приятели го приложиха. Мацката знаеше английски и стана учителка по английски в района. Там беше без конкуренция, защото филоложки нямаше.

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

финансовата си независимост не заменяй за нищо!!! Днес е едно, утре, друго...като му виснеш на врата и ще престане да те харесва...

Поставили са ти много интересни въпроси, без отговор на които не мога да ти дам съвет.

Но по принцип, ако начинът ви на живот е коренно различен, едва ли бихте могли да бъдете щастливи заедно, дори ако някой от вас се жертва в името на това.

Когато Господ затваря врати, отваря порти!

Струва ми се доста сте различни.Той със своят хармоничен свят в почти необитаемо селце,а ти - с извоювано място на интересна,натоварена работа.Не мисля,че ще се чувстваш добре,ако за постоянно отидеш на неговия необитаем остров.

Аз съм на 48, той е на 56.

Децата ни са над 20 г, студенти. Далече от нас са. Сега той се занимава с изкуство, работил е много интензивно в чужбина, в съвсем различна сфера и има възможност да се издържа, без да е нужно да ходи на работа тук. Проблемът е, че не понася големия град. Затова се е уединил в природата. Мислихме за "магазинчето за вафли" някъде в близост, но кой знае... нещо не си падам търговка

А компаньонка падаш ли си? Защото на него му трябва компаньонка да споделя с него идилията му, но без да го натоварва с претенции около себе си и собствените си нужди и притеснения.

На колко километра от работното ти място е това глухо село?

;Може и да си права в някаква степен. Точно затова мнението ти е ценно за мен - човек често губи обективността си, когато решава собствените си проблеми.

40 км, но пътят е много лош, а и аз не съм добър шофьор, за да пътувам всеки ден.

А на теб живее ли ти се на село?

Когато Господ затваря врати, отваря порти!

Никога не съм живяла на село, даже и за малко. През отпуската си бях при него, там наистина е много красиво, спокойно, но честно казано не мога да отговоря еднозначно. Оценявам всичко там, бих живяла там, за да съм с него, но това означава да се откажа от възможността да работя и да имам някаква финансова сигурност.

40 км нищо не са, и да не си добър шофьор, ще станеш, а за лошите пътища има подходящи коли. Въпросът е дали на теб ти се живее там, без да губиш работата си, дали мъжът ще бъде доволен от такъв вариант или от варианта да си ходите на гости - по-скоро ти на него в почивните дни, защото той няма да си развали рахата да идва всяка вечер у вас в големия град, докато си на работа.

Изобщо, готова ли си да смениш начина си на живот поне отчасти и с цената на неудобства за теб?

Другият немаловажен въпрос е, споделяш ли неговото удоволствие от идиличен живот на село сред природата или си привърженик на градската динамика и тълпите? Ако си типично градско чедо, ще пощурееш по-задълго на село. От друга страна, ако я караш на "иди ми, дойди ми", на него ще му е по-спокойно по време на отсъствията ти, още повече, ако е свикнал да живее сам и щом се занимава с изкуство. Не знам какво точно изкуство, но общо взето, хората от тази сфера имат нужда от усамотяване, дори и от близките си.

Чудя се, що пък не пробваш, без да напускаш работа, да попътешестваш малко напред - назад, за да видиш как ще потръгне? Може и да хареса и на двама ви един по-нестандартен вариант на съжителство.

моето мнение е, че животът / в твоята и на този мъж зряла възраст / ти предлага една задача с възможно доста цветно и свежо решение. Защо да не можете да работите всеки в своето населено място и да прекарвате почивките заедно ? Та това е оптимално, мисля. Познавам две двойки, които не са в класическа репродуктивна възраст, живеят отделно и се събират за почивките. Това не им пречи. Мисля, че така и по-бавно хората се изчерпват. А ако намерите наоколо будка за морени, или нуждаещ се от частни уроци по нещо, това е вече екстра...

Той не иска да живее сам, иска да сме заедно. Аз също. Не съм пристрастена към тълпите и непрекъснатото движение, но и не знам дали ще свикна да живея на село. Трябва да пробваме и се опитвам да намеря по-добрия вариант и за двама ни. Ясно ми е, че аз съм тази, която трябва да направи повече промени в живота си.