Как е възможно

Чудя се, как някои хора могат да живеят с тая злоба и мърсотия в себе си?

невероятно , но факт

[линк]

Ами, когато помъдрееш, ще спреш да се учудваш, ще започнеш да приемаш хората такива каквито са.

Толкова е просто.




Никога не казвай никога!

Слънце, върна ли се вече.

Да бе, глей кви хора - ужас, ужас!

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Това, което е още по-чудно, е как някои хора успяват да се изхитрят и да живеят със злобата и мръсотията на другите в себе си.

Ейй, много ги засука.

То и като застанеш между 2 огледала така става.

Ми, глеж какво излиза: Има някакви хора, които си живеят в коптори и на бунища и си им харесва. Обаче има и едни други хора, които само киснат при първите и се чудят как могат да живеят, а не виждат, че те самите вече живеят на същото място, защото само киснат там у лайната и се чудят как може такова нещо. Ми... може - ей на, факт...

Значи, виж сега, за тебе коптор чедо, за мене - къща. Като се замислиш, първите може да не са чак толкова първи, защото, често последните стават първи. Сиреч, един коптор може и да е дворец в процес на възприятие.

Абе не ти, бре!... Оооох....
Искам да кажа, че който само коптори вижда и в коптори се взира, той в душата си коптори намира! Ей на и в рима!

Знам бе, аз изказах само възвишен поглед спрямо привидните коптори. Както се казва, ни в клин, ни в ръкав.

Или обратно. Кой каквото носи в себе си, това и про(ж)ектира върху другите. И двете са верни. Така сме ний, човешкият род. Често сочим с пръст и критикуваме собствения си образ в огледалото.

Една бабка стояла в чакалнята на гарата и оглеждала хората. От време на време възкликвала: Я па тоа!... Я па таа!... Глей ги па тия!...
В един момент, осъзнавайки, че си е изпуснала влака, се плеснала по челото: Я па я!
Малко резерватски й е диалекта на бабката, та не знам доколко е разбираемо за широката публика.

Всеки притежава хубави качества и добродетели, при някого пламтят с всичка сила, при другиго тлеят. Ако се концентрираш върху тях, колкото и малко да са те, и насърчаваш човека срещу теб да ги проявява, ще получаваш от тях. За каквото мислиш, това и става. Така се минимизират злобата и мръсотията, с добро.

Точно така. И ако някой има много позитиви, но ние сме в резонанс с някакво негово мъничко петънце, ще идентифицираме човека с петънцето (с това, което можем да разпознаем от себе си). Да не говорим, че не рядко вменяваме на хората несъществуващи неща. Съвсем отделно пък петънцата на другите не са ни проблем, ако сами приемаме себе си в цялост.

За да съществува един процес на взаимоотношения, той трябва да е двупосочен. В противен случай, както казваше Лазо - тангото се танцува от двама, т.е. ако си сам няма танц.

Така е.

Как пък никой не отговори на въпроса, а все го заобикаляте?
Все пак благодаря за умнотиите, които написахте,
както и за нагледния пример как се живее по този начин.

Отговорите бяха типични и с нищо не ме изненадаха.

То въпроса беше "Много ли ви липсвах",а отговора е"в това си състояние-не"

о, не
ясно ми е, че такива като мен са нежелани тук

Па да -сектантка си (едно ди пееш едно си блееш) и мрънкало безподобно