размисли

Момичета, отдавна съм разведена. Имах много гаджета и досега имам един,но той си гледа живота - лети с парапланер, купи си мотор,катери върхове. дъщеря му порасна и не е длъжен вече никому. Обаче,хванах се в мисли са староста. Сама се и.здържам,но само дотам. А трябва ремонт на апартамента и пр. скучни неща. Сега осъзнах,че НЯМА кой да ми помага. Всичко сама, а сама не издържам. Друго си е да сме двама,друго е да има мъж в къщата. Май изпуснах всички влакове и така ще си умра в мизерия. Вие ,как се справяте самички?

ми има една приказка : по добре сами отколкото лоШо придружени, в твоя слу4ай струва ли си да готвиШ да переШ гаЩи и 4орапи в замяна на майстор зидаро маза4?

Тук май се преплитат две линии - мъж и пари.
Едното не зависи от другото задължително.
Може да имаш мъж, но да не тънеш в разкош.
Може да не живееш мизерно, но да нямаш мъж вкъщи.
Ти за какво си мечтаеш точно? Мъж? Пари?
Не си мечтай само за мъж с пари - тия отдавна се свършиха...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

СПРАВЯНЕТО САМИЧКИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!!!
Мъжът не е автомонтьор или строителен работник, както жената не е домашна прислуга.
Грешна ти е посоката на размисъл!

На върха на копието!

Това го казах по-долу.
Макар и по друг начин.
А в чест на истината, моят мъж ми пере гащите и мие чиниите. Инцидентно и аз мога да го свърша.

А също така хвърля боклук и прави съвсе-е-ем дребни ремонти.
В замяна на това аз изкарвам повече пари, ама пък и имам детенце.
Ако вземе човек да смята, доникъде няма да я докара. Мъжът е за да си пиеш ракията с него вечер, да си споделяте и да е редовно ебането. Всичко друго е глупово, защото е плод на женските списания и на погрешно домашно възпитание.

На върха на копието!

Сигурно си на 100 години и не признаваш връзките с по-млади мъже, в такъв случай, има огромна вероятност да си изпуснала влака. Столетниците са малко, а и са опитни няма да се излъжат да те вземат, щом САМО се издържаш, а и трябва ремонт на апартамента.

А дали ще умреш в мизерия?! Доста вероятно. Ама след като умреш, май няма да ти пука вече. Дори и в момента да си имаш мъж, хич не е сигурно, че той ще е достатъчно жив и здрав да те отглежда докато ти умираш. А може и да не му се занимава с умиращи и в момента, в който дадеш първите признаци за умиране, да той забегне с някоя младежка на 96 години.

Ако все пак искаш нещо различно, е хубаво да погледнеш през прозореца. Дъждът спря. Слънчице грее. Излез и изхвърли депресивните си мисли.

Когато се прибереш осъзнай, че е приятно да има къде да се прибираш. И ни опиши какво искаш да ремонтираш. Ще ти препоръчам някого, който много го бива в ремонтите.

И, не, не мисля, че някой може да се справи самичък/самичка и е хубаво, че се нуждаем от другите и те от нас.

В този момент има някъде някой, който се чувства самичък, защото не е с теб.

Изваждам положителното от отрицателното.

лоШо няма, само дето моя нито пере нито ремонти прави а и не пие даже

За к'во ти е?

ми не Ще да си ходи майтап. добре си му е в къЩи и толкоз

За какъв чеп ми е? Да ми лази по нервите??? Мерси!

Има си обществени перални, има си закусвални и ресторанти, има готови храни, а мога и жена да си наема да ми ги върши тези работи. Ремонти отдавна не правя - има си хора за тази работа.

Скоро и проституцията ще узаконят...

Не си мечтай само за мъж с пари - тия отдавна се свършиха...

Сигурна ли си?

То критериите за пари са различни.
Пък и психологическата цена, която се плаща за съжителство с такъв не е по джоба на всяка. Поне по моя не е!

На върха на копието!

Никъде не съм казала РАЗКОШ!
просто не мога да се справям с ремонтите,със счупените уреди.
Елементарните мъжки задължения.
просто ми идва нанагорно да се оправям с мизерните 500 лева.....това е. Просто се замислих. няма да правя компромиси със себе си, а се замислих за загубените любов и доверие.

не не ми е грешна посоката!!!
Просто двама е по-добре е от сам човек.

Олекна ли ти, Вещице?
Защо трябваше ТАКА да ме хокаш? ако си се почуствала по-добре.....супер

Едва ли битовите неща те карат да се чувстваш сама. По вероятно е липсата на човек с когото да ги споделяш е причината.

Съществува струва ми се някаква бариера, която кара самотните хора да демонстрират независимост. Би могла да заявиш ясно желанието си за съвместен живот пред приятеля. Съществува вероятност и той да има същите усещания, но да не ги е признал. Има и вариант да го уплашиш, но ако си готова да промениш ситуацията би трябвало да не се страхуваш. Страхът ни прави сиви. Да заявиш очакванията си май не е точния израз - по-скоро да се приобщиш към начина му на живот като нещата, които го правят значим в собствените му очи станат общи и за двама ви. Този съвет работи предимно за екцентричните личности, ако той е такъв.

Ако не се получи просто ще потърсиш нова връзка. Не бива да правиш компромиси, само й само да имаш човек до себе си, разбира се.

Що се отнася до дадените в темата ти примери как единият мъж правел това и онова, пък другия друго приеми ги като неумело съпричастие.

Мисля, когато човек е наясно с нещата, които иска и не се страхува да ги заяви е направил най-важната крачка към осъществяването им.

Човек чува само онова, което разбира.

Значи всъщност ти трябва мъж да оправя счупените неща и да счита това за свое задължение, хайде да го наречем хоби, преливащо в удоволствие... Мисля, че е трудна задача...
Ако обаче е пазарлък, ти какво ще му предложиш в замяна от сферата на твоите подобни "хобита"?
Не, нито ти се подигравам, нито те упреквам за нещо - това, което пишеш е съвсем човешки проблем. Опитвам се само да те накарам да видиш нещата и под друг ъгъл.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

дето ти викаш - балиго...
Не съм чувала просто някоя скоро да е намерила такъв...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Ще се почувствам по-добре, ако ти се почувстваш по-добре. Не те хоках, просто понякога си мисля същото като теб. И после започвам да си мисля това, което ти написах и се стягам и започвам да живея пак.

Докато се забавляваш с това ведро занимание: самосъжалението, защо не ми разкажеш какъв ремонт искаш да направиш и кои уреди отказаха да работят.

Споделения проблем е 1/2 проблем (поне така четох някъде), пък и докато споделяш няма да се чувстваш толкова самотна.

Изваждам положителното от отрицателното.

Зависи какви компромиси правиш.
За мен е по-добре сама, отколкото да с някой, за когото не ми трепка, ама всеки знае себе си.
Исках да ти кажа, че да си търсиш мъж, за да си направиш ремонта е погрешна позиция.
Всъщност, като се размисля, не е толкова зле. Правиш си ремонта, той - финансира, измазва, боядисва, лепи плочки... След това - аут.

На върха на копието!