Какво е то?!

Смятате ли, че е възможно толкова да обичаш някого, че да го дочакаш, след това да сте заедно, но обстоятелствата да ви разделят. Всеки да поеме по-пътя се, а след време отново да откриете любовта си един към друг!?
Въпросът ми е към по-възрастните, които са имали подобен опит. Любопитно ми е, аз почти не помня човека, в когото бях безкрайно влюбен преди години.
Всъщност, мисля, че въпросът ми е по-скоро е:"Що е любов?!" и може ли тя да трае завинаги!?
Колко отговори има на това?! Че любовта е всепоглъщаща и вечна! Че любов е онова нещо, което кара мозъка ти да зацикли на една вълна до безкрай! Че любовта е просто химична реакция, която няма как да продължава вечно! И т.н и т.н.

Защо на всички ни се случва: обичаме, забравяме, след това отново обичаме, пак забравяме и така казват докато не намериш верния човек?!
Дали някъде дълбоко в нас не се крие една друга същност, истинското ни аз, което надмогва разума ни, овладява сърцето ни и подсказва накъде да гледаме?! Защото любовта не е рационална, никой не може да каже в кого ще се влюби, дори да имаме изграден стереотип и образ на желания партньор, то все пак този стереотип съвсем не издържа на теста на реалния живот. Кое кара безкрайния копнеж към някого след време да превърна в едно безлично усещане!?
Или когато химическата реакция изчезне остава уважението, нуждата от някого и удобството с което споделяш живота си с партньора си?!

[линк]

Every now and then I fall apart

любовта като си отиде и всичко се сгов....

остави настрана, че най-силната любов е тази, дето си я измислиш

та напрактика най-приемливата връзка е със секси приятел - да го има приятелството и химията да я има. но любовта не в химията, а в лудостта.

та въпросът е... ти луд ли си ?

[линк]

Въпросът всъщност е за същината на човешкото възприятие. То е като да отговориш защо обичаш сметанов сладолед, а не шоколадов.
Хмм и повдигаш нова тема:"Има ли любов без болка?!" и ако не, то това значи ли, че сме мазохисти?!

Every now and then I fall apart

я кажи каква работа ще ти свършат отговорите на тези въпроси ?

а има ли живот без болка? и това значи ли, че ако не се самоубиеш, си мазохист ?

Разбира се, че е възможно :)
Аз лично познавам доста двойки вече възрастни, които са се събирали и разделяли преди да се съберат поради различни обстоятелства и сега все още гори пламачето в очите им, когато се погледнат и разказват историята си така, сякаш са доказателство за тази вечна и непреходна обич, която свързва две души до гроб :))
Всяка история започва с една и съща фраза, която казана по различен начин има един и същи смисъл и тя е : " Когато го/я видях знаех че това е човека на чийто колене ще умра."
Нещо като Отец Рауф от "Птиците умират сами".

И наистина човека за който става дума не е никога това, което сме си представяли или сме искали и търсили. И не разума, а сърцето избира този човек и страда, когато го изгуби и прави дните ни сиви и безлични и не се задоволява със заместители щом веднъж си е избрало.
По това можем да познаем истинската си любов. По невъзможността да има след него/нея друг/друга.

Знам че звучи идеалистично и прекалено романтично, но това е живота :) Винаги ни погажда едни такива номера, когато си мислим, че всичко е под наш контрол.

Много странно, но и аз си задавам същия въпрос от известно време насам.
Не, защото забравям, а защото поради ред обстоятелства нещата не са били възможни да продължат. Дали някога биха започнали отново...

...And never again will my letters start
sadly, or in the depths of winter...

На практика никаква, но както казват: "важен е пътя, а не крайната цел..."


Ха-ха, добър пример, като изключим, че самоубийството не е желана цел за повечето хора, докато голяма част от човечеството се стреми към любов......

Every now and then I fall apart

Навремето и мен ме изпълваха подобни романтични мисли. Чудя се кога ли се загубиха и защо са забутани, там някъде в тъмното, заключени в раклата....

Every now and then I fall apart

да си бил безкрайно влюбен и да не помниш човека, който е бил обект на влюбеността ти, няма. Нещо се самозаблуждаваш. Я пак помисли?

В написаното от теб има голямо противоречие. От една страна си изстинал към тази жена и ти е безразлична. От друга, пък се питаш може ли да се съберете пак. Човек не си задава току така подобен въпрос и за който и да е от бившите. Това показва, че интересът ти към този човек е все още много силен.
Ти искаш ли да бъдете пак заедно? Какво значи, че не помниш човека, в който си бил влюбен? Не помнш добре чертите му, не се спомняш това, което е било между вас или просто много рядко се сещаш за него? Откога не си я виждал? Обикновено това се получава при дълги раздели. Вероятно любовта си е жива, но поради някакви причини ти нарочно си я натикал в някой тъмен ъгъл и се опитваш да си внушаваш, че вече я няма. Да ама не, тя си е там и ти напомня за себе си. Просто чака удобен момент, за да се развихри с пълна сила. Предполагам, че липсата на контакт между вас поддържа нещата в това положение. Ти това си го знаеш, но най-вероятно разни твои си страхове те карат да постъпваш така. Самозалъгваш се, че си много по-добре с други удобни, подходящи и отговарящи на изградения от теб стереотип партньори. Ако обаче трябва да си честен пред себе си, си знаеш къде е истината.
А на въпроса ти дали е възможно пак да се преоткриете - да възможно е. Казвам го от личен опит. Обаче, нещата, за да се случат трябва и ти да им помогнеш.

е че обичта не е непрекъснат процес.
Може да затихне и пак да избухне с нова сила - между едни и същи партньори.....

Пожелавам ти да ти се случи :)

дааааа...и,точно като си мислиш,че всичко е под твой контрол,всъщност любовта я нямаА ако добиеш смелост да се обадиш на дадения човек и да си определите среща,след това той "забравя" да ти се обади...казва,че няма никакво свободно време...Звучи ли ти познато?

Не винаги любовта може да бъде споделена. А това става ясно на тази среща.
Ако имаш очите да видиш, можеш да разбереш още при раздялата дали ще ти се обади или не :) А що се отнася за обаждането - въпрос на желание е и изяснена позиция:)
Всеки има право да каже или покаже любовта си и да отхвърли такава, ако не изпитва същото, а няма нищо по-лошо да си с някой, който не обичаш, само защото те ласкае неговата любов.
Да, боли, когато биваш отхвърлен, но повече боли, когато те лъжат, че любовта е взаимна.


И накрая доброто винаги побеждава :)))

Това огнище винаги пази свойте тайни хахахахахааа :)
Никога не загасват и им трябва само пламак от друго сърце, за да се разпламенят :)
Любовта е най-непонятното и не потдаващо се на контрол състояние на духа :)Но пък е толкова прекрасно, дори и да граничи с лудост :)

живота, за живота говорех...

Много добре казано! Споделям на 100% мнението ти

Calm like a bomb

Ха, наистина ми се губи. Благодаря!

Every now and then I fall apart