Ако...

Ако се чувствате обичан(а) , но не можете да отговорите на чувствата или очакванията на другия...как постъпвате? Продължавате да се радвате на тази любов и..взимате каквото ви се предлага, докато другия сам се откаже, или..намирате сили в себе си да му признаете,че връзката ви не може да е пълноценна..
...
Ей такива едни въпроси ми изникнаха тази вечер...

Казвам му.

Аз казвам и предварително: не се влюбвай.

Ужасно е да те обичат, а ти да не можеш да отговориш с взаимност.

Изваждам положителното от отрицателното.

А...не е ужасно...прималиво е.. Едно такова..Усещаш, че не си нежелана..
Обаче..си е много отговорно..
Особено, ако не изпитваш същото..
..
Абе..защо в живота се получава : " Аз обичам теб, ти пък друга..апък тази другата..."
Мислех си,че само в ученическите години е така, но..наблюдавам и големи хора...

Абе..защо в живота се получава : " Аз обичам теб, ти пък друга..апък тази другата..."

Ако намериш отговора, моля напиши го.

Защото и аз питам същото.

Примамливо е да те ухажват. Примамливо е да събудиш любовта. Но когато видиш как някой страда и знаеш какво чувства, и знаеш, че ти си причината, но не можеш да му отвърнеш на чувствата, се чувстваш ужасно. И мислех, че това го има само в розовите романи, уви...

Изваждам положителното от отрицателното.

Да де..съгласна съм, обаче..и ти се съгласи,че "Не се влюбвай в мен"..може да се тълкува и като"Ела Вълчо, изяж ме"...
Защото..човек вижда, каквото му се иска да види..
И..ако всичко останало си е наред..- секс, усмивки, общуване..
Колко му е да се заблуди човек и да почне да реди въздушните кули...
..
Аз имах навремето един обожател, дето..беше готов на какво ли не з амен..
Две години след като ясно му обясних,че не го обичам..продължаваше да се надява..
..
Абе..дали когато някой ни е безразличен, не излъчваме някаква особена привлекателност?

не.

Излъчвате една особена незрялост.

Ами ако човекът е разумен "Не се влюбвай" ще подейства. Обикновено, обаче се възприема като предизвикателство.

Не мисля, че безразличието е привлекателно, но е предизвикателно.

Изваждам положителното от отрицателното.

има явно хора, които отказът ги нахъсва да натискат още повече. Иначе - няма универсална рецепта. И съм говорила, и съм 'ставала заета' и съм се умъгляла..

Знай, на света е само една....

Само веднъж ми се е случвало в този вариант... И си казах, че няма да се получи, макар че никак не ми беше лесно. Тоест беше ми лесно да го кажа, но след това не ми беше лесно. Никога няма да забравя как се почувствах, след като нараних човек (демек когато казах нещо, което знаех, че ще го нарани). Макар че тогава си мислех, че е по-почтено да съм честна. Сега пак си мисля същото, де... Предпочитам да ми кажат, ако не съм обичана. Лъжата е по-гадна и от най-гадната истина... най-малкото, защото е по-продължителна.

Но когато видиш как някой страда и знаеш какво чувства, и знаеш, че ти си причината, но не можеш да му отвърнеш на чувствата, се чувстваш ужасно.

Чувстваш се, грънци! Знаеш ли какво е гадно да те отрежат? Хеле пък като ти излязат с номера "Аз много те уважавам, да си останем приятели". Или "Кажи ми как да ти помогна?" Тюююю, изтръпват ми зъбите като се сетя! Не, че и аз не съм ги правила тези простотии навремето, докато измисля повод за качествен скандал, че да си теглим по една и да не се чуем и видим повече. Щото хем тъпо, хем изключително досадно, ако съм обекта на обожание.

Може би ти намери по-точната дума..
Добре де..защо хората са такива магарета?
Като им казваш нещо , което не им се иска да е така.., това ги амбицира..да ти доказват, че могат и още.. А може би зависи от начина по който го казваш ?

Възможно е ... А може би тъкмо тази незрялост пък да предизвиква интерес в разни по- зрели хора?
Джейми, наистина ми е интересен феномена..факт е,че хората при отказ се амбицират..Защо?

Това и аз съм го преживявала веднъж..Много отдавна..И..продължавам да си мисля,че беше много почтенна постъпка от моя страна.. Както и да е.. знам,че е трудно..
Въпроса е.. защо човека дори след като му го кажеш в прав текст..някак не може да го повярва.. Дали защото прави всичко за да е перфектен и да нямаш причина да не го харесваш.. Все едно можеш да го харесваш от благодарност..
Но пък.. да нараниш такъв човек..- сърце не ти дава..
От друга страна..- да го оставиш да се прави на маймуна..също..
От трета страна..- да се лишиш от подобна любов..също не е лесно..
..
Та..кое е по-малкото зло?
Според мен честността.. Но.. как можеш предварително да спреш развиването на илюзиите на този човек?
Защото..обикновено от самото начало се знае, че нищо няма д аизлезе..тъкмо защото не възприемаш човека със сърцето си...

не осъзнават какво искат - а сляпо реагират с ловен инстинкт.
За зрялост-незрялост идеята ти нямам коментар, изобщо не ги виждам така нещата. Да дразни - да. Да се преглъща - да. За известно време. Но интерес ? Не, това е само извор на проблеми, объркания човек само може да навреди.

Напълно съм съгласна..
Не, това е само извор на проблеми, объркания човек само може да навреди.
..
Но..защо според теб е незряло да не харесваш човек, който те харесва ?
А по-зряло ли е да харесваш човек, който не те харесва ?
..
Въпросите ми са чисто теоретични..Няма драма (поне не моя..) Просто наблюдавам какво се случва наоколо...

Аз казвам, че не може да има връзка. Не обичам да ми се натрапват, а и аз не мога да се натрапвам

Carpe diem! Volente deo!

От много години и аз така правя..
Пести много..на всички..

Била съм в тази ситуация и съзнателно удължих нещата, за което съжалявам...Оправдавах се, че насреща си нямам обич, а желание за притежание, но пак беше гадно - като си минал една определена граница е много кофти да отрежеш. Подло е някакси.
Впрочем, после ми се върна...две години така го мислих един, дето хич не искаше и да знае за мен. К`ви ли не сценарии си извъртях в главата да се сетя защо първо така тръгна, пък после иначе се врътна, и защо аз още исках да съм с него. Така и не стигнах до изводи. Та, давайте, че да се сетя и аз
Като цяло мисля, че изобщо не трябва да се стига до това, независимо какво коства - наистина от самото начало е ясно какво може или не може да дадеш някому, по-добре е да не лъжем, че би могло, ако, но понеже

би било жестоко. И негативно егоистично.

Скоро имах интересен, полу-подобен случай. И понеже наистина нищо не се знае на този свят, човекът сам реши да си "стреля от упор". Всичко е въпрос на избор, нали така?

Не съм сигурна, но, може би, всички обичаме предизвикателствата.

Но явно има и още нещо, неуловимо.

Защото има случаи, при които не се появява любов, има случаи, при които любовта е едностранна.

От известно време се чудя, дали, без да искаме, не излъчваме любовта, която чувстваме към някого, и това да заблуждава останалите.

Мислех, че хората се влюбват само на 20 години, а след това "поумняват". Май съм се лъгала...

Изваждам положителното от отрицателното.