Има ли живот след...?

Има ли живот след...?

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?

Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

каквото и да ни чака след /с много лед/ определено не се вписва в дефиницията за живота.

Така зададен въпроса по приемлив ли е?...И според мен-Има,зависи къде?В Рая пишат ,че е гот(God),но в Ада?...Това което пишат,живот ли е?...Да къкриш вечно в казана?...

Бог помага на слабите,но обича Силните!

Не се измъчвай с такива въпроси. Бог е добър и след смъртта няма да ни остави да се пържим в някакъв казан. Дали обаче ние му се отблагодаряваме приживе? Дали четем неговите препоръки и словото му?

Какво за тебе е живота Романе и вярваш ли след като издъхне сърцето ни и мозъка ни, ние просто спираме да съществуваме?

логично погледнато - точно така трябва да стане. Цялата ни съзнателна дейност, нашите мисли и чувства са продукт на електрохимичната дейност на мозъка ни. Умре ли той, умира и нашето аз /душа/ или както там му викат.
Отделен е въпросът, че не можем да се примирим с това и си измисляме задгробни светове.

Дали има Рай или Ад и как е там - никой не се е върнал от "там" за да разкаже . А преди да се "опържим в казана" на Ада , често ще се налага да се пържим в огъня на собствената си съвест . Друг е въпроса кой колко съвест има .

ОК, значи ти поне си искрен и убеден Атеист. Казваш- логично погледнато точно така трябва да стане. Загърби логиката за момента.....кажи ми ти лично какво мислиш и какво ти се иска да бъде? Иска ли ти се всичко да свърши за ограничените 50-60-70-80 години??? Ами тези които умират в катастофи всеки ден в България? Това ли е края- някакви си 20-25 години съществуване?? Ами Левски който е умрял на 28 г.? Това ли е всичко?

Има хора които са прежевявали такива трансцедентални епизоди /връщане от отвъдното/ и аз не мога категорично да ги отреча или не.

това е.

Твое си мнение. Надявам се да живееш дъъъъълъг живот тогава.

и аз. Ама от дългия живот писва.

Е що? Има виагра има и витамини и други глезотийки.;-)
Неотдавна четох за някъв дядка на 60 и кусур във Варна който всяка сутрин плува по 1 км и прави 200 лицеви опори- желязо човек. Та може и до 120 години да изкараш, ама повече от това не съм чул някой да се похвали.

това с плуването, опорите и пр. щуротии не ми е по вкуса.

Аз бих искал да има, естествено. Само че по всяка вероятност няма. Поне няма и най-малката причина да се мисли, че има.

Искаш да има, нооо казваш, че по всяка вероятност няма. Някакво разминаване виждам тук. Ако ти се иска, не е ли по-добре да предположим, че ИМА?

Имаше един документален филм по "Дискавъри" за прага м/у живота и смъртта . Резултатите (впечатленията) при някои от участниците стигнаха само до "някъде из тунела" . Други не видяха "тунел" . Според водещия на филма се получава следното заключение : "тунела" е видян от по-голямата част от вярващите , докато при атеистите тези усещания почти липсват . ( не намеквам нищо )
Но поне засега няма доказан случай някой да е преминал преходния "тунел" и да се е върнал .

Според мен (и тук не налагам позицията си на вярващ в Бог) самите усещания за "тунел" на хора които са били в кома, тоест на кантар между живота и смърта, са потвърждения, че живот(на душите) след смъртта- има.

Има и още как . Иди в Грузия и ще видиш как стогодишни дядовци фиркат вино и правят секс като за последно . Преди няколко години имаше една статия по този повод и за пример се посочваше че един 102-годишен грузинец е направил бебе на 18-годишна .
При такова стечение на "обстоятелствата" едва ли някому ще му омръзне живота .