обувките
19 отговора
0 прегледа
Заключена
обувките
пиша за първи път в този форум ... всъщност не съм много по писането на мнения ... пиша разни неща за себе си, които после чета сама ...
това е нещо, което написах скоро и реших да го споделя ....
ще се изкефя и на критика и на положителни отзиви ...
***********************
Любимото ми занимание е да си купувам нови и скъпи обувки. Обичам, наистина много обичам красивите обувки независимо за кой сезон са предназначени. Когато бях малка поставях новият чифт до леглото си, за да запазя усещането, че съм с тях дори докато спя. Разбира се, това се правеше само през първия ден, когато все още бях в еуфорията от придобивката. В страстта си към обувките започнах да намирам аналогия с човешките взаимоотношения и макар и да е странно сходството, манията ми към чипиците, има огледален образ на една връзка.
Новата придобивка
Сдобиваме се с нови луксозни ботушки, последен писък на модата. Изтънчени, елегантни и достатъчно изискани, за да допълват собствения ми неповторим имидж, когато стоят на финия ми крак. Усещането за допълване напомня гледката на красива млада дама под ръка с привлекателен мъж, стоящ като луксозен аксесоар към цялостния й неповторима визия. За да бъде постигнат ефекта, е трябвало да инвестирали много в тези обувки, висели сме многократно пред витрината на магазина и сме съзерцавала така желаният чифт. Били сме готови да жертваме доста време и усилия, в това начинание, само и само те да станат наши. Не е изключен и варианта друг преди нас точно под носа ни да е взел последният подходящ номер и да сме останали „на сухо”. Със същия влажен поглед вперен в едни обувчици, всъщност гледаме и обекта на нашите желания. Понякога дълго време прекарваме в съзерцание на желания човек, докато се осмелим да се докоснем в него. Идва обаче заветния ден, в който мила продавачка старателно подготвя бленуваните обувки, поставя ги внимателно в красива картонена кутия и ни подава пакета с пожеланието да ги носим със здраве. Ето, че мечтата се сбъдна и сърцето направо ще гръмне, изпомпвайки тонове кръв към артериите. Има 15 минути до прибирането вкъщи, където новите обувки ще „заспят” на краката ни и тялото ни ще ликува в радостни конвулсии. Цялата тази страст, през която преминаваме наподобява среща с някого, обсебил от дълго време съзнанието ни. Наблюдавали сме го тайничко, бил е във фантазиите ни, искало ни се е да го имаме веднага – точно като да влезеш в магазина и просто да посочиш номера и модела, който плащаш веднага и го отнасяш без колебание вкъщи.
Адаптацията
Първите мигове с новото създание са неповторими. Сетивата ни са напълно притъпени, защото тялото и ума ни са завладени от щастието, че сме осъществили една мечта. Нали не мислите, че говоря за първият чифт обувки? Все пак не сме ходили боси до сега. Това е поредният „уникален” за момента модел, който сме таргетили. Не е маловажно колко енергия се влага при избора и сдобиването с тази находка. Случвало ми се е да не мога да заспя цяла нощ в мисли за онова нещо, което прикова вниманието ми преди дни. Като че ли между мен и онези неща с готината подметка се получи добра химия. Е, ако не е обувка, а одушевен екземпляр е твърде възможно да си помисля, че химията е съвсем истинска. И така, вече сме на етапа, в който започваме да подносваме доста здраво патъците. Всеки божи ден, без значение от стила на облеклото ни, въпросните обувчици някак се вписват в тоалета ни. Макар и безупречната изработка, както и използваният качествен материал, не е изключено да усетим леко неудобство при носенето им. Всеки човек има своята особена анатомия на ходилата си. Няколко по-изпъкнали кокалчета в комбинация с все още не омекналата кожа на обувката могат да създадат страхотни проблеми и то доста болезнени понякога. Тези „търкания” в отношенията с обувките ни обуславят трудният преходен период. Тогава, когато ние започваме да лекуваме раните с мазила и специални лепенки за мазоли, а обувките мажем с препарати позволяващи на кожата да се „отчупи”, за да заеме формата на нашите деформации на ходилото. Да, факт е че след така нареченият „розов период” идва неизбежният период на адаптация и нагаждане между хората. Периодът обуславящ се с катаклизми в отношенията, когато неравностите трябва да бъдат изгладени и всеки един от двамата участници в отношенията трябва да прояви гъвкавостта и да заеме съответна форма в унисон с изпъкналостите или вдлъбнатините на другия.
Комфортът
След множеството усилия положени в насока адаптация, най-после сме постигнали търсеният ефект. Днес вече обувката е безупречно прилепнала към крака ни, няма нито едно местенце, където да ни убива и прави рани. Нали си давате сметка кога всъщност идва този перфектен момент? Нали помните всичките жертви, които трябваше да направим, за всички мазоли, които ни причиняваха тези страхотни ботуши? За да стигнем до тук, се налага да ги носим всеки ден в продължение на месеци, през целия сезон не ги свалихме от краката си, а приятели и колеги немееха пред упоритостта ни. На околните им писна да ни виждат всеки ден с едни същи обувки, а в един момент дори станахме незабележими с вече поизтърканите си обувки. Да, но те сега са ни наистина удобни и практични. Не искат никаква инвестиция, за да ги имаме и поддържаме. Те са ни предани и сме създали навика да ги носим. Какво ни пука за околните? Те ли носят нашите обувки, че ще ни дават оценка си?
Подмяната
Ама зимата е към края си, а и този сезон беше доста меко времето. Започва леко да се затопля, а по магазините наизваждаха новата пролетна колекция. Останаха едни хубави модели, ама преоценени, защото им мина сезона вече. А кой по дяволи си купува ботуши, които ще носи вероятно чак догодина?! Нали все искаме да сме в крак с модата. Та, разхождаме се аз и моите заприличали вече на цървули – ботушки, а краката ми вътре направо са кипнали, защото времето взе да става все по-топло. И аз се спирам пред новооткрит магазин за обувки. Там на витрината има няколко невероятни модела от пролетната колекция. Гледам аз и не мога да откъсна поглед. А моите пътъци някак се опитват да ме отлепят от тротоара и да ме поведат към място, където няма изкушения. Сякаш ще сме си предани цял живот! Връщам се на другия ден, смело пристъпвам прага на магазина и посочвам целеустремено точно онези сладки обувчици барнати в розово (доста навлезе този цвят напоследък в мъжката мода). Отново милата продавачка ми подава пакета и с любезна усмивка отправя същото послание към мен както и предишния път, когато получих предходната си придобивка.
Това, което изтласка мислите ми в тази посока е не разнообразието на обувки, които са пред очите ни всеки ден и навсякъде. Преди всичко, никой не носи и не е носил цял живот само едни обувки. Като започнем от там, че докато расте тялото ни, растат и ходилата ни, оформяме характера си. Тогава обувките които носим, се налага да подменяме по-често, защото растежа ни го изисква. Така се обуславят и краткотрайните взаимоотношения между пуберите. Все още няма точно определени параметри на целите и желанията ни. Когато физическият растеж спре, започва да прогресира умствения. Идва времето, в което създаваме и оформяме ценностите си, а критериите ни стават изключително силно-обуславящи цялостното виждане за живота. Не се задоволяваме само с един чифт обувки, най-образно казано. Питам се има ли някой, който да не е поглеждал през витрината, та дори и без ясното намерение да се сдобие с нов, по-модерен и луксозен чифт. Всички искаме да сме в крак със собствените си изисквания и настъпващи метаморфози. До кога ще е така ли?
Моят мил и много обичан от мен дядо, спря да си купува обувки на 65. Живя до 85 и през последните двадесет години т живота си износи всички обувки, с които се беше снабдил докато беше млад. Последните години от живота си посвети на жената до себе си, без да поглежда през витрината за нещо по-модерно ... това вече не го вълнуваше. Имаше предостатъчно и беше щастлив да ползва тези перфектни обувки, които напълно заемаха формата на краката му.
Ще дойде времето, когато всеки от нас, ще има друга визия за живота, не е нужно да чакаме до 65, за да разберем, че до нас стой човекът, заслужаващ да бъде харесван и обичан моногамно. Да, обувките ще сменяме сезонно, но човешкото същество не е просто вещ за подмяна … има смисъл да от постоянството, а изкуството да обичаме е много повече от задоволяване на временни материални щения.
това е нещо, което написах скоро и реших да го споделя ....
ще се изкефя и на критика и на положителни отзиви ...
***********************
Любимото ми занимание е да си купувам нови и скъпи обувки. Обичам, наистина много обичам красивите обувки независимо за кой сезон са предназначени. Когато бях малка поставях новият чифт до леглото си, за да запазя усещането, че съм с тях дори докато спя. Разбира се, това се правеше само през първия ден, когато все още бях в еуфорията от придобивката. В страстта си към обувките започнах да намирам аналогия с човешките взаимоотношения и макар и да е странно сходството, манията ми към чипиците, има огледален образ на една връзка.
Новата придобивка
Сдобиваме се с нови луксозни ботушки, последен писък на модата. Изтънчени, елегантни и достатъчно изискани, за да допълват собствения ми неповторим имидж, когато стоят на финия ми крак. Усещането за допълване напомня гледката на красива млада дама под ръка с привлекателен мъж, стоящ като луксозен аксесоар към цялостния й неповторима визия. За да бъде постигнат ефекта, е трябвало да инвестирали много в тези обувки, висели сме многократно пред витрината на магазина и сме съзерцавала така желаният чифт. Били сме готови да жертваме доста време и усилия, в това начинание, само и само те да станат наши. Не е изключен и варианта друг преди нас точно под носа ни да е взел последният подходящ номер и да сме останали „на сухо”. Със същия влажен поглед вперен в едни обувчици, всъщност гледаме и обекта на нашите желания. Понякога дълго време прекарваме в съзерцание на желания човек, докато се осмелим да се докоснем в него. Идва обаче заветния ден, в който мила продавачка старателно подготвя бленуваните обувки, поставя ги внимателно в красива картонена кутия и ни подава пакета с пожеланието да ги носим със здраве. Ето, че мечтата се сбъдна и сърцето направо ще гръмне, изпомпвайки тонове кръв към артериите. Има 15 минути до прибирането вкъщи, където новите обувки ще „заспят” на краката ни и тялото ни ще ликува в радостни конвулсии. Цялата тази страст, през която преминаваме наподобява среща с някого, обсебил от дълго време съзнанието ни. Наблюдавали сме го тайничко, бил е във фантазиите ни, искало ни се е да го имаме веднага – точно като да влезеш в магазина и просто да посочиш номера и модела, който плащаш веднага и го отнасяш без колебание вкъщи.
Адаптацията
Първите мигове с новото създание са неповторими. Сетивата ни са напълно притъпени, защото тялото и ума ни са завладени от щастието, че сме осъществили една мечта. Нали не мислите, че говоря за първият чифт обувки? Все пак не сме ходили боси до сега. Това е поредният „уникален” за момента модел, който сме таргетили. Не е маловажно колко енергия се влага при избора и сдобиването с тази находка. Случвало ми се е да не мога да заспя цяла нощ в мисли за онова нещо, което прикова вниманието ми преди дни. Като че ли между мен и онези неща с готината подметка се получи добра химия. Е, ако не е обувка, а одушевен екземпляр е твърде възможно да си помисля, че химията е съвсем истинска. И така, вече сме на етапа, в който започваме да подносваме доста здраво патъците. Всеки божи ден, без значение от стила на облеклото ни, въпросните обувчици някак се вписват в тоалета ни. Макар и безупречната изработка, както и използваният качествен материал, не е изключено да усетим леко неудобство при носенето им. Всеки човек има своята особена анатомия на ходилата си. Няколко по-изпъкнали кокалчета в комбинация с все още не омекналата кожа на обувката могат да създадат страхотни проблеми и то доста болезнени понякога. Тези „търкания” в отношенията с обувките ни обуславят трудният преходен период. Тогава, когато ние започваме да лекуваме раните с мазила и специални лепенки за мазоли, а обувките мажем с препарати позволяващи на кожата да се „отчупи”, за да заеме формата на нашите деформации на ходилото. Да, факт е че след така нареченият „розов период” идва неизбежният период на адаптация и нагаждане между хората. Периодът обуславящ се с катаклизми в отношенията, когато неравностите трябва да бъдат изгладени и всеки един от двамата участници в отношенията трябва да прояви гъвкавостта и да заеме съответна форма в унисон с изпъкналостите или вдлъбнатините на другия.
Комфортът
След множеството усилия положени в насока адаптация, най-после сме постигнали търсеният ефект. Днес вече обувката е безупречно прилепнала към крака ни, няма нито едно местенце, където да ни убива и прави рани. Нали си давате сметка кога всъщност идва този перфектен момент? Нали помните всичките жертви, които трябваше да направим, за всички мазоли, които ни причиняваха тези страхотни ботуши? За да стигнем до тук, се налага да ги носим всеки ден в продължение на месеци, през целия сезон не ги свалихме от краката си, а приятели и колеги немееха пред упоритостта ни. На околните им писна да ни виждат всеки ден с едни същи обувки, а в един момент дори станахме незабележими с вече поизтърканите си обувки. Да, но те сега са ни наистина удобни и практични. Не искат никаква инвестиция, за да ги имаме и поддържаме. Те са ни предани и сме създали навика да ги носим. Какво ни пука за околните? Те ли носят нашите обувки, че ще ни дават оценка си?
Подмяната
Ама зимата е към края си, а и този сезон беше доста меко времето. Започва леко да се затопля, а по магазините наизваждаха новата пролетна колекция. Останаха едни хубави модели, ама преоценени, защото им мина сезона вече. А кой по дяволи си купува ботуши, които ще носи вероятно чак догодина?! Нали все искаме да сме в крак с модата. Та, разхождаме се аз и моите заприличали вече на цървули – ботушки, а краката ми вътре направо са кипнали, защото времето взе да става все по-топло. И аз се спирам пред новооткрит магазин за обувки. Там на витрината има няколко невероятни модела от пролетната колекция. Гледам аз и не мога да откъсна поглед. А моите пътъци някак се опитват да ме отлепят от тротоара и да ме поведат към място, където няма изкушения. Сякаш ще сме си предани цял живот! Връщам се на другия ден, смело пристъпвам прага на магазина и посочвам целеустремено точно онези сладки обувчици барнати в розово (доста навлезе този цвят напоследък в мъжката мода). Отново милата продавачка ми подава пакета и с любезна усмивка отправя същото послание към мен както и предишния път, когато получих предходната си придобивка.
Това, което изтласка мислите ми в тази посока е не разнообразието на обувки, които са пред очите ни всеки ден и навсякъде. Преди всичко, никой не носи и не е носил цял живот само едни обувки. Като започнем от там, че докато расте тялото ни, растат и ходилата ни, оформяме характера си. Тогава обувките които носим, се налага да подменяме по-често, защото растежа ни го изисква. Така се обуславят и краткотрайните взаимоотношения между пуберите. Все още няма точно определени параметри на целите и желанията ни. Когато физическият растеж спре, започва да прогресира умствения. Идва времето, в което създаваме и оформяме ценностите си, а критериите ни стават изключително силно-обуславящи цялостното виждане за живота. Не се задоволяваме само с един чифт обувки, най-образно казано. Питам се има ли някой, който да не е поглеждал през витрината, та дори и без ясното намерение да се сдобие с нов, по-модерен и луксозен чифт. Всички искаме да сме в крак със собствените си изисквания и настъпващи метаморфози. До кога ще е така ли?
Моят мил и много обичан от мен дядо, спря да си купува обувки на 65. Живя до 85 и през последните двадесет години т живота си износи всички обувки, с които се беше снабдил докато беше млад. Последните години от живота си посвети на жената до себе си, без да поглежда през витрината за нещо по-модерно ... това вече не го вълнуваше. Имаше предостатъчно и беше щастлив да ползва тези перфектни обувки, които напълно заемаха формата на краката му.
Ще дойде времето, когато всеки от нас, ще има друга визия за живота, не е нужно да чакаме до 65, за да разберем, че до нас стой човекът, заслужаващ да бъде харесван и обичан моногамно. Да, обувките ще сменяме сезонно, но човешкото същество не е просто вещ за подмяна … има смисъл да от постоянството, а изкуството да обичаме е много повече от задоволяване на временни материални щения.
Re: обувките
Нещо средно между фукня, снобаризъм и опит за есеистика...особено с "елегантната млада дама с аксесоара до себе си...".
А относно обувките - купувам си понякога обувки малко над средното (около 150-200лв) единствено, защото са удобни и по-качествено изработени (Camel Sport). Всички други доводи са си жива суетня...
In the crossfire...
А относно обувките - купувам си понякога обувки малко над средното (около 150-200лв) единствено, защото са удобни и по-качествено изработени (Camel Sport). Всички други доводи са си жива суетня...
In the crossfire...
критика
Звучи толкова материалистично че единствения въпрос който възниква е колоко часа реклами гледа тоя човек на ден - 12 или 24. Със същите думи и по същия начин може да се напише материал за отношението към гащите силиконовите цици или червилата и гримовете. Такива писания не ме дразнят но не ме и впечатляват. Демокрация сме - всеки има правото да е тъп колкото си иска и колкото му позволяват възможностите.
хм...
Това с "нещата от живота" е запазена марка на списанията "Плейбой" и "Максим" предназначени за умствено и емоционално бедни хорица (горките те - искрено им съчувствам).
Ако успееш да ме убедиш, че нещата от живота са скъпите яхти, Ламборгини Незнатамквавочелло или часовник от 4000 евро печелиш. Тогава статията за обувките напълно ти отива. В тоя тон повече се интересувам от физиците в ЦЕРН, отколкото от обувките ти и "лъснатия" ти мъж.
П.С. Извинявам се за грубият тон, но парвенющината във всякакви форми ме кара да ставам ироничен и саркастичен
. Надявам се да ми простите тази невъздържаност.
In the crossfire...
Ако успееш да ме убедиш, че нещата от живота са скъпите яхти, Ламборгини Незнатамквавочелло или часовник от 4000 евро печелиш. Тогава статията за обувките напълно ти отива. В тоя тон повече се интересувам от физиците в ЦЕРН, отколкото от обувките ти и "лъснатия" ти мъж.
П.С. Извинявам се за грубият тон, но парвенющината във всякакви форми ме кара да ставам ироничен и саркастичен
. Надявам се да ми простите тази невъздържаност.
In the crossfire...
Редактирано от nikie на
Re: хм...
ako kaвички и "
" не ти стигат да разпознаеш употребата на понятието "нещата от живота" в ироничното му значение, проблемът си е само твой. 
А грубостта (ти) е признак на ниска култура, неудоволетвореност от живота и комплескираност.
Въпреки всичко ти желая приятна вечер!
Freiheit ist die Freiheit der Andersdenkenden.
" не ти стигат да разпознаеш употребата на понятието "нещата от живота" в ироничното му значение, проблемът си е само твой.
А грубостта (ти) е признак на ниска култура, неудоволетвореност от живота и комплескираност.
Въпреки всичко ти желая приятна вечер!
Freiheit ist die Freiheit der Andersdenkenden.
