Неблагодарни снахи

Ха, сега да Ви видя мили снахички и аз съм една от Вас. Но съм благодарна и на малкото което съм получила. С такт, търпение и отстъпки се стремя да запазя добрите отношения. Още отсега се поставям на мястото на моята свекърва не че тя е идеална, нито пък и аз.

Не звучиш много ясно... Ти снаха, свекърва или свекървозавър си?

Като станеш свекърва тогаз пиши ...

За бога пишете правилно, бе!

Ние, останалите, ще горим в ада.

Думи, думи и нищо повече

Айде свекитата сега имат възможност да ни оплюят както следва.......

В постинга ти съзирам две големи заблуди, на които се робува и които съсипват отношенията. Първата е, че свекървата следва непрекъснато да дава и подава. Втората - че й се дължи благодарност както за това, което дава, така и за това което натрапва, а също така и ако нищо не дава.

Свекетата нямат време да стоят пред компа о цял ден.

По- добре това да правеха отколкото да се бъркат където не им е работа, и да дават акъли и съвети когато никой не им е поискал, всичко замаскирано под така удобната за тях "помощ" ( видиш ли неоценена).
Темата снаха-свекърва е стара колкото света и едвали ния тук ще можем да кажем кой е крив и кой прав всеки си знае за себе си и си разглежда проблема от своя гледна точка. Но истината е че никой няма право да подрежда живота на другите както на него му е угодно.......независимо от коя страна на "монетата" е, преди всичко толерантност, уважение......а най-добре по-далече да живеят една от друга.

Свекитата нямат време по цял ден да седят пред компа, но имат цели дни и нощи на разположение да измислят с какво не им е угодено и да търсят виновника за това.
И понеже съпрузите им отдавна не им обръщат внимание, синовете са идеални, защото са създадени от свекитата, то най-удобната мишена са снахите - тези невъзпитани, неблагодарни, мързеливи и егоистични същества..., чието единствено предназначение е да продължат рода. Останалото е работа на свекитата...

Защо да не стоят, с какво толкова са заети. Ако са пенсионерки и нямат съпруг, най-добре да висят в интернет и да си търсят другар в живота, а не поводи да гостуват на сина и снахата.
Не може ли да се живее без да се досажда все пак.
Една моя приятелка, млада жена сподели, че свекърва й непрекъснато й праща майка си на гости, а бабата виси по много часове. Като изразила недоволство, свекървата казала: "Е колко и остава на мама да се порадва".
Очевидно, и за младшата и на старшата свекърва "да се порадваш" означава да се натрапиш и да досаждаш.

Ами явно те са по добронамерени от Вас и не се сещат,че може да Ви досаждат.Това е по скоро е внимание от тяхна страна.Кажете им да не идват във Вашия дом и това е.

От няколко години.Научила съм се никога да не давам излишни съвети,освен ако не ме попитат.Не взимам и страна в спорове или неща от сорта.Дори и да се налага да отида при някое от децата си първо звъня и питам дали може,дали не са заети и т.н.Впрочем това съм го правила винаги и с близки и познати.Моята майка много обичаше да се бъркоти в живота на всички с абсолютно безмислени даже психически натоварващи съвети.В замяна на това пък свекърва ми беше прекрасен човек.Много ми е помагала.Винаги ме изслушваше и кой знае защо често беше на моя страна.Под сурдинка са ми пошушвали,че съм и влязла под кожата.За съжаление не е между живите вече.

защото моята е точно такава?

А мъжът ти какъв е? Путю Трънкин? Защото властните майки обикновено са възпитали точно такива синове.Аман от момини синчета.

Е, тук ще ти кажа, че грешиш!

Всичко зависи от сина. Вече описах как навремето баща ми - млад военен е поставил граници на майка си и до края на живота си тя ги спазваше.
Вдигнала се тя от северното градче в Пазарджик да види младата булка. И понеже тая булка хем много млада, хем не е оная, дето си била харесала, баба се нацупила и не искала да погледне снахата. Баща ми казал на майка ми да сложи обяд, после й постлали да си почине и излезли. В четири се върнали, завел я на гарата, качил я на влака и й казал, когато обикнеш жена ми, тогава ще дойдеш. И баба си заминала ревяща по живо по здраво. Като се прибрала, дядо я наковал едно хубаво, че така посреща снахата и след два месеца се върнала натоварена с армагани и извинително писмо, написано от дядо. Повече никой никога не чу какъвто и да е упрек или недоволство. Хвалеше снаха си на ляво и дясно и ни учеше че имаме най-хубавата и най-добрата майка.
Просто е, но къде сега такива мъже.

Много ми хареса вашето мнение. В този момент съм само дъщеря и снаха, но и бъдеща свекърва. Надявам се някога да приличам на моята /не се намесва в отношенията ни, разбира притесненията ми по отношени е на сина ни и помага, когато я помолим/. Надявам се също така да съм толкова енергична като майка ми, която се опитва да е в помощ на целия свят, понякога ми е трудно да я убедя, че се справяме с ежедневието си и без нея, а има доста ангажименти и без порастналите си деца и внука си.
Момечета, не съдете прекалено строго жените, които са отгледали нас и нашите половинки. Някога и ние ще сме тези, които са убедени, че децата ни не знаят нищо за света, живота, семейството и възпитанието на деца.

Трябва да прояваваме търпение и разбиране, естествено. Но има неща, които не се търпят и това е недобронамерената намеса, поднесена под формата на помощ. Просто нещата трябва да се разграничат.
Много жени, които не са имвали хубав живот заради свекървата, вземат та си отмъстят за минали страдания на съвсем невинния нов човек, дошъл в дома им. Това е недобронамерена намеса. Да не говоря за свекървата, която си иска сина обратно за да й прислугва и да се ожени, за която тя избере. Или пък свекървата, която е обхваната от мания за доминиране и като няма над кого, защото никой не я бръсне никъде, се домогва да доминира семейството на сина си.

Знам, че е неприлично да поставям определения за някой без другите да го познават, но да си кажа - по мое мнение майката на мъжа ми е хем проста, хем нахална, и крадлива, и е....ва / това последното свекър ми се оплакваше - бог да го прости/ и още много и -та.
Повод за днешния скандал между мен и мъжа ми: Вчера / 04.10.2008 / свеки полива усилено някакви безсмислени и прецъфтели храсталаци и понеже ние плащаме всичко, аз реагирам " Не се уливай с поливането, защото прогнозата за неделя е дъжд".Хай де бе - ти ше кажеш.Те по вестниците нищо не познават. До тук добре, тихо и културно.Настана вечер и прибираме се ние, а маркучът отвън разпънат, тя само дебне да сгащи сина си на вратата и почва да ме сочи с пръст, че съм поливала, ама не е сигурна, защото не ме е видяла или за по-сигурно почва да го убеждава, че аз много обичам да поливам нощем, което си е верно, но само в горещ летен ден.А то какво, големият ми син си мил моторетката с маркуча и типично, както за него, така и за татко му зарязал го , щото го мързи да го прибере.Но по-кофтито е, че свеки гледа да използва всеки възможен , дори и най-глупав повод , за да ме накисва пред съпруга.Като разбрах за какво става въпрос се немесих, но малка невъздържано и казах да не пипа маркуча изобщо/ ма защо, почва да се мазни, ама щях да го прибЕрЕМ./Че го прибереш, ама той внука ти за кво е, няма да го глезиш, както и сина си.Бе не може да им вървим по гъза цял живот.Пък при нас така стана , че сме с двама сина.А тя жената си е с психика на слугиня.И постоянно това е правила, с извинение лизала е д..то на някого, за да и пусне трохички.Била е хигиенистка, съжалявам, че звучи малко грубо.Като останахме в стаята без майката на мъжа ми аз се опитах да се защитя и казах, че не е честно тя пред прогноза от дъжд да полива през деня и после да се опитва да ме топи вечерта, па и да се мазни и да помага на мързела на сина ми.Но всичко това съм го казала с толкова спокоен тон и без капка срам, че мъжа ми изведнъж кипна, каза че му е писнало и от двете ни, че в случая много рязко съм я накарала да се разкара от там дето не и е работата и първо бутна от масата всичко възможно, на земята падна съда със захар, стъклена чаша на парчета през това време влезе майка му, да не изпусне екшъна, барем съм изяла боя, което за нейно нещастие не се е случвало за последните 15 години, откакто сме заедно, та измисли си някаква лъжа, за която е дошла при нас, разкарах я някак си, но после се опитах да я имитирам пред мъжа ми как слухари на вратата с големите локатори и така съм направила някаква смешна физиономия, а той направо се вбеси страшно много.Не мога да разбера, защо като показвам, че не ми пука, той така се ядосва, а ако седна да хленча и да се тръшкам - може да се обясняваме и до утре/ и без екшън/.Та той затръшна яко врата със стъкло, разхвърчаха се парчета, той се поряза, започна да ръкомаха, да хвърчи кръв и захар и всичко, оная слухтари, децата гледат уплашено.Е значи, че за да всичко мирно и тихо трябва да мълча, да ама ми омръзна от мълчане.Грях ми на душата, но бабката е на 80 и вече отправям горещи молитви Господ да ме отърве от нея по най-безболезнения за всички начин.

Та мила Джина, дори да си пуснала темата просто като закачка, да си поначешем крастите, благодаря ти, че като написах какво мисля малко ми поолекна.Иначе, ако са разприказвам в къщи се стига до кръвопролития.
Да приемем, че си искрена, пожелавам ти ентусиазмът ти да не те напуска никога и добрите намерения да си заслужават усилията.Сигурно свекърва ти е свестен човек.Понякога във фантазиите си ми се иска пак да се омъжа и да попадна на нормална свекърва, ама е късно вече, в крайна сметка аз много си обичам сина и, пък нищо, че е 50 % от нея.