втори шанс...
4 отговора
0 прегледа
втори шанс...
Досега се опитвах повече от 25 години сам да спра да пия.Опитвах всички възможни начини да го направя и нищо не се получаваше-винаги след период на трезвост/сухота/ се връщах отново към алкохола.Кошмара,в който живеех независиво дали с алкохол или без алкохол беше неописуем.Ставаше все по-зле и по-зле с всяко поредно запиване.Доста пъти съм бил буквално на косъм от смъртта,но това не ми попречи да продължавам да пия с идеята,че "нямам проблем с алсохола".
Сега вече втора година по Програмата на АА след една издънка през декември миналата година все по-често плача от радост.Почнах да виждам.Аз,който повече от 25 години бях "сляп" от оковите на болестта почнах да виждам!Да виждам Красивото и да се радвам на него.Не само да виждам Света около себе си,а да живея в него все по-свободен от болестта си.Все по-често се замислям това дали е вярно и дали се случва наистина на мен?Това аз ли съм всъщност?На моменти дори се плаша от това,което е непознато за мен,но пък е най-красивото,случвало ми се досега през годините с пиене и без пиене.
Тази вечер като се връщах от разходка слушах една песен на плеъра и сълзите ми потекоха от очите.Почти се разплаках като малко дете.Сетих се,че ми трябваха близо 40 години на страх,страдание,пиене,загуби,раздели,само и само нещастия........
Благодарих така,както често го правя,но се помолих да бъда предпазен от самосъжаление,тъй като видях как съм пропилял най-хубавите години от живота си в борба с алкохола.
Но сега като чувствам какво се случва с мен,което дори ми е толкова непознато,че дори се плаша на моменти виждам,че не всичко,което съм преживял е било напразно.
Надявам се,че сега имам Шанса да живея своя втори Живот без нуждата от алкохол и вещества,променящи съзнанието.
Благодарен съм на Анонимни Алкохолици,на Бог,на спонсора си,на майка си,на всички свои събратя,които ми помагат да изживея своя втори Живот.
Бъдете здрави,приятели и нека всеки от нас изживее своя Втори Живот, без нуждата да се връща отново в миналото на страдания, и безпътица.
Бъди себе си.
Сега вече втора година по Програмата на АА след една издънка през декември миналата година все по-често плача от радост.Почнах да виждам.Аз,който повече от 25 години бях "сляп" от оковите на болестта почнах да виждам!Да виждам Красивото и да се радвам на него.Не само да виждам Света около себе си,а да живея в него все по-свободен от болестта си.Все по-често се замислям това дали е вярно и дали се случва наистина на мен?Това аз ли съм всъщност?На моменти дори се плаша от това,което е непознато за мен,но пък е най-красивото,случвало ми се досега през годините с пиене и без пиене.
Тази вечер като се връщах от разходка слушах една песен на плеъра и сълзите ми потекоха от очите.Почти се разплаках като малко дете.Сетих се,че ми трябваха близо 40 години на страх,страдание,пиене,загуби,раздели,само и само нещастия........
Благодарих така,както често го правя,но се помолих да бъда предпазен от самосъжаление,тъй като видях как съм пропилял най-хубавите години от живота си в борба с алкохола.
Но сега като чувствам какво се случва с мен,което дори ми е толкова непознато,че дори се плаша на моменти виждам,че не всичко,което съм преживял е било напразно.
Надявам се,че сега имам Шанса да живея своя втори Живот без нуждата от алкохол и вещества,променящи съзнанието.
Благодарен съм на Анонимни Алкохолици,на Бог,на спонсора си,на майка си,на всички свои събратя,които ми помагат да изживея своя втори Живот.
Бъдете здрави,приятели и нека всеки от нас изживее своя Втори Живот, без нуждата да се връща отново в миналото на страдания, и безпътица.
Бъди себе си.
Re: втори шанс...
Извинявам се на всички,на които споделих,че Анонимни Алкохолици ми помогна и помага да Живея в Трезвеност.
Тази вечер като прочетох какво е написано в дира, с алкохлишкия си болен ум си помислих,че съм "разбутал гнездото на осите".
И като ответна рекцция "осите" се разхвърчаха с опасност някой от АА да бъде ужилен.По-точно АА като цяло да бъде "ужилено".
Сега се сещам един случай преди години като бяхме с децата на село.Минавахме край една постройка и децата пробягаха оттам,тъй като знаеха,че там има оси.Осите се разгневиха и полетяха бесни около мен.
Децата се разминаха с ужилването,но мен успяха да ме докопат.След този случай децата се смееха,а аз се ядосах,че станах "жертва" на това,което те направиха,а аз въобще нямах никаква вина в случая.
Дали имам вина,че споделям своето възстановяване по Програмата на АА не зная.Също така не зная дали ще бъда трезвен утре,но като споделям това,което ми се случва и то е най-доброто от всичко познато ми досега, се надявам на поне още един трезвен ден.
Днес за пореден път просто забравих,че съм алкохолик.Чувствах се превъзходно,въпреки натрупаната умора.Като прочетох написаното в дира даже си помислих-"Ами ако съм вече бивш алкохолик?".....
Ами ако наистина е така то още от сега мога да си попия малко, след като няма вече опасност от реакция?Да се насладя на пиенето с "мярка".........................
Благодарен съм на всички пишещи тук,независимо дали подкрепят Анонимни Алкохолици или са против АА.
По този начин успявам да си припомня калко Коварна болест е алкохолизма и как чака всеки удобен момент за да ми каже:
"Ти нямаш проблем с алкохола.Вече си добре-излекуван си.Намаш нужда от АА."
Или пък другия вариант,който е доста краен и идва след доста натрупани "грешки" ,затрупани с най-"основателни оправдания-"Има ли някакъв смисъл?"
Или още един доста срещан вариант:
"Майната му-Програмата на Анонимни Алкохолици не работи!"
Не искам да казвам дали работи,но от собствен опит виждам,че Програмата на АА работи толкова,колкото аз работя по нея.
Благодаря ви,приятели от АА и "анти АА",че споделям с вас, и мога да си"сверявам часовника" по всяко едно време на денонощието.
Бъдете здрави и трезви.
Бъди себе си.
Тази вечер като прочетох какво е написано в дира, с алкохлишкия си болен ум си помислих,че съм "разбутал гнездото на осите".
И като ответна рекцция "осите" се разхвърчаха с опасност някой от АА да бъде ужилен.По-точно АА като цяло да бъде "ужилено".
Сега се сещам един случай преди години като бяхме с децата на село.Минавахме край една постройка и децата пробягаха оттам,тъй като знаеха,че там има оси.Осите се разгневиха и полетяха бесни около мен.
Децата се разминаха с ужилването,но мен успяха да ме докопат.След този случай децата се смееха,а аз се ядосах,че станах "жертва" на това,което те направиха,а аз въобще нямах никаква вина в случая.
Дали имам вина,че споделям своето възстановяване по Програмата на АА не зная.Също така не зная дали ще бъда трезвен утре,но като споделям това,което ми се случва и то е най-доброто от всичко познато ми досега, се надявам на поне още един трезвен ден.
Днес за пореден път просто забравих,че съм алкохолик.Чувствах се превъзходно,въпреки натрупаната умора.Като прочетох написаното в дира даже си помислих-"Ами ако съм вече бивш алкохолик?".....
Ами ако наистина е така то още от сега мога да си попия малко, след като няма вече опасност от реакция?Да се насладя на пиенето с "мярка".........................
Благодарен съм на всички пишещи тук,независимо дали подкрепят Анонимни Алкохолици или са против АА.
По този начин успявам да си припомня калко Коварна болест е алкохолизма и как чака всеки удобен момент за да ми каже:
"Ти нямаш проблем с алкохола.Вече си добре-излекуван си.Намаш нужда от АА."
Или пък другия вариант,който е доста краен и идва след доста натрупани "грешки" ,затрупани с най-"основателни оправдания-"Има ли някакъв смисъл?"
Или още един доста срещан вариант:
"Майната му-Програмата на Анонимни Алкохолици не работи!"
Не искам да казвам дали работи,но от собствен опит виждам,че Програмата на АА работи толкова,колкото аз работя по нея.
Благодаря ви,приятели от АА и "анти АА",че споделям с вас, и мога да си"сверявам часовника" по всяко едно време на денонощието.
Бъдете здрави и трезви.
Бъди себе си.
Re: втори шанс...
аз ти се радвам
знам колко е хубаво за пореден път просто да забравиш, че си алкохолик, защото аз напоследък така се улавям, че взех да забравям за хранителното си разстройство. Толкова ми е хубаво понякога, като се погледна и да се почуствам като всички останали хора...да си кажа нормална съм
А за АА, както ти беше написал тука някъде, "Програмата работи, ако ние я работим"
Вярвам, че Бог ще остане до всеки от нас, само дано ние да чувстваме присъствието му и да имаме хора до себе си
Вярвам в БОГ и в добрия изход
знам колко е хубаво за пореден път просто да забравиш, че си алкохолик, защото аз напоследък така се улавям, че взех да забравям за хранителното си разстройство. Толкова ми е хубаво понякога, като се погледна и да се почуствам като всички останали хора...да си кажа нормална съм
А за АА, както ти беше написал тука някъде, "Програмата работи, ако ние я работим"
Вярвам, че Бог ще остане до всеки от нас, само дано ние да чувстваме присъствието му и да имаме хора до себе си
Вярвам в БОГ и в добрия изход
Re: втори шанс...
Мисъл на деня
Когато на алкохолиците им се предложи живот в трезвост чрез следването на Програмата на АА, те ще си представят бъдещето без алкохол и ще се запитат: “Да, аз искам да спра да пия. Но нима съм обречен да водя, живот, в който ще бъда глупав, досаден и скучен като някои от благочестивите хора, които виждам около себе си? Зная, че трябва да се справям без алкохол, но как мога да го направя? Можете ли да ми предложите равностоен заместител?”
Намерих ли повече от задоволителен заместител на пиенето?
Медитация на деня
С Божията сила ще завоюваш света. Твоята побеждаваща мощ е Божията милост. Не може да има поражение с Бог. Искаш ли да направиш най-доброто от живота? Тогава живей колкото се може по-близо до Бог, Господарят и Източникът на живота. Твоята награда за зависимостта ти от Божията сила е сигурна. Понякога наградата ще бъде да се изправиш с подновена сила срещу живота, друг път ще преодолееш погрешното мислене или ще ти се разкрие нов начин на живот. Какъвто и да е успехът, той не е твоя заслуга, а работа на Божията благодат.
Молитва за деня
Моля се да мога да разчитам по-пълно на Божията милост. Моля се да мога да живея живот на победител.
Влезе нова пощальонка да ми носи едни работи. Не съм я виждал досега. Около петдесет години. Ама може да е и по-млада. Мирише на ацетон. Червено лице. Трепери. От наште. Дали в момента може да й помогне някаква интелигентност. Опитах да завържа подготвителен разговор за друг път, докато тя се опитваше да ми посочи къде да се подпиша. Хич не я слушаха ръцете и май изобщо не виждаше какво пише по листите. Питах я – за първи път ли носите тука пощата? Тя – явно си мислеше, че я питам заради неоринетираността си и си стегна максимално ръцете – аз първи път съм и затова не мога да се ориентирам още. Но аз ще ви я нося. В ранния следобед я видях и беше в по-добра форма. Явно е презаредила.
Защо не водя борба против алкохола?
Ами като се замисля върху мисълта – какъв живот съм обречен да водя без алкохол – няма смисъл. Най-ценното нещо за един алкохолик. Ефекта от питието. Този ефект, който ми е давал възможността да съм нормален. Да не се страхувам. Страхове. Тези дни ме навестяват много яко. Струпали са ми се едни работи и сценариите, които продуцирам, ме държат в напрежение. Почвам да губя търпение. Няколко пъти повишавам тон. Губя форма. Защо? Страх. Какво засяга този страх – достойнство, амбиции, сигурност, връзки, финанси - мога да се прецакам и тогава какво ще кажат хората за мене, ще ме изгонят, ще ми се присмеят, ще ме отхвърлят, ще се изложа, няма да постигна целите си, ще загубя пари, ще загубя уважение. Не мога да си го позволя. Ужас. Пак ще се прецакам.
Каква е грешката – моят страх, който е липса на вяра. Егоцентризъм – навика да пиша сценарии, да се смятам за най-важния в света, всички мене гледат, не мога да си позволя да допусна грешка, перфекционизъм.
Страхът че не съм част от хората, страхът че няма да оцелея, страхът че няма да имам това, към което се стремя.
И после много ясно, че ще пия. Ефекта. При ефекта изчезват всички тези страхове. Идва забавата, отпускането, веселието. Какво ми пука. И така години наред. Всичко, което го правих, го правих малко или много опиянен. Под ефект. Как един алкохолик да си представи, че може да живее без това? Невъзможно. Как да му се посегне на най-ценното.
Трезвен да съм правил секс? Някога много отдавна и май нещо не се получи както трябва.
Има ли някакъв заместител? Има ли нещо, което да даде същия ефект? Да ми прогони страховете, скуката, депресията, да ме успокои, да ме приспи, да ме направи част от хората? Има ли такова нещо?
Може би има – шеф и кройка, телевизия, хоби, книги, каквото си искаш и така нататък.
Да, ама те нямат силата, която ми е нужна за да живея. Не могат да премахнат депресията, страха, не могат да ме успокоят, да ме направят част от хората. Проблемът ми е вътрешен, ако някой си мисли, че не съм се намирал сред тълпи и шумни компании.
Само и единствено силата на Бог. Може да даде сили да се изправя срещу живота и непреодолимо погрешното си мислене. Да видя нов начин на живот, който да отговаря на всичките ми проблеми. Иначе играта е загубена.
Колко пъти чувам вече – ама то как ще живея без ракийката си? Цял живот съм си пил. Не съм като тебе. Аз си пия с кеф, на малки глътки. Ти си пил на екс. И при това си много млад и агресивен. Аз съм кротък. Аз не правя проблеми. Само си лежа.
Само дето вече жената и децата не щат да те погледнат. Без пиене не смееш да излезеш и животът ти е празен. Никой не може да те убеди, че това е безнадеждно и че болестта те убива. Сочиш за пример някакъв, който ти казал, че не бил пил шест години. Пропускаш малката подробност, че този пич живее в психиатрия и няма нищо. Никой не може да посегне на най-ценното. Вълшебната течност с неповторимия ефект. Така се е запечатало в съзнанието това съкровище, че е последната лъжа, която ще напусне потъващия кораб. Не може да се различи истината от лъжата. Дори в делир въпросът – пиеш ли? - предизвиква невероятна концентрация и стегнат наизустен отговор – нееееее, не съм пил! Като капитан на кораб, който последен напуска или остава на командния пункт и потъва. Какво му пука. Нали неговата основна задача е да потопи този кораб. Кой ръководи? Защо една от основните стъпки е да оставим волята и живота си в ръцете на Бог? Ами защото в противен случай остава под контрола на нещо много лудо.
Деца са отвратени, съпруги напускат, водят го пича овързан в памперси. И само след няколко седмици няма вече проблеми. Или ще пие контролирано. Или – не искам да слушам за тези Божии глупости. Ами давай тогава с капитана на мостика. Карай воден от интелигентността, каквото и да означава това интелигентност. Минах покрай една реклама. Фимата се казва Смарт Ас. Сигурно авторът се мисли за много умен. Ама дали се мисли за задник или за Асо? Може да се каже, че ребусът е доста интелигентно сметнат.
“Посланието, което може да привлече и задържи интереса на тези алкохолици, трябва да има дълбочина и тежест. В почти всички случаи идеалите им трябва да се основават на сила, по-могъща от тях, за да могат те отново да изградят живота си.
Ако мислите, че за психиатри, които ръководят болница за алкохолици, сме прекалено сантиментални, застанете до нас за известно време на огневата линия и вижте трагедиите, отчаяните съпруги, малки деца; нека решаването на тези проблеми се превърне в част от ежедневната ви работа и дори в част от съня ви; тогава и най-циничните няма да се учyдват защо сме възприели и подкрепяме това движение. Имайки зад себе си дългогодишен опит, ние чувстваме, че не сме открили нищо, което да е помогнало за възстановяването на тези хора повече от това алтруистично движение, което сега се разраства сред тях самите.“
Мнението на лекаря от АА.
И най-циничните...
Когато на алкохолиците им се предложи живот в трезвост чрез следването на Програмата на АА, те ще си представят бъдещето без алкохол и ще се запитат: “Да, аз искам да спра да пия. Но нима съм обречен да водя, живот, в който ще бъда глупав, досаден и скучен като някои от благочестивите хора, които виждам около себе си? Зная, че трябва да се справям без алкохол, но как мога да го направя? Можете ли да ми предложите равностоен заместител?”
Намерих ли повече от задоволителен заместител на пиенето?
Медитация на деня
С Божията сила ще завоюваш света. Твоята побеждаваща мощ е Божията милост. Не може да има поражение с Бог. Искаш ли да направиш най-доброто от живота? Тогава живей колкото се може по-близо до Бог, Господарят и Източникът на живота. Твоята награда за зависимостта ти от Божията сила е сигурна. Понякога наградата ще бъде да се изправиш с подновена сила срещу живота, друг път ще преодолееш погрешното мислене или ще ти се разкрие нов начин на живот. Какъвто и да е успехът, той не е твоя заслуга, а работа на Божията благодат.
Молитва за деня
Моля се да мога да разчитам по-пълно на Божията милост. Моля се да мога да живея живот на победител.
Влезе нова пощальонка да ми носи едни работи. Не съм я виждал досега. Около петдесет години. Ама може да е и по-млада. Мирише на ацетон. Червено лице. Трепери. От наште. Дали в момента може да й помогне някаква интелигентност. Опитах да завържа подготвителен разговор за друг път, докато тя се опитваше да ми посочи къде да се подпиша. Хич не я слушаха ръцете и май изобщо не виждаше какво пише по листите. Питах я – за първи път ли носите тука пощата? Тя – явно си мислеше, че я питам заради неоринетираността си и си стегна максимално ръцете – аз първи път съм и затова не мога да се ориентирам още. Но аз ще ви я нося. В ранния следобед я видях и беше в по-добра форма. Явно е презаредила.
Защо не водя борба против алкохола?
Ами като се замисля върху мисълта – какъв живот съм обречен да водя без алкохол – няма смисъл. Най-ценното нещо за един алкохолик. Ефекта от питието. Този ефект, който ми е давал възможността да съм нормален. Да не се страхувам. Страхове. Тези дни ме навестяват много яко. Струпали са ми се едни работи и сценариите, които продуцирам, ме държат в напрежение. Почвам да губя търпение. Няколко пъти повишавам тон. Губя форма. Защо? Страх. Какво засяга този страх – достойнство, амбиции, сигурност, връзки, финанси - мога да се прецакам и тогава какво ще кажат хората за мене, ще ме изгонят, ще ми се присмеят, ще ме отхвърлят, ще се изложа, няма да постигна целите си, ще загубя пари, ще загубя уважение. Не мога да си го позволя. Ужас. Пак ще се прецакам.
Каква е грешката – моят страх, който е липса на вяра. Егоцентризъм – навика да пиша сценарии, да се смятам за най-важния в света, всички мене гледат, не мога да си позволя да допусна грешка, перфекционизъм.
Страхът че не съм част от хората, страхът че няма да оцелея, страхът че няма да имам това, към което се стремя.
И после много ясно, че ще пия. Ефекта. При ефекта изчезват всички тези страхове. Идва забавата, отпускането, веселието. Какво ми пука. И така години наред. Всичко, което го правих, го правих малко или много опиянен. Под ефект. Как един алкохолик да си представи, че може да живее без това? Невъзможно. Как да му се посегне на най-ценното.
Трезвен да съм правил секс? Някога много отдавна и май нещо не се получи както трябва.
Има ли някакъв заместител? Има ли нещо, което да даде същия ефект? Да ми прогони страховете, скуката, депресията, да ме успокои, да ме приспи, да ме направи част от хората? Има ли такова нещо?
Може би има – шеф и кройка, телевизия, хоби, книги, каквото си искаш и така нататък.
Да, ама те нямат силата, която ми е нужна за да живея. Не могат да премахнат депресията, страха, не могат да ме успокоят, да ме направят част от хората. Проблемът ми е вътрешен, ако някой си мисли, че не съм се намирал сред тълпи и шумни компании.
Само и единствено силата на Бог. Може да даде сили да се изправя срещу живота и непреодолимо погрешното си мислене. Да видя нов начин на живот, който да отговаря на всичките ми проблеми. Иначе играта е загубена.
Колко пъти чувам вече – ама то как ще живея без ракийката си? Цял живот съм си пил. Не съм като тебе. Аз си пия с кеф, на малки глътки. Ти си пил на екс. И при това си много млад и агресивен. Аз съм кротък. Аз не правя проблеми. Само си лежа.
Само дето вече жената и децата не щат да те погледнат. Без пиене не смееш да излезеш и животът ти е празен. Никой не може да те убеди, че това е безнадеждно и че болестта те убива. Сочиш за пример някакъв, който ти казал, че не бил пил шест години. Пропускаш малката подробност, че този пич живее в психиатрия и няма нищо. Никой не може да посегне на най-ценното. Вълшебната течност с неповторимия ефект. Така се е запечатало в съзнанието това съкровище, че е последната лъжа, която ще напусне потъващия кораб. Не може да се различи истината от лъжата. Дори в делир въпросът – пиеш ли? - предизвиква невероятна концентрация и стегнат наизустен отговор – нееееее, не съм пил! Като капитан на кораб, който последен напуска или остава на командния пункт и потъва. Какво му пука. Нали неговата основна задача е да потопи този кораб. Кой ръководи? Защо една от основните стъпки е да оставим волята и живота си в ръцете на Бог? Ами защото в противен случай остава под контрола на нещо много лудо.
Деца са отвратени, съпруги напускат, водят го пича овързан в памперси. И само след няколко седмици няма вече проблеми. Или ще пие контролирано. Или – не искам да слушам за тези Божии глупости. Ами давай тогава с капитана на мостика. Карай воден от интелигентността, каквото и да означава това интелигентност. Минах покрай една реклама. Фимата се казва Смарт Ас. Сигурно авторът се мисли за много умен. Ама дали се мисли за задник или за Асо? Може да се каже, че ребусът е доста интелигентно сметнат.
“Посланието, което може да привлече и задържи интереса на тези алкохолици, трябва да има дълбочина и тежест. В почти всички случаи идеалите им трябва да се основават на сила, по-могъща от тях, за да могат те отново да изградят живота си.
Ако мислите, че за психиатри, които ръководят болница за алкохолици, сме прекалено сантиментални, застанете до нас за известно време на огневата линия и вижте трагедиите, отчаяните съпруги, малки деца; нека решаването на тези проблеми се превърне в част от ежедневната ви работа и дори в част от съня ви; тогава и най-циничните няма да се учyдват защо сме възприели и подкрепяме това движение. Имайки зад себе си дългогодишен опит, ние чувстваме, че не сме открили нищо, което да е помогнало за възстановяването на тези хора повече от това алтруистично движение, което сега се разраства сред тях самите.“
Мнението на лекаря от АА.
И най-циничните...
Редактирано от aлkaжa на