Даване и Получаване

В своя живот всеки от нас обикновенно преминава през две фази. Отначало ние укрепваме, очакваме и търсим подкрепа. След това идва етапа, в който други очакват това от нас.

Накратко Капитализъм и Комунизъм.

Ако всеки от нас си направи интроспекция, лесно може да прецени е коя фаза е.

Каквото получим, това и ще дадем. Ако получим светлина, ще може да дадем светлина. Ако получим мрак можем да дадем само тъмнина.

Разбира се повечето хора искат само да получават, а не да дават.
Значи ли това, че те са все още деца?

***
Йога БЛОГ

А по какво можеш да различиш светлината на луната от слънчевата? Нали разбираш, че често това, което приемаме за източник е най-обикновено огледало. А и това не е най-лошия вариант - огледалото поне дава що-годе разбираем образ на истниският източник. Ако е само светещ с отразена светлина сателит, който деформира истинската? Дали тогава това, което даваме, може да бъде различно от това, което сме получили?

Ако се абстрахираме от материалното,няма нищо лошо и да се научим да получаваме-знания,опит, любов.Трябва да сме отворени за тези неща.

Във всеки един момент, всеки един човек дава, според полученото и получава, според даденото - енергия в материална или емоционална равностойност.
Във всеки един момент съществува балансиране на енергиите, които протичат от и към човека.

Според мен това в общи линии е Принципа на даването и получаването.




Никога не казвай никога!

„Насила можеш да вземеш, но насила не можеш да дадеш”, както се казва. Когато искаш да дадеш, но се сблъскваш с тотално неприемане, единственото, което ти остава е да се оттеглиш. Мисля, че постигането на баланса, който описваш, е твърде идеализиран вариант.

Не е идеализиран. Номерът е да дадеш не това, което искаш, а това, което е необходимо. Да дадеш това, което искаш, е егоизъм. Ако дадеш това, което е необходимо, е любов.
А има и нещо друго - обикновено не сме наясно нито какво даваме, нито какво вземаме - нито пък от кого или на кого. Така че можем да си мислим, че "лекуваме" нечия слабост или даваме, но всъщност разпространяваме мрак, вместо светлина.

Ти май най-точно си го казал.
Каломаин е права - от любов се дава необходимото и поисканото, но ние винаги даваме според съзнателно или несъзнателно поисканото и получаваме на същия принцип (дори, когато всъщност не си даваме сметка за тези закономерности). Тази тема никак не е толкова проста :)
Един духовен учител от друга страна знае как да даде според истинската необходимост на ученика.

Аааа, нищо не съм казвала за поисканото - то не винаги е необходимо. Дори напротив - необходимото може да причини болка, и затова обикновено избягваме да си го искаме.

Необходимото на външен план може да е нещо не особено приятно, но на вътрешен има само едно възможно необходимо :) То никога не може да навреди на другия. Дай боже да можем винаги да го прилагаме
Ако съм направила прибързана перифраза на казаното от теб, прощавай

Интересна тема!

Нека поясня някои основни положения:

Какво е това "да даваш" и какво е "да получаваш"...

"На този свят си се пъкнал/а с голи ръце и ще го напуснеш с голи ръце"! е казано от дълбока древност. Нищо не "твое". Нищо не притежаваш!
Как тогава ще даваш?

Ако твоето дете отвори хладилника и ти "подари" един сладолед или една бира - то дава ли ти нещо? Ти си купил и сладоледа и бирата и всичко в хладилника. Също хладилника и апартамента и всичко в него.... Значи детето просто пренася "твоята бира от твоят хладилник" до тебе.

Ако приемем, че Бог притежава всичко съществуващо на тази планета и цялата Вселена и всеки атом в нея, тогава какво притежаваме ние наистина, за да го даваме на другите? Ние просто преместваме предметите от едно място на друго. Всичко е за ВРЕМЕННО ПОЛЗВАНЕ.

Човек НЕ МОЖЕ ДА СЪЗДАВА НИЩО САМ!

Всичко, което е създал човека - напр. разни нови пластмаси и др. материали са нищо повече от една нова КОМБИНАЦИЯ от елементи, които са взети от вече създадените от Бога на планетата. Бог не е създал леката кола, корабите и самолетите, но човека е взел елементи от вече съществуващите и ги е сглобил и направил тези неща. Всяка частица от тези "човешки творения" е взета от природата и нейните елементи. Значи човек може да комбинира и смесва елементи от природата и прави нови материи, но не може да произведе нито един нов елемент. Човек може да предава живот на новото поколение, но не може да създава живот.

Знаете ли моята дефиниция на "крадец" ?

"Човек, който има собствено мнение за местоположението на предмети и неща!" Значи, той просто премества разни предмети от къщите на другите в своята къща.... или ги продава...защото мисли: - Хм, тази вещ не и е там мястото, я да я преместя. Така мислят напр. всички цигани.

Добре. Ние не притежаваме НИЩО. Вещите, които наричаме "мои" са такива придобити чрез труда ни и закупени от нас законно. По закон ние решаваме дали да ги даваме на заем или подаряваме на другите. Същото важи за всички движими и недвижими имоти, коли и т.н.
Това е само една ИГРА.

Но... има ясна разлика м/у даването на материални неща и други.
Ако дадем или подарим един ТВ апарат на някого - това означава, че ние се лишаваме от него. Няма да можем повече да го ползваме. Край! Свършено е с него!
Но ако дадем на някого от своят опит и познания - ние нищо няма да загубим.
Ако аз науча един мой ученик, който никога не е пипвал пиано да свири да може да свири, от това аз нищо няма да загубя. Това важи за всичко, което даваме и не е материална вещ. Въпросът е: - Дали можем да даваме безкористно или винаги искаме отплата? Било с подобно даване или нещо материално... "Аз ще те науча как да правиш това, но ти ще ме научиш как да правя онова" Човешките взаимоотношения са базирани на ЕДНО ПОСТОЯННО РАЗМЕННО ДАВАНЕ-ВЗИМАНЕ. Някои, които вярват че всичко им принадлежи се чувстват често минати и измамени и изработени... Други, които вярват, че нищо не е тяхна собственост са най-добре и като ги излъжат не страдат...
- "Бог дал, Бог взел" казват те и продължават живота си.


uznai.homestead.com




Ако нямаш какво да кажеш, не го казвай в този клуб и то сега.....

Автор: Kaлoмaин
А по какво можеш да различиш светлината на луната от слънчевата? Нали разбираш, че често това, което приемаме за източник е най-обикновено огледало. А и това не е най-лошия вариант - огледалото поне дава що-годе разбираем образ на истниският източник. Ако е само светещ с отразена светлина сателит, който деформира истинската? Дали тогава това, което даваме, може да бъде различно от това, което сме получили?

Бих казал, че ние сме "по-близко" до Луната, отколкото до Слънцето. Затова и индийците следват Лунния календар, а не Слънчевия. Ако приемем, че само отразяваме като Луната, това означава, че сме сме огледала отразяващи Божествената светлина.

Следствие на това се оказва, че тези които приемат-получават светлина са като камъни,които не могат да отразяват, а тези които отразяват-дават са като огледала.

Може би затова се е появил израза: Каменно сърце

***
Йога БЛОГ

Автор: superdeep
Ако се абстрахираме от материалното,няма нищо лошо и да се научим да получаваме-знания,опит, любов.Трябва да сме отворени за тези неща.


Ти би ли си купил крушка, която цял живот се учи да свети, но никога не започва да свети?

***
Йога БЛОГ

Автор: Coorhagen*Willendorf
един за всички, всички за един

Така е. Отразяването-даването изглежда различно, но реално източника е един.

***
Йога БЛОГ

Автор: paparosko
Във всеки един момент, всеки един човек дава, според полученото и получава, според даденото - енергия в материална или емоционална равностойност.

Така е, само бих добавил, колкото повече даваш, толкова повече получаваш.

***
Йога БЛОГ

Автор: Awaken
Ако приемем, че Бог притежава всичко съществуващо на тази планета и цялата Вселена и всеки атом в нея, тогава какво притежаваме ние наистина, за да го даваме на другите? Ние просто преместваме предметите от едно място на друго. Всичко е за ВРЕМЕННО ПОЛЗВАНЕ.

Така е. Ние не можем да създаваме. Само той е Създаващия и Наслаждаващия се. Ние сме само огледала.

Може би това е целта на живота ни? Да станем перфектни огледала.

А едно перфектно огледало отразява-дава дори и най-малкия детайл на всяко Божественно качество-сила-енергия.

***
Йога БЛОГ

Хубаво мнение! Но защо трябва да се абстрахираме от материалното, което също е израз на знания,опит, любов...?

Много малко хора могат да дават гореизброените неща без Суета, просто за тоя дето духа и защото самата им естествена същност се изразява по този начин, без да са си поставили предварително и преднамерено да дават.

Хора, които искат да влезнат в ролята на даващи, на духовни, обикновено го правят за да задоволят Суетата си, която ги кара от своя страна да искат да изглеждат по определен начин:

"Суетността е най-странният учител. Тя не е обективна спрямо себе си.
Не може да приеме различията между това, което е, и това, което не е.
Непрекъснато води битка между това, което е, и това, което иска да бъде.
Преструва се, че е това, в което не може да се превърне - истината."

Затова си прав/а, че човек първо трябва да се научи да получава и то не какво да е, а наставления от учителя си, чрез които да стигне до истинската си природа. После даването е ЛЕСНО.



_________

Камъните също отразяват - самата Луна отразява като камък. Но не отразяват източника, а само използват светлината му за да бъдат видени - и може би объркани със източници.

Ако едно огледало отразява Луната, то пак не отразява източник - само деформираната светлина - егоизма на някой, който няма собствена светлина, а деформира това, което получава от източника, за своя слава.

Колко хора са способни да дадат според нуждите на другия, без да проявяват егоизъм? Толкова са малко (дори и родителите често не успяват), че с право може да се говори за суперидеализиране. Аз си признавам, че не мога, а дори осъзнавайки го, ми е трудно да спра да се вкопчвам в хората и в нещата, които обичам...

Колко хора са способни да дадат според нуждите...
______________________________

Аз бих задала далеч по-съществен въпрос.

Колко хора тук са готови да получават?

[линк]