Възрастните...

Когато им разказвате за някой нов приятел, те никога не ви питат за същественото. Никога не ви казват: "Какъв е гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?" Те ви питат: "На каква възраст е? Колко братя има? Колко тежи? Колко печели баща му?" Едва тогава смятат, че го познават...
вие какво ще попитате?

Аз не питам. Хората сами казват това, което им е на сърцето, а това ми помага да разбера и тях - начина по който гледат на останалите, какво ценят, какво мразят ... , а също така и този, за когото говорят - какви чувства може да събуди и как се отнася към себеподобните, какви са слабостите и силните му страни ... Изобщо много е хубаво просто да оставиш хората да изкажат това, което мислят и да не им се пречкаш.

Но пък понякога става така, че научавам неща, които бих предпочела да не знам. Защото ме поставят пред дилеми - да реагирам ли или не. И обикновено не реагирам, но оставам нащрек за всеки случай - ако се наложи.

Не знам, може би ще попитам за несъщественото, просто от любезност, защото другото е доста по-лично.

ще попитам за несъщественото, естествено, защото то вълнува мен, все пак съм втора цигулка.
а за същественото да се интересува детето ми, то все пак ще я играе играта.

Думи, думи и нищо повече

В моя случай е достатъчно да попитам кои са родителите му... Или поне фамилията. След час ще зная цялото му родословие.

Ако е непознат обикновено питам "Какво правите заедно" - децата са доста изчерпателни.

... и когато покажеш на възрастните картина на боа глътнала слон, те ще ти кажат, че това е просто една смешна шапка.

А пък аз ще попитам само - Тренира ли нещо, спортува ли, къде, какво и от колко време...

някой път хората не са чак толкова приказливи. Понякога човек иска да бъде попитан

попитали една дама "Каква зодия е?" и тя отвърна, че това е личен въпрос ...

то човек пред теб да го страх да си отвори устата
п.п. Какъв е твоя случай?

че тестването с картинакта - боа глътнала слон върши работа
Пък то за спортуването се разбира и без да питаш..

Най-вече питам сина си как се чувства с приятелите /приятелките/ си, приет ли е, щастлив ли е, допринасят ли тези връзка за развитието му по всякакъв начин.
/Той има страшно точен поглед за приятели, това е много ценно качество, признала съм го./

Което съм могла да му дам като възпитание и ценности до момента - дала съм го.
Да се меся по описания от теб начин е неетично.

неетично има в това да попиташ за някой "Какъв е гласът му?, Какви игри предпочита?, Събира ли пеперуди?"

Неетично е да го питаш "На каква възраст е? Колко братя има? Колко тежи? Колко печели баща му?".
Оспбено последното...

Признавам, признавам...
А от какво се разбира - спорта си е спорт. Ама може и балет да играе... а на тях не им личи особено във физиката, освен по перфектната стойка де, но ако е момче... хептен няма да личи.

... журналисти попитали - "Вие мъж, или жена сте?" отговорът бил - "Да, разбира се!" - така че зависи от въпросите какви да са отговорите

Винаги ще има въпроси....Няма отучване
Любимият въпрос на майка ми- Този откъде го познаваш?Като че ли ходя на някакви специални места,където хората са отишли да се запознават и някой ги представя един на друг....Прилича ми на баловете на дебютантките.
Когато чух за първи път за такъв бал/бях в 6 клас/,си представих,че са на шахматен турнир и правят "дебют",залата е пълна с шахматни дъски и всички са с очила.Като ги видях в бални рокли да танцуват валс,се разочаровах....

I`m blonde so please,speak slowly!

Вие май ме взехте за мезе, но ще ви простя, защото съм добро дете.

Не исках да те обидя - просто малко за настроение да разведря темата, не си мезе.. освен ако не си сочна шунчица...

МАЙТАПЯ СЕЕЕЕЕЕЕЕ

но пък това е истински случай - мога да ти пратя линк...

в никакъв случай! исках да кажа, че на едни обикновени въпроси хората реагират странно и различно ...лошо няма де, ама пък самата реакция също нищо ти подсказва за човека

на запознанство се оказва важно...