Меланхолична статистика

За да не оспамвам рожденническата тема на Дърт Роман, пускам отделна.
Какво се оказва-че романтиците масово са родени в депресивните есенно зимни месец, така ли?
Може ли да се каже, че Романтиката е присъща на хората, които първо са видели не яркото слънце, а листопада и снежния човек в парка?

Вярваме в зодии, асцеденти и планети, определящи земния ни път.
А какво определя дали ще сме романтични? Семейство? Себеизграждане на характер? Книгите? Приятелите? Или в крайна сметка има нещо вярно, че есенно зимните хора са по меланхолични, депресивни, което всъщност по утвърдено старо клубно правило е синоним на РОАМАНТИКА?

Пишете смело, аз по този въпрос хич не съм компетентна, защото съм жизнерадостно лятно бебе и не я разбирам романтиката.

Думи, думи и нищо повече

дрън-дрън.

(вехтеят, пренаписват или поне редактират), хората- циклофренеят тоже.
Тъй че, нищо не е неизменно. Освен това правило.

Аз не вярвам в зодии, но съм се чудил защо меланхолията минава за романтика...

Не знам! Аз не съм никаква романтичка - тук просто ми е симпатична компанията пиячи, затова не мога да кажа какво е характерно за романтиците. Аз съм си стабилна, уравновесена, хищна зодия и се самоопределям по-скоро като скептик, отколкото като нещо друго.

Нали! Меланхолията е приятна от време на време, но като цяло меланхоличните хора не са ми интересни.

добре де, гледай ся, тук масово се наобаждаха, че имат рожден ден есента.как пък да не се замисли човек.

Думи, думи и нищо повече

е нека да позная-ти си роден в интервала-ноември-февруари?

Думи, думи и нищо повече

е какво друго е романтиката, ако не меланхолия? обратното не важи.

Думи, думи и нищо повече

ти лъв ли си?
само не казвай скорпион.

Думи, думи и нищо повече

що пък?
толкова е хубава меланхолията-лежа си в унес на леглото, спомням си за НЕГО, който всичките ми приятелки са ме убеждавали, че не ме заслужава (мухъла му с мухъл), аз също съм убедена, но тоооолкова много ми липсва, бърша с кърпичка очи, разревавам се внезапно, успокоявам се внезапно (това продължава циклофренично би казал Киро) но си лежа в леглото, никой не може да ме изкара навън, не вдигам телефона, не ям, мисля си-"е как пък точно на мен да се случи това?"
спамя яко в клубове като любов, споделено, романтични души, чета "100 години самота", гледам "когато Хари срещна Сали", редувайки го с "Безсъници в Сиатъл".... и така, кажи сега не е меланхолията успокояваща?

Думи, думи и нищо повече

Аз съм януарско бебе. Не вярвам в зодии, биоритми, пълнолуния и тем подобни бля-бля. Да си романтик е въпрос на светоглед. Трябва да ти идва отвътре, просто да си такъв по природа.

знаех си, хайде още едно зимно бебе.
да, да-романтиката върви със зимата явно.
фактите трябва да се уважават.

Думи, думи и нищо повече

К'во им е на скорпионите, беееййй

и ти ли, котко?
всички ще се покажете сега, меланхолични, есенно-зимни романтици.

Думи, думи и нищо повече

Нямам се за романтик, а пък съм декемврийски изтърсак.
Но пък е вярно, че изпадам в меланхолия доста често, но това е по-скоро свързано с не дотам добре протеклата социализация на моята персона.

е не мога да повярвам.
ама тук няма ли нормални пролетно-летни хора?
само това са истинските романтици, които могат да усетят що е то "романтика", да оценят острата красота на кристала, без да мислят да го бодат в нараненото си депресивно сърце?

Думи, думи и нищо повече

Долна, мръсна есенна меланхоличка съм аз.

и няма да се оправиш като гледам каква порода романтици са те обградили.
сигурно слушаш тайно "идва есента, отива си лятото" и си правиш гердани от празни черупки на охлюви.
ние, летните романтици, връзваме опашлетата на голи охлюви и такива гердани носим-обичаме живота т.е.бля.

Думи, думи и нищо повече

Аз са бода в сърцето като за световно, права си.