как мислите,

кои са най-"интересните" случи от брака ви, които по някакъв начин са ви светвали лампичката, като...предупреждения, че нещата няма да ги бъде..
Т.е..някакви неща, които да потвърдят бабините деветини,че..йе това като ти се случи ...нещо няма да е наред?
..
Аз например се сещам няколко...
- още на годежа, пръстена не ми го подари бъдешия товага съпруг, а... свекърва ми.. Гледаше ме в очите и каза:" Кажи "мамо" и ще ти го дам!" ... видя ми се много.. хм. абе..още тогава ми светна една лампичка..
- въпросния годежен пръстен ми беше широк и исках да си го стесня, за да мога да си го нося...Свеки не позволи..Тя го била избрала..и..така да си стоял, че...като напълнея да ми става....Така и не успях да си го понося, а много го харесвах.. (съпруга си го прибра като се разделихме и..сега дори не знам къдде го съхранява..Може да го е върнал на "мама")
- загубих брачната си халка малко преди д амине година от сватбата..(пак ми беше широка...ама..упорито я "пазех".. и..явно толкова успях..зимата с ръкавицата се е изхлузила някъде..) Беше ми много криво..Свеки съзря лош знак в това..
- Всички пари,които "събрахме" на сватбата ги откраднаха от моята чанта няколко дни по-късно.. Не бяха много, но..съпруга много се разсърди..(а бяхме заедно и чантата беше непрекъснато в мен..- просто..в един автобус..- операция сръчни ръце..)
...
...
Като се замислих..мога цял ферман да напиша...
..
Темата ми хрумна от съседна тема от един пост на Ариел

Аз също си загубих халката още първата година




Някои неща са толкова сериозни, че за тях може да се говори само на шега!

Не съм суеверна.


Имала съм подобни случки, и то неведнъж. Но не съм се разстройвала, приемам подобни случки като част от ентропията, а не като злокобни знаци.


Ние пък си изпотрошихме почти всички стъклени и фаянсови неща в първите години след сватбата, включително сватбените чаши, защото се местехме от квартира на квартира, и при всяко местене нещо се чупеше или се надраскваше, или се раздираше, похабяваше...загубваше...


Нещо друго ми направи впечатление. С годините си променихме ужасно много приятелите и средата. От студентските години почти не ни останаха приятели, всичките са по чужбина. Семейните приятелства също се разкъсаха, заради стресовия живот...преди години се живееше много по-спокойно, и човек имаше време да излезе на кафе, да се види с родини, приятели...сега е ужасно, ако не видя някой случайно на улицата...да се засечем в бързане за нещо....то почти не мога да ги виждам редовно.


Но и това не го приписвам на суеверие, и не мисля, че е лош знак или съдба. Мисля го за закономерна необходимост, спрямо живота, който водим.

О, аз имам и още!
Три седмици преди сватбата кумовете, които бяха гаджета се скараха, та се наложи да подменяме кумовете. Красота!
Отидох да си запиша час в гражданското, но уцелих обедната почивка, та се наложи да чакам и страшно се изнервих. Поне си избрах гражданско, до което се стига лесно. Колко пъти след това вадих дубликат на акта!
Седмица преди сватбата една кола бласна дядото на съпруга ми, а седмица след сватбата той почина. До последно не можехме да разберем кой ще присъства и кой не.
Докато попълвахме документите се скарахме за моята бъдеща фамилия. Беше глупаво да я сменям, защото нашите фамилии се различваха с 2 букви. Все едно от Иванова да станеш Ивановска. Помня, че легнах на пода и заявих, че или си я запазвам или няма да се оженим.

аз имах на роклята си една хризантема, която е паднала и гост, който не познавам си я сложил на ревера и майка ми и зълва ми изпаднаха в паника, че нещо от "булката"се е изгубило, кумът ми омаза роклята с лютеница...преди това взимайки ме от къщи-колата не искаше да запали...и честно да си кажа-бях булка идиот- с рокля с попска яка...Капакът беше, когато отидох да си сменявам паспорта поради смяна на фамилия и семейно положение и логически се отправих към врата, къде преди си бях вадила паспорта- какво от това, че там имаше табела "Тъжни обреди"
още си се радвам като се сетя за случките...спънах целенасочено "младоженеца'" по стълбите изкачвайки се към залата за да чуем заветното " Обявявам ви за съпруг и съпруга"

хахахах
При мен също имаше проблем за фамилията на съпруга..
Цял живот не съм си харесвала своята и исках да си я сменя..Обаче..на съпруга беше още по-...нестандартна..
Та..като се заженихме, той не искаше да си сменям моята..(взе да вади някакви доводи,че за работата не е добре..(съвместната)) ама..това..в ония тоталитарни времена, нали се сещате,че изобщо не беше важно..
Та..аз и не настоявах да си я сменям, понеже..с моята поне си бях свикнала вече..
Обачееее..той да вземе,че да не сподели това с "мама"..
И..на сватбата, като взеха , че прочетоха , че съпругата си запазва фамилията и...като настана един смут.. Едни сълзи и сополи от свеки... Как така, тя преди 30г си сменила своята си фамилия, пък аз не искам да сменя моята!!!
Като се прибрахме в "къщи" тя още ми беше сърдита и...аз като най-млада и отстъпчива предложих да я сменя веднага..
Съпруга каза "НЕ"..
И..рев, сълзи, сопли...и твърдо"Нье" и...аз посредата..
Накрая предложих да си я допиша с тиренце..(как мразех тиретатааааа)
Та..се сдобих с две не особено симпатични фамилии.. Красота..
И дубликат на акта...естествено..Още от първата седмица..
За това пък..нито "мама" беше доволна, нито съпруга..
Абе..дали да не напиша книга... Толкова истории от сорта има още...

Не е от халката, шъ знайш. И нашите Мама Свеки ги беше правила и на мен ми беше широка, но просто я стесних и това определено не ни е повлияло. Виж, това с "мамо"-то наистина може да ти скъса нервите. При нас една леля деликатно ме подсети как трябвало да викам "майко" и също много ме издразни, въпреки, че принципно не съм се съпротивлявала срещу това обръщение, а просто срещу това, че някой си мисли, че може да ми го наложи.

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

то и аз не съм суеверна..
Ако бях..сигурно нямаше да се омъжа точно за този човек..по всичките тия причини..и още поне толкова суеверия..
..
Но някак Ариел ме провокира...
Може би нее лошо и хубави случки ( дето стоплят сърцето) да си разкажем..
Аз например още помня, как съпруга ме свали 2 етажа по стълбите на ръце..пред смаяните погледни на роднини и близки и на..."мама" разбира се..
Толкова беше щастлив.. а и аз..
..
Помня също че баба все ми казваше,че понеже "облизвам" чинията си, тенджерата или каквото там.. ще ми е "кална сватбата"... И..наситина имаше лек дъждец в този ден, но...имаше и слънце..Само сняг нямаше.., а беше през декември..

тъй де..то това беше ... странното..
Аз иначе никога не съм си и мислела,че може да имам друго обръщение към нея..
Просто..тия втренчени очи, трепереща ръка държаща годежния ми пръстен..
и..
Абе..тоя годежен пръстен, не трябва ли ТОЙ да ми го подари?
Все пак..се предполага,че се сгодявам за Него а не за НЕЯ ?
Знам ли...и тогава ми се видя странно и сега..
Не,че е важно... ама.. всякаква романтика липсва..като ти го подари свеки..с жаден поглед да й викаш "мама"...

И при мен имаше доста странни, че даже смешни случки на и около сватбата ни с бившия.
Той реши, че трябва да си сменя фамилията, не ми се искаше.... ама заради него реших да я сменя. Само където един час след като бяхме вече официали съпрузи, той ме дръпна настрани и аз чух да ми казва- не трябваше да си сменяш фамилията, вкарваш ме в излишни разходи за смяна на личната ти карта. Онемях.... така и не си смених документите.
Вечерта когато се прибирахме той избърза напред да влезе сам в двора на къщата, посрещна ме племенницата му/тогава 12г. / с едно менче с вода- за късмет. Детето изля водата от прага на вън, защото бившия й се скара да не полива на вътре към къщата, че да не измокри- а там е цимент...
А вечерта, като за капак на всичко трябваше да си легнем директно на дюшеците... т.к свеки си беше изпокрила всички чаршафи, ако знаех щях да си купя. Наложи се да постеля едно домашно одяло... добре, че поне него си носех
Сега като се сетя за тези случки ми е хем смешно , хем странно.

Дали е възможно щастие- без това да наранява другите

?

Ако изобщо има пръстен, трябва да е от него. Ама така е в цивилизованите общества. Ние сме в ориента и тук мама и тате все още си мислят, че те избират булката. Иначе, при нас пък и нямаше пръстен, ама Мама Свеки ме дари с някакви неща. Още имам платове за около 40-годишна криза.

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

Нещо нищо не мога да се сетя. Аз като човек-икономист секнах устремЪТ на съпруга за халки, и извадих от сейфа тея на дядо ми и баба ми, така де, туршия от златни дрънкулки няма да правим я, достатъчно стойностни и старинни бижута за поне още едно поколение имам.
За семейното жилище па ептен спор нямаше - аз живеех в собствено, та беше ясно.
За фамилията - прибавих неговата с тире, все пак добавям един човек към себе си, нали?
Милата свеки и любимата тъща са "лельо", свекъра - чичо. Ма ние се знаем от деца, и така сме им казвали. Майката и бащата са едни единствени.
Отиваме в Благоевски райсъвет, подаваме документи и медицински, и жената на регистрацията ни казва - най-близката възможна дата е 11.11. Искате ли да ви дам и 11 ч като час???

The Show Must Go On.....

Той и халката не носеше изобщо...
Никога не е носил пръстен..
И..казваше,че му пречи на работата...
Вярвам му, защото е архитект и по онова време всички чертежи се чертаеха с линеал, а не с АУТОКАД..
Аз..винаги съм му подарявала, каквото би ползвал...и не еимало оплаквания в тази посока.
..

Късметлийка...
Свеки още пази дори чаршафите, които моята майка ни подари...Съхранява ги.. Отвреме на време се обажда да ми "напомни" ,че са при нея и..да си ги взема, ако искам...
Както и разни одеала от други роднини...
И..всичките ни сватбени подаръци още стоят "на село" пакетирани...
Така и не знам защо, "мама" реши,че няма къде да ги сложим и..всичко си е чисто ново и неупотребявано..
С изключение на един сервиз за чай от нейна приятелка, коят ого подари от сърце да си го чупим със здраве - обикновен, порцеланов ... И понеже беше от сърце и понеже нямахме друго.. си го ползвахме от първия ден..И..до сега няма нищо счупено от него...
..
А платовете.. един ден можеш да ги подариш на снахите ...от баба...

и аз исках 11.11...ама не смогнахме да се организираме за тогава,че..."мама" искаше всичко да е под контрол..Така остана 11.12...
Защото..несъществуващата дата в календара всеки месец е 11-ти..
Та...така..
За това пък..в 10 часа..
..
Ей за това не си се развела ти...Защото не си имала..."знаци"
Ей..как ми стана хубаво,като те прочетох..Ученическа любов..
Веднага си представих онези баба и дядо от ЗЛатни пясъци..с бастунчетата..дето се държат за ръка...
Тя с розова ризка и бял панталон, той с бяла ризка и светли син панталон..и..очилца... и..едни такива...щастливи...
Пожелавам ти го...
Може и на Хаваите..

Муахахаха, ний такова нещо забранихме - кумът дава, бабата дава, 5 одеяла и ковьорче за над 'рубина'. Условието беше - или ние одобряваме поканените и сценария на мероприятието, или отиваме само с кумовете.

The Show Must Go On.....

O. .. при нас..свеки беше инициатор на всички сценарии...
Никакви подаръци от никого за никого..
Никакви пари за да не става селска сватба..
В резултат, само някой роднини, които не бяха информирани за правилата (предимно от моята рода) дадоха някакви пари.. а леля ми донесе одеала, майка чаршафи..ама..не като подаръци, а по-скоро за да имаме, понеже сме младо семейство..Баба ни даде пари за пералня машина..защото това подарила на всички други внуци...(ние не я купихме, понеже "мама" отсече, че няма място в нейната къща за такава..пък и те не перат добре...Та..всичко на ръка..ама..свиркай си...- свиква се..)
Пък..приятелите донесоха разни кристални неща...(дори не знам вече кой какво..толкова време мина,.и всичко си стои с картичките ...пакетирано..на село..)
Та така..
Иначе.. идеята с "свекъра подарява на младоженците тристаен апартамент", "тъста подарява на младоженците автомобил " и т.н... "простотии" ми бяха спестени..

.. аз си имам универсална " червена лампичка" - все така ми се случва, че цикълът ми идва в най-неподходящия момент, явно, за да ми подскаже нещо си... Та и в сватбената нощ стана същото...

Не искайте много, за да може да платите цената.

На моята сватба присъстваха само моите родители и двамата ми племенника. Родата знаеше, че съм се омъжила, но не знаеше за кого. Сега като представих мъж номер 2, всички го приеха без въпроси и без излишно любопитство.