Компромисите?

Кои са компромисите, които не бихте направили за човека, с когото се обичате? Аз не бих направил спрямо :
1. Неискреността- очаквам истината, лъжата- не.
2. Неадекватността в отношенията- готов съм да направя почти всичко за него, бих бил спокоен поне с 51 % "възвращаемост" . Това не означава, че всичко се слага на кантар, но ми писва да съм Майка Тереза.
3. Моногамността ми е приоритет- иначе и аз мога /предполагам/ да си развявам патк.та наляво- надясно, но тогава обичта ми ще се пръсне върху половин София...

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

какво да кажа в нашия свят компромисите са нормални, за мен НЕ

Нещо не ми се навлиза в дебрите на научната фантастика. За теорията на невероятностите може би знаеш, тъй че - като опре ножа до кокал тогаз ще му мисля.

Иначе най-общо казано си знам, че аз ще съм този с компромисите. Макар, че от доста време насам успешно успявам да не ги правя. Но кой знае докога ще издържа. Честно казано първото, което си помислих като прочетох темата е, че бих направил компромис с ръста и годините му. Не си падам по мерки и теглилки, но някак винаги съм си мислел, че ТОЙ ще е по-голям(дори и с ден) от мен и по-висок(или горе-долу толкова). Въпреки, че ниските мъже са ми слабост. Една от многото... Ох, пак страдам от безсъние, ела да м ичетеш приказки докато ям трохо!

Ще ти дам аз едни приказки! Никакви компромиси- веднага да лягаш!
Иначе човек прави важни за него компромиси до едно време- после разбира, че това е вредно и за двете страни- сетне Хачатурян с неговия "Танц със саби" ряпа да яде...
/А ръста и годините- к`ъв компромис са това- това е първото, което виждаш в човека, можеш да го заобиколиш отдалеч, преди още да са прехвърчали "искрите".... /.

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

Хм, добре тогава. Чуствам се гузно, че не съм посочил истински компромис. Затова се замислям и казвам - бих направил всички компромиси, които той поиска, или не поиска, които се налагат от ситуации или и аз не знам от какво, или дори не се налагат, защото щом играем на фантазии и аз го обичам, значи ще играем докрай и аз ще направя всеки един компромис, който изникне. Защото ще си заслужава. Ужким. Ама само си играем на "споделете съкровяените си фантазии" в стил Опра Уинфри.

Не си заслужава. И никои не заслужава /поне тези компромиси, които съм посочил за недопустими за мен/. Щото този човек ще бъде джуджето Дългоноско, което ще трябва да носиш на ръце до поредния му любовник... /А това е в стил Едгар Алън По и Рей Бредбъри... /.

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

Ееее, аре са!

Аз колкото повече разлюбвам, толкова по-безкомпромисна ставам. ;)
А побъркам ли се по един човек, май живея като в "Горчива луна". Хубав филм. Гледали ли сте го?

Тцц.... /Обърках се с Шер и Никълас Кейдж- "Лунатици"/.
Ставаше въпрос спрямо този, когото обичаш, а не когото разлюбваш...

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

Ц, "Горчива луна" на Полански. Филмът е за това как можеш да се загубиш в един човек. Да загубиш докрай гордостта, достойнството си, индивидуалността си, автономността си...
Май съм била на крачка от това.
Иначе какво не бих направила, когато съм обезумяло влюбена в един човек... може би само не бих убила заради него.

Не мога да се досетя за компромис, който не бих направил, стига да не засяга здравето и живота ми.

Save the original.

Каква е причината за безсънието ти? И аз имам подобни проблеми?

Save the original.

Не знам. Прекалено много и прекалено различни лекарства може би. Или пък психични проблеми. Знам ли. Биологичният ми часовник е напълно прецакан. Но мразя да пия приспивателни, защото трудно заспивам с тях. Виж, от Виаграта заспивам веднага, но тук нещо не знам как да си я набавя, а и не искам. Трябва да почна пак да пия Редуктил редовно - от него спях по 8 часа точно до минутата почти.

При някои безсънието е свързано с проблеми, които се дискутират в част от другите теми....

Уникален филм е "Горчива луна", уникален!!!
Колкото до компромисите - абсолютно нетолерантна съм към лъжата - във всичките й видове и употреби, изкарва ме от равновесие!
Първо, защото явно ме мислят за тъпа и ме подценяват, второ защото това е груба проява на неуважение и трето защото мога да простя почти всичко, ако бъде намерен начинът за казване (показване).
За останалите неща- понякога правя компромиси с тях, понякога не...зависи от човека заради когото ги правя и от това за кой път ги правя...

Когато съм под напрежение ме мъчи безсъние. Понякога може да продължи цяла седмица. Следва доста тежко изтощение, а след това апатия и депресия. В такива моменти гледам да се затрупвам с работа, за да не мисля за тези неща и с надеждата, че умората все пак води до по-здрав сън.

Save the original.

Има едно такова нещо, че тези които са най-нетолерантни към лъжите ги лъжат най-грубо и най-безкомпромисно.

Save the original.

Ще трябва да добавя още два пункта:
1. Не мога да противодействам на глупостта с любов- първото ще убие второто, както Глейд- досадна миризма.
2. Липсата на чувство за хумор- в такъв случай аз умирам бавно и безвъзвратно...

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

Ами, честно да ти кажа, не съм забелязвала тази зависимост. Един път са ме лъгали, тръгнах си.
Или пък са ме лъгали много професионално и не съм ги хващала.