Проблем с жените

Не виждам защо трябва да се лигавим една на друга, та по този начин да демонстрираме симпатиите си.
Имам малко приятелки, обаче сега като се замисля не мога да се сетя и веднъж да сме се лигавили общувайки си.
Вместо да го мислиш, просто недей общува с лигли, явно не са твой тип и няма защо да си го причиняваш.

На баба ти фарчилото. Това което пиша сега, винаги съм го казвал.


[линк]

дядо ти кУрмилото! Знам, бе, ама как да пропусна да те дръпна за опашката-котарашката.

Люпя семки на седмото небе.

така е - щеше да е прекалено лесно

Ако искам да видя пеперуди, ще трябва да изтърпя две-три гъсеници.

ааа.. опря ти пак до дедовия кУрмило

[линк]

Гив ми файв - и се успокой.
Нямаш никакъв проблем

Освен това, ако ти се струва, че всичко опира до комплиментите, не съм съгласна. Много по-важно е да има кой да те пита как си и да ти съчувства, когато си на ръба на/до ушите в нервна криза, отколкото да те пита къде си правиш маникюра.

Хм, като се замисля, на мъже съм подарявала букети като къщи, ама на жени - не (или само виртуално).

"Но"-то в случая е, че има различни хора, и ако имаш любими приятелки, които с всичко заслужават доброто ти отношение и знаеш, че се разтапят, когато им се показва такова целенасочено, едва ли ще се чувстваш лицемерка, ако го проявяваш - все пак ще направиш нещо хубаво за някого, на когото държиш, и то хубаво според него си.



- Use your delicate skilful touch.
- I used my delicate skilful boot.

Приятелствата не би трябвало да изискват подобни усилия, когато се създават. По-скоро е проблем с по-далечни хора. Далечни и като характер и като познанство.

По-добре да влагаш чувства, отколкото да чувстваш влага

еее :)))) ти пък не ме издавай сега писах, че не мога ей така да правя комплименти ама който заслужава ествествено

Никой не знае достатъчно, за да бъде песимист

Мне, не ги очаквам задължително - но за мен е естествено, когато видя някоя любима другарка - да и се израдвам подобаващо и да констатирам, че е в настроение, има нещо ново, което и отива, или просто изглежда добре.

И тва особено ме радва, ако зная, че е в кирташки момент, или нещо и е криво..
Няма лошо да повдигнеш някому духа.
Правя го от гот, кефт и от сърце. И не е за дивиденти - по същата логика ще и подрежа крилата, ако нещо се е изтървала - във всякакъв смисъл възможен.

Мъжете...ми и те като хората - всеки има нужда да го одобрят.

Време е за...трапчинки

Не е баш това. Чак "цепеница" не съм


Не мога да проумея какво променя разговора ми с някой факта, че съм харесала или роклята й, обувките й и начинът на лакиране на ноктите на краката. Виждам подобни неща, но изобщо не ми хрумва да ги похваля и не смятам, че е важно. Пък явно е. Подобно с всички ентусиазми "Боже, ква жена си ти, та дрънкаш. Тоя мунчо не те заслужава хич." Че аз не помня да съм го мислила някога истински. Всичките ми приятелки имат трески за дялане. Убедена съм, че и мъжете им имат положителности...

По-добре да влагаш чувства, отколкото да чувстваш влага

Не, остави женчетата...Със самите жени имам често проблем. Наистина не разбирам като ще ревем заедно "колко сме нещастни", що трябва да й обяснявам, че е "умна, красива, еблива". Квата ще да е, приятелка ми е, ще си поревем. Примерно...

Любимото ми е "Имаш страхотно дупе/задник" - тва при положение, че тва е последното, което имам страхотно))) Вече питам: "По-страхотно от очите? От устните? От раменете и шията ми? От кутретата на краката ми?" Блокират Ама именно за това говоря. Необходимостта да кажеш нещо ей така за протокола... Фалшомерът е прекрасно нещо наистина.

Мислиш, че мъжете имат нужда от още повече четки??? Тогава съм тотално загубена

По-добре да влагаш чувства, отколкото да чувстваш влага

Можем да си говорим за путки и за казармата

--
Комуникационни решения и всичко за мрежите

За много хора отношението е в първоначалните думи. Ако го полигавиш словесно и ти е простено да се изсереш после сякаш...

По-добре да влагаш чувства, отколкото да чувстваш влага

тебе щом те има в живота ми, любов моя, жени не са ми нужни

Един поздрав специално за теб: [линк]


[линк]

Мислиш, че мъжете имат нужда от още повече четки???

не само че го мисля, ами това е първата аксиома на голдмън в междуполовите отношения.

даже се чудя дали не е теорема, щото съм го изстрадала по много грозен начин това. някога си мислех, че не е вярно, че не трябва да бъдат хвалени никак, изобщо, въобще, но животът сериозно ме опроверга. после пък се зачудих, дали не важи само за моите връстници, най-жестоко преебани от така наречения "преход", и май съм склонна да вярвам в това. малките са с по-нормално самочувствие, по-дъртите са имали някакви възможности за реализация, но моите връстници (35-45) имат огромни проблеми с увереността. чак се плаша за ква психиатрия става въпрос.

кака може всичко...

Обичам хората около мен да се чувстват добре. Затова, когато заслужават ги "погалвам с дума". Виж обратното (критиката) ми е много по-трудна.
Не очаквам комплименти. Но ми е кеф като ги получа заслужено. Все пак не са нещо, което може да ме "обезоръжи" Освен това обикновено различавам искрената добра дума от куртоазната проява :)

IN NOMINE PATRIS ET FILII ET SPIRITUS SANCTI

грешки стават, докато се усетим, че отношението не е в думи или мълчание, а в начин на действия спрямо теб. Ама пусто сме роби на словесни прояви.

Апропо...като говориш за комплиментите... Като ти кажат един и същ комплимент изцеден през зъби или пък леко, гладко, неглижирано, не го приемаш по един и същ начин нали?

Carpe diem! Volente deo!

Мани тия типичните, че някак не звучат добре.
Възможно е да съм комплексарка, злобарка, неуверена, женомразка...и т.н.) Това не променя въпроса обаче...

Ти очакваш ли комплиментите на околните жени?

П.С. На теб що винаги в темите ми ти звуча объркано? Твоите мисли и убеждения съвсем подредени ли са?

По-добре да влагаш чувства, отколкото да чувстваш влага

хахахаха тва е готино - като вземе някой да ми пили нервите, да се изпъна и да врякна "Уаааааауууу ква секси трапчинка имаш над дупето и как стои уникално с невероятния ти стилен панталон"

По-добре да влагаш чувства, отколкото да чувстваш влага

Ти си цял ходещ учебник, знаеш ли?

...And never again will my letters start
sadly, or in the depths of winter...