дайте съвет

Здравейте.
Съпруга съм на човек с психично заболяване 14 год. Диагноза- афективно биполярно разстройство. Дъщеря ми е със Синдром на Даун- тризомия 21.
Съпругът ми си е добре. Приятен, с чувство за хумор, желан в компания.Изостави мен и дъщеря ми преди година- отиде да живее с друга жена, к/о му обещала всичкото щастие на света. После се върна. Разкаян. Но след 2 месеца отново започна да живее като ерген с малката разлика, че се прибира до около 22ч. у дома.Не може без мен - винаги се връща, но не за да споделяме животите си.
Аз съм зле.
Търпя живота, к/о водя 1. защото го обичам 2. защото никой няма да стане баща на детето ми 3. защото се страхувам, че няма да се оправя финансово сама с проблемно дете в страна като България
Но вече нямам сили и нерви. Не знам какво да правя.Не виждам пътя.
Не ми занимава с любовници. Не мисля, че това е смисълът на съпружеския живот.
Не знам как да го задържа в къщи.Не знам вече дали някога ще бъдем Едно.
Ако някой има подобни проблеми нека сподели как се справя.
Благодаря.

Не можеш да накараш човек насила да споделя живота си с теб. А той очевидно не го иска. Кого заблуждаваш, че живеете заедно? Щом няма да можеш да се оправиш финансово сама с детето - не се развеждай, но защо си се вкопчила в човек, който очевидно не иска да бъде Едно с теб?
Изобщо не гледай да нагласиш живота си според своите представи за това как е хубаво и редно. Мисля, че това ти се случва за да научиш нещо и да започнеш да се отнасяш по нов начин към живота си.

Явно е,че заблуждава себе си,не друг.
Защо се е вкопчила в мъжа си?! Ами то е повече от ясно! Защото се страхува и защото се самозаблуждава.
И това за урока,който трябва да научи! Ами ако не е готова? Но жената има нужда от помощ сега!Поне малко съпричастност,а не директиви.

Ами ако почна да я съжалявам и да я подкрепям в илюзията й, това няма ли само да удължи този период на самоизтезание? Бих го направила, но ако наистина просто се удължи агонията? А тя ми изглежда силен човек - мисля, че може да понесе истината.

аз нямам точно такива проблеми, но не можах да разбера какво точно искаш ти..единственото, което прилича на желание е:
Не знам какво да правя и Не знам как да го задържа в къщи..

по второто едва ли има човек, който да може да ти каже нещо, защото не е възможно да задържиш насила човек, а и да успееш, то е за лошото и на двете страни..остава само първото..

какво да правиш:
1. можеш да продължиш да живееш, както досега /до момента, в който ти стане наистина невъзможно/..
2. можеш да промениш нещо в живота си..въпроса, който следва е- КАКВО??
- да се разведеш и да се надяваш че с помощта на издръжката и специализираните заведения за такива деца ще се справиш..
- друго не се сещам..обичаш ли го наистина??

Имай сериозна грижа да си почиваш, особено ако имаш преумора (сериозно нещо), да си възстановяваш силите чрез разни традиционни средства, за да можеш да си носиш кръста, както се казва...

След като съпруга ти има психично заболяване, макар и такова, при което няма изразена проямна на личността при ремисия, трябва да се примириш, че е малко вероятно да имаш оптимално пълноценни отношения с него, освен ако той не стане по-одухотворен и нравствен, и така да може да компенсира последиците от болестта. Осигури си (гарантирай си) материална подкрепа от него, по възможност.
Проверявай постоянно за допълнителни и нови възможности за обществена помощ за дъщеря ти, защото българия е в Европейския съюз и той я принуждава да има грижата и за хора с различни възможности!
Привет!

Сигурно си права,но само като си представя в какво положение е жената...Най-трудно е да си зададеш правилните въпроси и да им отговориш честно.

Сега разбираш ли, защо определени, мразени от ЛИЦЕМЕРНОТО общество, Личности са "препоръчвали" на Хора с определени проблеми да НЕ ОСТАВЯТ ПОТОМСТВО!

Сега щастлива ли си?!
Детето ти ще бъде ли Щастливо някога?!
Разум е нужен, а не, сладки НО БЕЗУМНИ и най-вече ЛИЦЕМЕРНИ приказки за Интеграция, разни права и т.н.

Човек с някаква... да го наречем болест НИКОГА не ще е равен на Здрав Човек. Важни са Фактите, НЕ Мислите.

Говоря ти от личен опит. Аз също си имам моето страдание, което нито бих споделил с хората от клуба, нито биха проявили нелицемерно разбиране. Така, че ако искаш опитай да не мислиш за мен като за чудовище. Все пак няма как да увелича болката ти - та ти си се сблъскала директно с болезнената Истина! Получила си урок, както казват, по трудния начин. Опитай се да помъдрееш.

Ние сме богове.
Присъедини се към нас!

На шчи, имам предвид!

Наитина е нужен разум в такъв момент, когато трябва да решиш - да бъдеш или не с даден човек, след като знаеш за болестта му. ПОВЯРВАЙТЕ МНОГО Е ТРУДНО - но след като обичаш един човек и си готов на всичко и се преценил, че ще си с него - кой и каквото да ти говорят - РАЗУМЪТ КАЗВА НЕ- /ОСТАВИ ГО, А СЪРЦЕТО - аз го обичам и той мене.

А той как се държи към теб - щом се завръща у дома??????знам ли

Здравейте и благодаря на всички отзовали се.
1. БАФ се прояви след раждането на детето ни. Може би точно това отключи болестта.
2.Целта на това к/о споделих с всички вас е как да съхраня себе си, така че да не съм изпълнена с болка и тъга, да не въртя като грамофонна плоча тревогите си, защото не искам да загубя и малкото приятели к/о имам.
3. Искам да изляза от това зацикляне. Искам да съм полезна на дъщеря си- покрай нерадостния ми съпружески живот за нея нерви не остават. А тя е изцяло моя грижа.
Единствен изход - да не се замислям за нищо. НО Е ЛИ Е ВЪЗМОЖНО ТОВА ?

"Единствен изход - да не се замислям за нищо. НО Е ЛИ Е ВЪЗМОЖНО ТОВА ?"

Би трябвало да откриеш и придадеш смисъл на страданието си-то да бъде бъде стимул за това да промениш "естеството си", да станеш повече духовна, отколкото душевна. Има цяла ДЕТАЙЛНА НАУКА за това нещо, в рамките на православното християнство, което далеч не е само обреди и ритуали! Когато сърцето на човека се съкруши, това би трябвало да е начало за опита му чрез вяра , надежда, любов и духовната наука, за която писах, да се спаси във вечността.Придобиването на Божия благодат е възможно, конкретно и забележително явление!

Според мен проблема е в това ,че май малко общувате в къщи с мъжа ти по проблемите които ти имаш с него, поговорете, излейте си както се казва недомлъмките и ще ви олекне и на двамата, лошото е че живота е кракът и докато се усетиш миговете се отлетели и насреща нищо съществено. забелялаза съм че повечето семейни двойки пишат за проблемите си в дира , а не ги споделят по между си в къщи по време на ракийката със салатката.

всичко е в ръцете ми .......мамка му

между ракийката и салатката.Обаче има хора,които не смеят да си казват съкровените неща-като че с някоя откровена дума ще им излезе и душата.Тогава какво да правиш? Хем у дома не става,хем навън не може...Мамата си трака.

Ц! Не става така - няма човек от другата страна на масата на вечеря - там обикновенно е зомби, което твърди, че е влюбено в друга, само защото го сърби между краката .. сори за цинизма, ама е загуба на време да разговаря с човек без съвест...

Calm like a bomb

...........ами това е до възпитание ,явно не се възпитава това в младите......

всичко е в ръцете ми .......мамка му

дори и да е така, чомек не трябва да затваря в себе си чуства и мисли защото в определен период он време те просто престават да съществуват и оставаш само на спомени и то пречупени през твоето минало

всичко е в ръцете ми .......мамка му