semeistvo

Kakvo sthe napravite ako razberete che niakoi blizak rodnina si vzima razni nestha ot vakanzionnata vi kashta kojato poseshtavate 1 pat godishno.
Като се има предвид 4е е много близак какво бихте направили та хем тои да спре с взимането хем отношениата да се запазиат. Казвах ниаколко пати индеректно но продалжава с вземането. Като не искам да се стига до краиности заради родителите ми таи като са стари и едва ли им остава далго живот.

Намери си някаква причина / извинение / поради която да отказваш пребиваването на особата в това жилище . Аз ако бях , щях директно да разговарям с човека, да му обясня, че не ми е прияно да ми взема нещата , а и с родителите си щях да разговарям . Предполагам се късае за брат или сестра .

Абе седни и говори с човека.Щом си намеквала ,а той /тя продължава, или е дебил, или клептоман, или е нагъл крадец. Ти вероятно имаш подозрения към коя група спада.Сядаш и говориш без да ти пука.

Какво като е много близък? Той защо взима, като е близък? И защо не се страхува от разваляне на отношенията, като е близък? И защо не се тревожи, че родителите ви са стари? Ама ти се ядосваш, нали? И преглъщаш в името на нещо, което не представлява никаква ценност за него. (Иначе не би постъпвал така) Ми то така и рак се хваща...

Mejduvremenno namerih sili i kazah che ne mi e priatno da se hodi na vacanzionnata kashta bez men tai kato dosta neshta izcheznaha. Ne posmiah da obvinia nikoi direktno makar i da vijdam neshtata u moja "blizak kradez". Za sega sledva malchanie i tova e.

Мълчанието и свенливостта не помагат. Хората се качват на главите, дотолкова доколкото им позволим ... Не мълчи а си казвай всчико, иначе никой няма да се сети и ще се ослушва ...

За бога пишете правилно, бе!

Следваща стъпка - сменяш бравата и готово!
И да иска, без теб няма да може да иде.

Аз ако съм на теб, ще отида в неговата къща с една по-голяма торба и директно ще почна да си прибирам вещите. Пък нека пита защо

Няма как хем да спре, хем да се запазят отношенията. Избери или да те крадат и да стават все по-нагли или да си изясните отношенията, дори и ако това означава разваляне.

Zdraveite, izmina se edna godina sled otkritieto na rodninanata kradez. Tozi chovek ni e kral v prodaljenie na 5-6 godini ili poveche izmakval nestha pri udoben sluchai. Chak minalata godina kato otivam v negovata kastha i gledam moite nestha podredeni v doma im se usestam kakvo stava. Te ot kradene veche sa zabravili kakvo sa vzeli. Blagodaria za saveta che otnosheniata ni triabva da se iziasniat. Moja rodnina-kradez pak hodil v kashata i ostavil niakoi raboti i vzel drugi. Na roditelite mi kazal che az mu sam podarila tia raboti i sam zabravila, i sega kazvam che sa otkradnati. Sled tova maika mi kazva che niakoi hora se razboliavali psihicheski demek i s men e taka. A az glupachkata si mislih che ste se zastrami, sthe se izvini ili nestд podobno. Sега разбирам 4е никога ниама да се оправят оtnosheniata. Kakata e prava v predishia post 4е sthiaha da stavat vse po nagli v kradeneto. Loshoto e che az go izjiviavam mnogo tejko tai kato sa rodnini.

Не, мила. Хората са казали *На зло куче - зъл прът*. Какво като са ти роднини? Могат да крадат каквото си поискат? Аз бих се посъветвала с адвокат. Когато прегрешението се е превърнало в навик и начин на живот не очаквай извинение, а за разкаяние и дума не може да става. Ще скочат срещу теб да те плюят. Някой крадец да си чула да каже че е виновен? Разбира се можеш *благородно* да ги оставиш да те крадат. Като приберат и тухлите ще спрат...

Здравейте, да ви кажа какво стана с роднината крадец. Ами скри се не се показва. Ина4е вси4ко си стои на мястото няма из4езнали неща, ве4е 2 години.
Родителите не ми вярват, особенно майка ми. Виждам ги един път годишно а тя на4умерена, навъсена, каза ми 4е съм била стисната.
Дето казва Рал, като краденето се е превърнало в на4ин на живот да не о4аквам извинение. А аз се тормозя и не мога да измисля защо тия хора ни крадоха. Като си помисля тя е по4нала с краденето още като беше на 20 години. От къщи из4езнаха 2 4ифта 4ехли. След 1 година ( тя не ни канеше у тях но роди и отидохме да занесем подаръци за бебето) гледам моите 2 4ифта 4ехли у тях. Пак бях като онемяла. "Лелята" така е обработила родителите ми 4е тия хора не мога да ги позная. Това как не се усмихнаха, как не казаха блага дума.
Така и те не говорят за краденето, все едно 4е нищо не е станало. Но ги 4уствам как са настроени негативно към мен.
Такива едни 4овешки семейни трагедии, дето преди съм се 4удила как може хората да се карат а ми дойде на главата.

Много ми е познато, съчувствам ти

И на мен ми се е случвало това.

На два пъти в живота си оставих жилището, в което живеех, напълно обзаведено и приготвено все едно че утре ще се върна, и така се случи, че никога не се върнах. Познай как си ги намерих, при случайно връщане без намерение да оставам....както ти го наричаш, ваканционно


Погром, е може би точната дума....не знам кога ще се научим да зачитаме личното пространство на близките си, а и на хората изобщо


Е, то се знае на кого бях оставила ключовете и кой е грабил....и аз се почувствах като теб, направо психически пребита и съсипана...


Но си дадох сметка, че приживе ползваме всичко назаем от бога....никой не е застрахован да изгуби имущество, пари или здраве, или нещо друго.....няма вечни неща на тоя нереален свят, в който вярваме, че нещо ни принадлежи, защото така са ни били учили....


Нищо не ни принадлежи, дори и живота ни, той принадлежи на бога


Имала си го, някой е имал по-голяма нужда и го е взел, пий една студена вода и си живей живота....това е, което мога да ти кажа.


Но определено, не си го слагай на сърцето! прости му, особено ако ти е близък, забрави и продължи напред!

Тези неща остават в неговата карма, не в твоята. Ти не си виновна за каквото и да било. Събери сили, прости и не се натоварвай с лоши мисли и не се саморазрушавай заради чужди грехове.


В моя случай, ме крадоха бившия ми съпруг и брат ми.


Не можа да се докаже. НИ за единия, ни за другия. Що книги имам в дома на брат ми, стотици, аз имах навика да ги надписвам с имената ми и дата на купуване....две стаи с книги....всяка още си стои надписана...и той знае, и аз знам, повдигнах въпроса само веднъж и той каза, абе чета ти книгите, какво толкова....


Айде, едни книги ли ще ни развалят отношенията...други братя и сестри воюват за наследства, имоти, апартаменти....аз да съм благодарна, че само книгите ми откраднал....голема работа...само му казах, когато сина ми иска да чете, да не си посмял да откажеш...


А бившия изнесе всичко от апартамента ми, намерих го празен....използвал каквото могъл (аз му бях разрешила де, защото се притеснявах за детето ми....както и да е...)

Да им е простено! Не се натоварвай с техните грехове! мисли за себе си и продължи напред! някакви дребни откраднати неща, едва ли си за едни чехли, знам че боли, но и със и без тея чехли ще оживееш!


Мисли за себе си и гледай себе си!


Бъди щастлива с това, което имаш, защото на тоя свят всички сме за малко! не си пилей времето с дреболии и простотии!


Просто бъди щастлива така, както си! господ си знае работата....




Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Да простиш само ако извършителят съжалява за постъпката си, извини се и т.н.
А нашата крадла мъл4и 4е даже и се крие. Тогава как да простиш, на кого.
Въпроса не е за откраднатите вещи а това 4е ме тъп4ат, ходят с краката си върху мен. Има моменти в живота в които трябва 4овек да каже не. Ина4е що е 4овек? Ако простиш без те да съжаляват става както при мен следва нова вълна от крадене(втория път с умело прикрити следи). То веднъж ве4е простих и това е втория път.