Благодаря ти.

Честит празник,Алкажа.
Благодаря ти за това,че ми предаде Посланието на Анонимни Алкохолици.
Че беше до мен,когато бях най-смазан и самотен след поредния запой на 06.12.2006г.
Че ме заведе на първата АА сбирка и не ме остави,след като аз го направих.
Че изтъпря всичките мои капризи и дивотии през това време,та досега.
Че даваш на мен и другите това,което никой не ти иска.
Че с твоя помощ се създаде АА групата в Ст.Загора,която вече 7-ми месец работи без почивка.
Благодаря ти,че те има.
Бъди здрав,приятелю и нека това време в трезвеност досега се умножи стократно за теб,и най-вече Анонимни Алкохолици да се умножи още повече, отколкото до сега.
Благодаря ти!

Бъди себе си.

Не знам какво празнувате но честито и от мен.Все така напред по стъпчиците и трезвия живот.

Честит празник и от мен Алкажа...
Желая ти дълги години по пътя на Щастливата съдба и много спокойна радост...И аз като Стефко ти благодаря за месеците в които ежедневно ми помагаше ...Благодаря ти за всеотдайността и обичта ти към Програмата за всичко споделено, което ми е било изключително важно а и за удоволствието което ми доставят хубавите ти текстове и от литературна гледна точка...Благодаря че те има и много щастливи и успешни години ...

Алкажа, и аз съм много благодарна!! Няма съвпадения, brother
Благодарна съм, 4е се срещнахме и тропкаме заедно по Пътя на Щастливата Съдба, Тя, Силата си знае, нали?
Още миналата година ти рекох, 4е хи4 не говори добре за теб, 4е си прили4ме толкова, ама много си се кефя за това и ти благодаря!!
Само за днес, ден след ден, да се търкулнат още много рождени дни, а пък и аз да съм трезва, за да ги помня и да те поздравявам.

Let the power be with you, let!!

П.С. Връщам се ве4е от Балкана, утре, тоест днес, цяла и невредима. Справих се успешно дотук, защото.... Силата ме водеше . Всеки ден колежката ми повтаряше: И днес ни провървя, имахме късмет... Аз се усмихвах и кимах; Да, да, късметът не ни изоставя.

4естито, братле!!!!

Честито и от мен, Алкажа И до скоро

Не знам какво празнуваш, ти не се хвалиш много често тук. Но каквото и да е, честито и от мен и до скоро.

Усмихни се, има изход!

Алкажа, аз разбрах, четейки твоя постинг "Преди една тодина", че днес навършваш две трезви, чисти години. Честито!
Аз съм нова сред вас, за мене започна четвъртият ден без алкохол. Чета BIG BOOK, препрочитам, стигнах да 4-та глава. Започнах да разбирам, защо често едни и същи неща се повтарят, това са нашите мантри, дано да ни станат вътрешно присъщи.
Желая ти дълги светли и щастливи години!

Честито и от мен!

"— Силата е нещо, свързано с воина — каза той. — Отначало тя е нещо невероятно, нещо абстрактно; трудно е дори да се мисли за нея. Ето така става и с теб сега. После силата става сериозна работа; човек може да не я притежава, може дори да не разбира, че тя въобще съществува, но все пак знае, че има нещо — нещо, което преди не се е забелязвало. След това силата се проявява като нещо, което идва при нас без да можем да го контролираме. Не ми е възможно да ти кажа как идва, нито какво точно представлява. Тя е нищо и все пак прави така, че пред очите ти да станат чудеса. Най-после силата е нещо само по себе си, нещо, което направлява действията ни и все пак се подчинява на нашите заповеди."

Из " Пътуване към Икстлан"



Да си жив и здрав! И пред очите ти да стават чудеса.


[линк]

Честито и от мен, Алкажа. Благодарен съм на съдбата за дето ни намери, и че ми позволи да бъда твой приятел. Надявам се и за напред да продължим/един ден след друг/ да тропкаме по Пътя на Щастливата Съдба, като позволим Духът на АА да ни води!

Честит празник и от мен, Алкажа.


usmihnise.com

Благодаря на всички за хубавите пожелания. Гот е да видя приятни думи за себе си.
Празника беше супер. Торта. Една сестрица ме снима с телефона си как духам свещите. От всички на сбирката само тя имаше телефон с камера. Мислех, че няма да се запечата този миг. Получих и два хубави подаръка. Много хубави. Вторият след сбирката ми го подари човек, който не е алкохолик. Имаше и картичка: с пожелание „.....за най-хубавия ти празник“. Гот. Наистина е най-хубавият ми празник. Повторното ми раждане. На самата сбирка си припомних някои работи отпреди две години. Повечето, които съм срещал се плашат да са алкохолици. Аз съм благодарен, че съм алкохолик. За мен това е най-важното в живота ми.
Преди две години бях изкарал вече една суха година и бях изпаднал в тотална безизходица и отчаяние. Бях признал, че съм алкохолик, бях спрял да пия, но единствено стигнах до постоянно тресене, озъбване и изолация. Защо? Нали не пиех? Болен съм от алкохолизъм, но не пия повече от година. Защо не се подобрявам?
Кой да ти знае тогава, че това е доста сложна болест – физическа, умствена и душевна. Болно е тялото. И не става дума за главоболие или цироза – самият организъм нещо е сбъркан и щом влезе в него алкохол – няма спиране. Това се оказа физическата част. Бях останал само до там. Да си мисля, че като не пия – всичко ще се нарежда.
Бях пропуснал умствената страна на болестта – обсебването ми. Умът ми не можеше да се справя с ежедневните задачи, предизвикателства и проблеми без ефекта. Този любим ефект, върху който се носех години наред. Страх ли ме е – сто грама за храброст. Бях го запечатал още от един филм този лаф. Нервен ли съм – опъни му гълток за успокоение. Стяга ли ме врата – дай да се напаря. Настинал ли съм – ексове и лицеви опори. Няма пари за сметките – дай да се напия, че ми писна да мисля и да се зоря. Има много работа – много ми идва работата. Дай да разпуснем, че утре на нова сметка. Така се бе изкривил мозъка ми от този ефект, че вече не можеше без него. Искам, или не искам, мисля или не мисля – мозъкът ми се стремеше към този ефект. Животът беше нещо невъзможно. Маслото на двигателя беше източено. Сутрин едвам събирах смелост да изляза от къщи и да ида на работа. Там стоях още половин час преди да изляза от колата. Имах чувството, че съм оголен и всички се взират в мене. Нямаше го щита на ефекта. Обсебване. Тази умствена част на болестта пропусках. Никой не ми я беше обяснил. Че не мога да живея без алкохол. Че не мога да живея без ефект.
Бях пропуснал и душевната страна на болестта. Всичките тези недостатъци на характера ми, които управляваха моят живот. Егоцентризъм, страх, егоизъм, самосъжаление, нечестност. Бях гонен от стотиците форми на страхове, самосъжаления, самозаблуди и себелюбие. Вътре в царството на Цар Алкохол. Треперещ негов обитател обгърнат от вледеняващата мъгла на самотата. Пазен от четирите ужасни конника - Ужас, Объркване, Безизходица и Страх. Вече не можех да живея. Нямах сили. Душичката ми едвам пърхаше, ако може да се каже, че все още имах душа.
Затова с две ръце се хванах за подадената ми ръка. Без никакво колебание се захванах с Програмата на Анонимни алкохолици. Тя ми обещаваше измъкване от това царство на безизходицата. Това ми го обещаваха възстановилите се основатели и милионите възстановени алкохолици. Това ми го обеща на сто процента, ако действам стриктно по Програмата, моят спонсор.
Така яко се изкефих тогава. Че има измъкване. Така яко заработих. Но в един момент ме стегна страха – ами ако не съм алкохолик! Ако страдам от някаква различна лудост? Ако не съм подходящ за тази Програма? Блокирах много яко. Ама съм го забравил. Алки ми го припомни как се шашках и вайках, че може да не съм алкохолик. Как сравнявах внимателно всички признаци, тестове и истории. Макар да го бях установил на сто процента още преди година. Но страхът, че може да ми се отнеме шансът за измъкване, че може да ми се отнеме тази Програма, ме подлуди.
Затова вчера казах – слава Богу, алкохолик съм!
След две трезви години по Програмата промяната при мен е голямат. Дори имам здравна книжка и осигуровки платени за месец напред. Това доведе дотам да ида при зъболекар (не обичам да ходя на зъболекар), който пък като ми попълваше талоните ме пита за алергии и това доведе до един разговор, който си е майтапчиски и някой друг път ще го напиша. Отношенията ми с близките, колегите и приятелите се подобриха доста. Работата ми нарасна. Имам много нови приятели. Ходих на море близо двайсе дена. Седем от тях на палатка на около Обзор, каквато ми беше мечтата от доста години. Сам си я платих цялата и на приятелката с мен. Финансово не мога да се оплача. За първи път през живота си не разчитам на финансовата подкрепа на близки и роднини, или на обичайното паразитиране. За година и половина парализиращият сутрешен страх се върна само веднъж и то след като не бях ходил една седмица на сбирка. Почивката. Само да ми напомни, че няма измъкване от тази болест.
Не искам да се хваля. Искам да похваля Програмата на АА и Братството на АА и така да се опитам да се отблагодаря за невероятната милост, която ме споходи. Благодаря на спонсора ми, че отдели толкова време да ми предаде посланието. Благодаря на всички братя и сестри, които отделиха време да ме изслушат или ми отдадоха доверие да споделят с мене. Благодаря на всички пишещи и четящи тука. Много ми помагате.
Желая на всички спокойна и смислена трезвост!
И тъпкано да ви се връща!!!