НОВА ТЕМА за бг фолклора

34 отговора 0 прегледа
#1

НОВА ТЕМА за бг фолклора

Приятели,
Явно е дошъл момента за отварянето на нова тема, свързана с дискусията на понятието бг- фолклор, само по себе си - и представите, които извиква у всеки от нас.
За да не дискутираме частните проблеми на тази или онази група, този или онзи ансамбъл, или фолклорна организация- защото просто е само една реклама за всички тях (или нас). Нека не се обиждаме, не се обвиняваме, за всеки, който намери сили за достойно мнение- нека го изрази по обективен начин.
И тъй, какво разбирате под думата български фолклор?
Моля изразете своето мнение в една открита дискусия- без да се превръща в ринг на нечии частни интереси.
Изключително подозирам, че тази тема в такъв вариант не е интересна за повечето от вас свикнали да плюят другите, и да изтъкват себе си, но откритите дискусии са за градивна критика, творческо мислене, анализи и мнения.
Който има сили- нека се включи - да определи неговия български фолклор- какво значи. В близките дни, след като мине събитието, което организираме- ще се включа словесно, до тогава-само с дела.
Моля, посочвайте възрастта си, района, професия, образование и умения свързани с фолклора, за да могат четящите да съдят за обективността или субективността на изказаното мнение от ВАС.
С разрешение на модератора.
Елена Каменарова
"Леб и вино", гр. Мелник
[линк]

[линк]

Редактирано от Eлeнka на

Отговор
в отговор на Eлeнka #2

Re: НОВА ТЕМА за бг фолклора

Аз нямам образование свързано с фолкора, но ще се включа в дискусията, ако стане такава де. До към скоро и успех в делата.

Редактирано от Speedy_ на

Отговор
в отговор на Eлeнka #3

Re: НОВА ТЕМА за бг фолклора

Драга ми Еленка,

доста време мина откакто спря да пишеш. Незнам точно как ансамбъл "ЗОРНИЦА" се рекламира, но ти явно и открито го правиш. Чесно казано дискусията вече отдавна се води в горната тема на ансамбъл "Зорница", и немисля, че някой би се навил да изяснява вече казани неща.

Хубав ден и Успех в начинанията

Отговор
в отговор на Eлeнka #4

за Алб и неговите мнения (нейните мнения)

Както и за всички, които започват да определят някаква позиция от собствения си жизнен опит. Алб- в края на постинга ще намериш това, което искам да ти кажа. поздрав
Приятели,
За съжаление не можем да спрем да употребяваме думата фолклор- все пак е чужда заемка в родния ни език- няма как да избегнем един световен процес, но можем да и дадем нов живот и тълкувание.
Говори се във форума за "уникален бг фолклор", за припаднали фенове от радост в чужбина, за един от най- добрите и т.н.
Не съм съгласна, ще кажа защо.
Българската хореографска школа "се разви" благодарение на заемките от ВЕЛИКАТА Руска Балетна школа. Какво да кажем за грузинската, която направо и не ми се иска да я сравнявам с елементарността на композициите на българската...
Не ми е това целта да сравнявам- искаше ми се нещо друга да кажа:
В Русия- едната страна с невероятни традиции в танцовото изкуство- да не кажа БОговете на танца ( класическия)- ако щете вярвайте ( мога да ви дам телефони да се обадите), но там в Университетите си има "Катедра изворен фолклор" и "катедра Стилизиран фолклор". В изворния фолклор се учат , мили приятели не на какво да е на "Стил на мислене", "Старинен стил на импровизация" и мн. др. такива неща, за които в Бг скоро няма и да чуем.
ако сте наблюдавали по-отблизо Руска школа- каквато аз вече имам щастието да наблюдавам доста пъти- и на място и тук, да участвам в уъркшоп по традиционно пеене и танц, и да преподавам изворен фолклор в 2 университета в Русия. Не ми е да се хваля- а да обясня, че имам поглед.
И поглед ами е следния, поради политическите събития отпреди 89г, българския фолклор е приближен към руската школа и заимства изключително много неща- говорим за обработките. Говоря за композиция на танците, дори и за стъпки, за строежа на многогласията, за КОСТЮМИТЕ дори. извинете но мисля, че не можем да говорим за истински обработен фолклор, при условие, че той също е подчинен на определена политическа система.
Зная, че е голям шок да научите, че това, което сте играли цял живот, и ви е на душата, и сте готови да умрете, не е съвсем БЪЛГАРСКО, а всъщност това, което ви зарежда е само енергията-да се хванете на хорото до други като вас.
Другите до вас са силата и истината, защото те не могат да избягат отнея- тя на всички НИ Е дълбоко в сърцата, в кръвта. Вие сте ФОЛКЛОРА и вие давате живот на някои от по- схематичните и смешни постановки. Вие карате публиката да "припадне", вие извиквате у хората усмивка- с вашата енергия. А не постановката или музиката.
Ако бяха те- всеки ансамбъл щеше да е "супер", но всички знаем , че има "слаби" и "силни" ансамбли- защо ли? Ако едно хореографско произведение е толкова велико- то трябва да е силно независимо от изпълнението. ако сте в чужбина - и картата на Бг или миризмата на чубрица може да ви разплаче- защото това е сила, няма нужда картата да е луксозна или да показва вашето място. ТЯ е знак за нещо, което ви е в душите и ви разплаква. Докато едно произведение има нужда да бъде изпълнено от "силен" ансамбъл- за да ви въздейства. Тогава кой е силата? НАРОДА.
Моята цел е НЕ да отхвърлям стилизациите - пази БОЖЕ, а да се опитам в съзнанието на всеки, който ме познава да направя разделителна черта между- ТАНЦОВО балетни сценични постановки- където всеки се познава по мащаба на творческите му идеи и ние можем само или да го харесваме или не. признавам че наиситна има ИЗКЛЮЧИТЕЛНО талантливи постановки- с много красота в тях- но те са ИЗКУСТВО. Смесен шопски, мъжки граовски, тракийска сюита и куп други, които съм танцувала наистина години наред с удоволствие в един от най-качествените ансамбли в Бг, с много емоция и стил- "Граово", НО.........
Това е само едно сценично изкуство и нищо повече, което разплаква хората на сцените и т.н. Но поп-фолка също ги разплаква...
ВСЕКИ, който се е докоснал наистина до силата на ИЗВОРА, до стила, до връзката му с емоцията- знае за какво говоря, когатао казвам- Приятели- това са две различни неща.
А ти АЛБ
ЗНАЕШ за какво става въпрос !!!!! Казваш нашия район- значи си някъде близо и до нас. Защо ли всички, които живеем тук- знаем за какво става въпрос?
Мисля че знам- защото тук просто все още е останало нещо от онази велика НАРОДНА сила, на която само и липсва една малка клечица, за да загори отново със силен пламък в сърцата на всички.
АЛБ- привличам вниманието към теб !!!!
Поздравявам те - не за постингите- а за душевния ти мир, и ти желая успех, защото смятам, че си открил рецептата за онзи "рестарт" на всички, хора в района.
Забелязвал ли си как изглеждат понякога по- млади вместо да остаряват?
успех

[линк]

Редактирано от Eлeнka на

Отговор
в отговор на Eлeнka #5

Re: за Алб и неговите мнения (нейните мнения)

Знаеш ли хубаво е че има мислещи хора що се отнася до Българският фолклор, но е ужасно тъжно, когато те се смятат за откриватели на нещо което отдавна е открито. Големите български хореографи, които ти отричаш са били сред народа, и големите Български Сценични танци са превени на базата на обичаи и движения взаимствани от народният бит и култура. Нито аз, нито ти Еленка, никога няма да се докоснем до това което те са изживяли и видяли. Тъй че по добре е да не коментираме тяхното твпрчество в наследство, защото то безпорно е достойно за уважение. Относно влиянието на русия исма само лекичко да ти обясня, че си малко в грешка. Българският танцов екзерсис е на основата на Класическият екзерсис, но е съобразен с Българската действителност и нуждите на българската хореография. Българските народни танци са на основата на изворен БЪЛГАРСКИ фолклор, което означава, че неможе да се говори за копиране на Руският. Говорейки за орзанизация и композиционна структура на танците в циал свят формите на танца се припокриват почти изцяло.

Чудя се дали наистина смяташ, че ако на някоя сцена излезе български ансамбъл изпълняващ само хораца това ще се приеме добре?
Дали някой ще разбере въобще изобщо за какво става на въпрос?

Мисля, че като интелигентен човек можеш сама да си отговориш на този въпрос.
Когато се поднася нещо на публиката то трябва да носи душевен заряд, трябва да е както стилово така и композиционно издържано. Танцат трябва да говори да показва и да учи и след всяко негово изпълнение публиката излизайки от залата да е разбрала за каво става на въпрос ако има тема или сюжет или пък да е душевно развълнувана от силата и експресията на духа на танцьорите.

БЛАГОДАРЕНИЕ НА ОБРАБОТКАТА НА ТАНЦОВИТЕ ДВИЖЕНИЯ ТОВА МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО. вЪРВЕЙКИ ПО ПЪТЯ НА ЛОГИКАТА ДЪРЖА ДА ОТБЕЛЕЖА, ЧЕ ЕДНОТОПРОИЗЛИЗА ОТ ДРУГОТО И НЕМОЖЕ ДА БЪДЕ ОТРИЧАНО. АКО НА ТЕБ ТИ ХАРЕСВАТ ХОРАТА ОК НО НЕДЕЙ ДА СЛАГАш ОПРЕДЕМЕНИЯ ЗА РУСКО ВЛИЯНИЕ И Т.Н. МОЛЯ, МОЛЯ ДА СИ ИМАМЕ УВАЖЕНИЕТО.

Редактирано от azsamivo на

Отговор
в отговор на Eлeнka #6

Re: за Алб и неговите мнения (нейните мнения)

Еленка!

За пореден път си доказвам чрез теб и СД-то (шеговито име на Speedy), че най-хубавото усещане е да си сред хора, събрани на едно място, но гледащи в различни посоки. А ние сме такива, нали? - просто мислим, че посоката, към която гледаме, е правилната... и се опитваме да убедим и другите да тръгнат след нас.
На позива ти да се представяме - ще го направя, макар че не намирам за необходимо, защото е достатъчно, че всички се палим на тема фолклор. Това е достатъчно, но все пак - занимавам се с фолклор от повече от 30 години, по-специално - танци. В момента съм щастлив самодеец, вадила съм си и хляба с български канци, както им викат "професионалисти" (това е друга тема :-).
Имам поглед и върху автентичните хора, обреди и т.н., но на не-академична основа, а по моя воля и любознание. Аз съм кореняк шопкиня, израсла съм в люлката на шоплука - не на жълтите павета, познато ми е усещането за корен и вътрешното трепване на сърцето от досега до чубрица, ритъм и шевица.
Стига толкова...
Еленка, не ми се иска да коментирам мнението ти за заблудата, в която смяташ, че се намират всички, занимаващи се със сценично обработен фолклор. Всъщност, в контекста на следващите редове мнението ми ще изплува...
Искам да поговорим за това какво разбираме под "опазване на автентичното", "връщане към корените" и всичко в тази връзка, на което явно ти държиш. Искам да разбера, конкретно от теб, откъде смяташ, че започва разклонението на твоя корен. Всички ние в момента сме плодовете, нали така? - ние черпим от всички корени и разклонения, а българските корени са с много такива, нали?
Малко ще се повторя от споделеното със СД-то, но има нужда - какво се е случило с всички езически ритуали, които при покръстването умните ни предци са вмъкнали в християнските обреди и празници, само и само да ги запазят? - те са били променени, но запазени. При условие, че християнството е било наложено на българите, представяш ли си колко хора са били против това изопачаване на родната им езическа вяра... но благодарение на тази промяна имаме следа от всичко това и до днес. Вярно е, че нестинарството основно се тълкува като почит към Константин и Елена, но ние знаем, че това е древен езически ритуал за прогонване на злото... и още много примери, ти си наясно.
Какво става през петте века "османско присъствие", както напоследък разни
смешници-историци го наричат? - какво остава от нашия, български фолклор, и колко от него се смесва с ориента - ти имаш връзка с югозападния регион и можеш да прецениш - нима зурната е български инструмент? - а какви хора на зурни има, ами танците, ами костюмите - нима всичко това не е повлияно от петте века "мирно съвместно съществуване". Съзнанието надгражда бита, да го кажем по друг начин - самобитният фолклор се променя от гео-политическата среда, в която живее народът. Османската империя е наложила исляма, наложила е и ислямските традиции и култура, и това е повлияло и на фолклора ни.
Какво става после - идва "съветското робство" (грубо, но факт). Пак влияния върху бита, пак промяна на културата, и оттам - същия резултат.
Няма как да е друго - винаги политиката и влияла на начина на живот и съответно на културата на хората. Това е българската история, а тя гради самосъзнанието ни. Не можем да я променим, така де!
Затова във времето корените ни са поливани от всякакви ръце - вярно е, че са дълбоки, много са силни и разклонени, и аз самата не мога да разбера как решаваме кои ни служат и кои - не.
Къде в България има фолклор, недокоснат от чужди влияния?
А не е и нужно да има такъв - всяко влияние е богатство, затова сме толкова пъстри. Обожавам българското село, в състояние съм (като теб, предполагам :-) да се разплача от умиление пред една шевица или вековен чардак, но не мисля, че в днешно време можем да очакваме всички да отидат на село, за да се почувстват "почитатели" на българското. Днешната ни битка е с глобалното влияние...
Не смятам, че хората се умиляват от количеството на хвърлената от нас пот - ако беше така бабите и дядовците по селата щяха да реват от кеф при вида на потни латино танцьори, брейкъри и т.н.
Не смятам, че няма значение какво е качеството на танца, който се изпълнява - и ти като танцьор имаш представа, че има танци, които вдигат хората на крака и такива, които едвам се издържат до края.
Е, нашата цел (защото не съм само аз) е да избираме стойностни танци. А ние знаем за какво става въпрос (твой цитат :-) и най-малкото се чувстваме измамени, че някой ни насажда чужди влияния. ИЗВОРЪТ, за който говориш, има толкова притоци, че, Еленка, нито някой може да отстрани някой от тях, колкото и да му се иска, нито някой може да каже коя вода е от първия. Важното е да знаем, че има извор. А кой как пие от него и коя вода му влиза в шепите - не това е проблема.

Отговор
в отговор на Eлeнka #7

Re: НОВА ТЕМА за бг фолклора

Здравейте,
следя темата тия дни, от начало с известна доза притеснение за начина, по който се водеше, но сега виждам нужната конструктивност и позитивност в дискусията, та ще се осмеля и аз да кажа нещо.
Първо да кажа, че не съм никакъв професионалист в областта, но това в случая не ми се струва и толкова важно. Даже напротив си мисля, че професионалистите имат нужда да чуят какво мислят и любителите като мен, защото все пак работата им е насочена и към нас..

Мисля си, че разделението или противопоставянето на изворен и обработен фолклор не е точно, желано, а и никому ненужно. На всички ни е ясно, че има място под слънцето и за двата. Че и двата по някакъв начин са неразривно свързани и черпят един от друг и да отричаме единия или другия е все едно да си режем клона, на който седим и ние..
Противопоставянето както винаги според мен е просто между професионализъм и принципност в творчеството и липсата на такава ( нещо, което се наблюдава за съжаление през последните години масово в проявите на обработения фолклор).

Но искам да се върна на въпроса какво е всъщност за мен народното творчество?
Абсолютизирането на автентичния или изворния фолклор за мен за съжаление в днешно време не е възможно.. И не защото няма групи или хора, които да изпълняват прекрасно автентични песни и хорА, а защото функцията на фолклора в днешната среда в по-голямата си част е изчезнала...
Иска ми се да не забравяме, че в миналото или в естествената си среда фолклорът не е бил самоцел, а е бил част от ежедневието и то изпълнен с много смисли за всеки отделен човек и за общността като цяло.
Ние сега можем да се питаме или да се тупаме по гърдите, че сме тъкали, прели, женали, но това далеч не означава още, че това е една саморазбираема се част от нашия живот. Защото в онова време хората са прели и тъкали, по простата причина, че е нямало какво да облекат от една страна, а от друга, момите без тоя чеиз просто е нямало как да се омъжат, а какво е означавало това за тях си знаят наистина само хората от онова време.
Защото е едно днес да вземеш да пожънеш малко за да видиш какво е, а друго това да ти е животът, да усещаш маранята по пладне и да бързаш, защото от това зависи хляба ти, от това зависи да бъдат децата ти нахранени... и т.н.
И именно едно е една жетварска песен изпята по време на жътва и от жътварка, а друго е същата песен, изпята макар и по блестящ начин от която и да е народна певица и не защото тя не я усеща ( за щастие хората имаме способността да си представяме нещата) или преживява, а просто защото песента е загубила функцията си, да даде глътка отмора на жътварката, да пренесе някое скрито послание на либето и, да покаже на бъдещата свекърва може би колко пъргава и гласовита е бъдещата и снаха, та белким я хареса...

И така е (за мен поне) с всички народни песни, хорА и обичаи...
Доколкото знам повечето народни песни са били обредни.., песни, когато са тръгвали за нивата, песни по пладне, песни, когато са се връщали.. и т.н.

В днешно време без тази основна функция на фолклора е малко трудно да говорим за автентичен или изворен фолклор. С качването на сцена и на най- автентичната група се губи голяма част от автентичността на фолклора.

С това исках само да подчертая, че автентичността на фолклора днес е доста относително понятие, по-точно е може би да се говори за степени на неавтентичност.

А сега за критиката към обработения фолклор. Изцяло се присъединявам към мненията на Спийди и Алб за състоянието (масовото.. все още съм виждала изключения) на днешното фолклорно танцово изкуство. Когато липсва професионализъм и най-вече принципност, когато искаш да отговориш на нуждите на деня и на собствените си финансови нужди, виждаме много добре какво се получава...
Но това не означава, че бих се осмелила да обезценя труда на доайените от миналото в българската народна хореография. Всички споменати имена заслужават уважение и ние можем само да спекулираме какъв би бил нашият фолклор днес без тях. Честно казано не съм сигурна, че би се съхранил по-автентичен заради описаната по-горе причина.
И с това ми се иска да апелирам и към хореографите и най-вече преподавателите по народни танци в днешно време, да осъзнаят каква важна и отговорна роля имат. Вярно е, че много млади хОра сега проявявят интерес към народните хорА и такива клубове никнат в София като гъби. Но моля Ви скъпи Учители.. вземете учениците си от там където са сега ( В повечето случай при Бяла роза..) и ги заведете нагоре из дебрите и магията на истинските народни хорА, а не се принизявайте и Вие волю неволю само за да имате повече посещаемост до тяхното ниво..
Защото ми е омръзнало да гледам как си поръчват "хорото" Бяла роза" и играят на него в "добрия" случай джангурица, а в лошия ми обясняват, че това е копаница.
Не забравяйте, че като учители сте и възпитатели и предавате не само стъпки, но и идеи, ценности, усещане..

П.С. Май сега не му е тук мястото за "Три зевзека", защото темата се раздели, но да кажа, че е несериозно да се очаква или изисква от едно такова сценично фолклорно произведение някаква автентичност.

А за Жечка Сланинкова няма да се въздържа да го кажа, защото ми е болна тема ( нали съм и от Тракия), ами присмял се хърбел на щърбел...
Точно Жечка Сланинкова издава в последно време едни албуми с песни с такива ужасно модерни аранжименти.. на синтезатори.. питам се къде там е автентичното? Да не говорим, че тя е една от виновниците за прокарването на един (за мен не красив) стил на странджанското пеене, така нареченото разлято пеене, което сега масово разваля красивата странджанска песен.

Благодая ви за интересната дискусия.. Съжалявам, че стана малко дълго..

Отговор
в отговор на dani #8

Re: НОВА ТЕМА за бг фолклора

Привет, Дани!

Радвам се, че вече се явяваш като още един "воин" в подкрепа на сценичния фолклор на всички отворили се фронтове в последните дни :-))
Не че не е полезно да се водят спорове, но, като знам колко много хора мислят като мен, някак си ми беше дискомфортно...

Заставам зад всяко твое мнение по въпроса.
В крайна сметка вече не става дума за спор, а за изказване на различни мнения, което е повече от добре.
Мисля, че фолклорът ни е достатъчно богат, за да захрани повече от едно виждане за това как да го интерпретираме днес.
Естествено, забежките и несполучливите опити винаги ги е имало и ще ги има, така е било и едно време на мегдана, но това не означава, че трябва да спрем да опитваме.
Чужди влияния, течения и прочие - което е било достатъчно силно, е дало отражение и не можем да го игнорираме. Другото народът (а това днес сме ние :-) го е отхвърлял и ще отхвърля и в бъдеще...
Има си естествен подбор, който отсява пошлото и грозното.
Фактът, че хиляди, десетки хиляди, а може би и стотици хиляди харесват българските танци на сцена, ме прави убедена, че това е ЕДИН от правилните избори да привличаме българите към българското, нали?

Отговор
в отговор на dani #9

Re: НОВА ТЕМА за бг фолклора

Точно Жечка Сланинкова издава в последно време едни албуми с песни с такива ужасно модерни аранжименти.. на синтезатори.. питам се къде там е автентичното?

Само тя да беше! Аз затова като я цитирах сложих едни ей такива "усмивчици" след цитата Колко такива говорят за т.нар. автентично и после ти продънват ушите със синтезатора.

Харесват ми мислите ти иначе.

Отговор
в отговор на Speedy_ #10

вместо мнение

Приятели ще ви призная, че днес четейки редовете Ви и дискусиите в клуба се чувствам все по-горд и удовлетворен. Причината се дължи на факта, че лека-полека това, към което се стремим през всичките тези години от създаването на този форум, и благодарение на всички Вас пишещите в него, започва да се осъществява. Вярно, трябваше да изминат почти 8 години, нещата бавно, но сигурно се случват. Ето такива дискусии мечтаех да има. Дано стават все по-добри и по-добри. Това ми дава сили да продължа да отдялям времето си за тази кауза.

БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ!

искрено ваш: (със сълзичка в окото)

ludomlado

Скайп ludomlado2
Отговор
в отговор на Eлeнka #11

Пак по темата

Приятели,
Много се радвам на всички мнения до сега, само бих помолила за последен път.
МОЛЯ- обсъждаме положението на родния ни фолклор и търсим някакво категоризиране на мненията- а не опозиция на едно или друго мнение.
Смятам че вече потвърдих, че има невероятни постановки редом с нелепите за мен обработени танци и песни. Нападенията са абсолютно ненужни на никой от четящите форума.
Проблемът, който визирам специално аз е липсата на критерий у хората, както и липсата на граница кое какво е.
Има място за всички под слънцето и има много хора достойни за уважение с творчеството си- аз говоря, че просто не би трябвало да се смесват нещата. РАЗБЕРЕТЕ МЕ веднъж завинаги- за да не се налага да отговарям на тъпоумни провокации.
( Моля ако някой е зажаднял за словесна битка-да заповяда в Мелник, или да ми се обади по телефона, но тук не е мястото.)
Моля, не плюйте по мой или друг адрес- не че ми липсват думи и идеи как да ви сложа на място( Господ дал дар слово по мнението на тези, които ме познават)- ТОВА НЕ Е ЦЕЛТА- или глупаво разчистване на сметки- аз съм на 30 години, не на 13, много моля.
Нека продължим в духа на творческа мисъл, градивна критика на съществуващи проблеми- кой каквото смята за проблем- а не на критика на мненията.
Ако някой критикува нечие мнение просто да се чувства задължен да даде своето "по- добро", и защитата си защо е по- добро.
Ще завърша с думите на Христос- Който се смята за безгрешен нека пръв хвърли камъка.
Сега нямам много време- но след Събора, ще се включа.
Заповядайте.
[линк]

[линк]
Отговор
в отговор на Eлeнka #12

Re: Пак по темата

Еленка, никои не се нахвърля върху теб. Ние просто изказваме нашето мнение по въпросите, които ти сама поставяш с изказванията ти. Все пак това е дискусионен форум и мисля, че всеки има право на мнение, ако ти не приемаш това мнение то си е твой проблем, но нека се уважаваме. Ако не си спомняш първа ти започна с лошия тон и злонамерени изказвания и още веднъж ще те помоля, както ти сама каза да не използваш това прекрасно място за дискусии за собствено облагодетелстване. Всички разбрахме и знаем че правите Събор. Само едно не ми е ясно, като събора е български, защо уеб страницата ви е само на английски. Ама спирам до тук с това, че пак ще кажеш че се заяждам. Та по въпроса, който вълнува всички нас.

Поддържам напълно всичко казано от Алб и се радвам много, че и Дани се включи. Много хубави мисли има в твоето изказване и много истини. Относно изникващите като гъби школи за народни хора, аз лично не намирам лошо в това, стига хората които преподават да го правят както трябва. Идеята според мен трябва да бъде "ДА ПРЕДАДЕМ ЗНАНИЯТА СИ НА ПО-ГОЛЯМ КРЪГ ХОРА, ЗА ДА МОГАТ ТЕХНИТЕ ДЕЦА ДА ДОЙДАТ В ЗАЛИТЕ". Не знам до колко ще се съгласите с това мое мнение, но за мен е много важно децата да се занимава с Български народни танци. За съжаление са много малко вече истинските школи, в които децата отиват, за да научат нещо и то качествено. Това е доста сериозен проблем и за съжаление от над 100 такива детски школи може би в 4-5 се работи като хората. Няма да изреждам имена, че пак ще ме обвинят в реклама.

Какво мислите по този въпрос?

Отговор
в отговор на ludomlado #13

Re: вместо мнение

Лудо-младо :-))

Благодари на тази активност на телевизия Скат, която провокира цял ансамбъл талантливи ентусиасти с некомпетентните си нападки под формата на репортаж... Те целяха да разчистват някакви междуособни сметки в общината си, а то какво излезе - дадоха повод за нещо хубаво. Не винаги, но понякога и това се получава.
Но, в случая не е важен поводът, важна е причината. Явно не сме толкова редки птици тези, които си задават въпросите от тази дискусия - абсолютно всеки от участниците, а сме толкова различни, е прав във виждането, което отстоява. И е така, защото фолклорът е нещо много хубаво и истинско.
Който пее, зло не мисли...
Струва ми се, всеки от нас си "разшири картинката", а от това по-добро няма.
Надявам се да споделяте моето мнение.

Поне за себе си винаги съм смятала, че от приказки много полза няма и съм гледала да действам и да увличам хората около себе си с това, което правя. Този форум ме убеждава, че има нужда и от говорене, писане, споделяне.
Така че с удоволствие ще се включвам и в бъдеще.

Успех на всички!

Надявам се някой ден всички да се съберем на едно място, където да всеки да види и чуе това, което иска :-)

Отговор
в отговор на azsamivo #14

Не си губете времето да четете точно този мой пост

За сайта: Той е на английски не случайно. Липсата на български е да ограничи сплетниците и зяпачите :).Смятам, че сайта, който създадохме не е информативен и ако някой очаква нещо друго си е за негова сметка. Сайта е РЕКЛАМЕН за Ателие "Леб и вино", идеите, концепцията, работата, проблемите, популяризацията, продуктите. Нищо повече.
За събора е на бг език, защото е информативен. Смятам, че си е мое право езика на личния ми сайт, нали? Не претендирам с него, че "отварям очите" на хората, както го правят подобни сайтове- просто не бъркайте нашия сайт с други. В нашия няма подмолна реклама- защото целия сайт е една реклама.
И наистина дайте да приключим най- после мен и вас и да се захванем с изкуството, а? Повтарям, че маястото за уреждане на лични сметки с този или онзи не е тук, и не е в писмена форма-каня ви още веднъж да заповядате на открита дискусия в Мелник.

[линк]
Отговор
в отговор на azsamivo #15

За фолклорните школи

Смятам, че повечето новосъздадени фолклорни школи за съжаление не възпитават необходимите качества, и ще поясня защо:
1. Хората, които ги ръководят са в повечето случаи току що завършили хореографи, с доста неясна цел отностно възпитанието на децата, и двигателната, и емоционалната им култура.
2. Моите наблюдения показват, че повечето школи, които зная, преподават балет, а не фолклор, и са място за губене на излишни килограми- в което АБСОЛЮТНО няма нищо лошо.
3. Не се танцува на жива музика, и подбора и дори на записи е доста слаб като вкус.
4. Хореографите в повечето случаи просто са завършили нещо си, с дипломка, без достатъчно лично отношение. Приемат всичко за чиста монета от преподавателите си, тъй като нямат възможност да проучат сами всичките фолклорни области. (честно казано ми става лошо като гледам как се играе ширтото например в школите- нищо общо с реалността- или може би ще отречете, че тук в Пирин хората не знаят как да играят ширто?)
5. Набляга се повече на балетно-състезателна-имитативна страна, а повечето от децата или възрастните нямат изградено чувство за ритъм, усет към родната си музика, и яснота, какво точно трябва да почувстват като танцуват. Т.е. губи се основната цел и смисъл на танцуването- Аз защо танцувам?

За да не звучи отрицателно само- ще кажа какво е необходимо да направят тези школи, които не са сред 4-5-те посочени от азсамиво.
1. Всичко зависи разбира се от мотивацията и целите, които си поставят ръководителите. Ако в целите ги няма думичките "чувство за ритъм", "конструкция на танца" или "степен на истинност", то няма нужда школата да променя посоката си на развитие. (не ме разбирайте погрешно- искам да кажа, че тези, които не обръщат внимание на горепосочените понятия- са изпуснат влак- т.е. нямат шанс да се осъзнаят и променят).
2. Определено смятам, че трябва да се набляга на ритъма, който е част от танца , както и на живата музика (или поне подбора на не-синтезаторни творби).

Един страничен въпрос:
Колко процента от "професионалните" хореографи и танцъори страдат от гръбначни изкривявания или дископатии (болки в гърба)? Замислих се, тъй като позата на тялото пропагандирана в доста от школите е напълно неестествена и нарушаваща равновесието, което води до посочените заболявания по-късно.

[линк]

Редактирано от Eлeнka на

Отговор
в отговор на Alb #16

Re: за Алб и неговите мнения (нейните мнения)

Здрасти Алб,
МИсля е че е голяма заблудата на хората, които вярват, че фолклора ни епроменен от каквото и да било. Разбира се не отричам минималните влияния, което е нормално, но основата е същата.
Ще ти дам пример.
В школите се разглежда кемето като инструмент, не- характерен за пиринския край- което е дълбока лъжа и или неразбиране на района.
Лично аз мода те запозная с 3 -ма живи кеменджии- високо в планината- почти неслизали оттам, при това си ги правят сами...
Гъдулката е "обновения" измислен вариант на този инструмент.
Може би знаеш, но ще ти кажа какви са основните разлики:
1. Кемене- свири се само на една струна ( евентуално с единични удари на последната), инструмента има САМО 3 струни, свири се с нокти
2. Гъдулка- свири се на всички струни, инаструмента има 3+ още десетина подгласници, свири се с пръстите ( възглавничките).
Нека ти разкажа историята на кеменето.
Македония- кемане, кемене
Гърция- кемене, кеменце, лира
Турция- кеменце
България- кемене
Кеменето е един от най- древните инструменти на балканския полуостров, което ние съдим по вазописите от античността, запазил принципа си ДО ДНЕС.
Това е така нар. древносгръцка лира, която болшинството бъркат с арфата.
Гърците все още имат двете имена за един инструмент- кеменце и лира.
Разликата с античността, е че е употребявана костенурка, като корпус а не дърво. а приликата е че се свири с лък, и с нокти !!! разгледай поне 10 рисунки на свирачи на лира- или ела на гости да ти покажа.

Двоянка- този инструмент има същата история като кеменето почти. пак от античността идва.
Тамбурата- виж стенописите от 10-14 век, из България както и в хрелъовата кула. Инструмента е сещия като този по селата в момента, но значителнмо различаващи се от това, което се нарича " тамбура" в оркестрите".
Да не говорим за разкопките в Александровската гробница, където конниците са с кошули и червени пояси- един от отличителните белези на носията.
Примерите са мноооого, с които искам да ти дам моя принос към мнението ти- Дали бг фолклора е повлиян от Турция например/
За зурната- била ли си на сватба в пиринско?
Зурната се използва традиционно на сватби за вземане на булката от дома и- всички го правят- почти без изключения.
Свири се на две зурни и тъпан, от които едната зурна е исото (равния тон).
В турция това не съществува.
да ти кажа нещо за Индия, което го научих не от кой да е, а от семейство индийски дипломати:
В индия на сватбите се свири на "сшурнай) ( малко е странна близостта със зурна)
Свири се на две зурни с тъпан,а едната е исото!!!
Връзките на Балканите с централна Азия са някъде към античността...
Зурната не е турски инструмент, или поне тази, на която се вири тук.
На нея свирят гюптите - съкратено от егюптяните- така наричат тук станната раса цигани, която живее в Пирин, легендарно наричани егюпти- заради техния произход- Египет (преселили се доста отдавна на балканите, но съхранили традициите си, отличаващи се коренно и като външен вид, и като език, и като традиции от т.нар. роми, които сигурно познаваш що за визия и хора са).
Останалото, което се пропагандира като прилика с турския фолклор или костюми е според мен просто едно недоразумение през годините преди 89, или е умишлено насаждано сред хората- ако си мислиш че нямаш корен си лесен за манипулация, ако си мислиш, че цял живот са те тъпкали поробвали- нямаш самочувствие- и си по- лесен за обработка и управление. Не е ли така?
Ако нещо друго те вълнува- като прилика с турция или някой друг- пиши- ще поговорим.
Исках да ти кажа, че хиляди години нещата не са се променили- а сега само за 50 години с помощта на медиите ни се внушава, че сме като от "пластилин" както казваше бабата на Яне. Моделират ни културата и съзнаниевто както си искат....

[линк]

Редактирано от Eлeнka на

Отговор
в отговор на Eлeнka #17

Re: за Алб и неговите мнения (нейните мнения)

Скоро разлиствах книжката на д-р Хаджар Фиюзи "Персийски думи в българския език". Там забелязах иранската (персийската) дума ТАМБУР - сиреч тамбура.

Нещо повечко би ли казала за този инструмент, че взех да се чудя на приликата и как така в 2-та езика думата е една и съща.

Отговор
в отговор на Eлeнka #18

Re: НОВА ТЕМА за бг фолклора

Поздрав на всички в темата!

Аз се включвам от позициите на човек, който е слушал както Яне и Елена край езеро в Пирин, така и почти всички сценични представители на българския фолклор днес. Имал съм и своите радости, както и своите натъжавания и обиди. Съжалявам, че темата е провокирана от събитие, наречено 'гавра'. Не съм го видял и не мога да коментирам, но по принцип съм склонен да приемам трезвостта в иронията и самоиронията на нашия фолклор, та случая ще го отдам на тази 'блажност'. Иначе, ако ще говорим за обиди, просто погледнете как излиза облечен хорът на 'лицето на българския фолклор' ДФА "Филип Кутев" напоследък. И си отговорете как изглежда той според очите на нашия фолклор и дали четиригласната полифония след това може да подслади горчилката...

Важното е, че такива 'гаври' са отворили по някакъв начин пространство за среща и дискусия на това що е български фолклор за нас, и тук е мястото да благодарим на Еленка за темата. Виждам, че са представени почти всички визии дотук, и това е нормално, все пак всеки идва тук със собствените си представи, предразсъдъци, школи и критерии. Дори стълбове, ако щете. За едни стълбовете( и носителите) на нашия фолклор са тези, които го живеят все още из Огражден, Малешево, Родопите; за други - маститостта на професорите от отминаващата си епоха; за трети - удивлението на външния човек; за четвърти - това, което са го учили из разните школи. И така... Едни ги боли това, че прекрасните добруджански песни се пеят вече само от прекрасни баби, други - че в чужбина трудът им е приет и разпознат, а тук венецът е все от "Бяла роза"...

Всъщност, тази дискусия вече я е имало дори в този форум и за да не се повтарям, привеждам един мой отговор за света на фолклора отпреди години:


Първото, за което се сещам, е самото съдържание на думата фолклор. Оттук мисля е основното разминаване между хората, говорещи за него. Чисто етимологически (folk+lore=народ+знание,богатство) фолклорът за мен е 'съкровището на моя народ', т.е. когато мисля за фолклора винаги имам предвид, че той е на някого (моя народ), и че става въпрос за някаква ценност (богатство), и то ценност, засвидетелствана от този някого. По този начин фолклорът винаги е и отношение на базата на споделени ценности. В крайна сметка фолклорът е и вкус, критерий - защото не всяка 'народна' песен, не всеки танц или престилка са фолклор. Ако нямат печата на ценността, и то засвидетелствана от народа, те си остават просто песен, танц или престилка на народна основа или произход.

Въпросът сега е къде се пази това съкровище. Дали е в бабините ни ракли, в музейните сбирки, в сценичните изяви, в томовете книги? Или ценността на това съкровище е повече и отвъд всичко това и може да се пази единствено някъде дълбоко у човеците? Еднозначен отговор едва ли има, но лично аз съм преживял като истинско и дълбоко фолклорно отношение към света повече начина, по който едни женски ръце отварят и приготвят пюре "БЕЛЛА" и подканят към трапезата, отколкото например един концерт на ДФА "Филип Кутев". Начинът, по който един овчар казва за другия простичкото 'он йе добар чиляк', може да носи повече фолклорно отношение, отколкото най-мистериозния хор от космически гласове. С това искам да кажа, че всъщност фолклорът за мен е повече светоусещане и начин на изразяването му, отколкото набор от старинни форми, подредени в определен ред. Светоусещане за най-фините зрънца, през които българите пречупват света и му откликват. В този смисъл, света на фолклора може само да се живее, като човек участва, споделя и се приобщава към това светоусещане. Това е може би онова, което ти така красиво наричаш "прескачане на сърцето".

Остават и други въпроси - ако фолклорът е светоусещане, то може ли да се промени или дори изчезне това усещане с промяната на света? Светът на жетварските песни безвъзвратно е отминал, но остава ли нещо от тях; усещането за вятъра на група "Исихия" фолклорно ли е, както в оригиналната жетварска песен, или е взета само една форма? А светът се променя и всички ние го усещаме понякога твърде болезнено. Не само ги няма жътвата и жетварските песни, изчезва и животът в общности. Днес ние се срещаме в мрежата, а понякога даже и оттам се разделяме, в автобуса отвръщаме глава от някой познат и предпочитаме да погледаме дърветата през прозореца. Веселбата ни е най-често на записи или фон, без живо излъчване; празниците ни - набор от знания за припомняне плюс обилна почерпка. Идентичността ни определят като някакви формални общочовешки ценности и принадлежност към далечна и непозната група от общества. И тогава разбираме колко ни липсва "светът на фолклора" или онова прекрасно преживяване на MR_MlNlSTER за хорото. Още от социализма продължават опитите този "свят" да бъде реконструиран - най-често чрез сценично напомняне и творчески импровизации на хореографи. Подобен е и рефлексът днес - да покажем на света някогашната си идентичност. При социализма учениците играеха задължително по физическо хорАта на Дико Илиев и в резултат цяло поколение се отчужди от фолклора. Днес чрез етномузиката се съживяват старинни форми, но докосване до същността, до вкуса и усета дали има...

Та така, за мен фолклорът е част от завръщането. Към света, към човеците, към самия себе си. Фолклорът е онзи отпечатък, който всеки по уникален начин е оставил в общата съкровищница. Фолклорът за мен е и усет, и докосване до всичко това, ключът който отваря тази съкровищница. Този усет живее само у човеците и чрез тях само може да бъде споделен. И чрез този усет светът се приема в още по-голяма пълнота. Това е и за мен "светът на фолклора" - как споделеното усещане за света в тази му пълнота се превръща в тъкан от звукове, образи и движения.



Цялата дискусия е тук. В архива би трябвало да има и още подобни.

Бъдете здрави и обичайте фолклора ни... :)

Отговор
в отговор на Eлeнka #19

Re: БГ фолклор

Здравей.

Няма смисъл да се спори за това кой вариянт на фолклора ни е по-добър - автентичния запазен от народа или синтезирания за сцени и представления. За всеки има място под слънцето, и всеки има ниша която заема. Никога автентичните обреди, песни и ритуали от фолклора ни няма да бъдат същите на сцена, а не сред природата и духа на българското село. Колкото и усилия да се влагат никой български обичай или танц няма да бъде автентичен изпълнен на сцената в НДК!

Проблема с познаването и съхраняването на автентичния ни фолклор идва главно от непознаването му. Колко са хората които могат да кажат че знаят всичко за обичаите ни? В повечето случаи се казва, че обичаите ни са езически и с това знанията приключват. Объркването идва и от това, че след 500 години робство и 45 години комунизъм, българите са с деформирана представа за себе си! През годините след освобождението и най-вече през комунистическо време българите учат от чужденците историята си. Именно създадената от чужденци(руснаци, германци, унгарци и други) история за произхода на българите в момента е най-големия проблем за познаването и
развитието на българския фолклор.

Всички са учили, за това, че българите са били малко номадско племе асимилирано от славяните, че сме били тюрки и сме почитали тангра. Натрапва се това, че българите са смесен народ, и че всеки народ който е минал през България и е живял на земите и, е оставил голяма следа в кръвта на българите. Всичко това е запечатано в съзнанието на хората. Малцина са тези които знаят за другата версия на историята ни, която в последно време става все по популярна, но все още е тема неглиже за повечето историци.

Някъде в едни исторически форум написах, че най-лесния начин да открием неизвестните неща за произхода на българите е като изучим обичаите си. Тук ще кажа обратното. Най-лесния начин да изучим и съхраним българските традиции, обичаи, песни и танци, е като изучим добре историята си. Двете неща са толкова тясно свързани, че всяко отделно разглеждане ще води до объркване!


По горе казваш, че има хора в които все още има частици от Народната сила, която чака да бъде запалена за да се разгори интереса към българския фолклор. Така е. Аз съм един от тия хора и огъня не гори, а бушува, и ме кара да изучавам фолклора ни.
Точно преди една-две седмици, ровейки в разни исторически хроники попаднах на нещо което, разкрива произхода на почти всички наши обичаи, и показва кой са българите, и че те не са славяни, тюрки, траки или друг народ, а че са българи с главно Б.

Става на въпрос за хрониката Джагфар Тарихъ от Волжка България. Четях я защото в нея е описан кукерски обичай аналогичен на нашия Сурва, но наричан Нардуган. Въпреки, че волжките българи са се тюркизирали и са загубили езика на прабългарите, и въпреки, че са приели исляма, те дълго са съхранявали кукерския си обичай и той ги е отличавал от заобикалящите ги народи.
След като прочетох за Нардуган направих усилие и се зачетох в написаното (на руски) за са останалите обичаи на волжките българи. Останах поразен от приликите с нашите обичаи и много учуден защо нищо от това което пише там не се споменава когато се говори за обичаите ни!

Ето ги празниците и традициите които са общи и за нас и за волжките българи и се изпълняват по едно и също време:

НАРДУГАН = Сурва - кукерски празник;
СОРЕН = Сирни, Петльовден, Тодоровден - празник за завръщащата се топлина на пролетното слънце;
ЧАЧАК БАЙРАМЫ = Цветница и Лазаровден - празник на цветята, като ритуалите са същите с нашите;
НАУРУЗ = Баба Марта, Великден - това е била новата година на българите, а името означава Нов Ден - Велик Ден;
ЯНГЫР БОТКАСЫ, КАЗ ОМЭСЕ, СУБАШ = ЕНЬОВДЕН, РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ, ПЕПЕРУДА, Нов огън, Петровско пиле - Ритуалите за молене на дъжд, палене на нов огън, русалийските обреди, петровското черно пиле са еднакви, но са с различна последователност;
САБАНТУЙ, ШИЛЛЫК = ГЕРГЬОВДЕН, СПАСОВДЕН - празник на овчарите на който се коли агне или овен в деня отбелязващ началото на лятото;
ЧУМАР (САМАР) БОТКАСЫ = КРЪСТОВДЕН - празници след прибиране на реколтата около зимното равноденствие!!!!!

От всички волжкобългарски обичаи най-много обаче ме впечатли главния им празник наречен СУБА (Джиен)! Това е техния вариянт на нашите СЪБОРИ. Освен, че името е същото СУБи=СЪБори, начина на празнуване е абсолютно същия!!! Събира са задължително цялата рода от всички краища на света. Домакините осигуряват храна, а гостите носят подаръци. Яде се до отмаляване. На събора се организира пазар-панаир. На събора родовете освен, че се срещат, решават различни семейни неща, като сключване на бракове и други подобни. Датата е различна за всяко село!
За това колко са важни тези събори, за запазване на родовата памет на българите има доказателства. През 1506 година Москва напада Казан точно около тоя събор, и царя на българите казва, че събора ще се състои защото:
«Джиен дороже победы». Тоест Народния събор е по-важен от това дали ще загубят битката или ще я спечелят!!!

Така, че българските обичаи оцеляват въпреки всичко. Въпреки приемането на християнството, въпреки 500години робство и ислям, обичаите ни са оцелили в учудващо чист вид и са същите като тези на волжките българи с които сме се разделили преди 1300 години. След освобождението на България от тук преминава Елена Блаватска основателката на Теософията. Тя пише за българите тази статия - КРЪСТЪТ И ОГЪНЯ:

"Накъдето и да се обърнем, почти у всички народи непременно ще намерим тези общи реликви на древния култ. От арийците, халдеите, зороастрийците, перуанците, мексиканците, скандинавците, келтите, древните гърци и римляни те напълно са преминали към съвременните парси. Финикийските Кабири и гръцките Диоскури са частично възродени във всеки храм, във всяка катедрала, във всяка селска църква, а християните-българи, както ще покажем по-долу, дори напълно са запазили култа към Слънцето.

Повече от хиляда години този народ, за който преди последната Руско-турска война знаеха малцина, е бил покръстен в християнството. И въпреки това те си остават същите езичници, както и по-рано. Ето например как те празнуват Рождеството и Новата Година. И до днес те наричат този празник Сурваки, тъй като той съвпада с празника в чест на древния български бог Сурва. В българската митология това божество – Сурва – очевидно е идентично на арийското Суря – Слънцето – бога на топлината, плодородието и изобилието. Корените на този празник отиват далеч в дълбините ва вековете, тъй като много преди християнството българите са се покланяли на Сурва и са посвещавали празника на Новата Година на този бог, молейки го да благослови нивите им и да изпрати на тях самите щастие и поцъфтяване. Този обичай е запазен в цялата му езическа сила и макар че във всяка една местност има своите особености, обредите и ритуалите като цяло са едни и същи. "




Всичко е вярно! Запазили сме тези обичаи като наследство именно от Българите, а не от траки, славяни или тюрки. Напоследък в измислени Орфически мистерии се събират чисто български обичаи като кукерите, ходенето по огън. Това е нова форма на нихилизъм наложена от туристически и финансови подбуди, но действа отрицателно защото изкуствено ни тракизира.

[линк]
Отговор
в отговор на Speedy_ #20

Re: за Алб и неговите мнения (нейните мнения)

Музиката и музикалните ни инструменти са още една брънка от историята и фолклора ни, съхранена и отличаваща ни от останалите балкански народи.

Няма грешка. Името на Тамбурата има общ произход с персийското Тамбур, но още по близико е с индийското Тамбура. В основата е индо-иранския произход!!!

Този инструмент няма нищо общо с гръцката лира. Когато през средновековието българите богомили отиват в европа занасят там и много музикални инструменти. европейците наричат тамбурата Лира, защото до тогава са познавали само гръцката лира.



Освен всички музикални инструменти сме донесли и неравноделните тактове, които са характерни за индия, иран и азарбейджан.


[линк]
Отговор