За сектите

Понеже напоследът се вихрят едни теми за сектите, ересите, обвиненията, отхвърлянето, конституционните права и други подобни, реших да споделя някои свои мисли, свързани с тези пробеми. Според мен нещо основно се пропуска когато нищим секти, когато говорим за това що е ерес и т.н.

Разглеждането на тези въпроси се движат по една плоскост, която според мен не би могла да изчерпи въпроса, още по-малко да го реши правилно. А именно - бой за кокала и правото на съществувание.

Ето въпроса - как можем да определим правото на съществувание на една вероизповед? Говоря за КАКВАТО И ДА Е вероизповед! Вие казвате - според конституцията всяка вероизповед има право да съществува и ние сме ЗА това.

Добре. ОК! Нека е така. Някакво недоволство ли долавям обаче когато стане дума, че минаретата растат като гъби след дъжд?! Когато говорим за ислям - това е вероизповедание нали? Регистрирано при това. Значи по логиката на тези, които искате да се криете зад конституцията, илиза, че нямате нищо против то да се разраства, нали? По конституция има право на изява - защо недоволствате? Ами какво да кажем за езичниците-йоги, за откровените сатанисти, за безспорни християнски секти като муунистите, сциентолози, дъновисти например? Бихте ли запазили душевния си мир, ако детето ви един ден убедено стане техен последовател? Има това конституционно право. Е та?!

Ако някой вижда двойния стандарт тук - да, съвсем правилно, имаме налице двоен стандарт. Тогава ЗАЩО се оплаквате, че и другите имат двоен стандарт? Очевидно конституцията не може да принуди никого да вярва както не иска. Но все пак не сме равнодушни към вярата на останалите наши ближни, нали?

Аз категорично се обявявам против това да защитаваме собствените си права (независимо какви) с цената на това да ограничим нечии други. И Божиите закони са именно такива. Но същевременно не съм съгласен този принцип да се използва неправилно с цел да се дадат всякакви права на всеки. Примерно правата на престъпника биват ограничени с цел да се защитят правата на останалите. Никой, който нарушава закона, не може да се жалва, че с него се държат беззаконно. Единствено по този начин може да се предотврати двойния стандарт, че престъпникът хем иска да нарушава закона, хем не иска законът да бъде нарушаван спрямо него. Е то няма как - в момента, в който е нарушил закона, животът му започва да тече в посоката, в която същият този закон предвижда да тече при тези обстоятелства, но тя няма как да е вече нормалната посока. Няма как. Т.е. когато ние говорим за нарушаване на права, всъщност имаме предвид правото на всеки да живее нормален живот. Но сякаш никой не казва, че човек има всякакво право, включително и това да живее ненормален живот. Законът (всеки закон) казва единствено това, че не можеш хем да живееш ненормално (т.е. да си престъпник), хем да живееш нормално (т.е. всичко в живота ти да е наред). И това е логично.

Само че тук ставаше дума за духовния закон, за Божия закон - Христовото Евангелие. Очевидно е, че държавата не може да отговаря за него, защото според собствените си правила тя е СВЕТСКА, Църквата е отделена от нея. Явно е, че държавата може да предостави права на вероизповедание да съществува също както на човек да се роди и да живее, но тя не може да съди кога едно вероизповедание има двоен стандарт, защото държавата не може да бъде съдник в духовната област. Тя не може да прецени кое е истина и кое лъжа, кое е ерес и кое е истинското учение, кое е престъпление на духовния закон - за нас това е Евангелието, и кое е според него. Затова тя разрешава тези вероизповедания, които не нарушават нейните закони. Това обаче още не означава, че не нерушават Божиите закони, т.е. че не са "престъпници" в духовната област, които е нужно да бъдат ограничени. Така че не се позовавайте на конституцията в случая - тя нищо не доказва.

Едно от най-неприемливите според мен средства е да се забрани неправилна религиозна организация (т.е. секта) на база корупция или някакво такова престъпление, което за нерелигиозните организации е ежедневие. Една секта трябва да бъде осъдена според духовните закони, пък после, ако е нужно, нека бъде съдена и по светските. Само че в една светска държава това е абсолютно невъзможно, затова и държавата е принудена да прибягва до извиване на ръце и какви ли не други методи, при това незаконно, защото няма легитимен духовен съд, който да е осъдил тази секта. Ето още един двоен стандарт, при това нерешим за нашите условия днес. Не само в България, но където и да е другаде.

Ще каже някой може би - само Бог има право да съди кое е истина и кое секта в духовната област. Да, вярно е. Но това се отнася и за нашия живот също. Нима престъпниците не може да ги съди държавен съд само защото единствено на Бога е правото да съди? Не разбира се. Но в днешно време отдавна сме забравили, че съдът не трябва да съди от себе си, а да се среми да установи каква е Божията присъда за конкретния случай и то в съответствие с единодушието на целия народ. Ето ви причината за горния двоен стандарт - днес това е неприложимо и абсурдно. Да не кажа, че е отхвърлено като неправилно и закопано колкото може по-надълбоко в историята, там някъде в "мрачното Средновековие". С други думи - държавата ни е светска и връщане назад идеологически е невъзможно.

Правото да изповядва истинската вяра има единствено този, който изповядва истинската вяра - може да звучи като тафтология, но си е така. Очевидно правилната вяра не може да бъде "разпределена" в множеството противоречащи си вери. Ако днес за масата християни е нормална равнопоставеността на всички вери, които се наричат християнски, то много по-чистосърдечно стои реторичният въпрос на Пилат пред Спасителя - "Що е истина". И ако Христос не повтори пред Пилат това, което откри на учениците Си - "Аз съм ...Истината", то редно е да се запитаме - колцина ли, наричащи се християни, биха се оказали по-подходящи от Пилат да приемат Христовото откровение, след като не им достига даже куражът да признаят пред себе си, че истината не може да бъде съвкупност от разни твърдения, които сочат себе си за истина. И ако е така - колко ли вери всъщност са престъпници на Божия закон и като такива е нужно да бъдат ограничени?

На мен ми е пределно ясно, че този въпрос тук и сега не може да бъде решен, не и по тези начини (чрез двойни стандарти, смесване на духовното и светското по неправилен начин и т.н.). Но трябва също да е ясно, че тези начини за разрешаване са плътски, душевни, своеобразна човешка политика в духовната област. Явно е, че ще чакаме праведен съд чак до Второто пришествие, но аз съм сигурен, че всеки, който чака такъв, ще го дочака. И всеки, който търси първом Божието царство и Неговата правда, ще бъде оправдан.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Ако детето ми стане православно, за мене ще бъде точно толкова трагично, колкото и ако стане див харизматик или привърженик на Анастасия. Не е редно точно религията, която насърчава прекъсването на семейните връзки чрез монашеството и живот в изолация, водещ до пълна психопатия, да обвинява някой друг в сектантство. И все пак, всеки тряба да има избора да стане какъвто си иска, стига с това да не вреди на околните и да не нарушава обществения ред. Колкото и да им е мъчно на православните, те са само една от много регистрирани религии.

"Синергията e термин от Библията" - ЛюбимеЦ 5 за 4

"Ако детето ми стане православно, за мене ще бъде точно толкова трагично, колкото и ако стане див харизматик или привърженик на Анастасия."

Вероятно имаш някои основания да мислиш така, ако имаш предвид ожесточено и крайно ритуалничене и светска несъответност, в лошия смисъл на това понятие!

Интересното е там, че за някои хора и католиците са сектанти.
А според други, те дори не са християни.
Така се въртим в един омагьосан кръг и си спретваме лов на вещици.
А Божието Слово ни съветва:

1 И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призовани,
2 със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов,
3 и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа.

И също така:

4 Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви:
5 един Господ, една вяра, едно кръщение,
6 един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.
7 А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал /Ефес. 4гл./

Не е ли, наистина, това по-важно от всичко останало (колкото и наивно да звуча на повечето тук)?!


Просто (но не прост) човек

"Интересното е там, че за някои хора и католиците са сектанти.
А според други, те дори не са християни.
Така се въртим в един омагьосан кръг и си спретваме лов на вещици. "
Струва ми се е ясно, че искам да поставя въпроса върху съвсем различна плоскост.

"5 един Господ, една вяра, едно кръщение,
6 един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.
7 А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал /Ефес. 4гл./

Не е ли, наистина, това по-важно от всичко останало (колкото и наивно да звуча на повечето тук)?! "
Нека помним, че Бог е Отец на всички (ама наистина на всички) по силата на това, че ни е създал, и по силата на това, че Христос умря за всички. Това обаче не означава, че всички ще приемем това синовство. Дори ако се наричаме християни и си мислим, че изповядваме тъкмо Христовата вяра, а не някаква друга.

Кой е наистина кръстен и кой е устоял в това кръщение до края - това има значение, а не вътрешното ни убеждение какви сме.

Но все пак напомням, че темата има повече за цел да преосмислим гледната си точка, и по възможност да поставим нещата на по-твърда основа. Наистина съм на мнение, че по тези въпроси за секти, ереси и взаимни обвинения бушуват твърде много страсти, които не позволяват въпросите да бъдат решени правилно според Христа. Доколкото можах обосновах гледната си точка.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

За мен принципната позиция е следната:

Държавата трябва да се грижи за опазването на живота, здравето, имуществото и свободата на своите граждани. Ако има доказателства, че КОЕ ДА Е вероизповедание нарушава тези ценности, то трябва да се забрани или ограничи.
Всичко останало: в кого да се вярва, как да се вярва, кога да се вярва са предмет на личен избор на всеки един гражданин.
Всяка вероизповед има право да представи на всеки които желае символите на вярата си, ако това не нарушава правата на останалите граждани. Постъпването и излизането в дадена религиозна организация трябва да става доброволно на базата на информиран избор.

Желая да има пълна прозрачност за вярванията и религиозните практики на всички вероизповедания, както по отношение на финансиране, отчетност и членска маса. В момента да вземем само по тази точка няма равнопоставеност.

***

Мюсолманите, йогите, будистите, мунистите, сатанистите и всички, които не са били част и са се отделили от някаква по-голяма и по-стара църква НЕ СА секти. Наричайте ги както искате но тук се сравняват несравними величини. Най-малкото в центъра на вярата им не е Христос. Сектата е част от някакво по-голямо и предшестващо цяло.

ignorantia non est argumentum

"Мюсолманите, йогите, будистите, мунистите, сатанистите и всички, които не са били част и са се отделили от някаква по-голяма и по-стара църква НЕ СА секти. Наричайте ги както искате но тук се сравняват несравними величини. Най-малкото в центъра на вярата им не е Христос. Сектата е част от някакво по-голямо и предшестващо цяло."

Е, това е въпрос на възприета терминология сякаш.

Аз всъщност не разбрах какво точно искаш да кажеш ... Че проблемът е по-сложен, че има двойни стандарти, че ние не можем да го решим ... и че истината си е истина, независимо от всичко това - тези неща мисля, че са ясни ...

А колкото до отговора на въпроса "Що е истина?" - мисля, че всички християнски изповедания, колкото и да са различни, ще дадат един отговор. Значи все пак, нещо ги обединява.

Може би идеята ти беше да наблегнеш на важността на това да защитаваме истината въпреки всички размити понятия в днешно време?

Мисля, че съвсем същото съм потвърдил и аз. Но има този проблем в твоята позиция, че тя е непълна и не отговаря на реалното наше отношение към тези въпроси. Най-малкото по този начин разглеждаме правото на едно вероизповедание да съществува единствено в чисто юридически план без оглед на неговата истинност и без оглед на степента на неговата разрушителност в духовен план, защото законът не се занимава по принцип с такива неща. Това принуждава хората да приемат духовната страна на вероизповеданията като нещо не дотам важно, не дотам съществено. Защото след като никой не забранява нещо, значи то не може да бъде опасно (във всякакъв смисъл). Оттук следва, че щом лъжата има право на съществуване колкото и истината, то не е важно кое ще изберем - дали евангелизъм, или пък шинтуизъм. Естествено човек се съпротивлява доколкото може и с каквито средства може на това положение на нещата и затова предложението ти не е приложимо, защото в този случай или трябва законът да се грижи да определя кое е истина и кое лъжа (говорим за вид теокрация, което е абсурдно), или трябва да осакатим съвестта на всички (което е пагубно). И естествено в днешно време това неизбежно съпротивление няма как да е законно.

ПП. Аз не наричам мюсюлмани, йоги и т.н. секта, знам, че не са секти (муунистите обаче са си християнска секта). Разглеждам ги като вероизповедания, каквито са както традиционните такива, така и всяка секта. Предполагам заглавието на темата ми е подвеждащо.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Целях няколко неща. Едното е да подчертая, че проблемът е по-сложен отколкото се представя. Тук имаше няколко теми, които разглеждаха въпроса в чисто юридическа плоскост. При това неизбежно се получава известна спекулация.

Второто беше да повдигна въпроса всъщност как можем да определим кое вероизповедание има право да съществува и кое не.

И трето - исках да обясня защо не мога да приема обвиненията срещу нас като православни, че видите ли държавата ни била покровителствала за сметка на останалите. В крайна сметка това не зависи от нас, защото законът не описва напълно живота. Ако някой не се погрижи да запуши дупките по псевдозаконни начини, то именно тези, които пледират за законност, първи ще се възползват от тях по същите начини. Ние не сме привърженици на този начин на решаване на нещата, нито ние сме го измислили. Знам, че е псевдозаконно (говоря не само юридически, но и в евангелски смисъл, и по съвест), само че когато нещата стигнат до това положение, алтернативите са още по-малко законни.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Няма двоен стандарт. Във всяка развита страна има свобода на вероизповеданията. Да, минаретата растат като гъби, но те растат там, където има население, изповядващо съответната религия. Конвертите от християнство към ислям са някаква екзотика, всъщност повечето са в обратната посока. Проблемът в случая е друг. Така наречената Българска православна църква агресивно пропагандира, че българин=православен. Под това мото в момента тече процес на денационализация на българите мохамедани (т. нар. помаци). Турската държава ползва тази пропаганда и я подкрепя убеждавайки ги, че точно така, след като са мюсюлмани, няма начин да са българи, следователно са турци. Сега по тези райони хората, в чиито села никога не се е говорело на турски активно изучават турски език и се денационализират.
В никоя нормална държава религията не се обвързва с националността и държавността. В Германия 60% от населението се водят протестанти, но никой не би се изказал, че другите 40% са по-малко германци. Дори Хитлер, който е бил католик, никога не е обвързвал религята с националността по абсолютно никакъв начин.
В ЕС, САЩ, Канада, Австралия има пълна свобода на вероизповедания те са поставени под същите изисквания на закона, както всяка каква да е друга институция, организация и прочее - преследва се само, ако нарушава обществените норми и законите на страната.

Мисля, че много прибързано обвиняваш ПЦ в денационализация на мюсюлманите. Твърдението, че Православието е традиционната вяра на българина, не означава, че няма изключения. Това си е истината. И тя не обвързва националност и вяра. А фактът, че се спекулира със самосъзнанието на мохамеданите, е проблем, само че решението му няма да стане като си дадем задниците.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Т.е. искал си да кажеш, че в края на краищата другите вероизповедания не трябва да се сърдят на православните, когато православните казват "вие не сте в истината".
Ми то сърденето си е сърдене, независимо от това дали твърдението ще е с основание или не, дали държавата ще стои зад него (действително или фиктивно). Както и дали ще е придружено с някакви мерки срещу ограничаването на другите вероизповедания или не. Т.е. и вие трябва да разбете, че пък е нормално другите да се обиждат. Не е необичайно ... А още повече, ако има действително някакви мерки за ограничаване на тяхната възможност за вероизповед.

Колкото до това, че държавата стояла зад православието - това е малко измамно. И аз се безпокоя, че нещата са поставени на повърнохностно ниво - което избива в национализъм, както каза Жоро Х. И мисля, че е съвсем прав.

И честно казано не разбрах все пак предлагаш ли някакво (каквото и да е - като компромисен вариант дори) решение на проблема?

А какво би означавало да си "дадем задниците" в този случай?

"Няма двоен стандарт. Във всяка развита страна има свобода на вероизповеданията."
Както пишеше Енос (май) - игнорирането не е аргумент.
Струва ми се никъде не съм оспорвал свободата на вероизповеданията от гледна точка на държавата и закона й.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Ами например да се игнорират обстоятелствата при които тези хора са станали мюсюлмани и да кажем, че това е също толкова традиционна вяра на българина. Ми не е. Истината е, че доброволно исляма приемат единици, а останалите са го приели насила. Изборът на потомците им е бил предопределен до голяма степен от тези събития.

Християнството в България е било прието доброволно и единици са били принудени насила. Изборът на потомството също е бил до голяма степен предопределен от този акт, но разликата е съществена. Да се приравнят двете би било кощунство.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

А, затова съм съгласна да.

"игнорирането не е аргумент."

Според мен преводът е "Невежеството не е аргумент", но питай Енос!

"Християнството в България е било прието доброволно"

Това е под въпрос! Първо, доколко широките народни маси са го познавали, второ, доколко изобщо са го приели съзнателно!?

за безспорни християнски секти като муунистите

Ако ти кажа, че имам приятелка от 'страшната' секта на мунистите с прекрасно семейство и благословена с 3 деца, с висше образование и нормален живот, интересно какво би отговорил на това.