Състезание

Ако искаш да подобриш живота си и да получиш всички неща,които заслужаваш,трябва да се състезаваш със себе си.Няма значение какво говорят другите за теб.Важно е какво ти казваш за себе си.Не се интересувай от преценката на другите,когато знаеш че постъпваш правилно.Можеш да правиш каквото пожелаеш,стига то да е правилно според твоето съзнание и твоето сърце.Никога не се срамувай да правиш това,когато вземеш решение,какво е добро за теб и се придържай към него.И за БОГА, НИКОГА не се поддавай на дребния навик да измерваш собствената си стойност,като я претегляш спрямо чуждата."Всяка секунда,прекарана в мисли за нечии чужди мечти,отнема секунда от собствените ти мечти." Ден без смях и ден без любов е ден без живот

тва нещо като надбягване с един кон ли? баа?
е, с последното съм сугласен, аха...

Да и ти си коня..Но определено всички се състезават с другите

" Ден без смях и ден без любов е ден без живот."
Смешки.......
смехът може да бъде и злобен и нараняващ смеещият се, любов що е то .....онова чувство..което се явява в мъжкаря и женската с цел създаване и отглеждане на поколение и после ........... отшумяващо с времето(някои говорят за 3 години други за 5 .....и тн.). Или просто думи от хилядите ръководства "Как да бъда богат и щастлив".....!
Купона тече....и времето е толкова малко....

Кога си се смял за последно истински??? И кога си се влюбвал за последно истински,така че когато я видиш направо да ти причернее?....наистина е много кратък живота за да усмиваш точно тези неща........

Така е, с изключение на това, че животът е кратък. На човек му се иска да е кратък, като стане лошо.

как пък за не иска!
само се заблуждава че иска.

нали знаеш колко хора ще ти кажат че е много зле и колко от тях ще се самоубият щото искат да свърши.

вятър

Интересно, защо смеха трябва да е за последно, защо магията на екстаза, на "любовта"......трябва да е миг.....не може ли това да е начин на живот??? Е сигурно не може...знам ли...ти как мислиш...как го усещаш...опитвала ли си да го живееш...а не да броиш редките мигове и да си ги пишеш в тефтерчето на спомените

Хормони, братле. Просто тялото не мой да издържи дълго в екстатично състояние. Изчерпват се депата.

Ха-ха прав си...и не си.....хормоните са си хормони....и все пак....опитвал ли си ....колко можеш да го задържиш.....като...го казваш така убедено.....

Да. За да го кажа така убедено...

Обаче със 'захват' не става. По-лошо става.
Можеш да пробваш да задържиш птичка на отворена длан - разни китайски майстори го могат. И пак си е гадно за птичката, според мен, а и колко можеш да издържиш да живееш така - с п(т)ичка в ръка?

П.П. Женски пол съм.

Опс, е относно пола надявам се не съм те обидил, че съм те взел за мъж.
Представи си ....ей така, хипотетично, че за да си в подобно състояние нямаш нужда от "птичка".....а какво значи захват ?

"Захват" за мен е желанието/намерението да задържиш нещо, независимо какво. Например миговете на екстаз. Те, образно казано са 'птичката'. Тялото е устроено така, че да компенсира успешно промени в определен диапазон. Всяко крайно състояние, независимо дали е на щастие или покруса е стрес, който, продължен повече във времето надхвърля компенсаторните механизми. И се обръща в своята противоположност.... и... птичката те насира.

Интересно, наистина си права, ако се опитваш да задържиш нещо, на инат, на сила, да се насилваш, да се напъваш...най-много да има голямо ако. И все пак, ако ограничиш другите разходи на "енергия", защо да не я използваш за подобни цели, или лекичко да побутнеш ст и да я закрепиш там, където това е възможно без да води до напъване и голямо ако.

Да, нежния подход ми харесва.

За мен, лично, е малко проблем да правя нещо "лекичко". Обикновено е "на пълна газ" с яко свистене на гуми и здраво поднасяне по завоите, докато не се забия в канавката.

Не препоръчвам този подход. Всъщност, бих искала да правя нещата по различен начин - с умението да балансирам, постепенно и "лекичко", но неотклонно.

И днес и вчера и оня ден...толкова много съм се смяла,за такива абсолютни глупости,че който колкото и да разправя,че живота бил труден е еди къв си още...става ми още по смешно,проблемите ми се виждат много смешни..Хората около мен си мислят,че нещо не съм в час.Сестра ми например оня ден прави упражнения..и накрая 80 клякания,на другия ден не можеше да вървитакава мусколна треска..смях се като луда,не можех да работя спокойно през 5мин.смях и сълзи..а тя беше толкова сериозна..не може да се опише.Вчера пък моя приятелка си пробила ухото и много я болеше а трябваше да и сменя обицата,зъбите и тракаха от болка,а аз така се смях ,че не виждах дупката от сълзи.......сори за дългото писане,но от тези моменти се чувствам жива и щастлива

Добра реколта от холандската детелина си улучила или просто си на ръба на истерията и се хилиш садистично-неадекватно


но от тези моменти се чувствам жива и щастлива ->??? от това че някой изпитва физическа болка ли - ако не си напушена навежда на странни преположения

[линк]

Бях сигурна,че някой точно това ще напише,не съм пушила трева от 10г.някъде..По добре ли ще е ако и аз седна да се тюхкам с тях,или и те да се развеселят заедно с мен?

Последния път като развеселявах един по твоя начин / с некоординиран смях/ така си нацелих кокалчето в някакъв ръб че верно го развеселих и на него му стана особено смешно как подскачам на един крак и гримаснича от болка - та предпочитам други подходи - и тюхкането не е един от тях

[линк]

Мдааа... Честно казано предпочитам да ме боли ухото... по-добрият вариант е, вервай ми.
За ухото могат да се вземат много по-лесни и прости мерки.