Задълбочената връзка,

във всички случаи я предпочитам пред останалите. Спокойствието и домашният комфорт не може да се сравняват (за мен) с останалите.

За предпочитания не мога да съм сигурен, опитът ми досега е свързан със задълбочени връзки без съжителство...
Не че липсват условията затова, но явно съм човек, който предимно попада на себеподобни в това отношение. Само веднъж имаше вероятност да заживея с гаджето си, в интерес на истината, аз се дръпнах- това е решение, което не се взима хиляда пъти в живота /колкото и смахнато да звучи.../.
Вероятно може и да дойде този момент, засега обаче съжителството е вълнуващо изпитание за фантазията ми...

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

Семейство естествено! Няма нищо по-гот от двама анални бандита, свили гнездо напук на обществото, живеещи щастливо в любов и разбирателство. Само дето това е трудно постижимо за средностатистическия педерас, щото нали сме много развратни и непостоянниНяма и деца, които да ни сплотяват и да търпим другаря, когато ни втръсне(или се разшири прекалено много). Все пак, това е ъъ Хамериканската мечта за всеки педал, но както знаем, тя си е по-скоро мираж. За хетерастите е по-лесно, щото има деца, в името на които се правят жестоки компромиси, не че те живеят по-щастливо, просто има повече лепило в една хетераска връзка, пък и нали им е позволено да се женят все пак.

Хем съм съгласен донякъде, хем не съвсем- двама души и без деца /даже мъж и жена! /, могат да живеят докрая си заедно, познавам такива хора. Също и лезбийки. За гейове не се сещам в момента... Но ако съдя по себе си, никога не съм мислил да изневерявам и да зарязвам /разбира се, трябва да има чувство, не съм Гюро Михайлов/, последното се е случвало, естествено, в краен момент, когато съм разбирал, че вече не съм нужен на другата страна...
От друга страна, колко семейни с деца търсят авантюри извън дома- в Елмаза често ми се случва да ми пишат такива /или поне в профилите си се представят така/.
Всичко опира до конкретния индивид /и двойка/, обобщенията са излишни понякога....

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

Първото. Диалогът за мен е не по-малко важен от секса. И не само диалогът, ами да можеш да мълчиш с някого. Там е истината, другото е само някакъв заместител.

Случайни контакти.

Има огромна разлика между това какво искам, какво заслужавам, какво мога, за какво ставам, какво ми е писано и т.н. Тъй че отговарям по-скоро реалистично-практично отколкото фантасмагорично.

Аз бих предпочел "Задълбочена връзка със съжителство " ама такава до сега не ми се е случвала,така че остава само мечта. Във вариантите "сериозна връзка без живеене заедно" последните 2 години ударих на толкова драматични разочарования,че вече мисълта за обвързване ме плаши подсъзнателно,колкото и да я искам всъщност... За другите варианти,от мен курвар не става,нищо че обичам доста секса.... Жалко,ама на !

Отворена връзка.

Разбрах от толкова време гейлък, че ако ТОЙ се върне, значи между НАС се е случвало нещо, случва се и пак ще се случва.
Ако не се върне - значи нищо не е имало, нищо не ни е свързвало.

Присъединявам се към твоето мнение. Можеш ли да мълчиш с някого и да се чувстваш добре, си постигнал много.

Listening gives wisdom, speaking gives repentance

И аз съм съгласен /с уговорката, че мълчанието не е свързано с факта, че нямате какво повече да си кажете.../.

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

Ами не мога да се вместя в нито едно от изброените. Може би като цяло предпочитам сериозна, задълбочена връзка, в която моногамията обаче да не е доведена до фанатизъм...

В началото - без съжителство, а на последващ етап и с.

съжителството е готино. Който не е пробвал, не знае какво е. В началото признавам се иска малко време и компромиси да се нагодиш към това, около тебе нонстоп да се мотае още един човек, ама ако се обичате, това бързо се получава...

Добре казано.

Save the original.