вашите деца

Здравейте
Аз съм дете на алкохолик. Опитвам се да си изясня много въпроси за себе си. Бихте ли споделили някой от вас забелязвал ли е нещо типично...силно изразено, различно и най-вече нещо отклоняващо се в детето си...обяснявате ли си понякога поведението им с това, че са израснали в по-различна среда.

Естествено е всеки от нас да реагира по различен начин на това, което преживява според пола си, устойчивостта, способността за адаптивност, усвоения модел и още мноого дълъг списък от предопределящи фактори...и все пак...питам, защото ще открия важни неща във вашите отговори!

Особено много се интересувам от наблюденията на тези от вас, които са бащи на момичета. Искам да попитам и какви са взаимоотношенията с дъщерите или синовете ви сега.

Ааааа...забравих най-важното...
АПЛОДИСМЕНТИ за ТРЕЗВЕЕЩИТЕ!!! И поздравленияяя! Щом успявате да преборите тази сила и страшшшно влечение...какво би могло да ви спре...

Вярвам във вас и вашата сила да продължите според висшия си избор за самите вас!!!



Вярвам в БОГ и в добрия изход

Има доста литература по въпроса.[линк] Виж това.Виж и списание Арка има го горе в ИНТЕРЕСНО И ПОЛЕЗНО.Само с един пост не може да се отговори, има 4 типа деца от дисфункционални семейства.
Да чукам надърво успвах да се владея някак си с дъщеря си но все пак ми каза навремето че не иска да ме вижда пиян и да съм и баща, много плачеше и беше старшно нервна .Сега сме много добри приятели и почти всичко си споделяме, поуспокои се и успехите и не закъсняха.Доста е своеволна и крайна в настроенията си иска да постигне много и да си вкуса от всичко.Често пъти обаче се вслушва в разума си.И все пак се впуска в екстремните преживявания и стремеж към забавления.Това отстрани изглежда добре но крие своите рискове.Високата чувствителност и наранимост също е от опасните качества, стремежа да си поголям от възрастта си и такива разсъждения, стремежа към контрол над живота.Надявам се след време и още много разговори да продължат да се променят тези и черти към по добро,да намери своя баланс интереси и най вече себе си.

Здравей Пробваща!
Мога да споделя своите наблюдения върху дъщеря ми... съжалявам , че са доста повърхностни , но тя е много чувствителна и дистанцирана от мен... Живее с майка си и втория си баща. Виждаме се , за десет минути, през два месеца, колкото да сподели , че е много заета и да си вземе издръжката... и отвреме на време си чатим по скайпа нещо такова...здр, как си, ок,10х...
Тя беше доста малка , когато се разделихме с майка и, и затова предполагам , че не помни нищо свързано с моят алкохолизъм... а и още не съм говорил с нея на тази тема... тя е винаги много заета, и предпочитам да я видя усмихната , за кратките минути в които се виждаме , отколкото да търся разбиране, за въпроси свързани с моите проблеми...
За жалост, съдбата и беше гадна, и тя остана в компания на дядо алкохолик...
Дълги години се мъчеха да направят нещо, той също се опитваше.... и Суходол и Есперал , но нямаше успех...
Нещата стават се по брутални с годините, и отношенията в тяхното семейство се оптегнаха толкова, че минаха през съдебни дела, забрани, разводи на стари години.... И понеже дъщеря ми живееше при тях, а не при майка си - ставаше свидетел на всичко това , ще - не ще. От скоро живее само с баба си, учи и работи, догодина ще е абитуриентка, предполагам , че има приятел, но не сме го коментирали... Тя избягва да говори за себе си, разсеяна е,бързо сменя настроенията, обещава и после забравя, лесно се засяга и избухва, дори си мислех , че е такава само с мен, но ме убедиха , че не е така... не се дължи на наркотици /дано../, просто е много емоционална тийнейджърка.
Не ме пита за нищо, свързано с миналото... слага на лицето си маска, на извънземен наблюдател, и ме гледа , все едно съм социален работник...
Майка и е добра жена, вторият и баща , също е свестен...поне така си мисля...
Вярвам, че някога отношенията ни ще придобият нормален вид... Разбира се , че поемам вината за всичко... ако не пиех толкова, ако бях на мястото си, ако имах повече мозък... сега нямаше да ти отговарям тук.
Бих се радвал , да науча нещо, което да ми помогне да реставрирам добрите чувства между нас. Все пак работя по въпроса... нали?

драга пробваща, а ти би ли споделила какво те притеснява у теб самата/ Забелязала ли си "отклонения "у себе си?

Не съм наясно защо ровиш в миналото си с това"проучване".Може би искаш да си изясниш нещо за себе си както е писал лиса?
За себе си мога да споделя,че израснах при доста строг родителски контрол,въпреки,че баще ми/Бог да го прости/не бе алкохолик.Майка ми е дъщеря на алкохолик и е последното дете в рода си.Аз имам "честта"да бъда алкохолик,а децата ми-деца на алкохолик.Имам двама сина от предишния си брак.
Досто често си задавам въпроса колко те са повредени от моето поведение през годините живяни съвместно?Това почти винаги ме въвежда в самосъжаление,което пък ме води към пряк и бърз запой.
Майка им е в чужбина вече втора година и те живеят сами в апартамента.Баба им и дядо им помагат тъй като живеят близо.Аз искам да помогна на синовете си с каквото мога,тъй като моята вина към тях наистина е голяма.Те обаче си живеят техния живот и доста рядко се виждаме или чуваме дори.Аз ги търся и понякога ги намирам по мобилните.Не са настроени зле към мен и когато могат се отзовават на молба за помощ.Аз също съм готов да го направя,но след като живеем отделно,те избраха майка си и "бабани си", този избор си е също техен;независимо,че отново аз може би съм "напълно виновен"за всичко,станало в бившото ни семейство.Но каквото и да е станало то е минало.Всеки от нас има свой Живот и явно не ни е писано да сме заедно поне засега.За майка ми не желая да споделям.Имам желанието след време с нея да бъдем приятели,въпреки,че това е свръх моите способности да простя и да забравя-поне засега.
На децата си най-вече бих помогнал като не пия и работя Програмата на Анонимни Алкохолици за да не пия.С една дума моята помощ за тях и изкупване на причиненото от мен се свежда до работа по Програмата на АА.Какво ще става после не е моя работа и дори,и да искам да бъде моя няма начин това да се сбъдне.
Прости ми за лошия тон,с който писах това,но явно раната е доста дълбока все още.
Приятен ден ти желая.

П.П. По-големия ми син е доста пострадал душевно от съвместния ни живот.Моля се затова да не стане алкохолик като мен.Така,че наистина не е много приятно това,което е истина и го споделям сега.Дори си мислех дали е нужно да го направя?Е,направих го.

да, Стефко, направи го...аз ти благодаря...
не искам да нахлувам в раните...не искам да нахлувам и в моите рани...но миналото ужасно ме преследва и за да се освободя, единственото, което ми хрумва е да търся отговорите и то от ХОРА които познават този ужас.
Моите...да кажем странности са горе-долу така, както са описани за възрастните деца на алкохолици, имам повечето от чертите
Сега съм на 27, развеждам се, не мога да общувам пълноценно с детето си и с повечето хора и през последните 6 години имам булимия, която започна много по-рано като анорексия или продължителни драстични диети
Опитвам се да оправя пълната каша...
Открих, че съм избрала за съпруг, човек, който да не ми причинява нещата, които ми причиняваше баща ми...Избрах го още като дете. И това е цялото основание за брак...СТРАХЪТ...кооолко глупаво!
Много скоро след брака...дали неподходящият партньор, или миналото ми, или не знам какво, но аз развих дълга депресия и булимия, която минаваше в анорексия и обратно.

Струва ми се, че идвам от ада, че стигнах до дъното, но вие знаете за какво говоря - алкохолизмът и булимията са сходни заболявания.
През последните 5 години работих много със симптомите си...с миналото си...преминах през различни видове терапия...опити...провали...пак опити...не знам колко пъти се взирах в себе си...
Научих за програмата 12 стъпки...започнах да си я провеждам сама, защото нямах хора до себе си в моя проблем. Така че не съм я направила пълноценно, но мисля, че излизам от хранителното разстройство. БОГ ми помогна за всичко това и за днешния ден. Нямам гаранция, че съм здрава, но така го усещам за днес.

И това е...сега ми остава да науча как да излекувам общуването си (отново знаете за какво говоря) и да продължавам живота си, защото така искам


Вярвам в БОГ и в добрия изход

да, май работиш по въпроса, но ти го усещаш най-добре
и може би постепенно си избистряш къде е пътя към нея...
Благодаря ти, че сподели за вашите отношения...подобни са и моите с моя баща

Вярвам в БОГ и в добрия изход

вярвам, че това с дъщеря ти ще се случи...искам го и за мен...своя баланс, интереси, себе си
Благодаря ти за всичко, което споделяш. Но имам един въпрос...това с трудностите в общуването с хора и самотата изчезва ли, намалява ли, остава ли? Възможно ли е да се промени?

Вярвам в БОГ и в добрия изход

Щом имаш напредък с "лекуването на себе си", общуването с другите от само себе си ще се подобри.
Освен това ще ти помогнат и 4-а, 5-а, 8-а, 9-а стъпка и всички останали стъпки

Аз също имах проблеми с общуването с другите и си мислех, че само при мен е така. Когато се пооправих, открих с изненада колко много други хора (и неалкохолици) имат подобни проблеми. Но аз тях не мога да ги променя, мога само себе си да оправям. И сега не винаги всичко е идеално при мен в това отношение, но приемам несполуките спокойно. Кой пък е казал, че всичко трябва да е идеално

От написаното от теб ми се струва, че ще успееш. Защого ти го искаш, защото полагаш усилия и защото разрешаваш на Бог да ти помогне.

Даваш ми сила, благодаря...аз наистина искам, полагам усилия и разчитам на Бог

Вярвам в БОГ и в добрия изход

На добрия изход у наше село му викаме хепи енд

Здравей probvashta,

Аз също преди три години имах булимия, успях да се справя с нея благодарение на програмата 12 Стъпки. За моите отношения с детето ми мога да кажа почти същото - не са пълноценни, то предпочита баща си, защото той му обръща повече внимание. Наскоро четох една брошура "От какво се нуждае всяко дете" и вътре пише, че вниманието е изключително важно за децата. Опитвам се да се променя, опитвам се да си играя заедно с него, може би с времето ще се науча да си играя с детето си, надявам се.

Всичко това е толкова сходно, че не знам какво да кажа. Значи наистина миналото има силно влияние, може би си приличаме и по много от чертите, описани за ВДА.
И значи наистина миналото си е минало, и продължим ли с вяра, е възможно да сме си нормални. Аз напоследък все повече се чувствам нормална и май това ме прави по-силна.
Радвам се, че си срещнала човека за теб и че той ти е помогнал в онзи ужас...
Интересно ми е свързването ти с другите хора - имаш ли приятели, болезнено ли е за теб отхвърлянето, стремиш ли се да те одобряват...отказваш ли се лесно, уверена ли си в себе си?
Възможно ли е да се преодолее дефицитът в общуването?

Вярвам в БОГ и в добрия изход

Знаеш ли, probvashta,

Да миналото определено оказва влияние върху настоящето и изкривява представата ми за хората. Аз доста дълго време си мислех, че попадна ли в трудна ситуация, мъжът ми просто ще ме зареже да се оправям сама. Оказа се, че това изобщо не е така, че аз просто наслагвам стари представи за други хора върху него. Оказа се, че всъщност той е човек, който наистина иска да ми помогне и го прави /пу, пу да не му е уруки/ Отхвърлянето - да, болезнено е за мен, но сега го приемам много по-спокойно, отколкото преди, това с одобрението също ми е голям проблем, понякога просто се чудя - защо, има ли смисъл да търся одобрението на някого, когото дори не харесвам и който ми е безразличен, но го правя и то по навик. Хубавото е, че почнах да го забелязвам. Не се отказвам лесно и това понякога е хубаво, а понякога много ми вреди. Опитвам се аз да контролирам живота си, да става точно това, което аз искам, но понякога просто нещата от живота стават не така, както ги искаш, може всички около теб да ти помагат, може много хора да се молят нещо да стане, но щом Бог е решил то да не стане и не става. "Господи, помогни ми да приема това, което не мога да променя, да променям това, което мога и да правя разлика между двете" За дефицитът в общуването, аз сама си го създавам -сама се самоизолирам, не съм успяла все още да се справя с това.

Здравей Пробваща.
Много добре те разбирам, когато говориш за дефицитите в общуването. Аз също го имах този проблем и мисля че това е едно от нещата, заради които съм посягала към алкохола. Дали ще бъда одобрена и приета от другите спря да бъде за мен от значение в момента, в който аз самата се приех такава каквато съм. Обикнах се с всичките си недостатъци, вместо да чакам да се обикна когато стана без недостатък. Това разбира се, няма нищо общо с желанието за промяна - съзнавам недостатъците си и едно по едно гледам да се справям с тях. И се обичам докато го правя.
Преди нямах приятели или те се изчерпваха с приятелствата ни по чашка. Бях самотна, арогантна, дръпната и уплашена. Знаеш ли, сега имам толкова приятели, че в някои дни телефонът ми звъни през целия ден!
Понякога искам да спре, но се сещам за самотата си преди, засрамвам се и благодаря за приятелите си днес. Те са едно от най-скъпите неща, донесени ми от възстановяването. А ако толкова самотен и себенеприемащ се човек като мен сега живее пълноценен живот, и ти ще можеш.
Стискам палци.

Усмихни се, има изход!

Днес като излязох на разходка в парка срещнах на връщане един възрастен човек,с който се познавам от два-три месеца,но без да съм говорил нещо конкретно с него.Той е доста болен и физически и духовно.Страда от факта,че сина му,койо е на моята възраст има сходен проблем като моя,но с тази разлика,че засега пие само по около 2л.бира на ден.Иначе бил умен,интелигентен и способен човек.Загубил брака си и сега този мъж живее заедно с него, и майка си.При разговора разбрах,че сина му е единствено дете.Че е израстнал с големи възможности и и изисквания.Аз слушах повечето време, но споделях и за себе си.Като говореше за сина си и за положението си в момента все едно виждах себе си, и начина си на поведение спрямо родителите си,а и към всички около мен.
Доста дълго си поговорихме двамата.Той като разбра,че явно добре познавам проблемите му дори ме попита какво да направи сега?Как да му помогне и как да помогне на себе си?Беше наистина доста отчаян от факта,че не само не може да помогне на сина си,а и от това,че жена чу също "споделя истината на сина му"."Истината",която кара този възрастен човек да се чувства нещастен и основно ВИНОВЕН за състояниенто на сина си,и за отношението на жена си.
На няколко пъти като споделях за себи си му казах,че може да си помогне ако приеме,че това е една огромна ЛЪЖА,която сина му набива в него.Този човек беше наистина доста отчаян от тази несправедливост.Това отново ме накара да си припомня колко Голям късмет имам с тази Програма на Анонимни Алкохолици.Късмет да осъзная,че никой не е виновен за моето състояние досега.Също за това,че имам шанса да поравя грешките,допуснати досега.
И най-вече да Заживея в трезвеност,която за мен зесега е всичко.Да отворя очите си и да видя Истината такава каквато е, дори да не ми харесва на моменти.
Бъдете здрави,приятели.



П.П.Докато говорех с този мъж той на няколко пъти се разплака,а от други хора зная,че не говори пред никой за проблема със сина си.Благодари ми накрая.Аз също благодарих и му пожелах успех,и му предложих ако вярва в нещо поне малко, да се помоли за спокойствие да приеме това,което е в момента.

Бъди себе си.

как го постигна това с приятелите и телефона
Звучи толкова хубаво...


Вярвам в БОГ и в добрия изход

как го постигна това с приятелите и телефона
Звучи толкова хубаво...
Да, наистина Е хубаво. Не зная как точно се получи, само знам че стана с течение на времето и че не ми беше цел, а резултат. Както вече писах - първо се научих да се харесвам. Не ми беше трудно, защото по време на последния ми запой изглеждах ужасно. Тежах по-малко от 50 кг, и то при положеие, че съм почти 1.70 висока. Косата ми падаше на кичури, венците ми кървяха, кожата на челото ми се белеше посред зима. Прибави и треперещите ръце и лудия поглед и ще добиеш някаква представа. След около две- три седмици се погледнах в огледалото и харесах онова което видях там. Бях толкова далече от онова същество, и май оттогава започна моето истинско възстановяване. Обикнах се такава каквато съм, бях твърдо решена този път да градя вместо да руша- то нямаше и какво да руша повече, всичко около мен беше съсипано - имах само себе си. Общуването ми - пълен провал, но бях започнала да ходя на сбирки на АН и АА и като че ли за пръв път осъзнах, че има и други хора като мен, със същите проблеми и че идват оттам, откъдето и аз. Че с тях мога д аобщувам безопасно, на чисто и на трезво.Научих се да спазвам правилата на сбирките - да не прекъсвам, да говоря само 5 минути(е, в началото не можех и2), но както вече казах, бях решена да изграждам).
Научих се да изслушвам хората и да приемам че са прави. Да ги гледам докато говоря с тях, да задавам въпроси и да отговарям на въпроси. Да помня, че не съм нищо повече от моя събеседник, но също тока, че не съм и нищо по-малко. Да се усмихвам - знаеш ли, до сега не ми се е случило да се усмихна на някого и той да не ми отговори, хората обичат да се усмихват, просто са го забравили!Обичайки себе си, обикнах хората и пренесох принципите на общуването на сбирките ни и в личния си живот. Какво облекчение беше да разбера, че хората са хора навсякъде! И че навън е точно толкова безопасно както и на сбирките ни. Не се напъвах да имам приятели - това го правех преди, но все нямах - използвах хората и те ме използваха мен. Сега правя нещо за някого без да очаквам нищо в замяна, а получавам толкова много!Преди също правех неща за някого, но винаги очаквах нещо - било материално или просто благодарност, обич, уважение или послушание, абе винаги исках нещо, дори несъзнателно! И със сигурност това се усеща - неувереността, страхът, изискванията, всичко. Като гърбица, която съм се опитвала да скрия с червило. Мисля, че когато съм уверена в себе си и хората го усещат. И също така усещат, че очите ни са на едно ниво - равни сме - и са готови да отвърнат със същото.
Май много дълго стана и объркано. Но всичко се получава с времето, просто не го мисли.
Усмихни се, има изход!

Здравей,
А деца на алкохолици може ли да пишат в темата ти?Или да направим нова???

ооооо разбира се, аз искам да чуя, колкото се може повече

Вярвам в БОГ и в добрия изход