защо?

Тая тема написах в "Споделено"..
един човек ме посъветва да я копна и да я пусна тук...
моля ви ,ако някой проявява съпричастие или би могъл да даде съвет-пишете ми..



Със съпруга ми живеем трудно-24 г. брак,тежка криза,при която той живя цяла година открито с любовницата си и т.н.
от 2 г. сме се събрали-не сме се развеждали...и в името на детето ни,което трябва да се издържа и т.н. заживяхме...бързо рабрах,че никога няма да се върне миналото...но ..търпях..много скандали сме имали,той ме бие,псува ,макар и рядко да се случват тия ексцесии,но ги има...и вчера се напи с бира...и започна един много неприятен рзговор-колко съм остаряла и ,ако съм изглеждала така преди 24 г. по тоя начин просто нямало да ми обърне внимание..
никога нямало да прави секс с мен до края на живота си ( а ние за 2 г. сме имали 2 пъти интимност:()
никога няма да излиза с мен по улиците по никакъв повод..просто да сме си живеели така докато детето завърши и си поеме пътя..
страшно ме заболя..аз си ги знам тия неща,но така казани грубо и брутално направо се почувствах като отровена...казах му да се разведем...той отговори,че преди 4 г. ми е искал развод -аз не съм му дала.така че сега той нямало да ми даде..
има ли според вас смисъл да живея още с тоя човек??
до сега го правех в името на детето...но сега не виждам смисъл в това...все пак не съм на 30 -40 г.:(((
сега просто се чудя какво д а правя...моля ви -пишете,някой от вас изпадал ли е в подобна ситуация

дори да не съм изпадал в такава ситуация, мога да те уверя, че това не е редно. Не трябва да търпиш, а какво да направиш незнам.

Чакай да влезнат мъжемразките, да видиш как ще го скопят твоя

Извинявай обаче на колко години е това дете при 24 годишен брак, та "в името на детето"?

И аз да питам нещо - защо се унижаваш? Това дете да не е на 2-3 годинки, много му пука какви са ви отношенията. Ще ме прощаваш, но "детето" Ви хич най-вероятно не е дете, а вече си взема живота в свои ръце... и мислиш ли, че му осигуряваш нормална среда? Защото за мен това не е нормална среда!

Ми някои ги издържат до сватба бе. Че и след това

the rest is silence

Прав си, някой цял живот си паразитират. Първо на гърба на родителите, после на децата си.

Да ма прощаваш, ама ти не живееш изобщо, ти просто се носиш по течението и ще се удавиш, а имай си една на ум ,че пропилените години няма как да се върнат и белезите които остават са до края на дните ти, махай се докато още има още нещо човешко в теб....защото ще го загубиш с времето и ще станеш скот като мъжа си !!!!!!!!!!

всичко е в ръцете ми .......мамка му

А в периода между двете - на гърба на суъпруга (респ. съпругата). Кой как се уреди, нали знаеш, докато има донори, ще има и пиявици

the rest is silence

На детето със сигурност му пука кви са отношенията между дъртите, ама на тех ако има пука за детето треба да му покажат че такива отношения са неприемливи

Никой няма право да те унижава независимо каква си. Но най вече ти нямаш правото да позволяваш такова отношение към себе си. Прозвуча ми цялата история повече от ужасно, гнусно... Какво правиш още там, чакаш чудото, което никога няма да се случи. Махни се от това унизително живеене. Явно много те е понесла инерцията, но те насърчавам да си тръгнеш и да се опиташ да започнеш живота си на чисто.

Е такъв мъж никога няма да си взема! :)

Чакай, нещо не мога да разбера. Какъв е проблема да издържате детето двамата поотделно, вместо заедно?

The Show Must Go On.....

Е, да, ама не е изключено ТОЙ да те вземе

the rest is silence

Бе то няма как някой да те вземе, без ти да се дадеш! Схващаш ми идеята. За това отчитам положителното влияние на бившият си брак! Ставаш по-отговорен, по-наясно си със себе си и с компромисите, които си склонен да направиш, и въобще чувстваш се по-зрял!

Нещо разни теми много ме размислиха. А като започна да философствам работите не отиват на добре.

Както и всички ние, впрочем.

Мързел, инертност и може би некадърност. Детето трябвало да се издържа! И какво тогава - седиш там, натискаш се, за да следиш паричните постъпления... Щото, ако се махнеш от този шебек, ти върху авоарите му (кой ги знае и тях колко ли са пък!) няма да имаш нито поглед, нито влияние, нито достъп - нищо!

Вместо да траеш цялото това безобразно отношение, да беше се стегнала в кръста ти пари да изкараш за въпросното това дете! А и за себе си. Е, ако не можеш - спираш да роптаеш! Какви конкретно мерки си набелязала, за да излезеш от това положение - точно никакви. Нали се сещаш, че не се оправят нещата с жалби по форуми? Да ти открехна и един секрет: съветите "да поговориш разумно с него" и да му кажеш, че така не е хубаво с цел той да обещае така повече да не прави са абсолютно ялови...

Гледат ме мама и татко , докато ме поемат децата!

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

просто с времето стават такива...десетина години не им личи ...и послеее....)))...еле пък и като започнат да вкарват алкохола...

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

1. Ако не си много добре със здравето, или парите или двете заедно, нямаш много живи близки роднини и тепърва ще ти е трудно да се справяш сама...включваш на опция"изключено", когато седне да ти ги реди тия))...и си се занимаваш със свои интересни неща - книги, гоблени, плетки, кафенце с приятелки...защо не и нета)))
Ако тази опция"офф" ти е трудна, започваш да я възпитавш у себе си))...оставяш го да дудне и си нарамваш чантичката н аразходка...като се върнеш, той ще е заспал))...просто му казваш: "Ако ще си говорим на въпреки, те оставям да ги нижеш на телевизора!"
С пиян човек...не се излиза на глава...та просто се разкарваш...важното е той да е прав!...ако н ети с еизлиза навън-отиваш и си лягаш!

2. Ако имаш работа и се чувстваш още силна и с дух...ако искаш му се постави, че тия няма да минават от тук насетне, щото той къФто е млад и убав...и с тоя алкохол, като го тресне инсулта или инфаркта...да видим , кой ще го гледа)) Така че да се съобразява!

3. Ако имаш работа, здраве и нерви да се занимаваш...разведи се ! Дали той иска да ти даде развод или не...него никой не го пита! Един развод като тръгне ...той просто си върви)) Прецени си обаче вариантите за жилище и пр. Ако апартамента ви е общ...може и до делба да се стигне...и най вероятно ще е така))
Не пишеш нищо за жилищните ви неща...а те са доста важни...и често предопределят развитието на нещата!

Между другото - той преглеждал ли се е за диабет - пастрокът ми имаше такив апрояви около 2 г. и правеше майка ми н алуда с екцесиит еси...и се установи, че през цялото време е имал диабет...а на тия не им държат много нервите, особено пък съчетано с алкохол...е супер комбинация за мор и агресия към околните! Накарай го да се изследва...

Като цяло...то човек като започне да поостарява така става, спомняш ли си неговите родители как са били...може пък и характера да си му лошав))...та ако е така...на раздяла отива работата!

Но първо си прецени финансоват аи жилищна страна! Поговори и с "детето"))...то момче ли е или момиче? отговори ми))

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

Не съм сигурна, че моите размишления ще са ти полезни, но да опитам. Според мен не само ти се чувстваш нещастна, той също. Факта, че след като веднъж е напуснал семейството се е върнал, по- недоволен от преди вероятно означава, че самият той няма представа какво да прави със себе си. Не се е върнал заради детето, просто новият му живот не се е получил. Ако единият от вас не скъса моделът - недоволство, скандал, оплакване, затишие така ще си карате докато смъртта ви раздели. Всякаква надежда за промяна е безпочвена в така поставили се с години отношения. Начина, по който той се държи с теб ме кара да мисля, че е простоватичък човек. Ако тръгнеш да се развеждаш трябва да си готова на труден развод, с много простотии. Искам да уточня, че това "давам развод" или "не давам развод" е несериозно. Който не е поискал не се е развел. Още повече, че само на първото дело е необходимо да присъстваш. Този модел на семейство вреди и на детето - обърква представите му и може то после да повтори единия си родител. Както във всички житейски ситуации трябва да вземеш решение, като се постараш да не храниш напразни илюзии и после методично да го следваш какво й да ти струва това. Не нужно да споделяш твоето решение с мъжа ти. Ако решиш да живееш с него трябва да си изработиш защитна стратегия, която да намали до минимум травмите върху теб. И накрая - не се обиждай от нещата, които ти е казал. Те са признак на дълбоко личностно разстройство при него.