Apeliram do Bugaite ........
3 отговора
0 прегледа
Заключена
Apeliram do Bugaite ........
..... do vsaki dobronameren celovek da me izvadi ot mrakot vo kojto me vturnaa srbokomunistite , da mi istavat ot ocite mi omrazata shtot mi preci da frlja pogled , realen pogled kon minatoto mi , kon bugarskija mi koren , BIT- DUH - GARAKTER ......
Molja vi se ponizno , definirajte mi koi hora sa ot bugarski proizhot vov prvata polovina na 9 vek ....
Anaogno na toa , SHTO HORA SA TOVIJA SOS SLOVENSKI PROIZHOD ?
Eve pomosh ( meni dzoker - гот ми е ) :
И разбира се, че няма нищо лошо в Македония да почитате светци с български произход като св. Климент и св. Наум
....... kikikikikikikiki....... ovoj fenomen sigurno ce ponudi 3 000 000 za onoj koj ce dokaze ce Kliment ne e Mongol
Molja vi se ponizno , definirajte mi koi hora sa ot bugarski proizhot vov prvata polovina na 9 vek ....
Anaogno na toa , SHTO HORA SA TOVIJA SOS SLOVENSKI PROIZHOD ?
Eve pomosh ( meni dzoker - гот ми е ) :
И разбира се, че няма нищо лошо в Македония да почитате светци с български произход като св. Климент и св. Наум
....... kikikikikikikiki....... ovoj fenomen sigurno ce ponudi 3 000 000 za onoj koj ce dokaze ce Kliment ne e Mongol
Врху темата .....
(Аз като ЕТНОВОДИЧ ве опоменувам че ПРАБУГАРИТЕ се по произход Бугари .)
За находките, открити в прабългарски ритуален некропол в Балчик, както и за изложбата, представяща част от откритията "Изгревът на България" Агенция “Фокус” разговаря с ръководителя на разкопките проф. Людмила Дончева
Фокус: Проф. Дончева бихте ли разказали нещо повече за разкопките, които ръководите на прабългарския некропол в Балчик?
Людмила Дончева: Ние разкриваме този некропол в продължение на седем години. Той е открит случайно от войници, които копаят изкоп. В продължение на три години по него е работил колегата Марин Димитров, след това аз и моят екип сме проучвали некропола като част от историята на Добруджа. Интересът ми към този некропол нарасна. Всяка година моят екип разкрива към 30-40 гроба и вече сме разкрили почти 200 гроба на площ от 1 декар. Понеже има интересни находки и за нас това е най-ранният некропол от известните досега ритуални прабългарски некрополи, решихме да запознаем обществеността на Балчик като направим една малка, скромна изложба на най-впечатляващите материали, открити досега. Това са предимно керамични съдове, съпроводени с много фотоси и графични рисунки на гробове, както и някои метални предмети.
Тъй като разкриването на некропола се финансира преди всичко от община Балчик, както и от Националния археологически институт с музей при БАН, много от находките се намират в София. За изложбата сега ние ще използваме само експонати от музея в Балчик. Показваме интересни керамични съдове, защото прабългарите са били много добри грънчари. Некрополът ни разкри много неща с византийските токи и металните предмети, които открихме, датиращи от втората половина на VІІ век. Това доказва, че е един от най-ранните български паметници, тъй като прабългарите са дошли с тези ковани принадлежности и са донесли керамичните съдове и традиции в керамичното производство. Те не са номади, а уседнало земеделско население, което е основало прабългарско селище, което за сега не знаем къде е, но знаем постоянния некропол на това селище.
Некрополът е бил ритуален и едни погребения са извършвани чрез изгаряне, като кремацията е два вида - в камери и ями. За разлика от славянските некрополи, където преобладават погребения в урни, в този некропол не сме открили нито един съд, който да съдържа изгорели човешки кости. В другите гробове погребението е извършвано чрез полагане на трупа в ями. И двата вида гробове са разположени много близо и не се разграничават по инвентар. Гробовете с ексхумация, тоест с полагане на трупа са ориентирани преди всичко от север на юг. Мъртвите са погребвани по гръб с опънати покрай тялото ръце. Има и гробове, които са ориентирани юг-север, запад-изток, изток-север, като всички те са езически. Откриваме детски черепи с деформация, един елемент в погребалния обред и в традиционния живот на прабългарите да деформират черепите на децата.
Фокус: Как е ставала тази деформация?
Людмила Дончева: Чрез кръгови превръзки и силно стягане на главата на децата. Има случаи на деца, починали в следствие на тези превръзки. Това е традиция, която води началото си още от египетските ритуални погребения. Някои смятат, че това е символ на власт. Разбира се не всички черепи, които откриваме са деформирани.
Фокус: Колко експоната ще представите?
Людмила Дончева: Съдовете са подредени в три витрини, а иначе имаме табла и стативи с много рисунки и фотоси от момента на разкриване на гробовете.
Фокус: От колко души се състои вашият екип?
Людмила Дончева: Моят екип е много скромен, състои се от 8-9 души, всички те с висше образование. Ние копаем сами, защото в Балчик не можем да намерим работници. В екипа ми има инженер, геодезист, антрополог, трима докторанти по средновековна археология, магистри по археология, учител, както и приятели на хора от моя екип, които идват да ни помагат.
Фокус: Бихте ли го свързали с други некрополи, които се намират в близост?
Людмила Дончева: Да това е некропол, който принадлежи към ритуалните некрополи. Такива некрополи у нас има в Северна и Южна Добруджа. В Северна Добруджа са известни около 30 разкопани некрополи, а има и други, на които са набелязани местата, но не са извършвани проучвания. Примерно, най-голям от проучваните некрополи е този при село Топола - Каварна, който се намира на 10 км., северно от нашия. Между двата некропола има много общи елементи. Но при некропола при село Топола има и една група християнски гробове, докато при нас всичко е езическо. В некропола при с. Топола има погребения и в урни - при нас такива отсъстват. Има много общи черти в керамичните съдове, открити в двата некропола, както и в някои ритуали - маркиране на повърхността с камъни, поставяне на въглени и печена глина от кладата в гробовете. Има много еднакви елементи, но има и различия. За нас най-ценните факти, датиращи археологическия обект са тези византийски токи и апликации с полусферични украси със свободни гвоздейчета, каквито се намират в Крим в некрополи от средата и края на VII век. Такива находки има и в Централна Европа в аварските некрополи. Материалите от тези некрополи, проучвани в Унгария и в Словакия ни помага да датираме нашия некропол и да го определим като най-ранно българския. За нас това е особено ценно, защото в една ранна епоха, в ранните материали на славянина и за прабългарина почти не са известни и открити.
Фокус: Затова ли изложбата се казва “Изгревът на България”?
Людмила Дончева: От една страна, защото това е най-ранният некропол, а от друга страна на това място, където е некрополът, слънцето изгрява точно зад хълма.
Фокус: Какви животни открихте?
Людмила Дончева: Много домашни животни - крави, овце, телета, волове. Миналата година открихме един троен гроб на мъж, жена и дете, в който в жертва бяха принесени две крави, две агнета и едно теле. Това са скъпи жертви, защото да се отгледа една крава и да се заколи по време на погребението е лукс, дори за нашите времена. В едни гроб са погребани пет животни, защото прабългарите са вярвали в задгробния живот и са смятали, че по този начин ще осигурят храна на мъртвия в другия свят.
Фокус: Какво е посланието на този изложба?
Людмила Дончева: Искаме да запознаем обществеността в Балчик с това, което правим. Ние извършваме строго научни проучвания с пълна документация и нека хората да знаят, че тук освен храмът на Кибела се намира и друг много по-скромен паметник, но за сметка на това пък наш от времето на основаването на българската държава. Хубаво е, че изложбата съвпада с “Дните на морето” и в летния сезон може да бъде видяна и от гостите на Балчик.
Десислава АНТОВА
[линк]
За находките, открити в прабългарски ритуален некропол в Балчик, както и за изложбата, представяща част от откритията "Изгревът на България" Агенция “Фокус” разговаря с ръководителя на разкопките проф. Людмила Дончева
Фокус: Проф. Дончева бихте ли разказали нещо повече за разкопките, които ръководите на прабългарския некропол в Балчик?
Людмила Дончева: Ние разкриваме този некропол в продължение на седем години. Той е открит случайно от войници, които копаят изкоп. В продължение на три години по него е работил колегата Марин Димитров, след това аз и моят екип сме проучвали некропола като част от историята на Добруджа. Интересът ми към този некропол нарасна. Всяка година моят екип разкрива към 30-40 гроба и вече сме разкрили почти 200 гроба на площ от 1 декар. Понеже има интересни находки и за нас това е най-ранният некропол от известните досега ритуални прабългарски некрополи, решихме да запознаем обществеността на Балчик като направим една малка, скромна изложба на най-впечатляващите материали, открити досега. Това са предимно керамични съдове, съпроводени с много фотоси и графични рисунки на гробове, както и някои метални предмети.
Тъй като разкриването на некропола се финансира преди всичко от община Балчик, както и от Националния археологически институт с музей при БАН, много от находките се намират в София. За изложбата сега ние ще използваме само експонати от музея в Балчик. Показваме интересни керамични съдове, защото прабългарите са били много добри грънчари. Некрополът ни разкри много неща с византийските токи и металните предмети, които открихме, датиращи от втората половина на VІІ век. Това доказва, че е един от най-ранните български паметници, тъй като прабългарите са дошли с тези ковани принадлежности и са донесли керамичните съдове и традиции в керамичното производство. Те не са номади, а уседнало земеделско население, което е основало прабългарско селище, което за сега не знаем къде е, но знаем постоянния некропол на това селище.
Некрополът е бил ритуален и едни погребения са извършвани чрез изгаряне, като кремацията е два вида - в камери и ями. За разлика от славянските некрополи, където преобладават погребения в урни, в този некропол не сме открили нито един съд, който да съдържа изгорели човешки кости. В другите гробове погребението е извършвано чрез полагане на трупа в ями. И двата вида гробове са разположени много близо и не се разграничават по инвентар. Гробовете с ексхумация, тоест с полагане на трупа са ориентирани преди всичко от север на юг. Мъртвите са погребвани по гръб с опънати покрай тялото ръце. Има и гробове, които са ориентирани юг-север, запад-изток, изток-север, като всички те са езически. Откриваме детски черепи с деформация, един елемент в погребалния обред и в традиционния живот на прабългарите да деформират черепите на децата.
Фокус: Как е ставала тази деформация?
Людмила Дончева: Чрез кръгови превръзки и силно стягане на главата на децата. Има случаи на деца, починали в следствие на тези превръзки. Това е традиция, която води началото си още от египетските ритуални погребения. Някои смятат, че това е символ на власт. Разбира се не всички черепи, които откриваме са деформирани.
Фокус: Колко експоната ще представите?
Людмила Дончева: Съдовете са подредени в три витрини, а иначе имаме табла и стативи с много рисунки и фотоси от момента на разкриване на гробовете.
Фокус: От колко души се състои вашият екип?
Людмила Дончева: Моят екип е много скромен, състои се от 8-9 души, всички те с висше образование. Ние копаем сами, защото в Балчик не можем да намерим работници. В екипа ми има инженер, геодезист, антрополог, трима докторанти по средновековна археология, магистри по археология, учител, както и приятели на хора от моя екип, които идват да ни помагат.
Фокус: Бихте ли го свързали с други некрополи, които се намират в близост?
Людмила Дончева: Да това е некропол, който принадлежи към ритуалните некрополи. Такива некрополи у нас има в Северна и Южна Добруджа. В Северна Добруджа са известни около 30 разкопани некрополи, а има и други, на които са набелязани местата, но не са извършвани проучвания. Примерно, най-голям от проучваните некрополи е този при село Топола - Каварна, който се намира на 10 км., северно от нашия. Между двата некропола има много общи елементи. Но при некропола при село Топола има и една група християнски гробове, докато при нас всичко е езическо. В некропола при с. Топола има погребения и в урни - при нас такива отсъстват. Има много общи черти в керамичните съдове, открити в двата некропола, както и в някои ритуали - маркиране на повърхността с камъни, поставяне на въглени и печена глина от кладата в гробовете. Има много еднакви елементи, но има и различия. За нас най-ценните факти, датиращи археологическия обект са тези византийски токи и апликации с полусферични украси със свободни гвоздейчета, каквито се намират в Крим в некрополи от средата и края на VII век. Такива находки има и в Централна Европа в аварските некрополи. Материалите от тези некрополи, проучвани в Унгария и в Словакия ни помага да датираме нашия некропол и да го определим като най-ранно българския. За нас това е особено ценно, защото в една ранна епоха, в ранните материали на славянина и за прабългарина почти не са известни и открити.
Фокус: Затова ли изложбата се казва “Изгревът на България”?
Людмила Дончева: От една страна, защото това е най-ранният некропол, а от друга страна на това място, където е некрополът, слънцето изгрява точно зад хълма.
Фокус: Какви животни открихте?
Людмила Дончева: Много домашни животни - крави, овце, телета, волове. Миналата година открихме един троен гроб на мъж, жена и дете, в който в жертва бяха принесени две крави, две агнета и едно теле. Това са скъпи жертви, защото да се отгледа една крава и да се заколи по време на погребението е лукс, дори за нашите времена. В едни гроб са погребани пет животни, защото прабългарите са вярвали в задгробния живот и са смятали, че по този начин ще осигурят храна на мъртвия в другия свят.
Фокус: Какво е посланието на този изложба?
Людмила Дончева: Искаме да запознаем обществеността в Балчик с това, което правим. Ние извършваме строго научни проучвания с пълна документация и нека хората да знаят, че тук освен храмът на Кибела се намира и друг много по-скромен паметник, но за сметка на това пък наш от времето на основаването на българската държава. Хубаво е, че изложбата съвпада с “Дните на морето” и в летния сезон може да бъде видяна и от гостите на Балчик.
Десислава АНТОВА
[линк]