Не се сещам

Преди време четох едно стихотворение, но не помня кой го е писал. Мисля, че се казва "Сантиментален разговор". Започва така : Във парка стар сред студ и самота, две сенки си говореха напук в нощта.

Ако някой се сети, ще съм много благодарна да го постне

Ако искаш да съсипеш деня на сърдития, дай му усмивка!

Не ми звучи правдободобно.
Сенки да говорят
какво ли още ще измислят
утре някой ще започне
да пише по стените
с лак за нокти

Colloque sentimental

Dans le vieux parc solitaire et glace,
Deux formes ont tout a l’heure passe;.
Leurs yeux sont morts et leurs levres sont molles,
Et l’on entend a peine leurs paroles ...

Paul Verlaine

Никой не е станал пророк в собственото си село

Сантиментален разговор

Във стария парк, пуст и заледен,
две сенки преминаха току-що край мен.
Очите мъртви, и бледи уста
изричаха думи нечути в нощта...

Пол Верлен

Никой не е станал пророк в собственото си село