защо?

Не знам дали е точния клуб и място ,но искам да споделя и ,който може да даде съвет..
Със съпруга ми живеем трудно-24 г. брак,тежка криза,при която той живя цяла година открито с любовницата си и т.н.
от 2 г. сме се събрали-не сме се развеждали...и в името на детето ни,което трябва да се издържа и т.н. заживяхме...бързо рабрах,че никога няма да се върне миналото...но ..търпях..много скандали сме имали,той ме бие,псува ,макар и рядко да се случват тия ексцесии,но ги има...и вчера се напи с бира...и започна един много неприятен рзговор-колко съм остаряла и ,ако съм изглеждала така преди 24 г. по тоя начин просто нямало да ми обърне внимание..
никога нямало да прави секс с мен до края на живота си ( а ние за 2 г. сме имали 2 пъти интимност:()
никога няма да излиза с мен по улиците по никакъв повод..просто да сме си живеели така докато детето завърши и си поеме пътя..
страшно ме заболя..аз си ги знам тия неща,но така казани грубо и брутално направо се почувствах като отровена...казах му да се разведем...той отговори,че преди 4 г. ми е искал развод -аз не съм му дала.така че сега той нямало да ми даде..
има ли според вас смисъл да живея още с тоя човек??
до сега го правех в името на детето...но сега не виждам смисъл в това...все пак не съм на 30 -40 г.:(((
сега просто се чудя каквод а правя...моля ви -пишете,някой от вас изпадал ли е в подобна ситуация

Разведи се....и бягай надалеч.
И никога повече не позволявай някой да те превърне отново в жертва!

I`m blonde so please,speak slowly!

нещо бърка. Разводът се дава от съда. Така че не виждам драма, ако наистина искаш да се разведеш.
Баш в подобна ситуация не съм изпадала, но се чудя, защо ти трябва признание и близост от този човек.
Ами стегни се и живей заради себе си. Намери си различна среда, познати, приятели. Намери си нещо, което те влече и ангажира и не му играй съпруга. И знаеш ли най-важното - намери си секс.

Carpe diem! Volente deo!

Кратко и ясно: ДЕЙСТВАЙ!!!

Изпрати ми знак...[линк]

Така или иначе-стигнала си дъното.Там няма накъде да крачиш повече.Няма шанс-повярвай ми!Там има само много мъка,нерви и обида.Решението е промяна на курса.Затвори очи,стисни зъби и направи големия отскок!Но преди всичко:внимателно се вгледай в себе си.Човек обикновено си знае кусурите,но неуспявайки да се пребори с тях се задоволява с мисълта,че все пак околните го приемат и така.Понякога обаче, границата на възприемането е тънка и като се натрупат от годините някои нови проблеми нещата стават неконтролируеми.Убеден съм,че човек винаги трябва да прави повече за себе си,отколкото обикновено прави.Никой не е идеален и направо е неразумно да се стреми към това,но във всички случаи,човек трябва постоянно да се самонаблюава,самоанализира и да се напъва да работи върху себе си.Все пак нещата в живота са твърде индивидуални и неможе в няколко реда да се представят съвсем точно,а това мое мнение произхожда от моя житейски опит и изобщо не прететендирам,че то е "панацея"...

Да,така е наистина..но повярвайте моята грешка е,че винаги той беше на първо място в живота ми,дори преди децата...май това вече след като си получи каквото искаше за тия 24 г.( той искаше да създаваме семейство,не аз:(
му идва в много..аз работя върху себе си непрекъснато,не съм идеалната,но работя..той е тоя,който деградира и се промени до неузнаваемост..и ако до скоро вътрешно го оправдавах с критическата възраст,сега просто вече не мога..мисля,че подобни неща ,ако се кажат ,хората се разделят,а той не иска да се разделяме и ме манипулира по всякакви начини дори и днес ,че трябва да стоя при него..
знам,че трябва да проявя твърдост и просто да си тръгна,но той е прибрал абсолютно всички пари и не ми дава и стотинка..???
изобщо балканския синдром се е настанил в моя дом с пълна сила..
пишете,моля ви,аз съм толкова сама..
в затвор...
знам,че единствената ми грешка беше,че боледувах тежко и преживях 2 операции..
после ми беше трудно да се подържам като външност,поради липса на пари,но когато отслабнах с 30 кг,той просто не го забеляза..:(
не виждам смисъла в нищо..

Не си сама,човек никога не е сам,дори и да му се иска...
Защо продължаваш да прегръщаш идеята да си жертва така страстно?Харесва ти или...?
Не можеш да се издържаш и затова си икономически зависима?
Безработица или нископлатена работа не може да е достатъчно условие да те задържа до такъв човек...
Знам,промяната е доста радикална,но трябва да я постигнеш,ако наистина искаш да оцелееш...

I`m blonde so please,speak slowly!

според мен, бедата, вината и болката не е едностранна.
Tой не е единственият участник във вашата връзка. Участваш и ти.
Искам да ти кажа нещо мило и да те подкрепя, но не знам това дали ще ти помогне или навреди.

Ако си представиш твоя живот като една криволичеща линия с точки по нея (твоите важни моменти и състояния), в момента си в точка с дадени качества.

Трябва да направиш нещо във връзката си с твоя съпруг (текущата точка) по такъв начин, че параметрите да се променят без да остава болка и обида. След такива тежки думи не е лесно, но не е и трудно, трябва да имаш желание и воля.

Първото нещо което трябва да направиш е да спреш да го обвиняваш и да почнеш да мислиш за себе си, като човек който носи отговорност за собственият си живот. Дай всичко от себе си в позитивен аспект на вашата връзка и когато опиташ всичко което ти е по-силите, решението на ребуса ще дойде само.

Ако просто прекъснеш връзката и го напуснеш, сигурна ли си че това няма да ти горчи дълго?

Усещам че се чувстваш в затвор, без мотивация, без посока, без желание да направиш нещо. Но ТРЯБВА да направиш нещо. Да разбереш че живота е твой и ти си се докарала до тук. Няма друг виновен. И най-хубавото е че ти можеш да се справиш с тази ситуация.

Дай всичко от себе си. На самата себе си. Виж сегашната ситуация. Виж какво го дразни в теб. Онова което можеш да промениш и подобриш в себе си е задължително да направиш. Прояви повече самоуважение и самореспект. После той ще ти бъде отдаден и от другия. Цени и обичай повече себе си в най-добрия смисъл на думите.

Успех!

Ти стоиш с него заради детето, доколкото разбрах. Не искаш то да има разведени родители, да се разкъсва между вас двамата, още повече ако имаш и други деца при развод може да се отчуждят едно от друго... ще ти споделя при мен как беше - моите родители също имаха много трудности, до бой не се е стигало, но беше факт, че баща ми не проявяваше никакви нежни, добронамерени и т.н. отношения към мама, тя му беше като слугиня вкъщи, а тя искаше любов, сплотеност и другите там глупости - не ги получи, искаше да го напусне още когато бяхме малки, но остана заради нас - да, израснахме в уж здраво семейство с двама родители и какво от това? И братята ми и аз не знаем как да изразяваме чувствата си, ако изобщо ги имаме. От лични наблюдения съдя, че нито те, нито аз изобщо сме обичали някога някого другиго, или поне не знаем как да обичаме, как да се държим с приятния нам човек, просто не сме научени на любов. Дали щяхме да се научим, ако мама беше напуснала баща ни и си беше създала друго семейство, или сама ни бе отгледала, което между другото наистина финансово е невъзможно...

Искам просто да се замислиш за това - ако една от главните причини да стоиш до това... същество, да го наречем, е детето ти - замисли се дали това е най-доброто за него, защото така, както баща му се държи с теб - така и то ще се държи някой ден с жена си, ако е момче, а ако е момиче - някой ден и тя ще бъде така тъпкана и унижавана несправедливо! Бъди силна, просто бъди силна въпреки всичко и направи правилния избор за теб и за детето ти! Бог да ти помага!

не се трови повече, отговора за смисъла си идва от самосебе си - не! ако си имала нужда да го чуеш от някъде, за да си повярваш - не се колебай повече.


аз съм доста по-млада от теб и не бих казала, че имам много успешен опит с мъжете, но пък опита винаги е успешен ако съумееш да извлечеш поука от него.

има два начина да задържиш един мъж - да имаш секси дупе до 90 годишна възраст или да го подчиниш емоционално, така че да прогледне за друга жена само ако си 100 кила, ако ти извадят едното око, отрежат ти едната гърда или ръка, направят ти белег на бузата или нещо подобно. има един голям процент мъже, които се женят без да са изпитали тази емоционална обвързаност, ами просто щото им дошло времето да узреят и да паднат от клона, представяй си колко мозък има в един зеленчук. или по други още по тривиални причини - например като разсъждават така - "как ще изпуснем тва парче с големите цици, пък и баща му е богат" и пр. и пр. ами нио повече не мога да ти кажа, освен че жената трябва да бъде магьосница и да разчита на чар и на интелект. друг начин няма. ама не ги хаби за този боклук повече.

Благодаря за куража ,който ми даваш!
Но аз мисля,че ние бяхме много силно емоционално привързани със съпруга ми...но тая критическа просто го отнесе в друг свят..
а мисля,че един мъж ,като обича една жена ще я обича ако ще да е 200 кг,и с две гърбици и куца и т.н..а ако не я обича вече-ако ще да е без дупе-все тая..просто моя съпруг не се разви духовно да съумее да запази чувствата си към мен..всъщност това най-много ми тежи,защото това отрови и най-хубавите ми спомени и нещата и целия ми живот до тук ми изглеждат вече по много зловещ начин,което особено силно ме наранява..:(
до скоро!

че той пак си те обича като за "...200 кг,и с две гърбици и куца и т.н..."
Ако не ни харесва това което виждаме в огледалото не бива да му му се сърдим.

Това е положението - свиквай